№ 5676
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507981 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Ф. П. срещу решение №
20119262/27.03.2024 г. по гр.д. № 50599/2018 г. по описа на СРС, 161 състав, с което
жалбоподателят (в качеството на наследник на първоначалния ответник М.П.В.) е
осъден да заплати в полза на ищеца Д. В. Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
в размер на 8000 евро, представляваща платена на 15.08.2013 г. сума за извършване на
довършителни ремонтни работи по банкова сметка на първоначалния ответник –
частичен иск за остатъка над уважения първи частичен иск от 8000 евро по гр.д. №
11048/2016 г. по описа на СРС, 33 състав.
Въззивникът – Ц. Ф. П., твърди, че решението е неправилно. Счита, че е налице
основание за задържане на процесната сума, доколкото е налице договор за изработка,
изпълнен от наследодателя . В тази връзка намира освен това, че искът не следва да
се квалифицира по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че е налице основание
за имущественото разместване, а именно – договор между страните. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските.
1
Ответникът по жалбата – Д. В. Г., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. В. Г. с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с първоначалния ответник – М.П.В., починал в
хода на процеса и заместен на основание чл. 227 ЗЗД от ответника Ц. Ф. П., договор за
извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на следния имот –
апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****, по силата на който е заплатил на
изпълнителя М.П.В. на 15.08.2013 г. сумата в размер на 16000 евро. Изпълнителят не е
изпълнил договорените довършителни и ремонтни дейности в уговорения срок,
поради което твърди, че е развалил договора. С влезли в сила решение №
57887/09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, 33 състав, и решение №
8288/07.12.2017 г. по в.гр.д. № 8710/2017 г. по описа на СГС, III-Б състав, е уважен
частичен иск, предявен от Д. В. Г. срещу М.П.В., за сумата в размер на 8000 евро – от
общата претендирана сума в размер на 16000 евро, представляваща получена сума от
ответника на отпаднало основание по договор за извършване на довършителни и
ремонтни дейности по отношение на следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр.
София, ул. ****, развален от страна на ищеца. Предвид посоченото предявява иск за
останалата част от вземането - за сумата над 8000 евро до сумата в размер на 16000
евро, т.е. още 8000 евро, представляваща получена сума от ответника на отпаднало
основание по договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по
отношение на следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****,
развален от страна на ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на платена сума при начална
липса на основание. В мотивите на решение изрично е посочено, че първостепенният
съд намира, че е сезиран с иск за връщане на сума при начална липса на основание.
Изложено е също така, че не се твърди и не се установява между страните да са
налице каквито и да е било отношения, възникнали въз основата на договор за
изработка (договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по
отношение на следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****).
Районният съд е отбелязал, че няма да се позове на т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2016 г. от 22.04.2014 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, имащо характер на
задължителна съдебна практика, съгласно което решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
2
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право, тъй като „то показва елементарно неразбиране на
процесуалното законодателство“, според районния съдия, постановил обжалваното
решение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
недопустими, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за
връщане на сума, платена при начална липса на основание.
Основанието на иска се определя от фактите, изложени от ищеца в исковата
молба, като правната квалификация се дава от съда. С оглед на посоченото, фактите,
основание на иска, изложени в исковата молба, са ясни – касае се за иск за връщане на
сума, платена от ищеца в полза на ответника на отпаднало основание, а именно – по
договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на
следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****, сключен от Д. В. Г.,
в качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от
възложителя поради неизпълнение от страна на изпълнителя. В исковата молба е
посочено, че частичен иск със същото основание и между същите страни е предявен,
разгледан и уважен, съгласно решение № 57887/09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/2016 г.
по описа на СРС, 33 състав, и решение № 8288/07.12.2017 г. по в.гр.д. № 8710/2017 г.
по описа на СГС, III-Б състав, като исковата молба, по която е образувано гр.д. №
50599/2018 г. по описа на СРС, 161 състав, касае частта от вземането по частичния иск,
която не е била предявена в предходното съдебно производство, приключило с влязло
в сила решение. Видно от решение № 57887/09.03.2017 г. по гр.д. № 11048/2016 г. по
описа на СРС, 33 състав, и решение № 8288/07.12.2017 г. по в.гр.д. № 8710/2017 г. по
описа на СГС, III-Б състав (решенията, постановени по предявения частичен иск), е
уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен от Д. В. Г. срещу
М.П.В., за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
8000 евро – частичен иск от сумата в размер на 16000 евро, представляваща получена
сума от ответника на отпаднало основание по договор за извършване на довършителни
и ремонтни дейности по отношение на следния имот – апартамент № 6, намиращ се в
гр. София, ул. ****, развален от страна на ищеца.
Следователно, районният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за сумата над 8000 евро до сумата в размер на 16000 евро, т.е. още 8000 евро,
представляваща получена сума от праводателя на ответника на отпаднало основание
по договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на
следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****, сключен от Д. В. Г.,
3
в качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от
възложителя поради неизпълнение от страна на изпълнителя. При повторното
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да вземе предвид
задължителната съдебна практика – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
22.04.2014 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като съобрази субективни и
обективните предели на силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право, с което се ползва решението по частичния
иск, предявен от Д. В. Г. срещу М.П.В..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20119262/27.03.2024 г. по гр.д. № 50599/2018 г. по
описа на СРС, 161 състав, с което Ц. Ф. П. е осъдена да заплати в полза на ищеца Д. В.
Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 8000 евро, представляваща
платена на 15.08.2013 г. сума за извършване на довършителни ремонтни работи по
банкова сметка на първоначалния ответник – частичен иск за остатъка над уважения
първи частичен иск от 8000 евро по гр.д. № 11048/2016 г. по описа на СРС, 33 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд,
който следва да се произнесе по предявения от Д. В. Г. срещу Ц. Ф. П. – в качеството
на правоприемник на починалия в хода на процеса М.П.В., иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата над 8000 евро до сумата в размер на 16000 евро, т.е. още
8000 евро, представляваща получена сума от праводателя на ответника на отпаднало
основание по договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по
отношение на следния имот – апартамент № 6, намиращ се в гр. София, ул. ****,
сключен от Д. В. Г., в качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител,
развален от възложителя поради неизпълнение от страна на изпълнителя.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4