№ 1242
гр. Перник, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500558 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 702/23.07.2024 г. по гр.д. № 2168/2024 г., Районен съд - гр. Перник е отхвърлил предявения
иск от Е. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.
40 - 46, с който се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 4964599 от 28.11.2023 г.,
сключен между Е. Т. Е., в качеството му на кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като
неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Е. Т. Е., чрез адв. А. Д., с която се атакува
постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. Твърди се, че същото е неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че по делото е установено, че между
страните е сключен Договор за паричен заем, придружен от погасителен план към него, Договор за предоставяне
на гаранция, сключен между Е. и „Файненшъл България“ ЕООД, и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, като подробно се описват клаузите, съдържащи се в тях.
Излага се, че въпреки, че решаващият съд е достигнал до извода за нищожност на договора за поръчителство, то
в мотивите си неправилно е приел, че се касае за нищожност на клауза от договора за заем, уреждаща представяне
на гаранция и съответно на нищожност на сключения договор за предоставяне на гаранция. Твърди се, че
мотивите на съда в тази им част са неправилни, нелогични и противоречиви – от една страна приема, че
договорът за поръчителство е нищожен и същевременно, че договорът за кредит не е нищожен. В подкрепа на
изразеното становище се излагат редица аргументи, като се цитира и съдебна практика. В допълнение отбелязва,
че се поддържат и всички изложени с исковата молба аргументи. Въз основа на изложените съображения се моли
съда да постанови решение, с което да отмени акта на първоинстанционният съд, а предявената искова претенция
да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез юрк. Диляна
Николова, с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се сочи, че същата е неоснователна. Намира
постановеното от районният съд решение за правилно и законосъобразно. Твърди се, че процесният договор за
потребителски кредит отговаря на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В продължение се излага,
че Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 от ЗПК, но и посочените
параметри са коректни. Отбелязва, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при
изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредите за потребителя, с оглед дефиницията на „общ
разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1ДР ЗПК. Допълва, че договорът за предоставяне на гаранция
е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за
паричен заем. В заключение сочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, за която въззивникът твърди, че е
заобиколена, не е приложима в процесния случай. Моли се съда въззиваната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната
1
страна адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 31.10.2024 г. от 11:35 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
2
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3