РЕШЕНИЕ
№ 1201/9.7.2020г.
град Пловдив, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХ състав в
открито заседание на девети юни две
хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря С. К. и участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив К. П.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно АД № 947 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава XII от АПК, във връзка с чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Делото е образувано по жалби на М.Г.Д. и Г.А.Д., срещу
Решение № 560/29.11.2019г. на Районен съд гр.Смолян, постановено по дело №
669/2019 г. по описа на РС Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Г.Д. и М.Д.
срещу постановен Отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран
в писмо с изх.№ РД 23-2321-1/13.11.2018 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ - Смолян.
Във всяка от жалбите са изложени конкретни съображения
за неправилност и неоснователност на обжалваното съдебно решение, както и
искане за неговата отмяна, поради постановяването му при неправилно прилагане
на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призовани, жалбоподателите
не са се явили и не са изпратили представител.
Ответната по касационната жалба страна Директор на ОД
„Земеделие“ Смолян е депозирала отговор по всяка от двете касационни жалби с
искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по подробно изложени
съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев,
изразява становище за неоснователност на жалбите.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с формулираните касационни основания по чл.209 от АПК, както и
като взе предвид, че се разглежда жалба срещу повторно постановено решение по
реда на чл.225 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения законов
срок и от страни по първоинстанционното производство,
за които решението е неблагоприятно, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество, жалбите са основателни.
С обжалваното решение, районният съд, като се е позовал
на изготвената в хода на съдебното производство, което е провел, съдебна
агротехническа експертиза е приел по същество, че актуалният начин на трайно
ползване на имотите, които са били заявени от всеки от жалбоподателите в
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, бил променен в годините и към момента на
постановяване на оспорения отказ на Директор на ОДЗ Смолян тези имоти не
съставлявали земеделски земи – ниви. Поради така изложеното първоинстанционният
съд заключил, че по отношение на тези имоти не е съществувала възможност да
участват в масиви за ползване на земеделски земи по посочения ред в чл.37в от
ЗСПЗЗ. Съдът, освен това, е посочил, че според отразеното в протокола на
назначената по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ комисия от 22.08.2018 г., заявените от
жалбоподателите имоти попадали във физически блокове - пасища, мери и ливади,
съобразно системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и поради
това не може да се реализира процедура по реда на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Изрично съдът е отхвърлил в решението си
възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, касаещи неспазването на процедурата по чл.72, ал.2-6 от ППЗСПЗЗ.
Районен съд Смолян е приел, че ОСЗ Смолян е изготвила предварителен регистър за
участие в процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в
с.Орешец, като същият не е съдържал информация за имотите по чл.37в, ал.3, т.2
от ЗСПЗЗ, но непосочването на такива имоти следвало да се приеме като
констатация за липса на такива, които могат да участват в процедурата по
създаване на масив по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ.
Настоящата съдебна инстанция не споделя така
направените изводи на първоинстанционния съд досежно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесния отказ от издаване на заповед по чл.37в, ал.13, вр. с ал.4 от ЗСПЗЗ.
На първо място,
не става ясно изобщо от решението кои именно регистри е коментирал съдът, за да
приеме, че тяхното изготвяне е съобразено с изискванията на чл.72 от ЗСПЗЗ.
При преглед на изпратената още при първото разглеждане
на делото административна преписка, независимо от това, че са приложени
обявления и заявки за публикуване, в които е видно да се коментира наличието на
изготвени предварителни регистри, действително не се установява да е наличен
такъв предварителен регистър по смисъла на чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Следва да се
има предвид тук, че неговото съдържание, както и документите, въз основа на
които се изготвя, са изрично и подробно регламентирани в чл.72, ал.2 и ал.3 от
ППЗСПЗЗ. Видно е, че към заключението на вещото лице, изготвило експертиза при
първото разглеждане на делото пред районния съд са приложени три регистъра,
изготвени от ОСЗ Смолян – регистър на декларации на собственици от 10.08.2018 г.,
регистър на заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 10.08.2018 г. и регистър на
земеделски земи, гори и земи в ГФ - регистър на имоти по начин на трайно
ползване от 18.02.2019 г. Констатира се, че тези точно регистри не са били част
от административната преписка, а и не може да се счете, че съставляват
предварителни регистри по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, доколкото те са такива, които
представляват част от данните, които служат за изготвянето на такъв
предварителен регистър, предвид изложеното в чл.72, ал.2, т.1-5 от ППЗСПЗЗ.
Отделно от това, видно е, че датата им на съставяне не е съобразена с
предвидения в ал.3 на чл.72, ал.3 от ЗСПЗЗ срок за изготвяне на регистъра по
ал.2, а именно до първи август на съответната година. В тези регистри не се
съдържат и данните по чл.72, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ, а именно посочване на
имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.
В административната преписка, след обявленията за
изготвянето на предварителен регистър са приложени т.нар. и от ответника в
негово писмено становище справки за декларирани площи за ползване по
декларатори за 2018/2019 г. Впрочем и в
тези справки, ако се счете, че същите именно съставляват предварителният
регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, липсва
изрично посочване на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, така, както
изисква чл.72, ал.3, т.3 от ППЗСПЗЗ. Разрешението на първоинстанционния
съд, че щом нямало такова посочване, то това следвало да се възприеме като
липса на такива по характер имоти, не може да бъде прието като правилно,
доколкото, както се посочи, реквизитите на предварителния регистър са изрично
посочени в ППЗСПЗЗ и в тази насока, ако ОСЗ Смолян е счела, че такива имоти
няма, то е следвало изрично да го отрази. И това е така, доколкото именно
предварителният регистър е този, в който са изложени всички предварително
известни и установени от ОСЗ обстоятелства, свързани с изпълнение на
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, които следва да станат известни и на
заинтересованите лица, с оглед на това същите да могат да поискат промяна в
регистрите в срока по чл.72, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Впрочем, не се установява, ако се
твърди от ответника, че това именно е регистъра /на л.56-58 от съдебното дело,
при първото му разглеждане пред районния съд/, дали същият е изготвен в
предвидения в чл.72, ал.3 от ППЗСПЗЗ срок, а посочването на този срок не е
самоцелно от законодателя и държи сметка за правата на заинтересованите лица и
възможността на същите да се запознаят с регистъра своевременно, преди
заседанието на Комисията по чл.37,в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Впрочем, относно
заседанието следва да се има предвид и че съгласно чл.72, ал.7 от ППЗСПЗЗ
комисията би следвало да се произнесе в срок до 20 август. В случая, видно от
приложения по административната преписка протокол, комисията е заседавала на
22.08.2018 г., или след нормативно установения срок за това. Нещо повече, в
самия протокол на комисията не се и съдържа указание дали комисията е била
снабдена от ОСЗ- Смолян с предварителния регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
нито с картата на границите на масивите, а единствено става ясно, че е разгледала
регистри, касаещи подадените заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ и този на подадени
декларации от собствениците на земеделски земи по чл.69 от ППЗСПЗЗ, които,
както се каза са изходна база данни за съставяне на предварителния регистър. В
протокола на комисията от 22.08.2018 г. е посочено, че същата е разгледала и
предоставена от ОСЗ - Смолян графична информация за състоянието и границите на
масивите за ползване, но каква по характер е разгледаната графична информация
не става ясно от преписката. Не е приложена и липсва по преписката извлечение
или под каквато и да било друга форма обективиране на
информация от Системата за идентификация на земеделските парцели, а такава се
коментира от комисията в протокола от заседанието, като и в доклада ѝ до
Директора на ОДЗ Смолян и е видно, че констатациите в тази връзка са били
възприети от административния орган при постановяване на процесния
отказ. В тази насока не може да се извлече от документите по административната
преписка информация какво именно е предоставила ОСЗ - Смолян на комисията по
реда на чл.72, ал.6 от ППЗСПЗЗ, като се има предвид и че предварителен регистър
със съдържанието по чл.72, ал.3 от
ППЗСПЗЗ и карта на границите на масивите не се съдържат по административната
преписка.
При това положение и настоящият съдебен състав е на
становище, че действително оспореният отказ е бил издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което и
само на това основание е следвало да бъде отменен.
Като е стигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд на практика е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Ето защо и решението му ще следва да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено друго такова по същество, с което да
се отмени оспорения отказ на Директор на ОДЗ Смолян. В случая разпоредбата на
чл.173, ал.3 от АПК е неприложима, предвид обстоятелството, че предмет на
обжалване е бил отказ да се издаде индивидуален административен акт – Заповед
по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не документ /в този см. е напр. Решение № 7693/2009г.
по адм. дело № 5752/2009г. на ВАС/.
При този изход на спора и с оглед обстоятелството, че
пред първоинстанционния съд жалбоподателите са
направили искане за присъждане на разноски, съдът счита, че следва да им бъдат
присъдени такива в размер на по 1350 лева за всеки от тях, като в тази сума се
включват заплатеният от всеки от жалбоподателите адвокатски хонорар от общо
1100 лева за всеки от жалбоподателите за пред първоинстанционния
съд при първото и второто разглеждане на делото, както и внесените от тях разноски
за експертиза при двете гледания на делото. Не следва да се присъждат претендираните пътни разноски, предвид факта, че не са
налице своевременно представени доказателства, че същите са направени именно от
жалбоподателите. Не следва да се включва в размера на разноските и сумата на
заплатената от всеки от жалбоподателите държавна такса по делото, доколкото
същата не е била дължима, предвид нормата на §16 , ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе
Пловдивският Административен съд - ХХ състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 560 от 29.11.2019г. на Районен съд -
Смолян, постановено по дело № 669/2019 г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Отказ за
издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр.
с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх.№
РД 23-2321-1/13.11.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ -
Смолян.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Смолян да заплати наГеорги А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1350 лв. /
хиляда триста и петдесет лева/ съставляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Смолян да заплати на М.Г.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 1350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/
съставляващи направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: