О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260228 / 29.7.2022г. Град П.
П. районен съд ІX-ти състав
В закрито заседание
в следния състав:
Районен
съдия: Т.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3729 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от “****” ЕАД, с ЕИК:**** и адрес: гр.****, срещу Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1439.70 лева., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: ****, за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2015г., сумата от 195.73 лева., представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г.- 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 32.92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода 06.2014 г.- 05.2015 г., за които суми е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС.
С влязло в сила на 06.04.2022 г. решение № 260096 от 14.04.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС, съдът е признал за установено по искове, предявени от „****” ЕАД, с ЕИК:**** и адрес: гр.С., *** срещу Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес: ***, че Р.К.В. *** ЕАД сумата от 1439.70 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: гр. С., ***, за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2015 г., сумата от 195.73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г.- 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 32.92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода 06.2014 г.- 05.2015 г., за които суми е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д.№ **** г. на СРС.
С разпореждане от 03.05.2022 г./20033747 по ч.гр.д.№ **** г. на СРС, заповедният съд е изложил мотиви, да се върне делото на ПРС за преценка относно наличието на предпоставките за провеждане на процедурата по чл.247 от ГПК по отношение на диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г. постановено по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС, тъй като се наблюдава несъответствие между сумите за главници и лихва за забава в мотивите на решението и тези приети за дължими и отразени в диспозитива му, а освен това законната лихва за забава е присъдена единствено върху главницата за доставена топлинна енергия, но не и върху тази за дялово разпределение.
С разпореждане № 261424 от 16.05.2022 г., ПРС на основание чл.247, ал.1 и ал.2 от ГПК е приел, че са налице предпоставките на сочените разпоредби, поради което е образувал производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС, като е указал на страните в едноседмичен срок от връчване на разпореждането могат да дадат писмен отговор.
В указаният едноседмичен срок за отговор, страните не са депозирали отговор и не са изразили становище по образуваното от съда производство за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение.
Видно от мотивите на решението, исковият съд е посочил, че съгласно приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2015 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. С. ***, стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия е в размер на 1389.65 лева, а дължимата лихва за забава за периода от 31.03.2014 г. до 12.07.2016 г. е в размер на 187.52 лева или общо дължимата сума е в размер на 1577.17 лева. Вещото лице е установило, че неплатената сума за дялово разпределение от ответника за периода от 02.2014 г. до 10.2015 г. за процесния имот е в размер 32.92 лева, от които 29.00 лева - главница и сумата от 3.92 лева лихва, или общо неплатена сума за абонат с адрес: гр. С., ***е в размер на 1610.09 лева, от които 1418.65 лева главница и 191.44 лева лихва.
Независимо от така посоченото, исковият съд е пропуснал да отбележи в мотивите на решението, че вещото лице – икономист е установило, че съгласно исковата молба претендираната главница е в размер на 1439.70 лева, представляваща неплатена консумирана топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2015 г., в която сума от 1439.70 лева е включена и сумата в размер на 50.05 лева, която представлява изравнителна сметка за периода от 01.08.2013 г. до 31.01.2014 г., но фактурата за изравнителната сметка е издадена през процесния исков период. Именно тази сума заповедният съд е констатирал, че представлява разлика от признатата за установена и дължима сума в диспозитива на решението и неговите мотиви. При това положение исковият съд не е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и неговите мотиви, като не е налице разминаване между тях, но е пропуснал в мотивите на решенето да отбележи всички констатации на вещото лице.
Що се отнася до дължимостта на законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, то присъждане на такава ищецът не е поискал, поради което и исковият съд не я е присъдил. Исковият съд не може вместо страната да конкретизира исковата претенция, тъй като именно ищецът е този който определя чрез изложените обстоятелства в исковата молба предмета на иска и страните в процеса. След като присъждане на такава не е поискано от ищеца, то и за исковият съд не съществува законова възможност да я присъди, поради което и не може да бъде признато за установено, че такава лихва се дължи върху главницата за дялово разпределение. В случай, че исковият съд присъди такава лихва, то ще излезе извън предмета на заявената с исковата молба претенция, като произнасяне в този смисъл ще е свръх петитум. В този смисъл също не е налице пропуск на исковият съд, който да може да бъде отстранен по реда на чл.247 от ГПК.
Предвид изложеното, тъй като не е налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, то разпореждане № 261424 от 16.05.2022 г., постановено по делото, с което ПРС на основание чл.247, ал.1 и ал.2 от ГПК е приел, че са налице предпоставките на сочените разпоредби, и е образувал производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС, тъй като не слага край на делото следва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК, и се прекрати образуваното производство по реда на чл.247 от ГПК, за отстраняване на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС.
Воден от горното и на основание чл.253 от ГПК, П. районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 261424 от 16.05.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС, с което на основание чл.247, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е приел, че са налице предпоставките на сочените разпоредби, поради което е образувал производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА образуваното производство по реда на чл.247, ал.1 и ал.2 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260096/14.03.2022 г., по гр.д. № 3729/2020 г. на ПРС.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: