№ 1027
гр. Сливен, 30.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева
Административно наказателно дело № 20232230200362 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата страна – Началник сектор в РУ-Сливен при ОДМВР-
Сливен, редовно призован, не се представлява в с.з.
Свидетелят, доведен в с.з., се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното дирене.
Съдът констатира, че е изискал служебна справка, която е постъпила по
делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Предоставям на съда.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо УРИ 167000-3041/31.05.2023 г. по описа на РУ-Сливен.
САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ:
Б. П. Т. - 32 г., български гражданин, с основно образование, неженен,
1
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. Т.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Ние работихме в с.З.. Вечерта нямаше кой да ни
прибере и момчето, на което работихме, се обади на П. да дойде да ни
прибере. Това беше към 12,00-01,00 часа през нощта. П. идва, тръгваме ние в
посока с.Д. и оттам да излезем на главния път. Преди да излезем на главния
път се разминахме с патрулката и патрулката обръща, пуска бурканите и ни
спира. След това искаха на П. документите и на нас, които сме в колата.
Бяхме пет човека в колата. Дадохме личните карти за проверка. Направиха
проверката, връщат ни документите и вече ще тръгваме. Не знам, обаче,
единия полицай какво стана, дойде, каза „Готово, момчета, ще тръгвате“, в
следващия момент оглеждаше колата и каза „Слизайте всички от колата“ и
почна да претърсва колата. На П. даже му направиха тест за алкохол. Като му
направиха тест за алкохол, минаха десетина минути и единия полицай взе
ключа на автомобила. Взе ключа и тогава му вика „П., ще направим тест за
наркотици“. П. каза „Добре“, обаче искаше теста да се направи на място. Те
се обадиха на КАТ, обаче нямаше свободни коли и искаха да го карат до КАТ,
но той не се съгласи да остави колата. Щом е така, решават сами, без негово
съгласие, почват хората да пишат, че отказал теста. После претършуваха
колата, нас ни преджобиха без никакви права. Питаха имаме ли някакви
нелегални работи, не знам си какво. Всеки извади каквото има, нямахме
нищо. Правят му първо теста за алкохол и после решават за наркотиците.
Отиват до колата на патрула, почват да пишат, казаха ни да изчакаме до
колата, идват след десетина минути и трябва да подписва, че отказал теста.
Казват му, че отказва теста и няма право да управлява автомобила. За да го
премести, трябва да извика друг шофьор, който да го премести. Те стояха,
върнаха ключа и си тръгнаха.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Няма да соча
други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Вечерта беше около 12,00-01,00 часа през
нощта, отидох до с.З., помолиха ме да прибера момчетата до Сливен, че няма
с какво да се приберат. Едно от момчетата беше Б.. Другото момче също беше
от неговото село. Когато тръгнахме в посока от с.З. към Сливен, на излизане
от с.Д., почти до главния път за Сливен, както си карахме и се разминахме с
патрулния автомобил, светна светлините, обърна след нас и аз спрях. В тъмен
участък, нищо осветено нямаше там. Дойдоха двамата полицаи, представиха
се, бяха униформени и поискаха документите за проверка – моите, на
автомобила и на пътниците. Автомобилът не е моя собственост, а на жената с
която живея. Дадох си документите на автомобила, момчетата си дадоха
личните карти, сигурно 30 минути проверяваха. След това дойдоха двамата,
единия подаваше всички документи, в ръката му бяха, да си тръгваме, каза
„Другия път трябва да почерпиш“, защото не можело да карам с английската
си книжка. Казах му, че не знаех, и преди това са ме спирали за проверка и
книжката си ми е валидна. Казах, че в понеделник ще отида в КАТ и ще си я
подменя. Единия полицай започна да гледа зад моята седалка, където моето
дете си оставя разни работи, почна да рови, да вади да види какво има вътре.
Каза да излезем всички от автомобила и почна да ни проверява всички наред,
накара някои да си събуят чорапите, джобовете да си покажат, питаше какво
носим, почна да рови в багажника, в жабката, каза „Кажете какво носите, за
да не викам кучетата да душат“. Аз му казах да вика кучета, каквото иска, не
носим абсолютно нищо нелегално. След това ме извика да ми направят тест за
алкохол, дрегерът отчете 0,0. След това се върнахме в колата, където ни каза
да изчакаме. След това дойде и ми взема ключа на автомобила единия от
двамата полицаи. Това беше вторият полицай, който единия път не се яви. Взе
ми ключа на автомобила, изчакахме още пет минути, след това ме извикаха
отново до патрулния автомобил и ме питаха да кажа какво носим, пак му
отговорих, че не носим абсолютно нищо. След това решиха да ми правят тест
за наркотици. Казах „Добре“, обаче те ми отговориха, че в тях не разполагат с
такъв уред, който прави тест за наркотици, Поискаха да ме отведат в КАТ-
Сливен, да оставя колата в тъмното, където абсолютно нищо не се вижда и по
3
моя преценка ако някой мине, може да се блъсне в колата. Помолих ги да си
извикат друг автомобил, патрул колеги, който да дойде на място и да ми
направят теста за наркотици. Казаха ми пак да изчакам в автомобила. След
пет минути отново ме повикаха до патрулния автомобил, този полицай който
ми беше вземал ключа каза на колегата си, който стоеше на другото място, не
шофьорското, му подаде ключа да ми го подаде през прозореца. Даде ми
ключа, каза ми „Разпиши си тука акта“, той беше на индиго. Прочетох го,
актът беше съставен, че на излизане от с.Д. автомобилът, управляван от еди
си кой отказва тест за наркотици. Нито беше посочено вътре, че са ми
направили тест за алкохол. Питаха дали имам възражения и аз казах „Да“ и го
написах в акта, че имам. Когато ми дадоха акта, взеха ми книжката и казаха
да изчакам да тръгнат и можем да тръгваме, но ми казаха, че аз нямам право
да управлявам. Те си тръгнаха в посока с.Д., а аз тръгнах да звъня на
приятели някой да дойде да вземе колата. Пуснах възражение, след колко
дена ми върнаха отговор, че те са били упълномощени да ми правят проверки
на колата. Жалбата беше молба да се отмени акта. Но не се отмени и после
възразихме в Административен съд – Ямбол. Там адвоката също беше
написал възражението. Не са ми давали талон за кръвно изследване и аз не
съм подписвал такъв, нито протокол. Моля съда да отмени НП, ако е
незаконосъобразно. Моля да приемете това, което каза свидетелят Б.. От осем
месеца стоя без книжка, работата ми е такава, че управлявам пътни
строителни машини и трябва да пътувам в командировки. Не мога да пътувам
сега. Нито мога да обясня на детето си защо не мога да го закарам където и да
е. Затова моля съда да го отмени.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,22 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4