Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87
Гр. Русе, 29 юни 2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 11 юни 2020г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Зорница Тодорова
при
участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 75
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Юробанк България“ АД ЕИК ********* чрез адвокат В.В.
срещу решение № 1873/11.11.2019г. по гр.д. №
8232/2018г. на Районен съд Русе, с което са отхвърлени изцяло предявените
обективно съединени осъдителни искове. Жалбоподателят счита решението за
неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби. Искането към въззивния съд е да отмени изцяло решението и вместо
това да постанови ново решение, с което да осъди ответника М.К.Т. да заплати
сумите в пълен размер по исковата молба, както и да бъдат присъдени разноските
по делото.
М.К.Т. чрез адвокат Р.Х. подава
отговор, че въззивната жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Окръжният съд прецени доводите на
страните и събраните доказателства и прие следното:
На 6.03.2007г. между „Българска
пощенска банка“ АД и М.К.Т. – кредитополучател бил сключен договор за кредит за
извършване на ремонт /подобрения на недвижим имот № HL *****. По силата на договора
банката отпуска кредит в размер 6460 лв. Първият транш 60% - 3876 лв. се
превежда по сметка на кредитополучателя след представяне на нотариален акт за
договорна ипотека върху апартамент в гр. Русе. В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидена лихва БЛП за жилищни кредити
лева + 5 пункта. Лихвата при сключване на договора е 7 + 5 = 12 пункта.
В чл. 3, ал. 2 е предвидено при просрочие на дължими погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост да се дължи лихва за редовна главница + 10 пункта
наказателна надбавка. В началото на всяка следваща година, считано от
откриването на заемната сметка, кредитополучателят заплаща на банката годишна
такса за управление в размер на 0,1 % върху размера на непогасената главница
(чл.4 т.2). Срокът за ползване на кредита и връщането му е 180 месеца.
Кредитополучателят дължи всеки месец равни вноски главница и лихва 77,53 лв. (чл.
6). В чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се задължава да поема изцяло
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение, а именно - договорна ипотека върху апартамент (чл.
13, ал. 1). Съгласно чл. 18 от договора при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение, банката може
да направи кредита изцяло предсрочно изискуем. При неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
Последната страница от договора не
е представена по делото. Всяка от предходните страници на договора със
съществените условия по кредита, носи подписите на двете страни.
Съдебно-икономическата експертиза
установява, че кредитът е усвоен така: на 13.03.2007г. 3876 лв. са преведени по
личната сметка на кредитополучателя; на 19.03.2007г. са преведени още 2584 лв.
На 30.11.2010г. страните по договора
за кредит са сключили допълнително споразумение. Съгласно чл. 4, ал.1 всички
плащания се преоформят служебно от банката чрез натрупване към усвоена и непогасена
главница. Следователно, към главницата са прибавени 309,81 лв. просрочена
лихва, 89,70 просрочени такси минус 47 лв. платима при подписване на
споразумението, тоест главницата се увеличава с 352,51 лв. Чл. 5 предвижда 12 месеца период на облекчено погасяване при
фиксирана лихва 8,99 % като се плаща по 47 лв. месечна вноска. След изтичане на
12 месеца облекчено погасяване лихвата става БЛП + 6,79 % (чл. 7). В чл.13 е
уговорена такса за администриране на просрочен кредит по тарифа, която се използва
за покриване на разходите, свързани със събиране на просрочени плащания,
телефонни обаждания, напомнителни писма.
Представен е погасителен план по
кредит с дата 1.12.2010г., тоест непосредствено след сключване на
допълнителното споразумение, който обхваща минали и предстоящи плащания за
целия срок на договора. По делото са представени двустранно подписани страници
от погасителния план от първата вноска 13.04.2007г. до 173-та вноска на
13.08.2021, тоест липсва последната страница с вноските от 174-та до 180-та.
Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 15.10.2018г. Банката е изпратила до кредитополучателя покана
за изпълнение по отношение на два договора за кредит, вторият от които е
процесният. Поканата е залепена от служител на частен съдебен изпълнител на 18.11.2018г.
В поканата банката съобщава, че поради забава на 5 вноски за договорни лихви и
главница за период 13.06.2018г. – 13.10.2018г.
на основание чл. 18, ал.1 от договора, считано от 15.10.2018г. обявява
за предсрочно изискуеми вземанията си по договора. Банката кани
кредитополучателя в 7-дневен срок да заплати главница 2302,76 лв., договорни
лихви 168,75 лв., такси и застраховки 180,39 лв. Правилно районният съд е
приел, че е редовно всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в ГПК.
Първият правен въпрос е какъв е
видът на договора за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит разпоредбите на този закон не се прилагат за: т. 2. договори за кредит
или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с
ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В случая договорът
за кредит предвижда обезпечение договорна ипотека върху недвижим имот. Вярно е,
че по делото не е предоставен нотариален акт за договорна ипотека. От друга
страна първият транш от 60 % от кредитната сума е уговорено да се отпусне след
представяне пред банката на нотариален акт за договорна ипотека. След като
траншът е отпуснат, следва че кредитополучателят е изпълнил това свое
задължение. От неприложимостта на Закона за потребителския кредит следва
неприлагане на негови защитни разпоредби в полза на кредитополучателя – страна
по настоящото дело.
Районният съд е приложил чл. 10,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която разпоредба лихви
могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако
уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
Районният съд не е съобразил, че договорът за банков кредит е търговска сделка
– чл. 430 вр. чл. 1, ал.1, т. 7 от Търговския закон.
Чл. 430, ал. 2 предвижда заемателят да плаща лихва по кредита, уговорена с
банката, тоест тук няма ограничение до размера по чл. 10, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите. Окръжният съд не споделя извода на районния съд по
този въпрос.
Допълнителното споразумение предвижда прибавяне на
непогасена лихва към главницата, т. н. капитализиране на лихва. Чл. 294, ал. 2
от Търговския закон допуска да се дължи лихва върху лихва само ако е уговорена.
Уговорена между търговци. В случая едната страна не е търговец. Върховният
касационен съд в решение по чл. 290 - Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК - със
страна „Юробанк България“ АД постановява, че „Уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.
10, ал. 3 33Д.“
По изложените съображения окръжният съд не съобразява
предвиденото капитализиране на лихва в допълнителното споразумение. Там
страните са се съгласили, че към 30.11.2010г. задълженията на кредитополучателя
за главница са 62,01 просрочена главница и 5861,60 редовна главница, общо
5923,61 лв. Експертизата установява платена главница 4603,03 след датата на
допълнителното споразумение. Остава неплатена главница 5923,61 лв. – 4603,03
лв. = 1320,58 лв.
Договорната (възнаградителната) лихва за претендирания период 13.06.2018г. (начален претендиран момент) до датата на предсрочна изискуемост
15.10.2018г. по погасителния план е в общ размер 256,35 лв. Ищецът претендира
154,34 лв. По погасителния план до датата на предсрочна изискуемост
15.10.2018г. се начислява 9898,05 лв. лихва. Платена лихва според експертизата
е 9196,61 лв. Остава 701,44 лв. неплатена лихва. Сумата е по-голяма от
претендираната 154,34 лв., поради което съдът приема за основателен иска за
154,34 лв. договорна лихва.
Експертизата потвърждава правилността на изчисленията на
банката за останалите три вземания по договора, както следва: 106,15 лв. мораторна лихва (договора лихва плюс 10 пункта наказателна
надбавка) по чл. 3, ал. 2 от договора, дължима при забава и предсрочна
изискуемост, за периода 13.07.2018г. – 5.12.2018г.); 120 лв. такса по чл. 4,
т.2 вр. чл. 10, т.2 от договора – годишна такса за
управление на кредита в размер на 0,1 % ежегодно върху непогасената главница за
периода 15.06.2018г.-5.12.2018г.; 92,39 лв. разноски по кредита за периода
28.08.2017г.-5.12.2018г. по чл. 10, т.3 за връчване на покана за
изпълнение/предсрочна изискуемост. Тези акцесорни
вземания имат своето основание в договора и се дължат.
Окръжният съд намира за правилни изводите на районния съд
относно петгодишната давност и препраща към мотивите в тази част. Претендираните вземания по договора за главница до размер
1320,58 лв. и акцесорните вземания не са погасени
чрез плащане, поради което решението на районния съд следва да се отмени
частично и да се постанови ново решение за частично уважаване на исковете с
присъждане на съответните разноски.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1873 от 11.11.2019г.
по гр. д. № 8232 по описа за 2018г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която
се отхвърля предявения от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, срещу М.К.Т., ЕГН **********,***, к-с Л., ул. „А.Е.“№*, ет.*, бл. „Е.“,
ет.*, ап. № * иск за осъждане
на М.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати сумата НАД 1320,58 лв. ДО 2302,76 лв. –
главница, по Договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим
имот № НL *****/06.03.2007 г., сключен за сумата общо 6460 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 1873 от 11.11.2019г.
по гр. д. № 8232 по описа за 2018г. по описа на Русенски районен съд в ЧАСТТА,
с която се отхвърля предявения от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу М.К.Т., ЕГН **********,***, к-с Л., ул. „А.Е.“№ *, ет. *, бл. „Е.“, ет. *, ап. № * иск за осъждане на М.К.Т. ЕГН ********** *** да заплати
сумата 1320,58 лв.– главница, по Договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот № НL *****/06.03.2007 г., сключен за сумата
общо 6460 лв.; 154,34 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
13.06.2018 г. до 15.10.2018 г.; 120 лв.
– годишни такси за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената
главница; 92,39 лв. – разноски по кредита, дължими за периода от 28.08.2017 г.
до 05.12.2018 г. за събиране на вземането – връчване на покана за изпълнение
/предсрочна изискуемост/; обезщетение за забава /мораторна
лихва/ в размер на 106,15 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 05.12.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.К.Т. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД ЕИК ********* гр. София, район „Витоша“, „Околовръстен път“ № 260,
представляван от Д.Ш.изпълнителен директор и П.Д.изпълнителен директор чрез
адвокат В.В., сумите:
·
1320,58 лв. (хиляда
триста и двадесет лева и петдесет и осем стотинки) – главница по Договор за
кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № НL *****/06.03.2007
г. със законната лихва от датата на завеждане на делото 10.12.2018г. до
окончателното изпащане;
·
154,34 лв. (сто
петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 13.06.2018 г. до 15.10.2018 г.;
·
106,15 лв. (сто и
шест лева и петнадесет стотинки) мораторна лихва за
периода от 13.07.2018 г. до 05.12.2018 г.;
·
120 лв. (сто и
двадесет лева) – такси по договора за периода от 15.06.2018г. до 5.12.2018г.
·
92,39 лв. (деветдсет и два лева и тридесет и девет стотинки) –
разноски по кредита, дължими за периода от 28.08.2017 г. до 05.12.2018 г. за
събиране на вземането – връчване на покана за изпълнение / предсрочна
изискуемост;
·
818,11 лв.
(осемстотин и осемнадесет лева и единадесет стотинки) съразмерни разноски по
делото пред двете инстанции.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: