О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 54
гр.
Шумен, 23.01.2019 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и трети
януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Цветанкова в.ч.гр.дело № 13 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от
Ч.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** против Определение № 2257/10.09.2018 г. по гр. д. № 1843/2018 г.
по описа на РС Шумен, с което на
основание чл.16
от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по чл.8 и чл.12 вр. чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца по молбата за връщане на децата П. А.Х. и Г.А.Х.
в Н..
Частният жалбоподател счита
определението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага
съображения, че определението е постановено въз основа на молба от Министерство
на правосъдието без да е извършена служебна проверка и без да са изискани
доказателства, от които да се установява наличието на висящо производство пред
СГС, решението по което да е от значение за развитието на исковото производството.
Сочи, че в писмото от Министерство на правосъдието липсва информация относно
това дали СГС се е произнесъл по допускане на производството. Счита, че
Министерство на правосъдието не е процесуалноправно легитимирано лице, което
може да предприема действия, обуславящи преграждане на производството по иск с
правно основание чл.127 от СК. Твърди, че срещу майката има издадена Заповед за
защита от домашно насилие до произнасянето на съда с решение по гр. д.
2100/2018 г. по описа на РС Шумен, с оглед на което е поискал районният съд да
определи привременни мерки относно упражняването на родителските права.
Отправя искане за отмяна на
определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Препис
от частната жалба е връчен на насрещната страна като в законоустановения
срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор.
Съдът, като съобрази
доводите на страната и приложените
по делото доказателства, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по предявени искове от Ч.А.Г. против М.Х., родена на *** г., с адрес ***, 5305, Ф., за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата П. А. Х., роден на ***г. и Г.А.Х., родена на ***г., определяне местоживеенето на децата при бащата, определяне режим на лични контакти с
майката и определяне месечна издръжка, която ответницата следва да заплаща на
децата. В исковата молба твърди, че от фактическото съжителство с ответницата
имат две деца- П. Х. и Г. Х. като след фактическата раздяла са постигнали
споразумение относно съвместното упражняване на родителските права върху
децата. В края на 2017 г. разбрал, че във връзка с наказателно производство
ответницата е задържана в Н.. С оглед на това грижите за децата били поети
изцяло от него като в началото на 2018 г. се върнал в Б. заедно с тях.
Първоначалното му намерение било да останат временно в България докато ответницата
бъде освободена. Тъй като нямало яснота относно това колко време ще бъде
задържана ответницата, предприел действия по устройване живота на децата в
България.
С
допълнителна искова молба с вх. № 12293/31.07.2018 г. е поискал от съда да
определи привременни мерки като се позовава на издадена Заповед за незабавна
защита по гр. д. №2100/2018 г. по описа на РС Шумен. С Определение от
01.08.2018 г. на РС Ш. е насрочено открито съдебно заседание за 11.09.2018 г. за
разглеждане искането за определяне на привременни мерки.
На
16.08.2018 г. с писмо с рег. №12997 районният съд е уведомен, че на
08.06.2018 г. в Министерство на
правосъдието
е постъпила молба чрез Министерството на правосъдието и
сигурността в Норвегия за връщане на децата П. А.Х. и Г.А.Х. в Н.. В молбата се
твърди, че децата са доведени и задържани в България в нарушение на
родителските права на М.Х., поради което се счита, че те са незаконно
прехвърлени от Н. в Б.. В писмото е посочено, че молбата се разглежда в
Министерство на правосъдието като се извършват действия по чл. 7 от Хагската конвенция, както и действия по подготовка на
молбата за внасяне и разглеждане от Софийски градски съд по реда на чл.22а и
сл. от Закона за закрила на детето. С цитираното писмо е отправена молба до
районния съд за предприемане действия за спиране на производството по делото за
родителските права на децата до приключване на производството по молбата за
тяхното връщане в Норвегия с влязло в сила решение.
С определение № 2257/10.09.2018 г. по гр. д. № 1843/2018 г. по
описа на РС Ш., предмет на разглеждане в настоящото производство, е постановено спиране на производството на основание чл. 16 от Хагската
конвенция вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В атакуваното
определение районният съд е посочил, че с писмото от Министерство на правосъдието
е уведомен за иницирано производство по чл.8 и чл.12 вр. чл.3 от Хагската конвенция. Приел е, че съдържащото се
в писмото изявление представлява съобщение по смисъла на чл.16 от Хагската
конвенция и доколкото тази норма има приоритет пред националното
законодателство, не може да разглежда по същество въпроса за упражняване на
родителските права по отношение на двете деца. С оглед на това и на основание
чл.16 вр. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял
производството по делото до приключване на производството по чл.8 и чл.12 вр. чл.3 от Хагската конвенция с влязло в сила съдебно
решение. С атакуваното определение е отменено определението, с което делото е
насрочено за разглеждане по направеното искане за определяне на привременни
мерки и е постановено да се изисква периодично информация от Министерство на
правосъдието за хода на производството.
В
тази връзка на 19.10.2018 г. от Министерство на правосъдието е постъпило писмо,
от което се установява, че молбата за връщане на двете деца в Н. е внесена в
СГС с вх. № 133092/16.10.2018 г.
На
10.01.2019 г. е извършена служебна справка в Министерство на правосъдието, от
която се установява, че във връзка с молбата за връщане на децата в Норвегия е
образувано гр. д. 13665/2018 г. по описа на СГС като на 27.11.2018 г. е било
насрочено първото съдебно заседание, което поради нередовно призоваване на
ответника по делото е отложено за 29.01.2019 г.
Въззивната инстанция намира определението на районния съд за
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 8 от Хагската конвенция всяко лице, институция или
организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение
на правото на упражняване на родителски права, може да подаде молба до
Централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до
Централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване
връщането на детето. В процесната хипотеза молбата за
връщане на децата П. А.Х. и Г.А.Х. в Н. е подадена чрез Министерството на
правосъдието и сигурността в Н. до Министерство на правосъдието- Централен
орган на Република Б.по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция. В изпълнение на
разпоредбите на чл.10 и чл.7, б.”f” от Хагската
конвенция молбата е изпратена от Министерство на правосъдието като Централен
орган по Хагската конвенция за разглеждане от Софийски градски съд, който е
компетентният съд да разгледа молбата по реда на чл.22а и следващите от Закона
за закрила на детето.
Съгласно
чл. 16 от
Хагската конвенция след получаване на съобщението за незаконно
прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл.3, съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която детето е било
прехвърлено или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на
упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва
да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в
разумен срок след получаване на съобщението. Безспорно по
делото е установено, че съдът е уведомен от
Министерство на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на
чл.6 от Хагската конвенция, че е
инициирано производство по чл.3 от Хагската конвенция за връщане на децата
П. А.Х. и Г.А.Х. в Н., където се
твърди че е обичайното им
пребиваване и същите са незаконно доведени и задържани
на територията на нашата страна. Действително
производство пред СГС, към момента на постановяване на обжалваното определение,
няма данни да е образувано, но нормата на чл. 16 от Конвенцията задължава
съдебните органи на договарящата държава, в която се твърди, че е прехвърлено
или задържано детето, да не разглеждат по същество правото на упражняване на
родителските права. Така
изпратеното писмо до съда от Централния орган на Република Б. по
чл.6 от Хагската конвенция има характер на
съобщение по смисъла на чл. 16 от Хагската конвенция, доколкото за
него не са предвидени допълнителни изисквания. С оглед на това, съдът намира за
неоснователни направените с въззивната жалба оплаквания,
че е недопустимо да се прегражда хода на делото въз основа на предоставената от
Министерство на правосъдието информация, както и че молбата за спиране на
производството е нередовна. Настоящият състав не споделя изложеното от
жалбоподателя становище, че районният съд е спрял производството без да изиска
информация относно движението на молбата. С определението, с което районният
съд е спрял производството, е разпоредил да се изисква периодично информация за
хода на производството като с оглед на това се установява, че към настоящия
момент по молбата за връщане на децата в Норвегия е образувано гр. д.
13665/2018 г. по описа на СГС.
В обжалваното определение първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 16 от
Хагската конвенция, която постановява да не се разглежда по същество въпросът
за упражняване на родителските права при инициирано производство по искане за връщане на децата на основание чл. 8 от Хагската конвенцията. Предстоящото произнасяне по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на детето е
преюдициално на повдигнатия спор за родителски права
и по същество обуславя извод за спиране на исковото производство.
С оглед
гореизложеното, Шуменски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2257/10.09.2018 г. по гр. д. № 1843/ 2018 г.
по описа на РС Шумен, с което на основание
чл.16 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.