Решение по дело №48/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 10
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20212320200048
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Тополовград , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20212320200048 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват мотиви
относно липсата на субективния елемент на нарушението посочвайки в
жалбата, че не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, че
автомобила е на съпругата му, той не го ползва и управлява и не знае какво е
оформяла като документация за него неговата съпруга.
Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата
изцяло, като в с.з. доразвива тезата си и твърди, че е нарушена процедурата по
която са спрели автомобила от движение, тъй като по никакъв начин
съпругата му не е била известена за прекратяването на регистрацията.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 18.03.2021 г. е съставен АУАН № 851740 на жалбоподателя, за това,
че на 18.03.2021 г. в гр.Т., управлява товарен автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред, като при извършената проверка в АИС се
установи, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 28.06.2020 г. по
чл.143, ал.15 от ЗДвП и не е пререгисрирано. Актът е съставен от
актосъставителя П., в присъствието на свидетелите А. и И.. Актът е подписан
от актосъставителя, свидетелите и нарушителя без възражения и съответно
връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 21-0358-
000096/12.04.2021 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на
жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание
чл.175 ал.3 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 17.05.2021 г.
На 20.05.2021 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите – полицейски
служители, присъствали при установяване на нарушението и при съставянето
на акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено
нарушението и при които е съставен акта и между техните показания не са
налице никакви противоречия.
По делото, по искане на жалбоподателя е разпитана като свидетел и
съпругата му Л.П.П., която установява обстоятелства свързани със
закупуването на автомобила, както и обстоятелства свързани с
прекратяването на регистрацията, като изрично посочва в показанията си, че
тя не е била известена за това, че микробуса е бил спрян от движение. Освен
това в показанията си тази свидетелка изрично посочва: /лист 3-ти, протокол
от с.з. № 57/15.07.2021 г./ „Въобще не съм ходила да пререгистрирам
автомобила в КАТ. Знаех че има срок, но не знаех какъв е срока. След като
съставиха акта пререгистрирах автомобила. М. управлява и ползва този
автомобил, аз не го управлявам никога. Той знае, че съм го закупила с
договор, но и той не знаеше колко е срока и знае, че не съм ходила да го
пререгистрирам. М. и друг път е управлявал този автомобил. По принцип не
2
управлявам този автомобил и не го ползвам. Той си по ползва и извършва
търговска дейност, не само с него, имаме и други автомобили.“
Към жалбата са приложени договор за покупко-продажба на МПС от
27.04.2020 г., нотариално заверен, справка за нарушител от която е видно, че
на жалбоподателя са наложени освен настоящата няколкократно санкции за
нарушения по ЗДвП, като са издавани влезли в сила НП /освен настоящото
по-горе/ и фишове.
По искане на жалбоподателя и с оглед възражението му, че не е спазена
процедурата по спиране от движение на автомобила е изискана от ОД на МВР
– В. и приложена по делото цялата документация, свързана със служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила. От нея е видно, че в
АИС“КАТ“ на 27.04.2020 г. е отразен договор за покупко-продажба на
процесния автомобил и данните на новия собственик, а именно Л.П.П.. На
28.06.2020 г., регистрацията на автомобила е прекратена служебно с
отбелязване в АИС, след като собственика в двумесечен срок от
придобиването му не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство. Изрично е посочено в писмото на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР В., че собственика на превозното средство посочен
в регистъра не се уведомява и регистрацията се прекратява автоматично, а не
от длъжностно лице. Освен това, от документацията се установява, че на
22.03.2021 г., е извършена промяна на регистрацията с услуга
„възстановяване след прекратена регистрация, промяна на номер, промяна на
собственост, спиране от движение поради техническа неизправност“, като
процесния автомобил е пререгистриран с нов регистрационен номер. На
21.04.2021 г., е извършена промяна на регистрацията с услуга „пускане в
движение“ на процесния автомобил.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
3
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и
правилно. Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно този член по пътищата отворени за обществено ползване се
допускат само МПС-та, които са регистрирани. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че към
момента на съставяне на АУАН и извършената проверка от полицейските
органи, управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на
28.06.2020 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП и не е пререгистрирано. Видно от
приложения договор за продажба на МПС, съпругата на жалбоподателя в
качеството на купувач е придобила въпросното на основание сключен
договор от 27.04.2020 г. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗДвП тя е била длъжна в
срок до един месец да регистрира придобитото МПС. Следователно
едномесечния срок за регистрация е бил изтекъл на 27.05.2020 г. и видно от
събраните доказателства писмени и гласни такива превозното средство не е
било регистрирано. За това законосъобразно на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП е служебно прекратена регистрацията на процесното МПС след
изтичане на двумесечния срок от придобиването на превозното средство, а
именно на 28.06.2020 г. Нарушението е извършено от жалбоподателя и
установено на 18.03.2021 г., т.е. около девет месеца след като регистрацията е
била служебно прекратена и правилно е ангажирана отговорността му по
ЗДвП – чл.175, ал.3, предл.1-во, като са му наложени минималните наказания
– глоба в минималния размер и лишаване от правото да управлява МПС също
в минималния размер.
Не може да се приемат възраженията в жалбата, че не е установен и
доказан субективния елемент от нарушението и че не е спазена процедурата
по служебното прекратяване регистрацията на процесния автомобил, тъй като
4
не е налице уведомяване на собственика. Тези възражения по никакъв начин
не се подкрепят от събраните по делото доказателства, напротив,
опровергават се изцяло от тях. Изрично в показанията си свидетелката Л.П.
опровергава твърденията в жалбата, че съпругът й не е знаел нищо за
регистрацията за този автомобил и че въобще не го е управлявал и ползвал,
напротив, тази свидетелка изрично заявява, че тя е знаела, че има срок за
регистрация, но не е пререгистрирала автомобила, съпругът й също е знаел, че
тя го е закупила с договор и че не е ходила да го пререгистрира. Освен това тя
изрично посочва, че не ползва и не управлява този автомобил и той винаги е
бил управляван и ползван от съпруга й , който е извършвал търговска дейност
с него. Т.е. от свидетелските показания на св.Петрова се установява, че
съпругът й макар и не фигуриращ като собственик в договора, но така или
иначе автомобила е придобит в режима на СИО е знаел, че процесния
автомобил не е пререгистриран. Именно той, а не съпругата му го е ползвал и
управлявал постоянно, което опровергава твърденията в жалбата му, че той
никога не е ползвал и управлявал процесното МПС.
Също така, установи се от приложената преписка на ОД на МВР В., че
регистрацията на процесния автомобил е прекратена законосъобразно, като
собственика не се уведомява, а регистрацията се прекратява автоматично с
отбелязване в АИС, а не от конкретно длъжностно лице. В случая,
действително не е необходимо уведомяване и това е изрично записано в
текста на ЗДвП – чл.143, ал.15, че прекратяването на регистрацията се
извършва „служебно с отбелязване в АИС“. В случая не може да се приеме
като мотив за липса на умисъл факта, че жалбоподателя и съпругата му не са
знаели какъв е срока за пререгистрация. В правото важи принципа, че
незнанието на закона не оправдава никого. Всеки собственик и водач на МПС
е длъжен да изпълнява задълженията си визирани в ЗДвП и Правилника за
неговото приложение.
В случая съдът намира, че липсват и основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, така както е приел в обжалваното НП
административно-наказващия орган. Неможе да се приеме, че обществената
опасност на самото нарушение е твърде ниска и липсва умисъл както се
твърди в с.з., въпреки, че няколко дни след като е бил съставен акта и
извършено нарушението е било регистрирано процесното МПС, което е
5
видно от приложената преписка. По делото няма доказателства от които да е
видно, че съпругата на жалбоподателя и самия жалбоподател са имали
субективното намерение да регистрират процесното МПС при условие, че
срока му за регистрация е бил изтекъл още на 27.05.2020 г., т.е. повече от
девет месеца, което е твърде продължителен период автомобила е бил
управляван без да е регистриран така, както изисква закона и ако не беше
спрян за проверка и ако не беше установено нарушението от полицейските
органи и ако не беше съставен АУАН вероятно жалбоподателя би продължил
да управлява процесния автомобил в нарушение на законодателството.
Незнанието на законите и нормативните изисквания не оправдава никого.
Освен това от приложените към преписката писмени доказателства е видно,
че и степента на обществена опасност на дееца също не е ниска предвид
приложената справка за нарушител от която е видно, че водача има наложени
множество други санкции за нарушения на ЗДвП и те не са малобройни.
Следователно нито от обективна, нито от субективна страна може да се
приеме, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че съвсем правилно и
обосновано АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП и е наложил санкциите предвидени в текста и то в
минималния размер именно като е оценил смекчаващите отговорността
обстоятелства /каквото е и извършената регистрация, веднага след издаване
на АУАН/ и е дал превес на последните.
Съдът не констатира и да са допуснати някакви други невизирани в
жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването
на АУАН и НП.
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода, че
обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се
потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано НП № 21-0358-
000096 от 12.04.2021 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което
на М. Д. П. от гр.В., ул.“С.З.“ № **, с ЕГН ********** е наложена „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лв./ и „лишаване от правото да управлява МПС“
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП,
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.


Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7