Определение по дело №10078/2023 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 33

гр. Велико Търново, 31.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:     ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                ЕВТИМ БАНЕВ

                                               

изслуша докладваното от съдията Банев по КАХД № 10078/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 4б, ал. 2 от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

 

Образувано е по частна жалба с вх. № 1216/ 09.03.2023 г. от деловодството на Административен съд – Велико Търново, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора град Ловеч, срещу Определение № 29/ 18.01.2023 г. постановено по адм. д. 670/ 2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С оспореното определение, на основание чл. 231, вр. с чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, е върната частната жалба на Г.В.В. срещу Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. по описа на АСВТ. Фактическото основание за връщането на частната жалба е невнасянето на държавна такса за обжалването. Оспорващият излага подробни съображения за незаконосъобразност на определението АС – Велико Търново, като развива доводи за липсата на доходи, позволяващи му внасянето на държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Счита, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като от 13 години пребивава в затвора, няма доходи и не работи, не му се предлага работа въпреки заявеното от него желание. Сочи, че получава незначителни суми, които употребява за задоволяване на подробно изброени лични нужди, които затворът не осигурява – телефонни разговори, лечение, закупуване на стоки от затворническата лавка /на силно завишени цени/, както и че по други дела е бил освобождаван от държавна такса. Изтъква и че получаваните от семейството му суми са по договор за дарение, в който изрично е посочено, че не следва да се използват за заплащане на държавни такси и разноски по дела. Поради това частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е преценил възможността му да заплати държавна такса и разноски по делото, разглеждайки неотносими към казуса обстоятелства. Към частната жалба са приложени разпечатки от съдебни актове за освобождаването му от заплащане на държавни такси по дела и преписи от служебни бележки в същия смисъл, договор за дарение от 02.03.2019 г., сключен между В.Г.В. /дарител/ и Г.В.В. /надарен/, разпечатки именовани „Трансфери“ и тарифи на фонокарни апарати с включен ДДС.

 

Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Не е спорно и от наличните в делото документи се установява, че Г.В.В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като към дата 03.02.2022 г. е пребивавал в затвора в град Плевен. На посочената дата същият е подал пред Административен съд – Плевен, жалба срещу действия, представляващи претърсвания и обиск в клетка 6, килия 309, пост 15 в затвора в гр. Плевен. След прилагането на чл. 133, ал. 6 от АПК, поради отводи на съдии, за разглеждане на искането е образувано адм. дело № 670/ 2022 г. на Административен съд – Велико Търново. С Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. по описа на АСВТ, жалбата на Г.В. е била оставена без разглеждане. Същият е подал частна жалба срещу определението, която е оставена без движение с разпореждане от 21.11.2022 г. на съдията докладчик, поради невнасяне на държавна такса.  Въпросната нередовност е указана на подателя с разпореждането от 21.11.2022 г., той е подал молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по частната жалба като с определение от 19.12.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. на АСВТ, тази молба е отхвърлена. Няма данни определението от 19.12.2022 г. да е било обжалвано от В.. След влизането му в сила, изтичане на определения от съда срок и неотстраняване на указаната нередовност, с Определение № 29/ 18.01.2023 г. по адм. д. 670/ 2022 г. на АСВТ, частната жалба срещу Определение № 477/ 25.10.2022 г. по същото дело, е върната на подателя. Определението е връчено на Г.В. на дата 23.01.2023 г., частната жалба срещу него по реда на чл. 213а, ал. 7 от АПК, е подадена на 30.01.2023 г., видно от пощенското клеймо на ксерокопието от пощенски плик /л. 24 от делото/. Първоначално жалбата е подадена до Върховен административен съд, като с Определение № 2408/ 07.03.2023 г. по адм. д. № 1767/ 2023 г. на ВАС, посоченото дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на АСВТ, тричленен състав.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

 

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. с чл. 213а, ал. 7 от АПК и § 4б от ДР към ЗИНЗС и отговаря на приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл. 231 от същия кодекс. Оспорването е извършено от надлежна страна, участник в производството пред едночленен състав на АС – Велико Търново, пред компетентния да го разгледа съд, и като такова е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да върне частната жалба на Г.В. срещу Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. по описа на АСВТ, първоинстанционният съд е приел, че същата не изпълнява изискването на чл. 213, т. 3 от АПК, като тази нередовност не е отстранена в определения от закона срок. От жалбоподателя не се твърди, че е внесъл държавна такса след отказа на първоинстанционния съд да бъде освободен от такава и предвид изложената по-горе фактология, настоящият състав намира за безспорно, че указаната с разпореждане от 21.11.2022 г. Нередовност, не е отстранена в определения с чл. 213а, ал. 1, изр. първо от АПК, седмодневен срок. При това положение, в съответствие с императивната разпоредба на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, частната жалба на В. е била върната на подателя й.

 

Всъщност, подателят на частната жалба, по която е образувано настоящото производство, не излага някакви конкретни оплаквания срещу определението за връщане на частната жалба срещу Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. на АСВТ. Доводите му изцяло касаят преценката на първоинстанционния съд относно финансовите му възможности да заплати дължимите държавна такса и разноски в него производство. Въпросната преценка е обективирана в мотивите на определението от 19.12.2022 г., с което е отказано освобождаването на Г.В. от заплащането на тези държавна такса и разноски, и по принцип касае законосъобразността именно на това определение /подлежащо на самостоятелно обжалване/, а не на процесния съдебния акт. Доколкото обаче коментираната преценка е обусловила и последващото връщане на частната жалба – предмет на настоящото производство, а и съобразно изложените от оспорващото лице оплаквания, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

 

За остави без уважение искането на Г.В. за освобождаване от държавна такса и разноски при обжалване на Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. на АСВТ, решаващият състав на съда е приел, че не е налице основание за такова, предвид установеното имуществено състояние на жалбоподателя. Този си извод е формирал въз основа изискани от началника на затвора в Ловеч данни за доходите на Г.В.В. и публични такива, обявени в Търговския регистър, последните сочещи за собственост върху дялове в различни търговски дружества. Поради това първоинстанционният съд е приел, че частният жалбоподател разполага със средства да заплати държавната такса в размер на 30,00 лева. Тези изводи на решаващия състав са правилни.

Съгласно чл. 227а, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК такси и разноски по производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него, поради което неотносими са представените с частната жалба доказателства за произнасяния на съдилища по аналогични искания на Г.В. в минали моменти. Видно от представената справка от Затвора Ловеч по адм. дело № 6700/ 2022 г. на АСВТ, в периода месец 04.08.2022 г. – 02.12.2022 г., Г.В. е получил парични средства в размер общо на 1 426,96 лв., като минималния месечен размер на получени средства за периода /за м. 10.2022 г./, е 187,00 лв., а в останалите месеци и значително повече. На второ място, в искането си за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че то е възбранено от КПОКОНПИ и му генерира единствено загуби. На настоящия съдебен състав обаче е служебно известно от други дела /напр. адм. д. № 749 от 2022 г. на АСВТ, КАХД № 10031 от 2023 г., КАХД № 10216/ 2022 г. и КАХД № 10219/ 2022 г. на АСВТ /, че в периода преди подаване на искането, Г.В. и съпругата му са притежавали недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно съпругата на искателя развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново, а самият В. има дялово участие в капитала на няколко търговски дружества, в част от които дружествените му дялове не са запорирани, както е установено и от първоинстанционния съд. При това положение и обстоятелството, че частният жалбоподател е на пълна държавна издръжка, правилен е изводът на съда, че той разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са налице основания за освобождаването му от внасяне на такава.

 Промени в тези изводи не внасят и представените с частната жалба писмени доказателства за получените и разходваните суми от Г.В. за периодите 04.08.2022 г – 20.10.2022 г. и 01.12.2018 г. – 16.05.2022 година. От въпросните справки е видно, че основните разходи на частния жалбоподател са били за пазаруване на стоки, за фонокарти, банкови преводи към трети лица, както и за заплащане на държавни такси по други съдебни дела, а едва 150,00 лв. са били за стоматолог. Единствено последната сума би могла да се категоризира като разход на лишения от свобода, свързан с негово лечение. Извършването на останалите разходи е резултат от субективната преценка на В. при отдаване на приоритет на необходимостта от закупуване на стоки и услуги, и заплащане на държавни такси по други съдебни дела. Определянето като приоритет извършване на тези разходи е изцяло в зависимост от волята на частния жалбоподател, но не обосновава твърдяната от него липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лв. по разглежданото от първоинстанционния съд дело. Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно представените от оспорващия справки, в периода 01.12.2018 г. – 16.05.2022 г. получените от него приходи надвишават значително извършените разходи, което сочи на разполагаеми средства, позволяващи без затруднение заплащането на процесната такса. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в конкретния случая не е ограничено, доколкото частният жалбоподател разполага с възможности да осигури заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на частната му жалба. Доколкото не е било доказано, че по отношение на Г.В. са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски при обжалването на Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. на АСВТ, правилен е отказът на първоинстанционния съд, обекивиран в определението му от 19.12.2022 година. 

 

Както вече се отбеляза, задължението за внасянето на таксата, нейният размер, срокът в който трябва да бъде представен документът да внасяне и последиците от неотстраняване на нередността, са били надлежно указани на подателя на частната жалба. Няма данни и не се твърди в определения от съда срок /този по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 231 от АПК/, Г.В. да е представил документ за платена държавна такса. При положение, че нередовността на частната жалба срещу Определение № 477/ 25.10.2022 г. по адм. дело № 670/ 2022 г. на АСВТ, констатирана с разпореждането от 21.11.2021 г., не е била отстранена в определения от съда срок, правилно същата е била върната от първоинстанционния състав, в изпълнение разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. последно от АПК.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя в сила Определение № 29/ 18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 670 от 2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

                                                                                                            2.