Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч,………..2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Окръжен съд - Ловеч граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№103 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД, с цена на иска 120 000.00 лева.

 

С вх.№7824 от 14.11.2018г. е постъпила е искова молба от ЗК *** АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК ****, представлявано **** - Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт А.Г. против М.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, ведно с направените по делото разноски.

Ищецът излага, че на 09.08.2013 г. около 15:15 ч на главен път 1-4, в района на 8.500 километър в местността „****”, М.С.М., при управление на л.а. „****”, с peг. № ****, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и управлявайки МПС след употреба на алкохол над допустимите норми по закон, изгубва управление над автомобила, следствие на което напуска пътното платно и управляваният от него автомобил се преобръща в крайпътна канавка. По този начин причинява смъртта на пътуващия на задна лява седалка в автомобила ППЙ.

За ПТП-то е съставен Констативен протокол с peг. № 10977 от 12.08.2013 г. по описа на районно управление Полиция гр. Я. към ОД на МВР гр. Ловеч.

Към датата на събитието отговорността на виновния водач е била застрахована към ЗК „***” АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 22113000969452, с дата на валидност 31.03.2013 г. - 30.03.2014 г. и дата на прекратяване 16.10.2013 година.

Ищецът сочи, че на основание чл.226 от КЗ (отм.) срещу Застрахователната компания е предявен иск от наследниците на починалия П. Й.в за изплащане на застрахователно обезщетение. Образувано е гр.д.№ 11653/2013 по описа на I - 6 състав на СГС. В рамките на съдебното производство е било сключено споразумение с ищците И.Р. П. и Павел Й. Г., като на същите е била изплатена обща сума в размер на 120 000.00 лева или по 60 000.00 на всеки от тях за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на смъртта на сина им П. Й..

С Разпореждане №669 от 19.11.2018г., на основание чл.367 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба ведно с приложенията да се изпратят на ответника. Съобщението е върнато в цялост, като по данни на съседи същият се намира в чужбина с неизвестен адрес и в жилището не е намерено друго лице.

Съдът служебно е изискал данни за постоянния и настоящ адрес, и местоработата на лицето, но след като ответникът не е намерен, с Определение №236 от 07.05.2019г. е приел на основание чл.47, ал.6 от ГПК за редовно връчено съобщението за постановеното Разпореждане №669 от 19.11.2018г. по т.д.№103 по  описа за 2018г. на Окръжен съд - Ловеч. Допуснал на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника М.С.М., ЕГН ********** да се назначи особен представител на разноски на ищеца и с Определение №330 от 02.07.2019г. съдът е назначил адв.В.С.Н. ***, вписана под №3207 в Националния регистър за правна помощ да осъществи процесуално представителство на ответника по делото М.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***№4726 от 05.07.2019г. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор адв.В.С.Н. ***, в качеството й на особен представител на ответника, с който счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Възразява, че по делото не са представени доказателства относно наличието на предпоставките за възникване на право на регрес, съгласно чл. 274 от КЗ (отм). За да получи застрахователят от застрахования платеното обезщетение не е достатъчно единствено заплащане на обезщетение на правоимащите лица, но и наличието на всички други предпоставки посочени в закона - че застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

В представените доказателства не се доказва наличието на вина у водача и ответник по настоящото дело. Ако е налице алкохол над допустимите норми, не е посочено каква е концентрацията. По делото е представен Констативен протокол с peг. № 10977 от 12.08.2013 г. на ОД на МВР Ябланица, но в същият няма данни относно наличието на вина на ответника за причиняване на ПТП. Описани са единствено участника в ПТП, нанесените видими щети и пострадалото лице. Няма данни дори да е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на автомобила, дори и застрахователната полица, отразена в протокола е различна от сочената в исковата молба. делото и в този смисъл предявеният иск е неоснователен и недоказан.

На следващо място, оспорва размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Считам, че размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Определеният от застрахователното дружество и правоимащите лица И. Р. П. и П. Й.Г. размер на обезщетението, съгласно Споразумение с peг. №757/25.10.2013 г. е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта. Счита, че размерът на дължимото обезщетение трябва да бъде определен с оглед всички обстоятелства по делото, така че да се постигне възмездителната му функция. Договореният размер от по 60 000.00 лева на всяко от лицата е завишен с оглед всички обстоятелства по делото.

Моли след като съдът обсъди представените по делото доказателства, както и възраженията, да бъде постановено решение, с което се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.

С Разпореждане №556 от 05.07.2019г. съдът е разпоредил на основание чл.372, ал.1 от ГПК препис от отговора да се изпрати на ищеца.

С вх.№5535 от 09.08.2019г. е постъпила допълнителна искова молба. Ищецът счита, че при събраните по делото доказателства, оценката която е направена от ответната страна е неправилна и същата не почива на никакви факти и доказателства. В представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП е отбелязано, че водачът М.М. е управлявал МПС след употреба на алкохол. С оглед твърденията, изложени в исковата молба, са направени своевременно доказателствени искания в тази насока. В тази връзка поддържа направеното доказателствено искане по чл. 186 ГПК.

         На следващо място твърдението, че изплатеното обезщетение по сключените споразумения, не кореспондират с понятието за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, е невярно. Изплатеното обезщетение от по 60 000.00 лева на всеки един от наследниците на починалото лице, след като е съобразена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и релевантната съдебна практика.

Моли, като безспорно да бъде отделено обстоятелството, че процесната сума от 120 000.00 лева е била изплатена на наследниците на П. Й..

С Разпореждане №674 от 13.08.2019г. съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се изпрати на  ответника  М.С.М., ЕГН **********, чрез особения представител адв.В.С.Н. ***/02.09.2019 г. от адв. В.С.Н. – е постъпил допълнителен отговор. Счита, че в качеството особен представител на ответника по делото и след като не разполага с контакт с представляваното лице, не би могла да извърши признание на иска или на конкретни факти и обстоятелства, които съдът да приеме за безспорни между страните. Поради изложеното моли, да се има предвид, че предявеният по делото иск е неоснователен и недоказан, включително и факта относно заплащане на посочената сума в размер на 120 000.00 лева.

В съдебно заседание ищецът се е представлявал от юрисконсулт К. И., който във връзка с дадените му с Определение №503 от 16.10.2019г. указания представя Присъда №10 от 26.05.2014г. постановена по НОХ дело №165 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Ловеч. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което изцяло да се уважи предявения иск.

Ответникът се представлява от назначения особен представител адв.В.Н. ***, която поддържа подадения отговор, като счита претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането (отм.), вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на изплатено застрахователно обезщетение. Ищецът претендира регресни права по отношение на ответника за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за настъпило по вина на ответника на 09.08.2013г. ПТП и причинени имуществени и неимуществени вреди.

От Констативен протокол с рег.№10977 от 12.08.2013г. на РУ на МВР се установява, че е с участник ППС с ДК ****, марка „****”, модел ***, с водач М.С.М., ЕГН **********, с пострадало лице  ППЙ, ЕГН **********, починал.

С влязла в сила Присъда №10 от 26.05.2014г. постановена по НОХ дело №165 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Ловеч М.С.М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 09.08.2013 г. около 15.15 часа на път І-4 /Варна-София/ при километър 8+500 в землището на с. Б******, Ловешка област, м.„****” при управление на л.а. „****”, рег. № ****, собственост на Ф. Е. Р., ЕГН ********** *** правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.1, ред втори, колона трета от ЗДвП – при избиране скоростта за движение в извън населено място за категория „В” при максимално допустима скорост на движение от 90 км/ч се е движил със 120,1 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на ППЙ, ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 6, б. „б”, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК е осъден на 6 /шест/ години лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 от НК определеното наказание лишаване от свобода е намалено с една трета или М.С.М. да изтърпи наказание от  4 /четири/ години лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим, съгласно чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.343г от НК на М.С.М. е наложено и наказание по чл.37, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от  5 /пет/ години, считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС.

На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание до размера на по-тежкото между настоящето и определеното с одобрено Споразумение № 40/11.04.2014 година по НОХД № 134/2014 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, а именно 4 /четири/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното до този момент наказание, считано от 13.05.2014 година.

При настъпилото ПТП  на 09.08.2013г. са причинени неимуществени вреди на И. Р. П. , ЕГН ********** и П.Й. Г., ЕГН ********** в следствие на смъртта на синът им ППЙ, изразяващи се в болки и страдания, които са във връзка с неправомерното деяние.

По повод на претърпените неимуществени вреди, увредените лица са предявили претенции, като е образувано  гр.д.№11653 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, І-6 състав с ответник ЗК”***”АД. Между страните е сключено Споразумение №757 от 25.10.2013г., с което ЗК”***с”АД се е съгласило да заплати на ИРП, ЕГН ********** и ПЙГ, ЕГН ********** застрахователно обезщетение в общ размер на 120 000.00 лева или по 60 000.00 лева за всеки от тях, като сумата е определена, като са взети предвид всички обстоятелства около настъпилото ПТП отразени в Констативен протокол №10977 от 12.08.2013 година. От страна на ИРП , ЕГН ********** и ПЙГ, ЕГН ********** е декларирано, че са съгласни с определения размер и начина на застрахователното обезщетение; че със същото се уреждат крайно и окончателно техните претенции, в следствие на застрахователното събитие; че в бъдеще няма да имат претенции към застрахователя и декларират, че се отказват от предявения иск – образуваното гр.д.№11653 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Н.Р., след  извършена проверка по банкови сметки е установила, че на 13.11.2013г. са направени банкови преводи от сметките на ЗК”***с”АД с IBAN *** „Юробанк България”АД, клон Варна, по следните сметки: по IBAN ***ооперативна банка с титуляр на сметката  Ивайло Райков Илиев – два превода по 30 000.00 лева с основание ”По Споразумение 757/25.10”; по IBAN *** „Експрес банк Варна” с титуляр на сметката ПЙГ – един превод в размер на 30 000.00 лева с основание ”По Споразумение 757/25.10”; по IBAN *** „Експрес банк Варна” с титуляр на сметката ИРП – един превод в размер на 30 000.00 лева с основание ”По Споразумение 757/25.10”;

Направените от вещото лице констатации са в съответствие с приложените към исковата молба 4 броя нареждания за превод.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗК (отм.), освен в случаите по чл.227 от КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че последния е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на  наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

В конкретния случай с влязла в сила Присъда №10 от 26.05.2014г. постановена по НОХ дело №165 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Ловеч М.С.М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 09.08.2013 г. при управление на л.а. „****”, рег. № РК 9709 АС, собственост на ФЕР, ЕГН ********** *** правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.1, ред втори, колона трета от ЗДвП - при избиране скоростта за движение в извън населено място за категория „В” при максимално допустима скорост на движение от 90 км/ч се е движил със 120,1 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на ППЙ, ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 /ако деянието е извършено в пияно състояние/ и предл. 6, б. „б”, предл. 1 /при смърт/, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК е осъден на 6 /шест/ години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК определеното наказание е намалено лишаване от свобода с една трета или М.С.М. да изтърпи наказание от  4 години лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, като при разглеждане на гражданските последици следва да се съобразят дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца или направените в тази насока възражение от назначения особен представител на ответника, че по делото няма доказателства дали застрахования е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон или че се е отклонил от проверката, са изцяло неоснователни.

Предпоставките за да бъде предявен регресен иск срещу застрахования са: да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното обезщетение и вредите да са причинени от водача при забраната на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата.

По делото се установи, че тези предпоставки са налице. Към 09.08.2013г. датата на настъпване на ПТП, собственикът на л.а. „****”, с peг. № **** е имал сключена  задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица  №22113000969452/30-03-2013, валидна от 31.03.2013г. до 30.03.2014г. със застраховател ЗК„***с”АД. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на МПС застрахователния интерес е налице по отношение на лицата, които притежават или ползват МПС – чл.257, ал.2 от КЗ (отм.). Съгласно тази разпоредба наред със собственика, застраховани са всички водачи, които са причинили вреди, притежавайки или ползвайки чуждото МПС. В това отношение не е установена неправомерност при ползване на лек автомобил  „****”, с peг. № ****. Така също е безспорно, че именно по време на действието на застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило застрахователното събитие, при което на трети лица са били причинени неимуществени в резултат на ПТП, предизвикано по вина на ответника, като ищецът е заплатил застрахователни обезщетения, които са в общ размер на 120 000.00 лева.

При безспорно установения в хода на производството факт, че при процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, ищецът има основание за регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) в размерите конкретизирани в чл.227 от КЗ (отм.) и чл.273 от КЗ (отм.), като съдът приема, че се дължат платените на увредените лица застрахователни обезщетения в размер по на 60 000.00 лева за неимуществени вреди  за причинената смърт на детето ППЙ, ЕГН **********, в резултат на ПТП на 09.08.2013г. или общата сума от 120 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018 година.

Неоснователно е направеното с отговора възражение, че определения от застрахователното дружество и правоимащите лица ИРП и ПЙГ размер на обезщетението, съгласно Споразумение №757 от 25.10.2013 г. е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта. Така, както сочи и ответникът, чрез процесуалния си представител приетото в Постановление №4/23.12.1068г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В случая в резултат на ПТП е причинена смъртта на дете на годинка и няколко месеца. По делото липсват данни за съпричиняване, независимо от недееспособността му /Решение №280 от 05.11.2018г. на ВКС по т.д.659/2018г. ІІ т.о./, да са създадени предпоставки за настъпване на увреждането или настъпилите вреди да са в причинна връзка с действие или бездействие на трето лице. Не може да има спор, че в резултат на катастрофата, на майката и бащата на детето са причинени болки и страдания, изразяващи се в дълбоки душевни травми и страдания от неговата загуба.

Предвид на изхода от настоящия спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 7 380.00 лева, от които 4 800.00 лева държавна такса, 1 970.00 лева внесен депозит за назначаване на особен представител, 160.00 лева разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

    ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗК *** АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК **** по регресен иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД  сумата 120 000.00 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, платени на ИРП, ЕГН ********** и ПЙГ, ЕГН **********, вследствие от ПТП настъпило на 09.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗК *** АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК **** на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК сумата 7 380.00  /седем хиляди триста и осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: