О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260159
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 01. 04. 2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от 26.03.2021
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ ч. т. дело № 181 описа на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Повод за започването му е
изходяща от Д. Х.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН ********** и Х.Н.К., ЕГН **********
частна жалба против постановеното по т.
дело № 26/2021 г. по описа на Сз ОС определение № 260109 от 27.01.2021 г., с
което е прекратено производството по т. дело №26/ 2021г. поради недопустимост
на предявения от ищците Д. Х.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН ********** и Х.Н.К.,
ЕГН ********** против „П.“ ООД, ЕИК ********* иск по чл.74 ТЗ.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на
делото за разглеждане на исковата претенция по същество.
Съдът след като се запозна с актовете
предмет на обжалване и доказателствата намери за установено следното:
На 25.01.2021 г. в Старозагорския
окръжен съд е постъпила изходяща Д. Х.К., ЕГН **********, С.Н.К., ЕГН **********
и Х.Н.К., ЕГН ********** искова молба
против „П.“ ООД, ЕИК *********, гр. К..
Със същата
е била предявена искова претенция по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията взети
на проведено общо събрание
на съдружниците на „П.“ ООД, ЕИК *********, гр. К. на 20.01.2021 г. в гр. К. и обективирани в
протокол с нотариална заверка рег. № ***/**.**.**** г. на нотариус Н. Б. с рег.
№ *** на НК и район на действие РС К.
С обжалваното определение
исковата претенция е била оставена без разглеждане, а производството по делото
е било прекратено.
В мотивите на определението е
посочено, че ищците, като
наследници на починалия преди провеждането на оспорваното общо събрание на дата 21.01.2021 г. съдружник, не са активно легитимирани да
предявяват иск по чл.74 ТЗ за отмяна на същите. Причината за това се извежда от обстоятелството,
че те не са съдружници в
ответното дружество нито към датата на подаване на ИМ, нито към датата на
вземане на атакуваните решения. Посочено е, че това следвало от факта и че наследодателят им също не е бил съдружник към датата на
вземане на същите.
Недоволни от
определението са останали ищците и са подали жалбата станала причина за
започване на настоящето съдебно производство.
В нея се излагат доводи за това,
че ищците имали интерес от предявяване на иска. В подкрепа на това се твърди,
че оспорваните решения свързани с дяловете на починалия наследодател имали
характер на такива за изключване на наследниците. Съответно наличието на
интерес е обусловено и от становището на жалбоподателите, че наследяването на
дружествен дял било обусловено от вземане на решение на ОСС и те следвало да бъдат
уведомени за ОСС и поканени да присъстват на него. Съответно в жалбата логично
не се отрича факта, че смъртта на съдружника води до прекратяване на членството
му, но се развива подробно тезата, че след откриване на наследството пред
наследниците има две възможности, от които те да избират. Първата е свързана с
получаване на паричната равностойност на дяловете определена към момента на прекратяване
на членство, а втората с това да подадат заявление за приемането им като
съдружници , с което да заявя , че приемат и условията на дружествения договор.
В тази връзка се твърди, че при избор на този втори вариант елемент от
наследственото правоотношение е и задължението на дружеството да измени дружествения
договор, респ. да приеме за съдружници наследниците пожелали това.
С оглед извършваната преценка за
правилност и законосъобразност на определението ПАС намира за нужно да посочи,
че в чл. 74, ал.1 от ТЗ от страна на законодателят е казано, че всеки
съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на
повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на
устава на дружеството.
В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е споменато, че
искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е
присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в
14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото
събрание.
От
посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ следва извод, че
преди да се даде отговор на въпроса за законосъобразност или
незаконосъобразност на атакувано решение на общото събрание на дружеството
следва да се провери дали исковата молба изхожда от съдружник или акционер в
дружеството и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Липсата, на която и
да е от тези две предпоставки прави исковата претенция недопустима и налага
прекратяване на производството по делото.
В случая видно от вписванията по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е безспорно, че към момента на провеждане на
процесното ОСС за дружеството е имало вписване за капитал от 5 000 лв.
разпределен на 50 дяла по 100 лв. всеки, от който лицето Н. Т. К. е притежавало
45 дяла на стойност 4500 лв., а П. С. Г. 5 дяла на стойност от 500 лв.
От представеното с исковата молба
удостоверение за наследници е видно, че Н. Т. К. е починал на 22.12.2020 г. и е
оставил за наследници лицата започнали настоящето производство.
Казаното съобразено с
разпоредбата на чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ сочи, че участието на този съдружник в
дружеството /членственото му правоотношение/ е прекратено с неговата смърт на
22.12.2020 г. Това от своя страна води до извод, че в случая в наследствената
маса не се включват членствени права на починалия съдружник.
Съответно с оглед разпоредбата на
чл. 125, ал.3 от ТЗ за прекратилия участието си съдружник възниква правото да
уреди имуществените си отношения с дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването.
В случая логично с оглед смъртта
на съдружника лично той няма как да уреди тези имуществени последици. Реално в
тази хипотеза това право възниква за лицата, които се явяват наследници на неговите
имуществени права, вкл. и дяловете от дружеството с оглед разпоредбата на чл.
129 от ТЗ.
За тези лица с факта на откриване
на наследството възникват права само за частта от имуществото на дружеството
съобразно придобитите чрез наследяване дялове от капитала му.
С придобиване на права върху същите
по силата на наследяването единствената възможност наследниците да станат
съдружници е да се спази процедурата по чл. 122 от ТЗ. Приемането им при липса
на ИЗРИЧНО предвиждане в ТЗ изцяло
зависи от волята на лицата имащи качество на съдружници в дружеството към момента на
провеждане на общото събрание.
Тук за яснота следва да се
посочи, че за същите не съществува задължение да питат наследниците на
починалия съдружник дали искат да станат съдружници или ще се възползват от хипотезата
на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. За ПАС тези лица са напълно свободи в избора си да
свикат ОСС и да вземат решение за поемане на дяловете на починалия или в това
да предприемат действия по уведомяване на наследниците за изпълнение на
процедурата по чл. 122 от ТЗ.
Точно това е сторено в случая, а наследниците
с оглед липсата на качество на съдружници нямат и право да обжалват решението
на това ОСС.
Именно в този смисъл е и определението
на Сз ОС и следва да се потвърди.
Водим от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 26/2021 г. по описа на Сз ОС определение №
260109 от 27.01.2021 г., с което е прекратено производството по т. дело №26/
2021г. поради недопустимост на предявения от ищците Д. Х.К., ЕГН **********, С.Н.К.,
ЕГН ********** и Х.Н.К., ЕГН ********** против „П.“ ООД, ЕИК ********* иск по
чл.74 ТЗ.
Определението подлежи на
обжалване на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.