№ ............................/18.09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в закрито заседание,
проведено на осемнадесети септемрви две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3921 по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.Д.П., М.С.П., П.С.П., К.Й.Т., Г.С.Д., Д.С.Д., И.Д.Ш.
и К.Д.Й. по предявен
срещу А.И.А. и И.А.А., иск с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба ищците се позовават на
влязло в сила решение по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС, с което е уважен
отрицателен установителен иск срещу ответниците за 578 кв.м. реална част от ПИ 354. Обосновават
интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че въз основа на
нотариален акт №82/2016 г. ответниците се легитимират
като собственици на идеални части от имота и искат отмяна на този нотариален
акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане №34818/07.08.2019 г.
съдът е представил възможност на ищците да уточнят дали претендират отричане на
правата на ответниците върху реална част от ПИ 354
или върху идеални части от същия (съответно да посочат обема от такива), като
съобразят, че новият факт, настъпил след влизане на решението по гр. д. №
8270/2006 г. на ВРС е твърдяното придобиване от ответниците
на идеални части от процесния имот, както и в случай,
че претендират отричане правата на ответниците върху
реална част от ПИ 354 да обосноват правния си интерес от предявяване на иска с
оглед наличието на влязло в сила решение за тази реална част.
С молба вх. № 63201/29.08.2019 г.
ищците сочат, че правният интерес от предявяване на отрицателния иск за
собственост за реална част от имота, произтича от обстоятелството, че след
влизане в сила на решението по гр.д. № 8270/2006 г. ответниците
продължават да владеят и оспорват правата на ищците върху процесната
реална част от имота и поради това, че са минали 10 години могат да се позоват на
придобивна давност за тази реална част. Намира, че с
предявяването на настоящия иск ще се прекъсне придобивната
им давност. Сочат, че ищците не разполагат с положителен установителен
иск, тъй като няма завършена реституционна процедура по отношение на имота.
Твърдят, че изменение на КККР е отказано, тъй като ответниците
разполагали с нотариален акт № 82/2016 г.
Настоящият състав на
ВРС, при така изложените обстоятелства и представените доказателства за
воденото между страните гр. д. №
8270/2006 г. на ВРС
и съобразно искането, с което е сезиран, намира предявеният иск за недопустим, поради следните
съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.298 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание. При преценката за наличието или липсата на
идентитет между две дела следва да се изходи от
техните субективни и обективни предели, която преценка, с оглед влязлото в сила
решение по гр. д. №
8270/2006 г. на ВРС,
обуславя извода на съда за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за
допустимост на инициираното производство.
Не е спорно между
страните, а и от представените към исковата молба документи се установява, че страните
по настоящото дело са идентични с тези по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС, с което и съдът
приема за проявени субективните предели на СПН. Постановеното решение има сила
и спрямо наследниците като универсални правоприемници на ищците по спора.
Под обективни предели
на СПН следва да се разбира предмета, за който СПН важи и който съвпада с
предмета на делото. Или, със СПН се установява съществуването или
несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право
с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество/.
Спорът между страните по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС е за собствеността на А.И.А. и И.А.А., върху 578 кв.м. реална част от ПИ 354
и е разрешен по положителен начин. Със сила на пресъдено
нещо се установява,
че спорното право не съществува към датата на приключване на устните състезания
/аргумент от чл.235, ал.3 ГПК/. Последнотоо може да
бъде оспорвано или претендирано въз основа на нови факти,
възникнали след този момент, тъй като СПН се разпростира неограничено във времето.
В случая ищците се позовават на нов
факт – съставен на името на ответниците констативен
нотариален акт през 2016 г., но същият, както самите ищци сочат, касае идеални части от процесния
имот, а не реална част от него или евентуално целия имот, в който да е
включена и тази реална част. В съдебната практика и теория безпротиворечиво
се приема, че идеалната е част от имот е нещо различно от реалната такава.
На ищеца изрично е предоставена
възможност да обоснове интереса си и да конкретизира твърденията си,но същият
изрично заявява, че претендира отричане правата на ответниците
върху същата реална част, която е била предмет и на гр. д. № 8270/2006
г. на ВРС, решението, по което е влязло в сила.
При така поддържаният петитум съдът намира, че не може да се обоснове интерес от
търсената защита. Още повече, че се предявява и искане за отмяна на
констативния нотариален акт, който е за идеални части от процесния
имот, а не за отричаната с иска в настоящото производство реална част от него.
Отказът на СГКК е във връзка с вписани като собственици ответниците
върху идеални части от имота, а не върху реални такива, поради което не може и
да се осъществи заличаването без предявяване на такъв иск за отричане на
придобитите от ответниците идеални части от имота.
Ето защо, съдът намира, че е налице
пълен обективен идентитет между делата, като страната
не се позовава на нови обстоятелства настъпили след приключване на съдебното
дирене по преходното дело, поради което искът се явява процесуално недопустим.
От друга страна, инвокираният от ищеца интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с довод, че само така се прекъсва придобивната давност, която тече в полза на ответниците, е необоснован.
Съобразно трайната
съдебна практика, обективирана в решение
№185/25.06.2013 по гр.д. № 2066/2013 г. на ВКС,
решение № 61/2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ІІ г.о.; решение № 387/2012 г.
по гр.д. № 1180/2011 г. на І г.о., решение № 906 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 60/2010 г., I г. о.,
което становище настоящият съдебен състав изцяло споделя, не може да се придобие по давност имот, за който не е приключила
процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Както нормата на чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ, така и приетото в
практиката разрешение, почиват на принципното положение, че срещу лице, което
не може да води иск, давност не тече. Началният момент, от който започва да
тече придобивната давност е издаването на
административния акт за възстановяване на заявения имот, а именно заповедта по
§ 4к от ЗСПЗЗ, тъй като едва с него имотът се индивидуализира и може да бъде
годен обект на собственост.
По изложените съображения и доколкото
спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС, производството
като недопустимо подлежи на прекратяване на основание чл. 299 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК с оглед отправеното искане за присъждане на
разноски и доказателства за сторени такива, в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 950 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.дело № 3921/2019 година по описа на ВРС, 50 състав, на
основание чл.299, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА
Й.Д.П.,
ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН **********, К.Й.Т., ЕГН **********,
Г.С.Д., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН **********,
И.Д.Ш., ЕГН ********** и К.Д.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.А., ЕГН ********** и И.А.А.,
ЕГН ********** сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: