РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно гражданско дело №
20223000500397 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на С. И. В., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.Х.
Р. против решение № 699/30.05.2022г. на Окръжен съд – Варна, постановено
по гр.д. № 3669/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея против А. Т.
В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.23 СК за признаване
правата й на собственост върху подробно описани недвижими имоти, както и
евентуално съединения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне
на по-голям дял от общото им имущество поради по-голям принос.
Изложените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, в резултат на което направените изводи за недоказаност на
твърденията й за извършено от майка й дарение на сума, вложена в
придобиването на процесната 1/15 ид.ч. от апартамент № 5 с идентификатор
1
10135.1026.347.1.4 по КК на гр.Варна, за влагане на дарените от баща й суми
в закупуването на процесните паркомясто № 5 и паркомясто № 6 на адрес
гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, за произхода на средствата, с
които е погасяван тегления от преди брака кредит и относно влагането в
придобиване на имуществото лични средства, получени от продажбата на
личен имот, са необосновани и в противоречие с установеното от
доказателствения материал. Твърди, че за третия процесен имот – апартамент
№ 5 с идентификатор 10135.1026.233.1.6, находящ се в гр.Варна, ул.“Петко
Ю. Т.“ № 47 съдът не е изложил каквито и да било мотиви за отхвърлянето на
исковата претенция. Относно отхвърления иск по чл.29 СК се излагат
оплаквания, че съдът не е зачел влязлото в сила решение за развод и при
превратно тълкуване на събраните гласни доказателства необосновано е
приел, че фактическата раздяла между страните е настъпила преди
предявяване на иска за развод, при това без да определи началния момент на
раздялата. Последното прави неясни и изводите на съда как е изчислил
доходите на страните, в частност коя е крайната дата, съобразно която са
направени тези изчисления. Оспорват се и направените от съда изчисления с
твърдения, че в доходите на въззивницата не са включени получените от нея
като дарение от родителите й суми /общо 14 500 лева/, както и реализирания
от нея доход за периода 2018г. – 2019г. в размер на 339 613.17 лева. Твърди се
също така, че съдът неправилно е определил и размера на доходите на
ответника, тъй като не е отчел и обсъдил направеното от нея оспорване на
приетите като доказателства служебни бележки, издадени от работодателите
му и на представените след изготвяне на ССЕ фишове, неправилно в
изчисленията са включени твърдени от него доходи по трудови
правоотношения за периода 16.08.2016г. – 15.12.2018г., както и получените от
ответника дивиденти от „Делта Ейджънси“ ООД. Сочи, че съдът не е обсъдил
и направеното от нея възражение, че евентуално получени от ответника
доходи в чужбина не са постъпвали в България, където е било обичайното
местопребиваване на семейството. Оспорва се и направения от съда извод, че
нематериалния принос на ответника в СИО е в размер на 30% като се излагат
подробни доводи, че същият е незначителен, а нейният нематериален принос
е над 90%, клонящ към 100 %. В заключение счита, че съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства сочи на основателност на предявените
от нея искове, поради което и отправеното до настоящата инстанция искане е
2
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на същите. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
въззиваемия А. Т. В., с който оспорва жалбата като неоснователна. По
подробно изложени аргументи счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а оплакванията за необсъждане на доказателствата и
възраженията на страните, както и срещу направените от съда фактически и
правни изводи, за неоснователни.
В пледоарията по съществото на спора, чрез процесуален представител
се иска потвърждаване на съдебния акт, ведно с присъждане на разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от
въззивницата С. В. против А. В. искове с правно основание чл.23 СК и
съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.29 СК.
Изложените в исковата молба /уточнителни молби в първоначално
образуваното пред РС – Варна делбено производство по гр.д. № 3952/2020г., в
частност молба от 06.11.2020г./ фактически основания са, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила на
03.04.2019г. решение. По време на брака си са придобили подробно описани
недвижими имоти, по отношение на които, с изключение на имота, находящ
се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 45, са наведени твърдения за
трансформация на лични средства, а именно:
1.С нот.акт № 140/2014г. са били закупени 1/15 ид.ч. от апартамент № 5
– самостоятелен обект с идентификатор 10135.1026.347.1.4, гр.Варна,
ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9 за сумата от 7 530.41 лева, платени по
банков път с нейни лични средства в размер на 3 500 лева, получени от
продажбата на лично имущество – недвижим имот в гр.Варна, кв.Виница,
ул.“Корал“ 16а, придобит преди брака й с А. В. и продаден с нот.акт № 11,
том ХХІ, д. 422/2014г. на СВ за сумата от 20 000 лева, които поради наложени
запори на банковите й сметки са преведени по сметка на въззиваемия, от
която на 25.04.2014г. е изтеглила 1 500 лева и на 28.04.2014г. още 2 000 лева,
както и с лични средства в размер на 4 500 лева, получени в началото на
3
м.април 2014г. като дарение от майка й. С оглед на това счита, че е налице
пълна трансформация, поради което твърди, че е изключителен собственик на
така закупените 1/15 ид.ч. от процесния недвижим имот.
2.С нот.акт № 49/2014г. е закупила паркомясто № 5 и паркомясто № 6,
находящи се в гаража на сутеренния етаж на жилищна сграда с
административен адрес гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, ведно със
съответните ид.ч. от маневрено хале и ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж за обща цена от 5 000 евро, която твърди, че е изплатила в
брой, на няколко вноски, с получени от баща й 10 000 лева по дарения от
м.август и м.декември 2013г. Претендира да е изключителен собственик въз
основа на пълна трансформация на лични средства.
3.Относно придобития по време на брака им недвижим имот -
апартамент № 5 с идентификатор 10135.1026.233.1.6, ведно с прилежащото
му избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата, както и гараж
/паркомясто/ и ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата,
находяща се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 47 твърденията са, че
закупуването му е станало с два нот.акта за общата сума от 27 000 лева и
сключен от нея с продавача „Екохим Пластик“ ООД договор за строителство
и довършителни работи на стойност 26 000 лева, или твърдяна обща
придобивна цена от 53 000 лева. Твърди, че извършеното на 27.08.2015г.
плащане по фактура № 39/19.06.2015г. на сумата от 9 530 лева е с нейни
лични средства, съставляващи част от получената продажна цена от 20 000
лева за имота й в гр.Варна, кв.Виница, като на 08.05.2014г. е прехвърлила
9 530 лева от банковата сметка на въззиваемия, където е постъпила цената от
20 000 лева по своя сметка и с така прехвърлените 9 530 лева през 2015г. е
заплатила част от цената на процесния апартамент. Претендира се частична
трансформация в размер, съответен на сумата от 9 530 лева – 17.98% ид.ч. от
този недвижим имот.
Относно предявените искове по чл.29 СК се твърди, че през по-
голямата част от брака им въззиваемият е живял и работил в чужбина, не е
участвал в грижите и отглеждането на общото им дете Л., родено
21.08.2013г., не е участвал в издръжката на семейството, въззивницата е
погасявала и негови задължения по кредити, както и със свои средства е
изплащала кредита, сключен вр. придобития от съпрузите недвижим имот –
4
ателие № 4, находящо се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 45, реализирала е
доход, който значително е надвишавал този на ответника /освен от трудовата
си дейност е получавала средства от продажба и наеми на лично имущество/,
организирала и заплащала довършителните работи по закупените имоти и
тяхното обзавеждане, поради което твърди, че приносът й в придобиването на
общото имущество значително надхвърля приноса на съпруга й. Предвид на
това е отправила искане за определяне на по-голям дял от общото им
имущество в размер на 47/50, при отхвърляне на исковете по чл.23 СК,
евентуално 49/50 от останалото общо имущество, след уважаване на исковете
по чл.23 СК.
С писмения отговор по чл.131 ГПК въззиваемият А. В. не е оспорил
твърденията относно сключен и впоследствие прекратен граждански брак,
както и че по време на брака са придобили описаното в исковата молба
недвижимо имущество. Оспорва твърденията за трансформация на лични
средства, както и че приносът на въззивницата в придобиването на
имуществото значително надхвърля неговия. Оспорва получаването на сумата
от 4 500 лева като дарение от майката й и влагането на такива средства в
придобиването на апартамента, находящ се на ул.“Екатерина Симитчиева“ №
9. Не оспорва, че след продажба на наследствени земеделски земи, бащата на
въззивницата й е предоставил парични суми, но твърди, че същите са в
размер на 2 000 лева и с тях са били закупени самолетни билети за пътуване
до Доминикана, а не са влагани в придобиването на имущество. Оспорва и
твърденията за влагане на средства в придобиването на който и да е от
процесните имоти, получени от продажбата на личния имот на въззивницата
в кв.Виница. В тази връзка се твърди, че този имот е бил ипотекиран и за да
заличи ипотеката, преди продажбата му В. е получила средства от
„Юнионбанк“ ЕАД в размер на 32 000 евро, за което е учредила ипотека
върху друг свой имот – апартамент 23, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ № 129, заличена едва на 21.06.2017г., поради което твърди,
че 2/3 от кредита е изплатен по време на брака им със семейни средства.
Относно предявените искове за определяне на по-голям дял от общото
имущество се твърди, че към сключването на брака им въззивницата не е
имала спестявания и не е реализирала доходи, тегленият от него кредит през
2013г. в размер на 50 000 евро е бил за закупуване на ателието, а
обстоятелството, че е отпуснат на него доказвало липсата на доходи от
5
въззивницата. Сочи, че от 31.03.2013г. работи и живее в Република
Доминикана, до 15.07.2015г. е получавал месечна заплата в размер на 4 950
щатски долара, а след това брутното му трудово възнаграждение възлизало на
3 245 щатски долара на месец. Освен това реализирал и доходи от дивиденти
като съдружник в търговско дружество, заедно с въззивницата. Твърди също
така, че С. В. и детето им периодично са живели при него в Доминикана,
където разходите за издръжката и престоя им изцяло са поемани от него,
заплащал е таксите за частната детска градина. Сочи, че въззивницата е
разполагала и с пълномощно, с което е имала постоянен достъп до банковите
му сметки, теглила е суми от тях в общ размер за над 500 800 лева. Твърди, че
от същите сметки са плащани разходите за семейството, вноски за
придобиване на лек автомобил, данъци, плащанията към Екохим Пластик,
както и с изтеглени от тях средства въззивницата е закупила в полза на
дъщеря им два недвижими имота.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания и становищата на страните, въз основа на събраните
по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, а това е установено и от ангажираните
доказателства, че същите са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
07.04.2012г. е прекратен с развод, постановен с влязло в сила на 03.04.2019г.
решение по гр.д. № 429/2018г. на РС – Варна, както и че от брака си имат
родено дете Л., р.21.08.2013г.
Не е спорно и това, че по време на брака си са придобити следните
недвижими имоти:
С договор за покупко-продажба от 07.02.2013г., сключен с нот.акт №
77, том І, д. № 64/2013г. на нотариус с рег. № 513 С. В. и А. В. са закупили
недвижими имот – ателие № 4, находящ се в гр.Варна ул.“Петко Ю. Т.“ №
45, ет.6 за сумата от 51 760 евро, от която 1 000 заплатени към датата на
сключване на договора, 50 000 евро чрез поет ангажимент за кредит от
Експресбанк и остатъкът от 760 евро, платими в 3-дневен срок от вписване на
нот.акт.
Не е спорно между страните, а в тази насока са и приетите писмени
доказателства /банково извлечение и молба-съгласие за заличаване на
6
ипотека/, че отпуснатият банков кредит е погасяван от банкова сметка на
въззиваемия в Ескпресбанк с № ……2256. Кредитът е изплатен и учредената
върху имота ипотека е заличена на 16.08.2016г.
На 29.04.2014г. с нот.акт № 140, том І, д. № 116/2014г. на нотариус с
рег. № 212, С. В. е закупила от съсобственика си притежаваната от него 1/15
ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в гр.Варна,
ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1026.347.1.4, ведно с прилежащото му избено
помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за
посочена в договора цена от 6 203.49 лева, без ДДС, изплатена напълно по
банков път при подписване на договора.
Няма спор, че към момента на покупко-продажбата въззивницата В. е
била собственик на останалите 14/15 ид.ч.
На 02.07.2014г. с нот.акт № 49, том ІІ, д. № 173/2014г. на нотариус с рег.
№ 334, С. В. е закупила паркомясто № 5 и паркомясто № 6, находящи се в
гаража на сутеренния етаж на жилищна сграда с административен адрес
гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, ведно със съответни ид.ч. от
маневрено хале и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за
обща цена от 5 000 евро, която сума според посоченото в нот.акт е платена
изцяло и в брой от купувачката преди подписване на нотариалния акт. Този
начин на плащане на цената се установява от приетите като доказателства
предварителен договор от 08.11.2013г. и РКО № 2 от 08.11.2013г. за сумата
от 500 евро, РКО № 3 от 31.01.2014г. за 1 500 евро, РКО № 4 от 06.03.2014г.
за 500 евро, РКО № 5 от 07.04.2014г. за 500 евро и РКО № 7 от 25.04.2014г. за
2 000 евро.
С договор от 19.06.2015г. по нот.акт № 182, том ІV, д.594/2015г. на
нотариус с рег. № 513, вписан в СВ като акт № 141, том ХХХVІ,
д.7608/2015г. С. В. и А. В. са закупили 9/10 ид.ч. от правото на строеж за
апартамент № 5, гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 47 , ведно с изба № 6 към
него и 2 3945% ид.ч. от правото на строеж за подземен паркинг, за които по
архитектурен проект е обособено паркомясто № 5, общо за сумата от 20 000
лева по нот.акт, от която 3 911.66 лева са платени по банков път при
подписване на договора, а остатъкът, платим по банков път до 31.10.2015г. В
деня на продажбата С. В. е сключила с продавача „Еврохим Пластик“ ООД и
7
договор за строителство на процесните апартамент и паркомясто срещу
сумата от 26 000 лева с ДДС и платена съгласно приложени фактури на л.91-
94 от делото на ВРС. След построяването на сградата и въвеждането й в
експлоатация, с договор за покупко-продажба от 29.08.2016г., сключен от
въззивницата по нот.акт № 91, том VІ, д. № 827/2016г. на нотариус с рег. №
513, вписан в СВ под № 48, том LVІІ, д.1202/2016г. са закупени останалите
1/10 ид.ч. от вече изградените обекти, както и 18.68 кв.м.ид.ч. от ПИ, в който
е построена сградата за общата сума от 7 000 лева, с вкл. ДДС, платима по
банков път, в шестмесечен срок от вписване на нотариалния акт.
По отношение на така придобитото по време на брака между страните
имущество и доколкото не са налице твърдения за избран режим на
имуществените отношения намира приложение законовия режим на общност,
поради което и на основание чл.21 СК вещните права, придобити в резултат
на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до
доказване на противното /чл.21, ал.3 СК/.
По силата на закона не възниква съпружеска имуществена общност
относно придобитото по време на брака имуществото в хипотезите на чл.22
СК, при които основанието за придобиването /дарение, наследяване/
изключва наличието на съвместен принос. Аналогично е разрешението и по
отношение на вещните права, придобити по време на брака с лично
имущество по см. на чл.22 СК, в която хипотеза е възможна пълна или
частична трансформация според това дали преобразуваното имущество
покрива изцяло или отчасти стойността на новопридобитото /чл.23 СК/.
Съпругът, претендиращ трансформация на лично имущество носи
доказателствената тежест за установяване на твърденията си за това, което
доказване включва и установяване при условията на главно и пълно
доказване произхода на вложените в придобиването на новото имущество
парични средства.
В настоящия случай твърденията на въззивницата досежно процесните
1/15 ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в гр.Варна, ул.“Екатерина
Симитчиева“ № 9, закупени на 29.04.2014г. за сумата от 6 203.49 лева /7
444.19 лева с начислен ДДС/ са, че същата е заплатена с получени като
дарение от майка й в началото на м.април 2014г. 4 500 лева и 3 500 лева,
8
представляващи част от продажната цена в размер на 20 000 лева на
притежаван от преди брака неин недвижим имот.
Видно от нот.акт № 186, том І, д.90/2014г. на нотариус с рег. № 478, на
25.04.2014г. С. В. е продала на „Билдинг Варна 2013“ ЕООД собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Корал“ № 8, за сумата
от 20 000 лева, която според посоченото в договора ще бъде изплатена по
банкова сметка на въззиваемия А. Т. В. след подписване на нотариалния акт и
преди вписването му в СВ.
Не е спорно, че прехвърленият с този нот.акт недвижим имот е
придобит от въззивницата преди брака й с въззиваемия и заплатен чрез
отпуснат от Първа инвестиционна банка кредит, рефинансиран през 2006г. с
изтеглен от С. В. нов кредит от МКБ Юнионбанк /видно от нот.акт №
91/2007г. и ССЕ/, част от който кредит е изплащан и по време на брака.
Учредената като обезпечение на този кредит ипотека върху имот на
въззивницата в гр.Варна, ул.“Македония“ № 129 е заличена на 21.06.2017г.
Независимо от обстоятелството, че част от задължението по кредита е
погасявано по време на брака, настоящият състав приема, че получената
продажна цена съставлява лични средства на въззивницата. Погасяването на
задължения на единия съпруг със семейни средства или със средства на
другия може да има за последица единствено възникването на облигационни
отношения между съпрузите, но не и отпадане на личния характер на
придобитото със заемни средства имущество, определящ и характера на
полученото при неговото отчуждаване.
От справка-извлечение за движението по банкова сметка в Експресбанк
с № ……..5417, с титуляр А. В., се установява по безспорен начин, че
продажната цена от 20 000 лева е постъпила по тази сметка на 25.04.2014г.
Салдото по сметката към датата на превода е било 530.55 лева. Установява се
и това, че на 25.04.2014г., след превода, С. В., в качеството си на
пълномощник на съпруга си е превела от тази сметка към своя банкова сметка
в Първа инвестиционна банка сумата от 6 000 лева и е изтеглила в брой
сумата от 1 500 лева, а на 28.04.2014г. е изтеглила и сума в размер на 2 000
лева.
Доказателства, че изтеглените в брой 3 500 лева са наредени /внесени на
каса/ по банкова сметка на продавача по нот.акт № 140/2014г. „Строй мат“
9
ЕООД не са ангажирани. Обстоятелството, че тегленията на сумите от 1 500
лева и 2 000 лева са непосредствено преди придобиването на процесните 1/15
ид.ч. може да е индиция, но не и доказващо твърдението, че тези суми са
използвани за плащането по сделката. На 25.04.2014г. възивницата е
извършила разплащане в брой за придобиване и на друго имущество
/процесните паркоместа/, видно от РКО № 7 от 25.04.2014г. за 2 000 евро.
Това обстоятелство разколебава твърденията й за какво са били разходвани
изтеглените на тази дата 1 500 лева от банкова сметка № …..5417, без да
обосновава извод на съда за влагане на сумата от 1 500 лева в придобиването
на което и да е от процесните имущества.
Недоказани са и твърденията, че останалата част от цената на
придобитите 1/15 ид.ч. от апартамента на ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9 е
заплатена с предоставени като дарение от майка й парични средства в размер
на 4 500 лева.
Според показанията на свидетелката В. И. /майка на въззивницата/
дъщеря й е закупила апартамента на ул.“Екатерина Симитчиева“ през 2011 –
2012г., преди брака си, за плащането на който й дала 4 900 лева, парите били
дадени на ръка в апартамента на ул.“Македония“. В същото време
свидетелката сочи, че през 2014г. била преимуществено в чужбина /заминала
февруари и стояла там 3 месеца/, т.е. и към м.април, към който момент
въззивницата твърди, че са й дарени парите. По тази причина дори и да се
приемат за достоверни показанията на свидетелката за дарена сума от 4 900
лева, то това ще е станало по повод друга придобивна сделка, сключена преди
брака.
Свидетелката Л. също заявява, че закупуването на имота е станало
преди брака на С. и А., когато се запознала с въззивницата през 2011г. - 2012г.
тя вече го била купила, а според споделеното й от С. това станало с кредит и
предоставена помощ от родителите й.
Нито една от двете свидетелки не сочи за обстоятелства по
придобиването на процесните 1/15 ид.ч. през 2014г. и произхода на
средствата за тяхното заплащане.
Следователно твърдението за пълна трансформация на лично
имущество в придобитата по време на брака част от този имот е недоказано,
поради което и предявеният иск с правно основание чл.23, ал.1 СК е
10
неоснователен.
Относно придобитите на 02.07.2014г. по нот.акт № 49/2014г.
паркоместа № 5 и № 6:
Придобивната цена на същите е сумата от 5 000 евро, заплатена в брой
чрез направени от въззивницата 5 вноски в периода 08.11.2013г. –
25.04.2014г. Твърдението е, че средствата за тези вноски са дарени от баща й
през 2013г.
Според показанията на св.И.И. /баща на въззивницата/ през 2013г.
същият на два пъти е дал на дъщеря си суми от по 5 000 лева, които той е
имал от продадени през 2012г. и 2013г. свои земеделски земи. Свидетелят
обаче не знае за какво ги е използвала дъщеря му, не знае да са купували имот
на ул.“Екатерина Смитчиева“, както и паркоместа.
Св.В. И. също сочи за давани парични средства от бащата на
въззивницата, но не установява нито размер на сумата, нито кога е станало
това, нито за какво са разходвани.
Независимо от противоречията в част от показанията на св.И. /сочи, че е
дал парите през 2013г. и че тогава страните все още не били женени/, предвид
показанията на св.И., извлеченията от банковите сметки на свидетеля в ОББ,
сочещи за теглени суми на 04.12.2013г. /5 113.26 лева/ и 16.08.2013г. /4 009.27
лева/ и признанието на въззиваемия на факта на давани от бащата на
въззивницата суми, макар и в по-малък размер, може да се приеме за
доказано предоставянето на сумата от 10 000 лева, но не и влагането й в
придобиването на процесните две паркоместа.
Предявеният иск по чл.23, ал.1 СК досежно това имущество също е
неоснователен.
Неоснователна се явява и исковата претенция относно придобитото
съгласно нот. акт № 182/2015г., договор за строителство и нот.акт №
91/2016г. - апартамент № 5 с идентификатор 10135.1026.233.1.6, ведно
прилежащотото му избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата,
както и гараж /паркомясто/ и ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата, находящи се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 47.
Ангажираните по делото доказателства не установяват твърденията на
въззивницата за частична трасформация, съответна на сумата от 9 530 лева,
11
които са част от получените 20 000 лева, продажна цена на отчуждения личен
имот в гр.Варна, кв.Виница.
Както бе констатирано по-горе въпросните 20 000 лева са били
заплатени по банковата сметка на въззиваемия в Експресбанк № ……5417.
Действително на 08.05.2014г. от тази сметка е бил извършен превод на сумата
от 9 530 лева към спестовна сметка на въззиваемия с № …..1630. От
справката за движението по последната обаче не се установява извършено
плащане от тази сметка в полза на продавача „Еврохим Пластик“ ООД нито
към датата на сключване на първата сделка и договора за строителство
/м.06.2015г./, нито към твърдения от въззивницата момент на плащане –
27.08.2015г. и който е повече от една година след постъпването на сумата от
9 530 лева. Към 30.05.2015г. по сметка с № ….1630 е имало само 30 лева, т.е.
преведената през 2014г. сума вече е била разходена. Към 27.08.2015г.
наличното салдо по тази сметка е било 8 218.56 лева, формирано от
извършени в периода м.06.2015г. – м.08.2015г. постъпления от преводи от
банкова сметка на въззиваемия с № ….5417, за които суми не се твърди и не
се установява да са част от продажната цена от 20 000 лева.
По тези съображения и тази искова претенция следва се отхвърли.
По предявения евентуален иск с правно основание чл.29, ал.3 СК:
По правило след прекратяване на брака дяловете на съпрузите в
прекратената съпружеска имуществена общност са равни. Изключение от
този принцип е предвидено в разпоредбата на чл.29, ал.3 СК, съгласно която в
случаите на прекратен брак с развод или по чл.27, ал.2 СК може да бъде
определен по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че изискването за
изключителност, изведено в постановките на т.8 от ППВС № 5/1972г. е
относимо и при действието на СК от 2009г. – по-голям дял от общото
имущество може да се определи в изключителни случаи и ако приносът на
единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия. Преценката
дали е налице изключителен случай и значително несъответствие в приноса
на съпрузите е винаги конкретна, изведена от фактическите обстоятелства на
съответния казус и при равнопоставено отчитане на всички форми на принос
– изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и
12
работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в цитираното
ППВС № 5/1972г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия
да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за
материалното благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на
съпрузите по време на придобиване на общото имущество не е достатъчна, за
да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо
само при значително надхвърляне на доходите му, при еднакъв нематериален
принос и то само ако доходът се е реализирал като принос, т.е. без него не би
било придобито това имущество, като се отчитат фактите, осъществени през
цялото времетраене на брака. В т.см. Решение № 117/22.12.2020г. по гр.д. №
780/2020г. на ВКС, II г.о.; Решение № 60/04.06.2021г. по гр.д. № 3052/2020г.
на ВКС, II г.о.; Решение № 73/13.07.2015г. по гр.д. № 4878/2014г. на ВКС, I
г.о.; Решение № 136/11.07.2016г. по гр.д. № 607/2016г. на ВКС, I г.о.;
Решение № 144/06.12.2019г. по гр.д. № 1076/2019г. на ВКС, II г.о. и др.
В настоящия случай имуществото, съставляващо СИО е придобито в
периода 07.02.2013г. – 29.08.2016г. и е на обща стойност 171 677.95 лева, в
която сума е включена и стойността на отпуснатия по време на брака кредит
за закупуване на ателие № 4, погасен също по време на брака.
Между страните не е спорно, че от 31.03.2013г. и към прекратяването на
брака въззиваемият живее и работи в Република Доминикана, а въззивницата
е живяла, заедно с общото им дете Л. в България.
Според съвпадащите си показания и на двете групи свидетели
/ангажираните от въззивницата св.В. И. и св.Р.Л. и свидетелите на ответната
страна – С.В. и К.В./ С. е ходила с детето всяка година при съпруга си, където
е пребивавала за поне 3-4 месеца, а въззиваемият се е прибирал в България за
по 1-2 месеца в годината. В подадената от нея искова молба за развод също се
съдържат признания в тази насока – посочено е, че всяка година е ходила в
Доминикана в продължение на 4 до 7 месеца, в т.ч. и през 2017г. /годината
преди подаването на исковата молба/.
Представената справка от МВР за регистрирани влизания/излизания от
страната е непълна предвид свободното придвижване в границите на ЕС,
поради което и не може да бъде меродавна за броя и продължителността на
пътуванията на въззивницата и детето.
Съгласно показанията на св.Л., св.И. и св.В. разходите по престоя на С.
13
и детето Л. в Доминикана са поемани изцяло от въззиваемия, там детето
ходило и на градина, на уроци по плуване, семейството имало и домашна
помощница. Св.И. и св.С. В. сочат, че по време на пребиваването си там
въззивницата е работила дистанционно тъй като упражняваната от нея
професия /счетоводител/ позволявала това.
Обстоятелството, че през по-голямата част от годината съпрузите са
живели в различни държави предпоставя поемането от въззивницата на
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, както и
грижата за общото имущество на семейството. В същото време следва да се
отчете, че полагането на труд от страна на въззиваемия в чужбина е било с
цел обезпечаване на семейството, а при ежегодните престои на въззивницата
и детето при него непосредствено е изпълнявал родителските си задължения,
създавал е необходимите условия за комфортен и пълноценен престой, вкл. и
това въззивницата да работи дистанционно.
При направата на преценката относно нематериалния принос на
страните следва да се отчете също така, че въззивницата е полагала грижи и
за детето на въззиваемия от предходен брак – К.В., но при съобразяване, че
това е било за кратък период от време /2013 до 2015г./, през който той е живял
с тях, в това число и в периоди на отсъствието на баща му, и възрастта му към
този момент /17-18 години/, определяща обема и интензитета на нужната му
грижа.
Относно реализираните от страните доходи по време на брака им и
материалното им участие в грижата и издръжката на семейството, както и в
придобиването на имуществото, съдът приема, че релевантния период е от
сключването на брака до подаването на исковата молба за развод в началото
на м.01.2018г., към който момент безспорно се установява, че общата грижа
от страна и на двамата е била преустановена, а по време на бракоразводния
процес не е придобивано и имущество.
Според показанията на св.В. отношенията между баща му и С. са се
влошили в края на 2017г., от тогава той не е пращал пари, а след като се
прибрал в България /м.02 – м.03.2018г./ не е живял с нея в семейното им
жилище. За последното сочи в показанията си и св.С.В.. Данни за настъпила
към м.01.2018г. фактическа раздяла се извличат и от твърденията на
въззивницата в исковата й молба за развод.
14
Наведените във въззивната жалба оплаквания, че в настоящия процес е
недопустимо да се установява момента на фактическата раздяла е
неоснователно именно поради това, че в бракоразводното решение такъв не е
определян.
От заключението на ССЕ /основно и допълнително/ се установява, че в
относимия към спора период С. В. е реализирала постоянни доходи от
трудова дейност, изплатени обезщетения и помощи по обществено
осигуряване, от разпределени дивиденти като съдружник в „Ефрейм“ ЕООД и
„Делта Ейджънси“ ООД, изплатени командировъчни и от наем на имота,
находящ се на ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9. Тези доходи са постъпили по
банкови сметки, в това число и сметки на въззиваемия, с които обаче
въззивницата е имала правомощията да се разпорежда.
Именно защото се касае за реално постъпили суми без значение е дали
са били налице основанията за изплащане на командировъчните.
Въз основа на посочените данни в основното заключение на ССЕ по
приложение 1 съдът изчислява, че реализираният от нея общ доход за
релевантния период е в размер на 546 752.75 лева. Към тази сума, с оглед
направените по-горе изводи, следва да се прибавят и получените по дарение
от баща й през 2013г. 10 000 лева, както и сумата от 20 000 лева, получена
продажна цена за продадения нейн имот в гр.Варна, кв.Виница, в резултат на
което доходът й е в общ размер от 576 752.75 лева.
Въззиваемият А. В. е реализирал доходи от работата си в чужбина, от
получени дивиденти като съдружник в „Делта Ейджънси“ ООД и изплатено
възнаграждение за консултантски услуги от „Кантора Варна“ ООД.
Изложените доводи, че участието на въззиваемия в „Делта Ейджънси“
ООД е формално и същият няма принос за постигнатите резултати са
относими към отношенията между съдружниците, но не и към факта, че в
това му качество той е получил доход.
Съгласно представените с отговора на исковата молба два броя
удостоверения /в превод/ от работодателите в Доминикана в периода
31.03.2013г. – 15.07.2015г. В. е имал месечен доход от 4 950 щатски долара, а
получаваното от него нетно трудово възнаграждение по договора му с
Трансконтинентал Капитал Корпорейшън, считано от 15.07.2015г. е в размер
на 2 522.20 щатски долара. Поради доводи, че към това възнаграждение са
15
изплащани и допълнителни бонуси и с оглед първоначалното заключение на
в.л., което не е включило като получени трудови възнаграждения преведени
от чужбина суми, по делото са представени и приети фишове за начислени и
изплатени трудови възнаграждения в периода 2015 – 2017г. Възраженията на
въззивницата срещу достоверността на тези фишове са неоснователни –
същите носят печат на издателя и подпис на оправомощено длъжностно лице
/за последното изрично това е удостоверено в представеното удостоверение
на л.1268/.
Въз основа на тези доказателства, както и справките по движението на
банковите сметки на въззиваемия и подадени декларации към НАП, в
допълнителното заключение на ССЕ подробно и по пера са описани
получените от А. В. доходи за периода от сключване на брака до м.04.2019г.
/приложение 11 към експертизата/. Съобразно тези констатации на вещото
лице съдът приема, че реализираният от него по време на брака им до
предявяването на исковата молба за развод общ доход е в размер на 559
876.31 лева.
Така направените изчисления сочат на извод, че реализираните от
съпрузите доходи са с почти еквивалентни стойности /превишението на
дохода на въззивицата с 16 876.44 лева е несъществено/. В същото време от
съвкупния анализ на доказателствата се установява, че всеки един от тях е
участвал в осигуряване на материалното благополучие на семейството,
влагайки получавания доход както за покриване нуждите на семейството,
така и за поети от тях лични задължения.
Видно от движението на банкови сметки на въззиваемия с № ….1630 и
№ ….5417, по същите са постъпвали суми не само от реализирани от него
доходи, но и доходи на въззивницата, която е имала пълномощия да тегли и
да се разпорежда с всички негови сметки в Експресбанк, в т.ч. и сметка с №
…..5881 и № ….5329, по която са извършвани преводи от получаваните
заплати в чужбина, при това и след 2015г. /приложение № 2 към основното
заключение/. От първите две сметки са заплащани консумативните разходи на
семейството /за вода, ток, телевизия, данъци/, разходи за такси и храната в
училището на детето им.
Със средства и на двамата е погасяван кредита, сключен по време на
брака им за придобиването на жилището – ателие № 4, гр.Варна, ул.“Петко
16
Ю. Т.“ № 45.
При пребиваванията на въззивницата и детето Л. в Република
Доминикана материалната обезпеченост на престоя им е била изцяло поета от
въззиваемия.
С реализираните от страните доходи са погасявани и част от личните им
задължения по теглени преди брака им кредити – съгласно основното
заключение на ССЕ, приложение № 3, изплатената по време на брака сума по
кредита й към Юнионбанк за периода, за който се съхранява информация
01.03.2014 – 23.08.2016г. е в размер на 21 460.29 лева, а сред платците на
вноските фигурира и въззиваемия; според показанията на св.Л. по време на
брака е погасяван и кредит на въззиваемия от преди брака, установено и от
извлечението от банковата му сметка в ОББ.
Всичко гореизложено относно приноса на всеки един от съпрузите, в
съвкупността му на всички проявни материални и нематериални форми,
обуславя и крайния извод на съда, че по делото не се установява наличието на
съществен принос от страна на въззивницата С. В. в придобиването на
общото с въззиваемия имущество, което да обуслови изключителност и
определянето й на по-голям дял от това имущество.
Ето защо предявеният от нея иск с правно основание чл.29, ал.3 СК е
неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивницата следва да
заплати на въззиваемия направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, които съобразно представените доказателства са в размер на 2
000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 699/30.05.2022г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по гр.д. № 3669/2020г.
17
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Петко Ю.
Т.“ № 45, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. В., ЕГН ********** сумата от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18