Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 067 Дата 22.03.2021 2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 10.03.2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 74 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 260111 от 05.11.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 1108/2019 г., с което съдът е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д. против С. „О.з.н.о.к.в Б.“ иск с правно основание в чл. 537, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК, по който се моли съда да прогласи нищожността на всички протоколирани като взети решения в приложения към подаденото до АВ заявление А 15 вх. № 20191213164102 протокол от проведено на 17.11.2019 г. общо събрание на ответното ЮЛ, като неоснователен.

ОТМЕНЯ на осн. чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ всички решения взети на проведеното на 17.11.2019 г. ОС на съдружниците на С. „О.з.н.о.к.в Б.“ поради нарушение на чл. 27 от устава и поради това незаконосъобразни.

ОСЪЖДА С. „О.з.н.о.к.в Б.“, да заплати на В.А.Д. сумата 82.20 лева направени деловодни разноски.“

 

В отхвърлителната му част това решение се обжалва от ищеца В.А.Д., а в отменителната – от ответника С. „О.з.н.о.к.в Б.“.

 

Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.

 

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

         І.       Относно предявения установителен иск за нищожност на решенията на общото събрание на С. „О.з.н.о.к.в Б.“, взети на датата 17.11.2019 г.

 

         Според ищеца, на тази дата общо събрание на сдружението въобще не е било провеждано, а представляващият сдружението е възразил, че събранието се е състояло – на посочената в поканата дата и място и при необходимия според устава кворум, осигурен от членове на сдружението.

 

         Затова в тежест на ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК) е било, да установи положителния факт на провеждането на общото събрание на датата 17.11.2019 г. и приемането на оспорените от ищеца решения. С отговора на исковата молба (л. 43 и сл.) е бил представен „Актуален списък на членовете на сдружението към датата на свикване на общото събрание“ (л. 66 – л. 67) и според този списък, членовете на сдружението – към датата 17.11.2019 г. – са били 57 на брой. Представен е бил и Списък на членовете на сдружението, „присъствали на общото събрание на 17.11.2019 г. и гласували „за“ взетите решения“ (л. 68). Според този списък, подписан от Председателя на Управителния съвет К. Г. М., решенията на общото събрание от 17.11.2019 г. са били приети с гласовете на общо 29 члена на сдружението, от тях лично са присъствали 19 члена, а всеки от останалите 10 е бил представляван от пълномощник – един от присъстващите членове.

 

1.      Според ищеца, решенията на това общо събрание са невзети (несъществуващи), тъй като при приемането им са участвали лицата:

 

-        М. Н. А. К. (№ ... по списъка),

-        П. Д. П. (№ ...),

-        И. К. Т. (липсва в списъка),

-        М. В. В. (№ ...) и

-        К. Г. М. (№...),

 

които – към датата 17.11.2019 г. – вече били изключени като членове на сдружението.

 

Според чл. 18 от устава (л. 17 и сл.) обаче, член на сдружението може да бъде изключен с решение на общото събрание, а такива решения нито са представени по делото, нито се твърди – че са били приемани.

 

Следователно, не е било доказано твърдението на ищеца, че към датата 17.11.2019 г. посочените в исковата молба членове на сдружението са били изключени и затова подписалите присъствения списък четирима от тях: М. Н. А. К., П. Д. П., М. В. В. и К. Г. М. не са имали правото да участват при вземане на решенията.

 

2.      Другото поддържано от ищеца твърдение е, че актуален към датата 17.11.2019 г. е бил съставеният от самия него Списък на членовете с дата 31.08.2019 г. (л. 69), а не – завереният от К. Г. М. Списък от 17.11.2019 г. (л. 66 – л. 67).

 

Имената на подписалите списъка от 17.11.2019 г. десет членове:

 

-        С. П. П.,

-        Р. Д.,

-        И. Б. И.,

-        И. Д.,

-        П. Д. П.,

-        М. В. В.,

-        М. Н. А. К.,

-        К. М.,

-        Г. Х. И. и

-        Х. И. С.

 

присъстват и в списъка, съставен от ищеца на 31.08.2019 г., затова твърдението, че „не са приемани като членове“, очевидно не се отнася за тях.

 

Тоест, това твърдение на ищеца се отнася само за следните оставащи девет лица, подписали списъка от 17.11.2019 г.:

 

         -        К. Т. (№ 1 по списъка),

         -        Ю. М. (№ 2),

         -        Г. Ф. (№ 4),

-        С. К. (№ 7),

-        В. М. (№ 9),

-        А. Б. (№ 10),

-        Т. Д. (№ 11),

-        С. П. (№ 12) и

-        И. И. (№ 13).,

 

както и за вписаните в същия списък от 17.11.2019 г. като гласували чрез пълномощници:

 

-        Н. Н.,

-        С. Г.,

-        П. П.,

-        Д. Д.,

-        Д. Д.,

-        Г. Г.,

-        П. Д.,

-        Г. С.,

-        Р. Г. и

-        Е. М. – П.

 

Според чл. 13 от устава, приемането на нови членове става с писмено заявление по образец (ал. 2 и 3) и плащането на встъпителна такса и членски внос за текущата година (ал. 4), а приемането на молбата се потвърждава чрез изпращане на членска карта (ал. 5).

 

По делото са представени:

 

-        членска карта № ... на Ю. М. (л. 73);

-        членска карта № ... на И. И. (л. 75);

-        членска карта № ... на Д. Д. (л. 76);

-        членска карта № ... на В. М. (л. 77);

-        членска карта № ... на С. П. (л. 78);

         -        членска карта № ... на П. П. (л. 79);

         -        членска карта № ... на П. Д. (л. 80);

         -        членска карта № ... на Д. Д. (л. 81) и

         -        членска карта № ... на Е. М. П. (л. 83).

 

         Това е достатъчно за да се приеме, че членството на тези девет лица е било установено и по отношение на тях твърденията на ищеца – за неустановени членствени права – е недоказано. 

 

В представеното извлечение от банковата сметка на сдружението за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. (л. 90 – л. 116) е налице отбелязване:

-        на 07.05.2019 г. за плащането на „годишна такса“ от С. К. и

-        на 30.09.2019 г. за плащането на „членски внос“ от Н. Н.

и за тях двамата също може да се приеме, че членството им в сдружението е било установено.     

 

         За останалите, вписани като „гласували“ в списъка от 17.11.2019 г., а именно:

 

         -        К. Т. (№ 1 по списъка),

         -        Г. Ф. (№ 4),

-        А. Б. (№ 10) и

-        Т. Д. (№ 11),

 

както и за вписаните в същия списък от 17.11.2019 г. като „гласували чрез пълномощници“:

 

-        С. Г.,

-        Г. Г.,

-        Г. С. и

-        Р. Г.,

 

         по делото няма нито едно доказателство за съществуващо към датата 17.11.2019 г. тяхно членство.

 

Затова следва да се приеме, че на общото събрание, проведено на датата 17.11.2019 г., са присъствали и гласували 21 члена на сдружението, а не – посочените в списъка от 17.11.2019 г. 29 членове.

 

Но този удостоверен от подписите на 21 члена резултат от проведеното на 17.11.2019 г. общо събрание на с. „О.з.н.о.к.в Б.“ е достатъчен за извода, че решенията на това общо събрание – като отразени в протокола от датата 17.11.2019 г. – не са нито „несъществуващи“ или „липсващи“, нито „невзети“.

 

Друг е въпросът, дали процедурите по свикването и провеждането на общото събрание, включително приемането на тези решения, са били съобразени с устава на сдружението. Но искането на ищеца за прогласяване на решенията за „нищожни“, поради приемането им от лица, които на 17.11.2019 г. не са били членове на сдружението – като неоснователно – не е можело да бъде уважено.

 

Затова в частта му, с която предявеният от В.А.Д. установителен иск е бил отхвърлен, обжалваното решение – като краен резултат – е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди. 

 

ІІ.      Евентуално предявеният иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, е бил предявен при твърдения на ищеца за нарушения, свързани:

 

а)       със свикването и

б)      с провеждането на общото събрание.

 

         1.      По свикването на общото събрание:

 

         Твърденията на ищеца по този въпрос са, че:

 

-        общото събрание за 17.11.2019 г. е било свикано от лица, които не е можело да бъдат членове на управителния съвет;

-        това общо събрание е било свикано „в нарушение на членственото право на сведедения“.

 

1.1.   Общото събрание на сдружението е било свикано за 17.11.2019 г. с протоколно решение от 15.10.2019 г. (л. 50 и сл.) от Управителен съвет в състав: К. М. и М. Н. А. К., при редовно уведомяване на третия член В. М. (л. 53 и л. 54). И двамата участващи в това заседание членове на управителния съвет са били редовни членове на сдружението, вж. по-горе т. І.1., затова твърдението на ищеца за „нелигитимност“ на управителния съвет, който е свикал общото събрание е бил неоснователен.

 

1.2.   По делото няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да удостоверява изпълнението на ясната разпоредба на чл. 27 от устава: писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието, да са на разположение на адреса на управление на сдружението и да се предоставят на всеки член при поискване. Разпитаният в съдебното заседание от 11.08.2020 г. (л. 150 и сл.) свидетел И. И. Н. е заявил, че „на сайта на сдружението бяха предоставени материали, които са свързани с предстоящото събрание“, без да уточнява, какви точно са били тези „материали“ и защо не са били „на адреса на управление на сдружението“. А разпитаният в съдебното заседание от 27.10.2020 г. (л. 160 и сл.) свидетел В. А. М. – главен секретар на сдружението, чийто личен адрес всъщност и понастоящем е адресът на управление на самото сдружение, е бил категоричен: „за събранието на 17.11.2019 г. при мен не са пристигали документи и аз за това събрание разбрах вече като се насрочиха делата. Не ми е известно – продължава свидетелят – да са представяни някакви материали и такива не са депозирани при мен за свикване на ОС“.

 

При тези факти и като се има предвид изключително важните за всеки член точки от дневния ред, при който е трябвало да се проведе събранието: „Утвърждаване на актуален списък на членовете“ (т. 1); „Приемане и изключване на членове“ (т. 2); „Промяна в органите на управление – брой и членове (т. 3) и „Промяна в Устава на сдружението, включваща промяна на седалището и адреса на управление, избор на Контролен съвет и на Главен секретар (т. 4), изводът е, че липсата на материалите по дневния ред е в случая нарушение на чл. 27 от устава, което е било впоследствие непоправимо и е опорочило свикването на общото събрание до степен, отричаща валидността на впоследствие взетите на него решения.

 

         Това установено в процеса нарушение на процедурата по свикване на общото събрание на сдружението за датата 17.11.2019 г. е било материално достатъчно за отмяна на решенията, приети на това общо събрание, затова и предявеният иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ – като основателен – е подлежал на уважаване.

 

         2.      Останалите предявени от ищеца основания за отмяна на решенията на общото събрание от 17.11.2019 г.: за липсата на кворум и на мнозинство при вземане на решенията, за липсата на възможност за гласуване чрез пълномощник и за подмяна на въпросите по обявения дневен ред, са пряко свързани със самото провеждане на общото събрание и при установената по-горе порочност на свикването му, не подлежат на обсъждане.

 

         Заключението е, че – в тази негова част – обжалваното решение също е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.

 

При този изход на делото и след като нито един от жалбоподателите не е защитил предявената и поддържана по делото своя претенция, разноски в настоящото въззивно производство не се присъждат.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111 от 05.11.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 1108/2019 г.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.