Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 10.02.2022 г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………..........……….…..............…….... състав
на десети януари ………………….. две хиляди
двадесет и втора година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………Петя Делчева
…………. ……………………………………
прокурор ………………………… .…..........……....................................……..
като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…......
т. дело №
15 ............ по описа за 2020 год.,…………………………….......
Т.д. № 15 по описа на ХОС за 2020 г.
е образувано по искова молба вх. № 383/13.01.2020 г, подадена от А.А.Ш. против „Застрахователна компания Лев Инс“
АД гр. София .
Т.д. № 33 по описа на съда за 2020 г. е образувано по искова молба вх. № 1470/06.02.2020
г. , подадена от Ф.С.М., Г.С.М. и Ф.С.А. против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД гр. София.
Т.д. № 68 по описа на съда за
2020 г. е образувано по искова молба вх.
№ 3861 от 10.04.2020 г., подадена от А.С.А. и А.С.А. против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД гр. София.
С Определение № 260363/11.10.2020
г. т.д. № 33/2020 г. е съединено за съвместно разглеждане с производството по
т.д. № 15 по описа на ХОС за 2020 г. и е прекратено по-късно образуваното т.д.
№ 33/2020 г.
С Определение № 260364/11.10.2020 г. т.д. № 68/2020
г. е съединено за съвместно разглеждане с производството по т.д. № 15 по описа
на ХОС за 2020 г. и е прекратено по-късно образуваното т.д. № 68/2020 г.
Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София, както следва:
I.А.А.Ш. - 1.
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт
на сина й С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с
правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва
върху обезщетението, считано от
27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
II. Ф.С.М. - 1.
С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт
на баща му С. М. Й., в следствие на
ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 30.01.2019 г., датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата;
III. Г.С.М. - 1. С правно основание чл.432
ал.1 от КЗ за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в
резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на баща му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на
27.12.2016 г. и 2.Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на
следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 30.01.2019 г., датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата ]
IV. Ф.С.А. - 1. С правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и
психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на баща й С.
М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно
основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
обезщетението, считано от 30.01.2019 г.,
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
V. А.С.А. - 1. С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо
му С. М. Й., в следствие на
ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата;
VI. А.С.А. - 1. С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо й С.
М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 06.03.2020 г., датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
В исковите молби ищците твърдят,
че на 27.12.2016 г. С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с
рег. № * **** **, управляван от Х.Ю.. Автомобилът се движел по автомагистрала
„Марица“ в посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил
контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на
пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в
движещия се там товарен автомобил марка „Р.“, модел „П.“, с турски рег. № ** **
***. В резултат на настъпилото ПТП тежко пострадал С. Й., пътуващ в лекия
автомобил. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град Свиленград. След инцидента Й.
бил транспортиран до МБАЛ – Хасково, където бил лекуван многократно.
Впоследствие бил лекуван в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София, но въпреки това в
резултат на получените травматични увреждания Й. бил напълно инвалидизиран – с обездвижване на тялото от раменете
надолу. На 28.08.2018 г. настъпил летален изход и Й. починал от полиорганна недостатъчност, която била в резултат на
травматичните увреждания, получени при процесното ПТП
– тежка гръбначна и гръдна травма, които довели до състояние на пълно
обездвижване и възпалителни процеси и в резултат са настъпили сърдечна и
дихателна недостатъчност.
Твърдят,че по справка в
информационната страница на Гаранционния фонд към момента на произшествието
виновният водач управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № * **** **, имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица № BG/22/
116001810992 за срока от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.
Твърдят,че починалият С. М. Й. е
син на ищцата А.А.Ш., баща на ищците Ф.М., Г.М. и Ф.А.
и дядо на ищците А.С.А. и А.С.А..
В исковата си молба ищцата А.А.
твърди,че отношенията й с починалия й син са били основани на уважение,
взаимопомощ и обич. Разчитала на него да я гледа на старини. Преди катастрофата
синът й й помагал по всякакъв начин – пазарувал
вместо нея, купувал й лекарства, придружавал я на лекар и когато излизала,
контактувал ежедневно с нея. Изключителен обрат в живота й настъпил след процесното ПТП.
Тежките увреждания, които получил С. Й. при ПТП го инвалидизирали
завинаги. Въпреки своята възраст ищцата се включвала в ежедневното обгрижване на сина си. Настъпването на смъртта му на
28.08.2018 г. дълбоко я травмирало. Тя
имала силно изградена духовна и емоционална връзка със сина си, двамата се
обичали, подкрепяли и живеели в разбирателство. Синът й бил опора за нея.
Твърди,че с молба вх. №
1329/30.01.2019 г. отправила претенция към ответника за заплащане на
обезщетение.
С писмо изх.№ 4927/11.06.2019 г.
ответникът отказал да определи и заплати обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на
28.08.2018 г. смърт на сина й С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на
27.12.2016 г., ведно със следващата се законна лихва върху обезщетението,
считано от 27.12.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В исковата си молба ищците Ф.М., Г.М. и Ф.А., твърдят,че понесли изключително тежко
загубата на своя баща С. М. Й.. Ищците заедно с починалия били сплотено и
задружно семейство, силно привързани един към друг, в семейна атмосфера от
любов и подкрепа. Членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду
си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Й. винаги бил опора
за децата си. В резултата на пътния инцидент той останал напълно парализиран,
като въпреки непрестанните грижи в продължение на година и осем месеца от
страна на ищците починал.
Й. бил
силно привързан към децата си, прекарвал времето си с тях, бил близо до тях във
всеки важен момент от ежедневието им, имали създадена дълбока емоционална и
духовна връзка помежду си. Те се уважавали, взаимно се подкрепяли и заедно
преодолявали житейските несгоди, живеели в хармония и взаимно разбирателство.
Ищците
изпитвали силна болка и щели да скърбят до края на дните си. Болката им нямало
да отшуми, тъй като човешкият живот нямал еквивалент. Моралните страдания били
огромни и неописуеми, а след загубата на баща си ищците страдали от
безапетитие, нарушения в съня и тревожност.
Твърдят,че са подали молба с вх. № 1329 от 30.01.2019 г.
със застрахователна претенция до ответното дружество с искане да бъде
определено и изплатено дължимо застрахователно обезщетение. Към момента на
депозиране на исковата молба и след изтичане на 3-месечния срок застрахователят
все още не бил определил и изплатил претендираното
обезщетение, което пораждало правния интерес от подаването на исковата
молба.
С писмо изх.№ 4927/11.06.2019 г.
ответникът отказал да определи и заплати обезщетение.
Молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на всеки един от тях сумата в размер на 150 000 лв. ,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – изключителни болки, страдания
и психически стрес, свързани със загубата на техния баща С. М. Й., починал на
28.08.2018 г. в резултат на получени тежки телесни увреждания при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от
датата на уведомяването на застрахователя – 30.01.2019 г. до окончателното
плащане на сумите. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В исковата си молба ищците А.А. и А.А., твърдят, че са понесли изключително тежко загубата на
своя дядо С. М. Й.. Твърдят,че са израснали в присъствието на дядо си и били
силно привързани към него. Нелепата му загуба ги травмирала дълбоко. Й. помагал
при отглеждането на внуците. Докато били малки, те оставали при него, когато
родителите им работели. Й. бил силно привързан към внуците си, радвал се и ги обгрижвал. Те имали силна изградена емоционална и духовна
връзка, поддържали постоянен контакт помежду си. Ищците помагали на починалия в
битовите задължения, заедно отбелязвали празниците, прекарвали често време при
него. След инцидента те му помагали, тъй като бил напълно обездвижен,
посещавали го и участвали в грижите за него. След смъртта му те често плачели
за него и с мъка си спомняли за времето, прекарано заедно. Й. също имал голяма
близост със своите внуци, бил близо до тях във всеки важен момент. Ритъмът на
техния живот бил изцяло подчинен на скръбта от загубата на техния дядо, като те
щели да продължат да изпитват тази болка до края на дните си. Болката им нямало
да отшуми, тъй като човешкият живот нямал еквивалент. Моралните страдания били
огромни и неописуеми, а след загубата на баща си ищците страдали от
безапетитие, нарушения в съня и тревожност, станали асоциални и затворени.
Твърдят, че подали молба с вх. №
3384 от 06.03.2020 г. със застрахователна претенция до ответното дружество с
искане да бъде определено и изплатено дължимо застрахователно обезщетение. Към
момента на депозиране на исковата молба и след изтичане на 3-месечния срок
застрахователят все още не бил определил и изплатил претендираното
обезщетение, което пораждало правния интерес от подаването на исковата
молба.
Молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на всеки един от тях сумата в размер на
50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат загубата на
техния дядо С. М. Й., починал на 28.08.2018 г. в резултат на получени тежки
телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2016
г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 06.03.2020 г.
до окончателното плащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът
ЗК „ Лев Инс“ АД гр. София е подал писмен отговор вх. № 2937/09.03.2020 г.,
вх. № 719227.07.2020 г. е вх. № 6647/13.07.2020 г.
Ответникът
не оспорва наличието на валидна застраховка „ ГО“, сключена между него и водача
на л.а „ Ф. Г.“ с рег. № * ******към
датата на произшествието.
Поради липса
на влязла в сила присъда и възможност за прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия
състав на деликта: деяние настъпили вреди – такива,
каквито се твърдят в исковите молби, причинно следствената им връзка с деликта, противоправността и
вината, оспорват твърденията за механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва твърденията за причинно следствената връзка
между ПТП от 27.12.2016 г. и настъпилата
смърт на С. М. Й. на 28.08.2018 г.
Оспорва
наведените от ищците твърдения за претърпените от тях болки, страдания и
психически стрес в резултат на настъпилата смърт на родственика им. Оспорва
твърденията им за наличие на отношения на уважение, взаимопомощ и привързаност.
Навежда
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради липса на поставен обезопасителен
колан.
Оспорва размера на претендираните обезщетения от
всеки един от ищците.
Оспорва дължимостта на лихви за посочените
периоди.
Прави възражение за изтекла давност на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД –
поради изтичане на тригодишна давност по отношение на претендираните
от ищцата А.Ш. лихви за забава.
По искова молба вх. № 383/13.01.2020 г, подадена от А.А.Ш.:
Постъпила е допълнителна искова молба вх. № 4742/28.05.2020 г., с която
ищцата счита за неоснователни оспорванията в отговора
на исковата молба относно липсата на елементи от фактическия състав на деликта, относно наличието на причинно следствена връзка
между ПТП от 27.12.2016 г. и настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на С. Й.;
оспорва наведените доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия; оспорва наведените доводи за
липса на емоционална връзка, на привързаност, обич,взаимно доверие и подкрепа.
Оспорва твърдението за прекомерност на претендираното
обезщетение за претърпените неимуществени вреди; оспорва твърдението за
погасяване по давност на претенцията за заплащане на лихви за забава, считано
от датата на произшествието 27.12.2016 г.
Прави алтернативно искане, в случай,че не бъде уважена претенцията за
заплащане на лихви за забава, считано от 27.12.2016 г., то да бъдат присъдени
такива, считаното 30.01.2019 г. – датата, на която била отправена извънсъдебна
претенция до ответника.
В срок е постъпил допълнителен писмен отговор вх. № 6923/20.07.2020 г., с
който ответникът поддържа всички наведени доводи и възражения в писмения
отговор.
По искова
молба вх. № 1470/06.02.2020 г., подадена
от Ф.С.М., Г.С.М. и Ф.С.А.
Постъпила е допълнителна искова
молба вх. № 260031/12.08.2020 г. и допълнителен писмен отговор вх. №
260795/23.09.2020 г.
Ищците оборват възраженията на ответното дружество за липса
елементите от фактическия състав на деликта, както и
относно механизма на произшествието; оспорват възраженията относно липсата
на причинно – следствената връзка между
ПТП от 27.12.2016 г. и настъпилия на 28.08.2018 г. летален изход за починалия Й..
Описват подробно получените от пострадалия травматични увреждания, в резултат
на които бил напълно инвалидизиран – с обездвижване
на тялото от раменете надолу.
Оспорват
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Й., който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорват възраженията относно размера
на исковата претенция, която не се явявала в завишен размер.
По
отношение на акцесорния иск за лихвите за забава
ищците се позовават на чл. 429 КЗ, като с оглед обстоятелствата по случая
лихвата следвало да се присъди върху определеното обезщетение от датата на
сезиране на застрахователя.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа първоначалното си
становище и всички направени възражения. Поддържа се, че липсват доказателства
относно механизма на ПТП и влязъл в сила акт, който да удостоверява виновно
поведение на застрахования водач. В тази връзка вина имал и водача на насрещно
движещото се МПС в платното за насрещно движение, като на основание чл. 51 ЗЗД
обезщетението следвало да бъде съответно намалено. Поддържат се всички
възражения по първоначалния отговор. Поддържа, че размерът на исковите
претенции е прекомерен, изключително завишен и несъобразен с трайната практика
по сходни казуси в случаите, когато се присъждат обезщетения за нанесени
неимуществени вреди.
По искова молба № 3861 от
10.04.2020 г., подадена от А.С.А. и А.С.А.
Депозирани са допълнителна искова
молба вх. № 260464/08.09.2020 г. и допълнителен отговор вх. № 261506 от
12.10.2020 г.
В допълнителна искова
молба ищците оборват възраженията на
ответното дружество, че липсвали елементите от фактическия състав на деликта, както и относно механизма на произшествието. Като
неоснователни и неподкрепени с доказателства се сочат оспорванията
на ответника относно причинно – следствената връзка между ПТП от 27.12.2016 г.
и настъпилия на 28.08.2018 г. летален изход за починалия Й.. Изразява се
несъгласие с оспорените от ответника продължителност и тежест на нанесените
вреди. Описани са подробно получените от него травматични увреждания, в
резултат на които бил напълно инвалидизиран – с
обездвижване на тялото от раменете надолу.
Оспорват
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Й., който пътувал без поставен обезопасителен колан. Излагат твърдения относно мястото му
като пътник в колата по време на произшествието. Застрахователят не представил
доказателства във връзка с тези свои доводи, за да обоснове тезата за съпричиняване на вредите.
Отделно
коментират и възраженията относно активната процесуална и материалноправно
легитимация на ищците, като посочват мястото на ищците в близкия родствен кръг
на починалия. Оспорват възраженията относно размера на исковата претенция,
която не се явявала в завишен размер. Посочват колко тесни и близки били
приживе взаимоотношенията между починалия и неговите внуци. Описват
затрудненията, които Й. изпитвал след обездвижването си, колко тежко понасял
своето собствено състояние и какви грижи се полагали ищците, за да облекчат положението му.
По
отношение на акцесорния иск за лихвите за забава
ищците се позовават на чл. 429 КЗ, като с оглед обстоятелствата по случая лихвата
следвало да се присъди върху определеното обезщетение от датата на сезиране на
застрахователя
Ответника поддържа първоначалното
си становище и всички направени възражения. Отново подчертава, че липсват
доказателства относно механизма на ПТП и влязъл в сила акт, който да
удостоверява виновно поведение на застрахования водач. Поддържа всички
възражения по първоначалния отговор, включително относно материално-правната
легитимация.
В съдебно заседание ищците,чрез
пълномощника си адв. Ц., поддържат подадените искови
молби. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт Ч.оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа направените в отговорите
възражения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 27.12.2016 г. С. М. Й. пътувал
в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № * **** **, управляван от Х.Ю..
Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В
района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в
лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в насрещното
платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка „Р.“,
модел „П.“, с турски рег. № ** ** ***. Съставен бил констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град
Свиленград. Видно от съставеният констативен протокол при произшествието са
пострадали водачът Х.Ю., пътуващият С. Й., а пътуващият С. М.С.е починал.
Според заключението на
назначената по делото САТЕ, което съдът приема като обективно и безпристрастно
дадено, при км 97 + 360 водачът на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с
рег. № * **** ** Х.Ю. е предприел заобикаляне / изпреварване/ на излизащ от
бензиностанция „ OMV“,
намираща се в дясно от платното за движение, товарен автомобил – влекач, с
прикачено към него полуремарке. Излизащият от
бензиностанцията товарен автомобил при включването си в движението частично е
бил навлязъл в дясната активна лента за
движение. Фактически от водача Ю. е била предприета маневра за заобикаляне от
тип „ влизане в завой“. При така създалата се ситуация, след отклонение на
лекия автомобил наляво е възникнал контакт на лявата предна част на автомобила
с лявата предпазна еластична ограда / мантинела/,
последвали са удари с разрушения – в метален парапет на мостово съоръжение,
намиращо се в ляво от платното за движение върху разделителната площ, с
откъсване на мантинелата от опорните стълбчета и
деформация на стълбчетата и парапета, завъртане в посока обратна на
часовниковата стрелка на автомобила, погледнато отгоре, удар на автомобила с
дясната предна част в лявата предпазна еластична ограда / мантинела/,
с продължаващо пространствено завъртане в същата посока и покачване с
продължаващ контакт на автомобила с лявата мантинела,
с качване и плъзгане по дясната мантинела/спрямо
посоката на движение на автомобила/ на платното за насрещно движение на
магистралата, с деформация и полягане на същата. След контакта с мантинелите лекият автомобил се е преобърнал, паднал на
платното за насрещно движение с удар на ляв горен ъгъл на купето с терена,
преобърнал се е и е продължил движението си с плъзгане по платното за движение.
Падането и движението на лекия автомобил
е станало в момент, когато по платното за насрещно движение се е движел
и приближавал товарен състав – влекач марка „ Р.“ с турски рег. № ** ** ***,
със закачено за него полуремарке с рег. № ** *****,
управляван от турския гражданин Е.Ю., движещ се в посока от гр. Любимец към гр.
Свиленград със скорост 100 км.ч. Ударът между лекият автомобил „ Ф.“ и товарен
състав – влекач марка „ Р.“, със закачено за него полуремарке,
по характер е бил кос, страничен – при контакт на предна лява челна част на
товарен автомобил „ Р.“ с дясна странична част на лек автомобил „ Ф.“ и е
настъпил в лентата за движение на товарния състав– влекач марка „ Р.“, със
закачено за него полуремарке.
Според заключението на ВЛ водачът
на лекия автомобил „ Ф.“ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като заобиколи / изпревари/
отляво излизащия от бензиностанцията товарен автомобил, чрез своевременно
предприемане и изпълнение на маневра „ смяна на лентата за движение“ от
момента, в който е предприел фактическата маневра „ влизане в завой“. Водачът
на товарен състав – влекач марка „ Р.“, със закачено за него полуремарке не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно спиране. При разпита в съдебно
заседание ВЛ допълни,че излизащият от бензиностанция „OMV“ ТИР е навлезнал един метър в
лентата за движение и в левия край на платното за движение се е оформил
коридор, който бил достатъчен да се изпълни маневра от тип“ смяна на лентата за
движение“, заобикаляне. Водачът на лекия автомобил е имал достатъчно широк
коридор,за да заобиколи излизащият от
бензиностанцията ТИР. Според ВЛ водачът на лекия автомобил е направил точно
това, като е предприел маневра на ляво, но не е съобразил достатъчно и е минал
много наляво, при което е станал досега с мантинелата.
Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП и чрез аварийно
спиране. ВЛ не може да бъде категоричен дали е имал поставен предпазен колан
движещият се отзад , пострадалият С. Й., и дали при условия,че е бил с поставен
предпазен колан той би се задържал в автомобила, т.като има доста
пространствени завъртания на автомобила и това би било в сферата на
предположенията. По принцип, според ВЛ, предпазният колан би следвало да
задържи лицето в автомобила. Пострадалият е пътувал на задната седалка, в ляво,
където е основната деформация от падането на автомобила. В зоната на заден ляв
горен ъгъл на купето – деформиран покрив, в посока към вътрешността на купето,
до степен отзад напред 70 см., отдясно наляво 60 см. и по височина отгоре
надолу – 25 см. Навлизането на детайли на 25 см. навътре в купето биха могли да
нанесат травми и да достигнат до тялото
на пътуващия отзад и това е от падането на автомобила. В зоната на страничната
дясна част на купето има деформация до степен 40 см. към вътрешността на
купето- на десни врати, средна дясна колона, десен праг, покрив дясна част.
Произшествието е станало на прав участък от пътя, сухо време, ясна видимост и
изкуствена светлина.
Видно от приложеният протокол за
оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, приложен по ДП № 609/2016 г., приложено по НОХД №
330/2020 г. на ХОС , приети като доказателство по делото, е че на мястото на
произшествието, извън автомобила е намерен трупът на починалото лице, пътникът С.
М.С.. Разположението на трупът е нанесено под № 12 на скицата, приложена към
заключението на САТЕ.
Според показанията на св. Ю.Х.,
водач на лек автомобил„Ф.“, модел „Г.“ с рег. № * **** **, на 27.12.2016 г.
пътувал от гр. Свиленград за гр. Хасково заедно със С. С. който пътувал на
предната седалка, в дясно и със С. Й.,
който пътувал на задната седалка,зад водача.Твърди,че е управлявал МПС със
скорост около 110 км/ч, когато наближавайки бензиностанция „ OMV“, видял да излиза ТИР. Т.като ТИР-ът не спрял на знак“ Стоп“, отнел му предимството и
навлязъл в неговата лента за движение, за да не се удари челно в него завил наляво,
при което преминал през мантинелите и се установил в
насрещното платно за движение, където бил ударен от друг ТИР, пътуващ в
посока към Свиленград. Твърди,че не е
имал никаква възможност да реагира, защото ТИР-ът
излязъл внезапно от бензиностанцията и за да не се удари челно в него – завил
наляво. Изобщо не бил използвал спирачната система за аварийно спиране. Не си
спомня самия удар, бил изхвърчал от колата, а след това вече бил в болница.
След инцидента Й. бил
транспортиран до МБАЛ – Хасково, където бил лекуван многократно. Впоследствие бил
лекуван в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София. Въпреки оказаната медицинска помощ и
проведеното лечение, в резултат на получените травматични увреждания Й. бил
напълно инвалидизиран – с обездвижване на тялото от
раменете надолу. На 28.08.2018 г. Й. починал.
Видно от заключението на
назначената по делото СМЕ след
произшествието 27.12.2016 г. Й. е приет за лечение в МБАЛ Хасково със
следната клинична диагноза : хемопневмоторакс /
колекция от кръв и въздух/ в лявата гръдна кухина; счупвания на 1,2,3,4,5,6,7,8,9
ребра в ляво, контузия на ляв бял дроб; травматичен шок; контузия на гръбначния
мозък на ниво шия; счупване на 7-ми шиен прешлен. При произшествието Й. е
получил следните увреждания контузия на главата. Мозъчно сътресение.Порезни
рани в областта на челото, охлузвания по лицето, хематом в дясно теменно.
Фрактура на шийни прешлени 3,4,5,7 с компресия към
канала. Счупване на гръден прешлен 1, счупване на поясни прешлени 3,4,5.
Счупване на първо ребро в ляво и дясно. Счупване на 2,3,4,5,6,7,8,9 ребра в
ляво паравертебрално. Контузия на бял дроб. Хемопневмоторакс в ляво. Квадриплегия
преминала към спастична пареза като последица от
травмата в шийния отдел на гръбнака,радикулопатия с болков синдром. Мекотъканен дефект в областта на кръстеца, като последица
от продължително залежаване. Последица от шийната
травма - Пролежна
абсцедираща бронхо
пневмония; възпаление на миокарда / миокардит/; хроничен възпалителен процес в
бъбреците / нефрит/; състояние на пълно измършавяване / кахексия/;
пролежни рани в областта на кръста и петите / декубитуси/. Циркулаторни и
дегенеративно дистрофични разстройства на вътрешните
органи. Причината за смъртта на С. Й. е полиорганна
недостатъчност, като последица на тежка
гръбначна и гръдна травма, довели до състояние на пълно обездвижване,
залежаване, развитие на кожни пролежни рани, тежки
възпалителни процеси в белите дробове, сърцето и бъбреците, картина на общо
измършавяване и смърт от сърдечна и дихателна недостатъчност. Смъртта е
последица от усложнения настъпили след претърпяна автомобилна травма на 27.12.2016 г. и е в
пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с тази травма. Според
заключението на ВЛ няма категорични данни дали към момента на произшествието
пострадалия е бил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание ВЛ
допълнително посочи, че травмата от произшествието с последвалите в логична
последователност усложнения в здравословното състояние на пострадалия в крайна
сметка е довела до смъртта му. В резултат на травмата на гръбначния мозък се нарушава двигателната и вегетативната
дейност,функционирането на вътрешните органи и сетивността. Пострадалият е имал
увреждания на бъбреците, по-късно развива миокардит,образува пролежни рани, които са хронични и нелечими на практика,
независимо от провежданото лечение и се стига до състояние на полиорганна недостатъчност, което води до смъртта. Според
ВЛ, коланът сам по себе си не обезопасява шийният
отдел на гръбнака.При конкретната травма коланът е нямало как да обезопаси и да
предотврати получаването й. През цялото време пострадалият е изпитвал болки.
С Присъда № 260011/18.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 330/2020 г. Ю.А.Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“, вр.
ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и му е наложено съответното
наказание. Присъдата е влязла в сила от 14.07.2021 г.
Видно от справка в
информационната страница на Гаранционния фонд към момента на произшествието
виновният водач управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № * **** **, за който
имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с
полица № BG/22/ 116001810992 за срока от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.
Починалият С. М. Й. е син на
ищцата А.А.Ш., баща на ищците Ф.М., Г.М. и Ф.А. и
дядо на ищците А.С.А. и А.С.А.- удостоверение изх. № ГРАОН18-35 от 29.08.2018
г. за съпруга и родствени връзки.
До ответника е отправена писмена
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Ф.С.М.,
Г.С.М., Ф.С.А. и А.А.Ш. – молба вх. № 1329 от
30.01.2019 г.
Ответникът е поискал да бъдат
представени допълнително доказателства с писмо
изх. № 4927 от 11.06.2019 г. В писмото е посочено, че към момента не е
налице основание за уважаване на предявената претенция. Няма данни ищците да са
представили допълнителни доказателства.
Ищците А.С.А. и А.С.А. са
отправили писмена претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на 06.03.2020 г. – молба вх. № 3384/06.03.2020
г. Няма данни ответникът да е отговорил писмено, съответно не е заплатено
исканото обезщетение.
В съдебното производство бяха
събрани гласни доказателства по искане на страните.
Според показанията на св. А.А.семейството на пострадалия С. Й. било задружно и
сплотено, заедно отбелязвали празниците, помагали си взаимно. След катастрофата
грижи за него полагала дъщеря му Ф., майка му и внуците му А. и А., които били
семейни, но идвали да видят дядо си. Майка му преживяла много тежко смъртта на
сина си. Започнала да се оплаква от болки в сърцето, плачела и била съвсем
изтощена. Според свидетелката това й състояние се дължи по-скоро на загубата на
сина й, отколкото на възрастта й.
Според показанията на св.Е.Й.пострадалият
С. Й. е живял в едно домакинство с майка си. Докато бил жив помагал много на
децата си, направил къща на сина си Ф., помагал му, т.като той бил болен.
Състоянието на Ф. се влошило след
смъртта на баща му, било му много тежко, станал свит, не говорел, имал болки.
Свидетелят С. С., роднина на
ищците, твърди,че пострадалият С. Й. е бил пенсионер, но е работел, за да
помага на децата си. Живеел заедно с майка си и се грижел за нея. Семейството
било много сплотено и много си помагали.
Катастрофата и смъртта му се отразила зле на всички. Семейството
полагали грижи за пострадалия, т.като той не можел да се движи изобщо. Грижи за
него полагали най вече синът му Г., дъщеря му Ф., майка му и внуците му А. и А..Синът
му Ф. не можел да помага, защото самият той бил болен и поставен на хемодиализа. Синът Г. приел тежко смъртта на баща си, бил
изтормозен и психически недобре, но сега бил по-добре.
Свидетелят С. А., съпруг на
ищцата Ф.А. и баща на ищците А.А. и А.А., твърди,че приживе семейството на пострадалия било
сплотено и взаимно много си помагали. Преди всичко пострадалият С. Й. помагал
на младите – на децата и на внуците си. Бил пенсионер, но работел като
строител.Катастрофата и смъртта му се отразил тежко на всички. Майка му непрекъснато
плачела.Жена му Ф. за две седмици побеляла. Самият той приел тежко смъртта
му.Те работели в Австрия, но се наложило да се върнат в България, за да могат
да гледат С. Й.. В полагането на грижи се включвали децата му А. и А., майката
на пострадалия А.. Приживе С. Й. им помагал за отглеждането на децата А. и А.,
грижел се за тях, докато те били в Австрия. Той им гостувал и в Австрия, където
също помагал за отглеждането на децата.
Свидетелят А.А.
също твърди,че семейството на пострадалия е било задружно и сплотено. С. Й. се
грижел за внуците си А. и А.. Те приели
тежко смъртта на дядо си. Това се отнасяло и за другите му близки. В
този смисъл са и показанията на св. Д.Н., св. Н.Ю.и св. А.А..
Последният заявява,че Ф. и семейството й живеели и работели в Австрия, но след
катастрофата всички се върнали в България, за да полагат грижи за С.. Приживе С.
много им помагал, включително с отглеждането на децата А. и А..
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените обективно съединени
искове са допустими и по същество принципно основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. Константната практика на ВКС е, че влязлата в сила присъда /споразумение/
има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на
престъплението, за деянието, за което му е било наложено съответно наказание.
Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя,
затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако съпричиняването не представлява елемент от състава на
престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство
по конкретното дело.
Фактите, свързани със съпричиняване на вредоносния резултат, подлежат на
доказване, тъй като имат значение за делото, релевантни са за спорното право,
тъй като имат значение за определяне размера на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди. Във всички случаи в
производството по предявен против застрахователя иск приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение направено пред съда и да бъде доказан по категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела.
С оглед на изложеното и предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установено
извършеното деяние, механизмът на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца. В този
смисъл неоснователно е направеното от ответника възражение, че в производството
не е установено деянието, механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на
товарния автомобил, застрахован в ответното дружество.
Налице са основания за ангажиране
отговорността на ответното дружество. Последното не оспорва,че за товарния
автомобил има сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност”. В този
смисъл е и отразеното относно наличието на валидна застраховка гражданска
отговорност в ответното дружество с
валидност от 01.07.2017г. в констативния протокол за ПТП с пострадали лица 27.12.2016
г.
Своевременно, с писмения отговор,
ответникът е направил възражение за съпричиняване на
резултата от пострадалия С. Й., което съдът намира за неоснователно. Ответникът
не доказа в производството, при условията на пълно и главно доказване, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Видно от заключението на назначената в съдебното производство
АТЕ е,че произшествието е станало на прав участък от пътя, при сухо време, ясна
видимост и изкуствена светлина. Излизащият от бензиностанцията товарен
автомобил при включването си в движението частично е бил навлязъл в
дясната активна лента за движение.
Водачът на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № * **** **, Х.Ю., е
възприел от достатъчно разстояние
товарната композиция, но не е предприел аварийно спиране, за да
предотврати настъпването на ПТП. Той е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП като заобиколи /
изпревари/ отляво излизащия от бензиностанцията товарен автомобил, чрез
своевременно предприемане и изпълнение на маневра „ смяна на лентата за
движение“ от момента, в който е предприел фактическата маневра „ влизане в
завой“. Водачът на лекия автомобил е имал достатъчно широк коридор,за да заобиколи излизащият от бензиностанцията ТИР. Всъщност,
според ВЛ водачът на лекият автомобил е
направил точно това, като е предприел маневра на ляво, но не е съобразил
достатъчно отклонението и е минал много наляво, при което е станал досега с мантинелата. При
така създалата се ситуация, след отклонение на лекия автомобил наляво е
възникнал контакт на лявата предна част на автомобила с лявата предпазна еластична
ограда / мантинела/, последвали са удари с разрушения
– в метален парапет на мостово съоръжение, намиращо се в ляво от платното за
движение върху разделителната площ, с откъсване на мантинелата
от опорните стълбчета и деформация на стълбчетата и парапета, завъртане в
посока обратна на часовниковата стрелка на автомобила, погледнато отгоре, удар
на автомобила с дясната предна част в лявата предпазна еластична ограда / мантинела/, с продължаващо пространствено завъртане в
същата посока и покачване с продължаващ контакт на автомобила с лявата мантинела, с качване и плъзгане по дясната мантинела/спрямо посоката на движение на автомобила/ на
платното за насрещно движение на магистралата, с деформация и полягане на
същата. След контакта с мантинелите лекият автомобил
се е преобърнал, паднал на платното за насрещно движение с удар на ляв горен
ъгъл на купето с терена, преобърнал се е и е продължил движението си с плъзгане
по платното за движение. Падането и движението на лекия автомобил е станало в момент, когато по платното за
насрещно движение се е движел и приближавал товарен състав – влекач марка „ Р.“
с турски рег. № ** ** ***, със закачено за него полуремарке
с рег. № ** *****, управляван от турския гражданин Е.Ю., движещ се в посока от
гр. Любимец към гр. Свиленград със скорост 100 км.ч. Ударът между лекият
автомобил „ Ф.“ и товарен състав – влекач марка „ Р.“, със закачено за него полуремарке, по характер е бил кос, страничен – при контакт
на предна лява челна част на товарен автомобил „ Р.“ с дясна странична част на
лек автомобил „ Ф.“ и е настъпил в лентата за движение на товарния състав–
влекач марка „ Р.“, със закачено за него полуремарке.
Водачът на товарен състав – влекач марка „ Р.“, със закачено за него полуремарке не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно спиране.
Съдът не кредитира показанията на
св. Х., че не е имал техническа възможност да спре или заобиколи
навлизащият на платното за движение ТИР, от една страна – налице е влязла в
сила присъда, с която е ангажирана неговата отговорност и от друга – според
заключението на САТЕ от момента, в който е възприел навлизащият от
бензиностанцията на пътното платно ТИР е могъл да задейства, както спирачната
система, така и да предприеме маневра тип „ смяна на лентата“ и по този начин
да заобиколи товарния камион. Водачът Х. е предприел
завиване наляво, но очевидно това е станало в по-късен момент и при това
завиване е минал много в ляво, при което вече е последвал удара в мантинелата и следващите го удар, завъртане на колата,
падане в насрещното платно за движение и удар с движещият се правомерно в
насрещното пътно платно товарен състав – влекач със закачено към него полуремарке.
Според заключението на ВЛ няма
категорични данни дали пътуващият на
задната седалка , пострадалият С. Й. е бил с поставен предпазен колан. Същото е
посочил в заключението си и ВЛ д-р Е.. По делото не са ангажирани други
доказателства, от които да се направи категоричен извод дали пътуващият отзад
пътник е бил с поставен или не предпазен колан. Не са ангажирани
доказателства,че в резултат на произшествието той е изпаднал извън колата,
което да е индиция за липса на поставен предпазен
колан. В протокола за оглед на местопроизшествието под № 12 е отбелязан трупът
на починалото лице, пътникът С. М.С.. Разположението на трупът е нанесено под №
12 на скицата, приложена към заключението на САТЕ. В протокола за оглед на
местопроизшествието не е отбелязано да
са намерени други лица на пътното платно, а в тази връзка страните не
ангажираха гласни доказателства– налице са косвени признаци,че евентуално
водачът Х. и пострадалият Й. са изпаднали от колата, но преки доказателства за
това няма,няма ангажирани в тази насока доказателства
в настоящото производство/. Ето защо съдът намира,че не са налице категорични
доказателства, от които да се направи извод за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради което
направеното от ответника възражение, следва да бъде прието за неоснователно. В
подкрепа на този извод на съда е и допълнението на ВЛ д-р Е. в съдебно
заседание , който при описанието на получените травми и наранявания посочи, че
коланът сам по себе си не обезопасява шийният отдел
на гръбнака. При конкретната травма коланът е нямало как да обезопаси и да
предотврати получаването й, а основните увреждания и последвалите усложнения са
резултат именно от тази травма. Основания за този извод дава и заключението на
назначената САТЕ. Според ВЛ С.П. не може да се посочи първо дали пострадалия е
бил с поставен предпазен колан и дали, ако такъв е бил налице, той би го
задържал в автомобила, т.като има доста пространствени завъртания на автомобила.
Още веднъж следва да се посочи,че коланът сам по себе си не обезопасява шийният отдел на гръбнака, както сочи ВЛ лекар и че при
конкретната травма коланът е нямало как да обезопаси и да предотврати
получаването й. Пострадалият е пътувал на задната седалка, в ляво, където е
основната деформация и падане на автомобила. Установено е навлизане на детайли
на 25 см. навътре в купето, които биха могли да нанесат травми и да достигнат
до тялото на пътуващия отзад.
Видно от заключението на СМЕ, при
произшествието Й. е получил следните увреждания контузия на главата. Мозъчно
сътресение.Порезни рани в областта на челото, охлузвания по лицето, хематом в
дясно теменно. Фрактура на шийни прешлени 3,4,5,7 с
компресия към канала. Счупване на гръден прешлен 1, счупване на поясни прешлени
3,4,5. Счупване на първо ребро в ляво и дясно. Счупване на 2,3,4,5,6,7,8,9
ребра в ляво паравертебрално. Контузия на бял дроб. Хемопневмоторакс в ляво. Квадриплегия
преминала към спастична пареза като последица от
травмата в шийния отдел на гръбнака.радикулопатия с болков синдром. Мекотъканен дефект в областта на кръстеца, като последица
от продължително залежаване. Последица от шийната
травма - Пролежна
абсцедираща бронхо
пневмония; възпаление на миокарда / миокардит/; хроничен възпалителен процес в
бъбреците / нефрит/; състояние на пълно измършавяване / кахексия/;
пролежни рани в областта на кръста и петите / декубитуси/. Циркулаторни и
дегенеративно дистрофични разстройства на вътрешните
органи. Причината за смъртта на С. Й. е полиорганна
недостатъчност, като последица на тежка
гръбначна и гръдна травма, довели до състояние на пълно обездвижване,
залежаване, развитие на кожни пролежни рани, тежки
възпалителни процеси в белите дробове, сърцето и бъбреците, картина на общо
измършавяване и смърт от сърдечна и дихателна недостатъчност. Смъртта е
последица от усложнения настъпили след претърпяна автомобилна травма на 27.12.2016 г. и е в
пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с тази травма.
При определяне размера на
обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид степента
на родствена връзка и близост на ищците с пострадалия, претърпените от тях
болки и страдания.
Ищцата А.А.Ш.
е майка на пострадалия С. Й.,ищците Ф.С.М., Г.С.М. и Ф.С.А. – негови деца, а
ищците А.С.А. и А.С.А. – негови внуци.
Децата и родителите са
най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се отразява
най-тежко и в най-голяма степен, още повече, когато това е резултат на
настъпило внезапно събитие. До момента на произшествието техният родственик, макар и на 67 години,
е работел активно, подпомагал е своите близки, няма данни да е имал някакви
заболявания. От събраните по делото гласни доказателства се установява,че ищците и пострадалия
били сплотено семейство, установена е взаимна привързаност и обич, разчитали са
един на друг - в тази насока събраните гласни доказателства са непротиворечиви.Пострадалият
е живял в едно домакинство със своята
майка,която е разчитала на неговата помощ и подкрепа, предвид възрастта й. С
причиняването на смъртта му тази възможност й е била отнета. Едва
ли има по-тежка травма за една майка от травмата по загубата на детето й,
независимо от възрастта. Събраните гласни
доказателства сочат, че ищцата е била жизнена, независимо от напредналата й
възраст, но настъпването на произшествието и смъртта на сина й след това я
съкрушило. Ето защо следва да се приеме,че
претърпените от нея болки и страдания са с най-висок интензитет и травмата не
би била преодоляна с времето. С оглед на изложеното съдът намира,че справедливото обезщетение следва да бъде определено в
размер на 85 000 лв., в който размер предявеният иск следва да бъде уважен,
ведно със следващата се законна лихва от
30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за заплащане на лихва за периода от 27.12.2016 г. до
29.04.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Искът за заплащане на лихва за забава за
периода от 27.12.2016 г. до 29.04.2019 г.е неоснователен по следните
съображения: Съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят дължи лихва за
забава върху размера на претендираното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати : 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока
по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Съгласно чл.496 ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенцията по задължителна застраховка „ ГО“ не може да бъде по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ. В случая няма
представени доказателства, че ищците и в частност ищцата А.Ш. е представила
допълнителни доказателства, указани и с писмо изх. № 4927/11.06.2019 г., но
това е и без значение, доколкото застрахователят е изпратил писмото на 11.06.2019
г., т.е след изтичането на тримесечния срок, в който е следвало да се
произнесе. Ето защо като начална дата, от която ответникът дължи лихва за
забава следва да се определи 30.04.2019 г./ три месеца след предявяване на
претенцията по чл.380 от КЗ от 30.01.2019 г./ . На следващо място ищцата претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на сина
й С. М. Й., настъпила в резултат на ПТП от 27.12.2016 г., поради което би могла
да претендира лихва за забава от
датата,когато е настъпила смъртта. Дори да се приеме,че дължимостта
на лихва е от датата на произшествието
27.12.2016 г., то тогава следва да бъде преценено като
основателно възражението на ответника за погасяване по давност на иска за
присъждане на законна лихва за периода от 27.12.2016 г. до
13.07.2019 г. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихва. Или възражението за погасяване
поради изтекла давност на вземането за лихви е основателно
за посочения период. Съдът обаче счита,че правилното определяне на началната
дата, от която се дължи лихва за забава е посочената по-горе от изтичането на
три месеца от датата, на която е предявена претенцията по чл.380 от КЗ,
съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.
|
|
|
|
Не по-малко тежка е загубата и на родител. От събраните гласни
доказателства се установява,че между пострадалия С. Й. и неговите деца Ф., Г. и
Ф. са били създадени трайни емоционални връзки. Пострадалият е помагал на
своите деца, построил е къщата на Ф., подпомагал семейството на дъщеря си за отглеждането на децата. Децата му приели
много тежко новината за катастрофата, всички, дори Ф., който бил в недобро
здравословно състояние, се включили в грижите за него след катастрофата и до
неговата смърт. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му безспорно
причинява болки и страдания. Вярно е,че със смъртта му те са лишени лишен от общуването и подкрепата на баща си,
но следва да бъде отчетено,че към този момент и тримата са били пълнолетни,
имали са изграден свой личен живот и семейства, могли са да се справят в
ежедневието си и самостоятелно. В по-голяма степен на близост следва да се
определят отношенията между пострадалия и дъщеря му Ф.. От събраните по делото
гласни доказателства – св.А.А.,С. А., А.А., Н.Ю., А.А., безспорно се
установява, че пострадалият е подпомагал семейството на дъщеря си при
отглеждането на децата й А. и А.. Той ги е гледал в България, когато те са
заминали да работят в Австрия, а също така е ходел и там, за да им помага. След
катастрофата семейството на Ф. се е върнало в България и той е бил обгрижван в ежедневните си нужди предимно от нея. Грижи за
него са полагали още и синът му Г., майка му А. и внуците му А. и А. / св. С. С./.
С оглед на това съдът намира,че справедливото обезщетение, което следва да
определи за всеки един от тримата ищци, деца на пострадалия, е, както следва: в размер на 75 000 лв. за Ф.А. и по
60 000 лв. за синовете му Ф.М. и Г.М., ведно със следващата се законна
лихва върху присъдените суми, считано от 30.04.2019 г. до окончателното им
изплащане съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, като исковете в
останалата част до пълният предявен размер от 150 000 лв. за всеки един от
тях следва да бъдат отхвърлени и за заплащане
на лихви за забава за периода от
30.01.2019 г. до 29.04.2019 г., по съображенията изложени по-горе.
По отношение исковете, предявени от А.С.А. и А.С.А.:
Ищците А.А.
и А.А. са внуци на пострадалия С. М. Й.. Внуците в
традиционните за българското общество семейни отношения са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Като низходящи са от кръга лица, легитимирани да
получат обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания от
загубата на техния дядо. От събраните по делото гласни доказателства – св. С. С.,
С. А., А.А., Д.Н., А.А., се установява,че двамата ищци са израснали под
съвместните грижи на своите родители и на своя дядо – пострадалия Й.. Няма
причина да не бъдат кредитирани показанията на св. С. А., съпруг на ищцата Ф.А.
и баща на ищците А. и А. Ангелови, т.като тези показания са последователни и
непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото гласни
доказателства. При това през този период от време са оформени
по-здрави и по-близки отношения, привързаността им е по-силна, поради което и
смъртта на техния родственик им е причинила морални болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
роднинска връзка. Независимо от това,че ищците са се устроили да живеят и
работят в Австрия, те не са прекъснали
връзката си със своя дядо. При определяне размера на обезщетение съдът
намира,че справедливия размер на обезщетението е по 15 000 лв. за всеки
един от тях. При определянето му съдът взе предвид и това,че ищците са пълнолетни, със свои
семейства и свой отделен начин на живот и смъртта на техният роднина не е
довела до изключителен негативен ефект в нормалния им бит и до неговата трайна
промяна. В този размер исковете им се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени, като в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да бъдат отхвърлени. Върху присъдения размер на обезщетенията ищецът
дължи законна лихва, считано от 06.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, като претенцията за изплащане на лихва за периода от
06.03.2020 г. до 05.06.2020 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В
тази връзка казаното по-горе относно началната дата, от която се дължи лихва за
забава от застрахователя е относимо и към тези
претенции. Ищците А.А. и А.А.
са отправили претенция по реда на чл.380 от КЗ към застрахователя на 06.03.2020
г. В тримесечният срок застрахователят не е определил и не е изплатил
обезщетение, поради което дължи лихва за забава след изтичането на този срок.
По отношение на разноските:
Ищците са освободени от
заплащането на ДТ и разноски в производството, поради което от тях няма сторени
разноски в производството и съответно такива не им се дължат.
Направено е искане от адв. Р.М. за заплащане на основание чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част на исковете и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. сумата от 12 480 лв./ 3080 лв. на
основание чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата,съобразно уваженият размер на иска на А.Ш. от 85 000 лв.;
2х2 330 лв. на основание чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата,съобразно уваженият размер на иска на Ф.М. и Г.М. от по
60 000 лв. за всеки един от тях; 2780 лв. на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата,съобразно
уваженият размер на иска на Ф.А. в размер на 75 000 лв.; 2х980 лв., на
основание чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата,съобразно уваженият размер на иска на 15 000 лв. за всеки един
от ищците А.А. и А.А./.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ХОС 4% ДТ върху уважените размери на исковете или общо
в размер на 12 400 лв. / 3400 – 4% върху 85 000 лв.; 3000 лв. – 4% върху 75 000
лв.; 2х 2400 лв. - 4% върху сумите
от 60000 лв. и 2х 600 – 4% върху сумите
от 15 000 лв./
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
Видно от представените по делото доказателства е, че сторените от ответника
разноски в производството са в размер на 600 лв., платено възнаграждение за
изготвяне на експертизи. Няма направено искане за заплащане на възнаграждение
на основание чл.78 ал.8 от ГПК, поради което и съдът не следва да определя
такова. Сторените от ответника разноски
следва да бъдат разпределени поравно между
ищците. Съобразно отхвърлената част на исковете ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника разноски в производството, както следва : А.Ш.-
7,50 лв., Ф.М. – 30 лв., Г.М. – 30 лв., Ф.А. – 25 лв., А.А.
– 35 лв. и А.А. – 35 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Ш.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адв. Р.М., сумата
от 85 000 лв./ осемдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г.
смърт на сина й С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно
със следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 100 000
лв. и за заплащане на лихва за забава за периода от 27.12.2016 г. до 29.04.2019
г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр.
София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.М. ***, ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., сумата от 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и
психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на баща
му С. М. Й., в следствие на
ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно със следващата се законна лихва,считано
от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълният предявен размер
от 150 000 лв. и за заплащане на
лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 29.04.2019 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.М. ***, ЕГН
**********, със съдебен адрес ***,
адв. Р.М. сумата
от 60 000 лв. /шестдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г.
смърт на баща му С. М. Й., в следствие
на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно със следващата се законна
лихва,считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът в останалата част до пълният
предявен размер от 150 000 лв. и за
заплащане на лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 29.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.А.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., сумата
от 75 000 лв. /седемдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпилата на
28.08.2018 г. смърт на баща й С. М. Й.,
в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно със следващата се законна
лихва,считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът в останалата част до пълният
предявен размер от 150 000 лв. и за
заплащане на лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 29.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А.С. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., сумата
от 15 000 лв./ петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо му
С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно със
следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 06.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълният
предявен размер от 50 000 лв. и за заплащане на лихва за забава за периода
от 06.03.2020 г. до 05.06.2020 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А.С.А.,***, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Р.М., сумата от 15 000 лв./ петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо й С.
М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г., ведно със следващата се
законна лихва върху обезщетението, считано от
06.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част до пълният предявен размер от 50 000
лв. и за заплащане на лихва за забава за периода от 06.03.2020 г. до 05.06.2020
г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ основание чл.38 от ЗА на адв. Р.М.,*** единния адвокатски
регистър при ВАС № **********, с
адрес гр. София, ул. „ Цар Асен“ № 1,
ет.4 сумата от 12 480 лв. /
дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева/, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете и
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
ОС Хасково ДТ в размер 12 400 лв. / дванадесет
хиляди и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА А.А.Ш.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М. ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* сумата от 7,50 лв.,разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Ф.С.М. ***, ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, адв. Р.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* сумата от 30 лв.,разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Г.С.М. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* сумата от 30 лв.,разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Ф.С.А.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адв. Р.М., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
сумата от 25 лв., разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА А.С. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* сумата от 35 лв.,разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА А.С.А.,***, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Р.М., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София бул.“ Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********
сумата от 35 лв.,разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: