РЕШЕНИЕ
№ 392/ 31.10.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година:
Председател: Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №607 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение №985 от 08.07.2019г., постановено по гр.д.
№1084/19г. по описа на РС- П. е осъдена Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул.„Витоша“ №2, да заплати на В.С.Т., ЕГН ********** ***,
обезщетение в размер на 2 000лв. за претърпените неимуществени вреди в резултат
от незаконно обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК по досъдебно
производство №1679/2016г. по описа на РУ- П. /вх.№3339/2016г. в Районна
прокуратура- П./, което е прекратено с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.06.2017г. поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва от 13.02.2018г.- датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство, до
окончателното му изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 2000лв. до
пълния предявен размер от 5000лв.
Осъдена е Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ №2, да заплати на В.С.Т.,
ЕГН ********** *** разноски по делото за държавна такса в размер на 10,97лв.
Против постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от В.С.Т. в неговата отхвърлителна част над
присъденото обезщетение от 2000лв. до пълния претендиран размер от 5000лв.,
ведно със законовата лихва върху цялата сума, считано от 13.02.2018г. до
окончателното изплащане на цялата сума за претърпени неимуществени вреди от ДП
№1679/2016г. на РУ П. и пр.пр.вх.№3339/2016г. по описа на Районна прокуратура П.
срещу Прокуратурата на Република България.
Твърди се, че постановеното
определение е валидно и допустимо, а в отхвърлителната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
В този смисъл се срокът за
отговор на исковата молба преклудира възможността за възражения и нови такива,
невъведени в исковата молба са възможни само в хипотезата на чл.147 от ГПК. Срокът
за отговор по чл.131 от ГПК преклудира всички ненаправени своевременно
възражения на ответника, а това е принципа на концентрацията и процесуалната
косумция и осуетява възможността да се направят отново, освен в хипотезите на
чл.147 и чл.146, ал.3 от ГПК. В тази насока се сочи, че решението на районния
съд нарушава тези разпоредби и в нарушение на чл.147 и чл.146, ал.3 от ГПК
обсъжда невъведени и непосечени възражения на ответника.
Визира се, че в отхвърлителната
част, решението противоречи на чл.52 от ГПК, тъй като решението не възстановява
усещането за справедливост и не може обезщетението от 2000лв. да обезщети по
справедливост всички претърпени Н.И..
Твърди се, че необосновано се
приема, че воденото наказателно производство трае 6 месеца, тъй като за
прекратяването му жалбоподателя е научил в края на ноември и началото на
декември 2017г., а окончателното приключване на това преследване изтича е с
изтичането на срока по чл.243 от НПК.
В тази насока се излагат
съображения.
Моли се за присъждане на
разноските пред втората инстанция.
Постъпило е допълнение към
подадената въззивна жалба от В.С.Т..
В нея се излагат възражения
идентични с тези изложени в подадената въззивна жалба.
Приема се, че същите са в
подкрепа не само за отмяната на решението в отхвърлителната му част, но и при
произнасянето на съда по същество на спора.
Моли се за отмяна на решението
в неговата отхвърлителна част и по съществото на спора се уважи предявения иск,
ведно със законната лихва, както е поискано и се осъди ответника в този смисъл.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Писмен отговор от другата
страна в процеса в указания срок- Прокуратура на Република България не е
постъпил.
В срок е постъпила въззивна
жалба от Б.П., прокурор в Районна прокуратура гр.П., представител на ответника-
Прокуратурата на Република България против посоченото по- горе решение, в
частта с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на ищеца В.С.Т. сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно
със законната лихва, считано от 13.02.2016г. и направените по делото разноски в
размер на 10,97лв.
При условията на чл.271, ал.1
от ГПК се моли да се отмени решението като неправилно, да се решите делото по
същество и се отхвърли предявения иск срещу Прокуратурата на РБ, като
неоснователен и недоказан. При постановяване на решението се моли да бъде взето
предвид становището, изложено в писмената защита, както и допълнително следните
аргументи, а именно:
Неправилно съдът е
интерпретирал събраните доказателства, приемайки, че твърдените неимуществени
вреди са били причинени единствено и само от образуваното досъдебно
производство.
От една страна се кредитират
показанията на свидетелите, които недвусмислено посочват, че по време на
воденото наказателно производство, както и още преди това, ищецът е имал
проблемни отношения с много други физически лица, както и с институции и
държавни органи и че винаги реакциите, поведението му и състоянията му са били
такива, каквито сам ищецът твърди и каквито са описани от свидетелите и приети
от съда.
Допълнително, освен
свидетелските показания, в подкрепа на това са и събраните писмени
доказателства, както в настоящото основно производство, така и съдържащи се в
приложеното и прието като доказателство гр.д.№47/2017г. на PC- П..
От друга страна се визира, че
съдът е приел, че „обстоятелството дали ищецът през процесния период е търпял
неимуществени вреди в резултат от извършваните Д.П. и водени А.Д., не е предмет
на делото и не следва да бъде обсъждано доколкото не е въведено от ответника в
преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК.
Приема се, че позоваването на
чл.131, ал.1 от ГПК е недопустимо, тъй като в случая се касае за анализ на
събраните по делото доказателства, а не за някоя от хипотезите, посочени в
чл.131 от ГПК и то в ал.2.
Сочи се, че съдът не е обсъждал
факти, обстоятелства и възражения, изложени в писмената защита, които са
безспорно установени и имащи съществено значение за правилното решаване на
делото: изключително влошените отношения на ищеца с Д.С., в лицето на Р.В., а
както се посочи по- горе и с много други лица.
Събраните доказателства ясно
сочат, че в един продължителен период от време, още преди началото на
наказателното производство, а дори и след неговото приключване, ищецът е имал
изживявания с еднакъв интензитет и породени от множество фактори извън воденото
досъдебно производство.
Твърди се, че конкретно процесното
наказателно производство е било образувано по повод именно поведението на ищеца
спрямо Р.В., подал жалба до прокуратурата. Самият наблюдаващ прокурор е
коментирал, че макар да не е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението по чл.325 от НК поради липса на един от елементите на деянието,
извършеното от ищеца навежда на състава на престъплението по чл.146 от НК,
което обаче се преследва по частен ред.
Сочи се, че реални и доказани
факти не са били взети предвид от съда, въпреки несъмнената им относимост към
предмета на делото.
Съдът не е обсъдил обстойно и
действията на прокуратурата във всеки един етап на наказателното производство и
обективната невъзможност да реагира по друг законов начин, освен да образува
досъдебно производство, именно с цел изясняване на всички обстоятелства по
случая.
Визира се, че следва да се
вземе предвид, че не съществува каквато и да била връзка между дейността на
прокуратурата и влошените отношения на ищеца с колегите му от адвокатурата. Още
повече, че тъжбата на Р.В. до РП П. е била препратена от самия В. до
Председателя на АК- П..
Приема се, че при определяне
размера на обезщетението, съдът е отчел малката продължителност на
наказателното производство, извършването само на едно процесуално действие по
разследването с участие на ищеца- разпита му като свидетел и че не е била
ограничавана свободата му по никакъв начин.
Излагат се съображения в тази
насока.
Моли се за отмяна на
обжалваното решение и решаване на делото по същество, като се отхвърли изцяло
иска на ищеца В.Т., като неоснователен и недоказан.
В указания срок е постъпил
отговор на тази въззивна жалба от В.С.Т..
В него се излага становище, че
подадената въззивна жалба е неоснователна.
Приема се, че същата следва да
бъде разгледана, само и единствено през призмата на направените на вече
направените възражения и оспорвания, като всички невъведени и неинвокирани в
отговора по чл.131 от ГПК и тези по чл.146, ал.3 от ГПК са преклудирани и не
подлежат на разглеждане.
Твърди се, че във въззивната
жалба няма нито юридически аргумент, които да бъде опроверган или оборен,
защото има изначална несъстоятелност на развитите съображения, а анализа и
обследването на доказателствата по делото са извън изискванията за допустимост,
относимост и необходимост.
Постъпило е допълнение на
отговора по чл.263 от ГПК в което са развити съображения, че напълно
недопустимо е и следва да се остави без разглеждане искането на прокурора да се
вземат предвид оплакванията му и развити в писмената му защита.
С подадените въззивни жалби,
писмени отговори и допълнения не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят
В.Т. се явява лично, като същия поддържа подадената от него въззивна жалба и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в тази насока. Моли за
присъждане на разноски.
за жалбоподателят Прокуратура
на РБългария се явява прокурор С.П. от ОП- П.. От страна на последния се
поддържа подадената от прокуратурата въззивна жалба. Излага съображения в
насока неправилност и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция
решение. Моли за неговата отмяна, съответно за оставяне без уважение на
подадената жалба, тъй като същата е неоснователна. Моли за присъждане на
разноски направени пред настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са редовни и
допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез
постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено
е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от
постановилия го съдебен състав.
Решението с оглед на обхвата на обжалването
е допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове-
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните пред
районния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба от В.С.Т., с която предявява
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В същата се
твърди, че срещу последния е било образувано от Районна прокуратура- П. досъдебно
производство №1679/2016г. по описа на РУ на МВР- П., въз основа на тъжба от
данъчния С. Р. С. В.. За това, Т. научил през месец декември 2016г., като в
хода на досъдебното производство е разпитван като свидетел и бил предупреден за
бъдещи очни ставки с В..
Сочи се, че в
началото на месец декември 2017г. разбрал, че досъдебното производство е
прекратено, но му било отказано представяне на копия от документи по делото с
мотива, че не било повдигнато обвинение против него и тъжителят не бил уведомен
за прекратяване на производството.
Твърди се, че
през периода от месец декември 2016г., когато узнал за образуването на
досъдебното производство №1679/2016г. на РУ- П., до 13.02.2018г., на която дата
е влязло в сила постановлението от 08.06.2017г. за прекратяване на досъдебното
производство, ищецът е търпял огромно В. и Р., постоянно Б. и П., Н. и Н., О. в
К. на РП- П., П. Р. и П.Д.. Поради това Т. му бил П., станал Л.Р., имал Н.П. на
Т., И. се с колегите в РП- П., станал С., Г.. Тези Н.И. ескалирали с времето и
все още не били отшумели.
С оглед на
претърпени неимуществени вреди от страна на Т. се моли да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 5 000лв.
/след допуснатото от съда увеличение на иска/, ведно със законната лихва за
забава от 13.02.2018г. до окончателното изплащане на главницата.
В срокът по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът- Прокуратурата на
Република България, представлявана от прокурор П. от РП- П., с който се оспорва
иска по основание и размер.
Твърди се, че
досъдебното производство не е било образувано срещу ищеца, а срещу неизвестен
извършител. Последният е бил разпитван един единствен път като свидетел по
делото и против него не са предприемани действия по наказателно преследване.
Счита се, че в
исковата молба не е ясно формулиран периодът, за който се претендира
обезщетение, в т.ч. и датата, от която се търси законна лихва.
Твърди се, че
през исковия период против ищеца е било водено и друго досъдебно производство по
описа на РП- Велинград, в рамките на което ищецът също е търпял неимуществени
вреди и в тежест на ищеца е да установи конкретните си вреди от досъдебно
производство №1679/2016г.
Оспорва се
размерът на претендираното обезщетение като прекомерен.
Видно от приложената
по делото преписка по досъдебно производство №ЗМ1679/2016г. по описа на РУ- П.
се установява, че на 13.12.2016г. в РП- П. е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че на 27.09.2016г. в гр.П. е извършил
непристойни действия, Г.Н. О.Р. и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: отправяне на О., З. и П. и Н. на У. спрямо Р. С. ***- престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
Това досъдебното
производство е образувано след подадена от Р. С. В. тъжба с вх.№3339/2016 от
29.09.2019г., в която се сочи, че на 27.09.2016г. около 18,30ч. пред блока, в
който живее в гр.П., към него се приближил В.Т. и започнал да се заяжда.
Нахвърлил се върху В. с О., З. и П.. Х. го за Д. и започнал да го У.. У.л и
автомобила, в който В. успял да влезе. От тъжбата се изяснява също така, че В.
и Т. се познават служебно във връзка с молба на Т. за възстановяване на
надвнесени данъци и лихви.
В хода на
досъдебното производство са разпитани множество свидетели, като на 23.01.2017г.,
в качеството му на свидетел е разпитан и ищецът Т.. На 07.02.2017г. е проведена
очна ставка между Р. С. В. и И.Г.Н..
С мнение на
разследващия полицай за прекратяване на досъдебното производство същото е
изпратено на наблюдаващия прокурор, ката, видно от Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 08.06.2017г. е прекратил
наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. Препис от постановлението е връчен на пострадалия В. на
05.02.2018г., като няма данни същото да е обжалвано.
Видно от Молба
от 08.12.2017г. се установява, че с нея ищецът е поискал издаване на незаверен
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство,
необходимо му за завеждане на дело по реда на ЗОДОВ.
От Постановление
от 18.12.2017г. е видно, че наблюдаващия прокурор не е разрешил с мотива, че Т.
няма процесуално качество на лице, което съгласно чл.243, ал.4 от НПК има право
да получи крайния прокурорски акт. Постановлението е потвърдено с постановление
от 19.01.2018г. на Окръжна прокуратура- П., а то от своя страна- с
постановление от 06.02.2018г. на Апелативна прокуратура- Пловдив.
Видно от Молба
от 07.03.2019г., ищецът отново е поискал препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство, а с писмо от 11.03.2019г.
наблюдаващият прокурор го е уведомил, че вече има произнасяне по това искане,
което е потвърдено от горестоящия прокурор.
В показанията си
св.Ц. визира, че през последните две- две години и половина ищецът му е
споделял за проблеми с прокуратурата, във връзка с образувано досъдебно
производство по тъжба на Д. С.. Ищецът бил много обезпокоен, тъй като трябвало
да се яви в полицията на разпит и предстояли допълнителни разпити и очни
ставки. От началото на 2017г. почти до края на 2018г. С. на ищеца било О. от
случващото се по това досъдебно производство. Когато се виждали, ищецът говорел
само за това, я се, осе от б, споделял, че н му н и и понякога и с бси, не м да
р с, защото м му б Зи с досъдебното производство. В един момент ищецът разбрал,
че досъдебното производство е прекратено, но отказали да му предоставят препис
от постановлението за прекратяване, което го Я. още повече. Ищецът имал
проблеми и с данъчните служби, които отказали да му възстановят надвнесени
суми. Това създало у него П. и Я., тъй като се наложило да води седем, осем А.Д.,
но всички завършили в негова полза и той бил значително по-спокоен във връзка с
крайния изход.
Св.Н. сочи, че
по повод на тъжба за Х., подадена от данъчния С. Р.В. против Т. е било
образувано досъдебно производство, по което ищецът и свидетелката Н. били
разпитвани. Била проведена очна ставка между свидетелката и В.. От момента, в
който започнали да ги разпитват и станало ясно за образуването на досъдебното
производство, ищецът започнал да търпи Н.И., изразяващи се в неизвестност за
това какво е записано в тъжбата, а по- късно и В. за това, че изобщо може да се
говори за Х.. По време на производството ищецът станал р, б. и., п. т, имал Н.П.
на т. Споделял, че това влияе отрицателно на отношенията му с колегите и на А.
му като а, тъй като тъжбата била изпратена и в А.К.. Казвал, че губи вяра в
прокуратурата, защото досъдебното производство се проточило дълго време, а В.
казал поредица от неистини в хода му. Споделял, че е престанал да поздравява
част от П.. Досъдебното производство пречело на работата му, тъй като когато
имало някакво развитие по досъдебното производство отказвал да работи с К.,
прибирал се по-рано. През 2017г. ищецът не ползвал лятна отпуска, тъй като
доста неща по досъдебното производство не били ясни.
При тези данни, настоящата инстанция намира от
правна страна следното:
В конкретният
казус, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/- за неимуществени
вреди.
В случая, спорни по делото са
въпросите, дължи ли са обезщетение за неимуществени вреди, респ. справедлив ли
е размера на обезщетението, което се
дължи?
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ
е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като
вредите се изразяват в н., е., п., п. т. на л., на ч., д., д. и. в о. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва н. чувства се у., а също така е п. и н., н. се м. и н. ц. у л., както и
с. му о.. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се
подчинява на общите правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се
дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ- незаконно обвинение.
В този аспект, следва да се
приемат за неоснователни възраженията на прокуратурата, че събраните по делото
доказателства ясно сочат, че в един продължителен период от време, още преди
началото на наказателното производство, а дори и след неговото приключване,
ищецът е имал такива изживявания с еднакъв интезитет и породени от множество
фактори извън воденото досъдебно производство.
Действително в показанията си
св.Ц. коментира, че последния е имал притеснения от развитието на други А.Д. с
участието на Т., но това не е достатъчно основание да се приеме, че същия не
търпи вреди от воденото наказателно производство. Както този свидетел, така и
св.Н. са категорични по време на хода на процесното наказателно производство, Т.
е бил р., б. е и. не е могъл да р. с., променил се начинът му на живот, с. му е било о.
от случващото се с това досъдебното производство, изпитвал П., Н. и Б., с. и. с
б.и к., п. т, б я, с б., изпитвал затруднения в работата и в отношенията с
колегите. Фактът, че ищецът е имал водени с негово участие А.Д. категорично не
е основание за отпадане на съответната отговорност на прокуратурата. Тя не
следва да отпада и от твърденията изложени във въззивната жалба, че процесното
наказателно производство е образувано именно по повод на поведението на Т.
спрямо лицето Р.В. подал жалба до прокуратурата. От друга страна прекратяването
на наказателното производство е на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е.
вмененото деяние не съставлява престъпление. Нещо повече, следва да се
отбележи, че тези възражения на прокуратурата, реално не са и въведени от
ответника в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК за подаване на писмен
отговор, за да бъдат обсъждани в тяхната цялост.
В конкретният казус, няма
основание да се приеме, че прокуратурата не е надлежен ответник и не може да
носи отговорност, след като е било образувано досъдебно производство. Без
правно значение е, че то е образувано срещу неизвестен извършител. В тази
насока, въззивният съд приема изцяло изложените съображения мотивирани от
цитираната в първоинстанционния съд съдебна практика изясняваща именно такава
хипотеза, каквато касае и настоящия спор по същество.
При тези данни, настоящата инстанция няма
основание да приеме основателността на подадената възззивна жалба от страна на
прокуратурата и в последица от това тя да бъде уважена.
В конкретния случай, ищецът Т. претендира
обезщетение за претърпени вреди в размер на 5000лв. В тази насока са и
възраженията му изложени във въззивната му жалба, които му дават основание да
счита, че определения му размер от 2000лв. обезщетение не е справедлив. С оглед
и на това, искането му е за уважаване на предявения му иск в пълен размер.
В случая, подадената от Т.
жалба, въззивният съд приема за частично основателна.
Не са нужни специални знания, а
и безспорно се установява в процеса, че Т. е изпитвал известна тревога и Н.,
относно своето бъдеще. Животът му е съществено му се е променил в сравнение с
този, който е водил преди да започне наказателното производство срещу него. Наказателното
производство е образувано на 13.12.2016г., прекратено е с постановление на 06.08.2017г.,
влязло в законна сила на 13.02.2018г. което е 14 месеца, т.е. продължителен
период от време, а не както е прието от районния съд- около 6 месеца.
Ето защо, няма основание да не
се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е доказан по основание.
Размерът на тези вреди,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. За
да определи справедлив размер на обезщетението, настоящия съд взема предвид
сериозността на преживените о. е./Н., н. и с.от близки и колеги, с. от н. б./ в
периода на наказателното преследване, предвид обстоятелството, че спрямо ищеца
не е било повдигано друг път обвинение и той не е бил осъждан за престъпление
от о х.. Не може да се игнорира факта, че ищецът е а. с дългогодишна практика,
което при наличие на водено наказателно производство логично би довело до отлив
на К. и в съмнение за качеството на неговата работа.
Съобразявайки претендирания
размер от 5000лв. от страна на жалбоподателя, с конкретните факти и
обстоятелства установени по делото, както и изложеното по- горе във връзка с
доказването, съдът намира, че сумата определена от първоинстанционния съд в
размер на 2000лв. не е достатъчно да обезщети справедливо Т. за претърпените от
него неимуществени вреди.
В случая следва да се приеме,
че определения размер на обезщетението, които да съответства справедливо на
характера и степента на търпените Б. и С., следва да се определи на 3000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждане- 13.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид на този извод и не
споделяйки изцяло становището на районния съд относно определения размер на
обезщетение, решението на същия, следва да бъде отменено в частта му, с която е
отхвърлен иска на В.С.Т. против Прокуратурата на Република България, да заплати
на В.С.Т., за разликата над 2000лв. до 3000лв., вместо което се осъди Прокуратурата
на Република България, да заплати на В.С.Т. още сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК по
досъдебно производство №1679/2016г. по описа на РУ- П. /вх.№3339/2016г. в РП- П./,
което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство
от 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната
лихва от 13.02.2018г.- датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателно производство, до окончателното му изплащане.
Обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, в останалата му отхвърлителна част, над 3000лв. до пълния
предявен размер от 5000лв., като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в
тежест на Прокуратурата на Република България следва да се присъдят направените
от страна на Т. разноски пред въззивната инстанция в общ размер от 5,91лв., от
които 5лв.- държавна такса и 0,91ст.- банков превод.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №985 от 08.07.2019г.,
постановено по гр.дело №1084/2019г. по описа на РС- П. в частта му, с която е отхвърлен иска на В.С.Т., ЕГН ********** ***,
против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ №2,
да заплати на В.С.Т., ЕГН ********** *** за разликата над 2000лв. до размера от
3000лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище и адрес: гр.София, бул. “Витоша“ №2-
Съдебна палата, да ЗАПЛАТИ на
В.С.Т., ЕГН ********** *** още
сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК по досъдебно производство №1679/2016г. по описа на РУ- П.
/вх.№3339/2016г. в РП- П./, което е прекратено с постановление за прекратяване
на наказателно производство от 08.06.2017г. поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва от 13.02.2018г.- датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство, до
окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№985 от 08.07.2019г., постановено по гр.д.№1084/2019г. по описа на РС- П., в частта му, с която е отхвърлен иска
за разликата над 3000лв. до пълния предявен размер от 5000лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес: гр.София, бул.
“Витоша“ №2- Съдебна палата, да ЗАПЛАТИ
на В.С.Т., ЕГН ********** *** сумата от 5,91/пет лева и 0,91стотинки/лв., от
които 5лв.- държавна такса и 0,91ст.- банков превод.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.