№ 66
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210593 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. М. А., чрез адв. С., срещу Наказателно
постановление № 23-4332-012665 от 29.06.2023 г., издадено от „Началник
група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление, като издадено в нарушение на административно
производствените правила и допуснато нарушение на материалния закон.
Позовава се на липса на материална компетентност на
административнонаказващия орган, съответно на актосъставителя. Твърди, че
наказателното постановление било издадено при неизяснена фактическа
обстановка и игнориране от страна на административнонаказващия орган на
възражението срещу акта и представените от жалбоподателя доказателства.
Противоречиво се посочвало, че жалбоподателят бил както собственик, така и
1
ползвател на автомобила. Съществувала и неяснота относно мястото на
извършване на нарушението, доколкото в акта за установяване на
административно нарушение се посочвало, че същото е извършено в района
на бившата картинг писта, а в наказателното постановление на улица „без
име“. Поддържа, че мястото на извършване на твърдяното нарушение бивша
картинг писта не представлявало участък от път отворен за обществено
ползване, а поземлен имот със статут на земеделска земя. Жалбоподателят се
позовава на разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, чл. 1 , ал. 1 от ЗДвП, чл.
170, ал. 1 и чл. 171 от ЗДвП, за да обоснове извод, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен извън компетентността на
актосъставителя, тъй като мястото на извършване на твърдяното нарушение
нямало статут на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а извън пътната
мрежа правилата за движение на пътни превозни средства били
неприложими. Изтъква, че към момента на проверката превозното средство
било с изключен двигател и не е бил управляван от неправоспособно лице.
Не е взето отношение по жалбата от представител на
административнонаказващия орган.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.04.2023г. около 13:40 часа е извършена проверка от служителите
на 05 РУ СДВР в района на бивша картинг писта гр.Бухово до бл. 7, при
която е установено, че автомобил „Дачия“, модел „Докер“ с рег. №*** е
управляван от непълнолетно лице *** Т.ва А.а, която към момента на
проверката нямала правоспособност за управление на моторно превозно
средство. За изложеното е съставен акт за установяване на административно
нарушение от същата дата на Т. М. А., който като ползвател на автомобила,
собственост на „Ултра лейт газ“ ООД го е преотстъпил, като предоставил
управлението му на *** Т.ва А.а, с което е извършил административно
нарушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление от 29.06.2023г.
Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-4332-002079/04.05.2023г. от полицейски инспектор към СДВР,
2
ОПП, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца. Въпросната
заповед е отменена с Решение от 31.08.2023г. по адм.дело №5491/2023г. по
опис на АССГ.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – акт за установяване на
административно нарушение от 30.04.2023г., възражение срещу акта, Писмо
вх. №РКР23-ГР94-1181/17.05.2023г. от Т. М. А. до Кмета на Район
Кремиковци СО, Удостоверение, издадено от Кмета на Район Кремиковци
СО въз основа на писмото, разпечатка от публичния регистър на Агенция по
геодезия, картография и кадастър – КАИС – портал за електронни услуги,
Решение от 31.08.2023г. по адм.дело №5491/2023г. по опис на АССГ, писмо
от 05 РУ СДВР №4332р-70336/23.10.2023г., показанията на свидетелите Г. Ц.
Г. и М. В. Г., служители на 05 РУ СДВР и докладна записка, съставена от
свидетеля Г..
Съгласно писмо от 05 РУ СДВР №4332р-70336/23.10.2023г. не се
съхраняват видео и аудио файлове по повод извършената проверка.
Показанията на свидетеля Г. са информативни за извършената
проверка. Свидетелят е потвърдил, че установили нарушението при обход на
бившата картинг писта, при който забелязали управлението на автомобила,
управляван от неправоспособен непълнолетен водач от женски пол. Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Г. като логични, непротиворечиви,
конкретни и кореспондиращи си със съставената от свидетеля докладна
записка. Свидетелят Г., извършил проверката заедно със свидетеля Г., не си е
спомнил за случая и показанията му не носят необходимата за предмета на
доказване по делото информация.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна .
3
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Съдът намира, че в наказателното постановление нарушената
разпоредба е посочена неясно, което нарушава правото на защита.
Разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП е изменена, съгласно ДВ бр. 105/2018г., като
е въведена нова алинея втора, съответно предходните разпоредби са
групирани в алинея първа с две точки. Квалификацията на деянието без
посочване на алинея, а именно както е посочено в наказателното
постановление чл. 102, т. 1 т ЗДвП, нарушава общото изискване нарушителят
да научи срещу какво обвинение следва да се защитава, включително относно
правната му квалификация – чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съответно правото на
защита. Поради изложеното допуснатото нарушение на административно
производствените правила се явява съществено и представлява основание за
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Въпреки това, съдът ще обсъди и останалите основания, налагащи
отмяната му.
Според разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на упълномощения
ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя същото
на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП вменява правомощия на
съответните служби по глава пета от ЗДвП относно контрол по спазване
правилата за движение и изискванията, определени от ЗДвП и издадените въз
основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът
урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. За да бъде осъществен правомерно контрол по спазване правилата
за движение и изискванията, определени от ЗДвП от органите по глава пета
от ЗДвП е необходимо да бъде установено нарушение, извършено по път,
който е отворен за обществено ползване
Материалноправното основание, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено се изразява в това, че от
4
доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин твърдяното
място на извършване на нарушението да представлява „път, отворен за
обществено ползване“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворени за обществено
ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички
участници в движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно
някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради
което вменява задължение на лицата, които ги стопанисват, да ги обозначат
по съответния начин. Това разграничение е от значение, тъй като съгласно чл.
2, ал. 3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата,
които не са отворени за обществено ползване. Съгласно § 6, т.1 ЗДвП "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата законодателят изрично е приравнил и улиците. Съгласно § 1 от
Закона за Пътищата /ЗП/ "път" е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания. Член 1, ал. 2 от ЗП изрично
изключва от обхвата си улиците в населените места и селищните
образования, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци
от републикански или общински пътища. Съгласно чл. 9, вр. чл. 8 от ЗП
пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и
правилата, установени със ЗП и ЗДвП, като частните пътища могат да бъдат
отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени
интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на
собственика при договаряне на взаимоотношенията. Видно от изложеното,
посоченото място на извършване на нарушение представлява път по смисъла
на ЗДвП и ЗП. При така установената правна характеристика на мястото на
извършване на твърдяното нарушение, съдът намира че не се доказва същото
да представлява път, който да е отворен за обществено ползване.
Представеното Удостоверение, издадено от кмета на район К., СО с изх.
№ РКР23-ГР94-1181/1/ от 17.05.2023г. възпроизвежда обстоятелства,
съгласно които въпросната картинг писта попада в поземлени имоти с трайно
преназначение на територията „земеделска“ и „горска“. От извадка от
публичния регистър на АГКК-КАИС се потвърждава, че имот с
идентификатор 07140.8150.51 е общинска собственост, вид територия
„Горска“. Същевременно, същата извадката на АГКК КАИС показва очертана
5
писта. Няма доказателства лицето, стопанисващо пътя, да е обозначило по
подходящ начин, че пистата не е отворена за обществено ползване, съгласно
изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Съдът не може да пренебрегне
представените писмени доказателства - удостоверение и извадка от
публичния регистър на АГКК-КАИС, които установяват статут на имота,
явяващ се местоизвършване на нарушението, несъответстващи на „път,
отворен за обществено ползване“. Изложеното кореспондира на твърденията
на свидетеля Г., че на въпросната картинг писта се организирали състезания
по дрифт, охранявани от полицията. Предвид изложеното не се установи
условията за използване на пътя да са еднакви за всички участници в
движението, съответно същият да е бил отворен за обществено ползване.
След като не е безспорно установено, че въпросната картинг писта
представлява път, отворен за обществено ползване, правилото на чл. 102, ал.
1, т. 1 от ЗДвП не е приложимо. Съответно контролът за нарушение на
същото правило неправомерно е осъществен без необходимите материални
компетенции от страна на актосъставителя, според чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.
Поради изложеното и издаденото наказателно постановление се явява
издадено от некомпетентен орган, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-012665 от 29.06.2023
г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което
на Т. М. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 100
(сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6