РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 15341
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявени от В.К.Д., ЕГН ********** и Б.Ю.М.,
ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Б.М. против З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди
- болки и страдания от телесни увреждания, както и имуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП на 15.03.2016 г. в размер на следните суми: 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за ищцата В.К.Д., на основание чл.86 ЗЗД за сумата
от 8614.42 лв. – мораторна лихва върху главницата от датата на деликта до
датата на исковата молба – 24.11.2017 г., за сумата от 2324.92 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 400.56 лв.
– мораторна лихва върху главницата от 2324.92 лв. от датата на деликта да
датата на исковата молба – 24.11.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите
по главниците от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както
и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 5000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди за ищеца Б.М., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 862,83 лв.
- мораторна лихва върху главницата от датата на деликта да датата на исковата
молба – 24.11.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Чрез своя
процесуален им представител ищците поддържат исковете за обезщетяване на вредите,
който са получили в следствие виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „318“
с per. № ******Г.В.П.. За автомобила е имало валидна и
действаща към датата на ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при
ответното дружество.
Молят съда да
уважи предявените искове , тъй като са основателни и доказани ведно със
законните последици . Претендират разноските по делото.
При условията на евентуалност, ищците предявяват горните искове за
обезщетения против Г. Ф. с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за
заплащане на посочените суми вкл. и за лихвите, в случай , че вината за
настъпване на процесното ПТП не е на водача Г.П., а на неизвестен водач на
неидентифицирания автомобил, напуснал местопроизшествието.
Ответникът З. „Б.И.“
АД, *** оспорва исковете по размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите. Излага, че предявеният от
ищцата В.Д. иск е прекомерно завишен, като счита, че справедливото обезщетение
е в размер на сумата от 25 000 лв., ако искът се докаже по основание без
да се отчита съпричиняване на вредата.
На следващо място, оспорва като
неоснователен и недоказан, а също и по размер и предявения от ищеца Б.Ю.М. иск
поради липсата на доказателства за настъпили травматични увреждания. Оспорва,
че е причинен деликт от страна на водача на л.а. „БМВ“ - Г.П.. Претендира разноски.
Евентуалния ответник Г. ФОНД,
също оспорва исковете по основание и размер. В тази връзка се излага, че спрямо
ищците не е налице основание по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране
отговорността на ГФ, а именно липса на задължителна застраховка „ГО“ за
увреждащото МПС към датата на ПТП. В тази връзка сочи, че за процесното МПС –
л.а. „БМВ 318“, рег. № ******е била налице валидна застраховка „ГО“ с ответното
дружество З. „Б.И.“ АД към датата на ПТП, поради което моли съда да прекрати
производството по делото по отношение на ГФ. На следващо място оспорва
претенциите на ищците по размер като прекомерно завишени. Оспорва изцяло и
претенцията за лихва - законна и
мораторна лихва от посочените в исковата молба дати.
Доказателствата по
делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
от
приложения Констативен протокол № К 215 от 15.03.2016г. и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.03.2016г. с фотоалбум и схема се установява,че на 15.03.2016
г. около 09.30 часа в гр. София на ул. „Обелско шосе“ е настъпило ПТП, при
което лек автомобил, марка „БМВ“, модел „318“ с per. № ******, управляван от Г.В.П.
движейки се по ул. „Обелско шосе“ с посока на движение от кв. Обеля към бул.
„Сливница“ на около 150 метра преди с
кръстовището с бул. „Сливница“, навлиза в насрещното платно и предизвиква челен
удар с лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“, с per. № ******, управляван от В.К.Д.,в
което като пътник на предната седалка се возел Б.Ю.М..
За лек
автомобил „БМВ“, модел „318“ с per. № ******е имало валидна застраховка за
Гражданска отговорност издадена от З. „Б.И.” АД-факт, който не се оспорва от
ответниците и се установява от Констативния протокол и справка от ГФ на л.100
от делото.
От заключението на СМЕ , което
съдът възприема за обективно и професионално се установява , че при приема в
болницата В.Д. е с поставена диагноза: спираловидно счупване на лъчевата кост
на лявата ръка в границата средна долна трети и изкълчване на китката и
лакътната кост.
Пострадалата Д. е оперирана
в УМБАЛ Софиямед гр.София на 15.03.2016 год.,като е направена кръвна репозиция
с метална остеосинтеза с плака. Изкълчената лакътна кост е била фиксирана с игла- лакетната към лъчевата кости, която
игла е била извадена след 35 дни. Металната плака е била извадена оперативно на
01.03.2017 год./около година след поставянето й/, като тогава са премахнати и
разраствания в киткената става.
Според експерта
пострадалата не се е възстановила напълно от травмата и понастоящем изпитва
спорадични болки на счупеното място и е налице намалена чувствителност на част
от пръстите на лявата ръка,а самата китка е с намалена флексия и намалена сила
на захвата. Вероятно е налице притискане на нерв в тази област,но със сигурност
това може да се установи след допълнителни изследвания.Заплащането на
остеосинтезните материали, не се извършва от НЗОК.
От заключението на КСМАТЕ което
съдът възприема за обективно и професионално се установява ,че произшествието е
настъпило по широчина на 3,20 -3,50 м. в ляво от десния край на платното за
движение - считано по посоката на движение на лек автомобил „Хонда“ ,като този
автомобил се е движел със скорост от 57 км/ч,а автомобила БМВ със скорост от 70
км/ч. Последният е навлязъл в лентата за движение на Хондата на около 36 м.
преди удара,като според експерта ПТП-то е можело да бъде предотвратено,ако от
момента, в който лек автомобил „БМВ“ е започнал да навлиза в лентата за
насрещно движение, водача на лек автомобил „Хонда“ е имал техническа възможност
да предотврати произшествието чрез отклоняване на автомобила плътно вдясно при
положение, че водача на лек автомобил „БМВ“ е запазил определената му
траектория на движение по време на удара.
Ищецът Б.М. е получил контузия
(натъртване) в областта на гръдния кош и корема.
Според експертите пострадалите
са били с поставени колани, тъй като освен описаните травми, които коланът не
би предотвратил,не са налице други.
Св.Снежана Иванова
установява,че ръката на В. била оперирана и не можела да я движи,тъй като
изпитвала силни болки.Имала затруднения при обслужването си,а самото
възстановяване продължило доста време,около 5-6 месеца.В момента има проблем с
палеца на лявата си ръка,понякога блокира.
От показанията на
св.Б.Д./брат на ищцата В.Д./ се установява, че ръката на сестра му била счупена
от катастрофата, а спътника й Б. имал травма на гърдите от предпазния колан.В.
се възстановила, но не напълно от травмата и досега не може да си служи
пълноценно с лявата ръка,да пъти е била оперирана.
По делото са представени Фактура
№20014482/18.03.16 г. ,Фактура №**********/20.04.16 г.,Фактура
№**********/23.03.16 г.,Фактура №**********/23.03.16 г.,Фактура
№**********/20.03.16 г., Фактура №**********/17.03.16 г.,Фактура
№**********/17.03.16 г.,Фактура №**********/21.03.16 г.,Фактура
№**********/30.05.16 г., Фактура №**********/06.06.16 г.,Фактура
№**********/28.02.16 г.,Фактура №**********/03.03.16 г., Фактура
№**********/02.03.16 г. и Касов бон №0062054/10.03.2016 г.
С оглед доказателствата и становищата на
страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432,
ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на
валидното застрахователно правоотношение , по което спор няма, отговорността на
ответното дружество е установена.
В настоящия случай
се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Предвид
събраните доказателства съдът намира,че произшествието е настъпило по вина на Г.В.П.
- водач на лек автомобил „БМВ“, модел „318“ с per. № ******,
който движейки се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил
контрол над управлението му , вследствие на което навлязъл в насрещната лента
за движение /нарушение на чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП/ и реализирал челен удар с
насрещно движещото се МПС, в което били ищците, на които били причинени телесни
увреждания описани по-горе.
В част от
документите се сочи, че катастрофата е реализирана на бул. „Панчо Владигеров“,
но съдът с приема, че вярната фактическа обстановка е отразена в непосредствено
изготвените на място документи ,а именно че ПТП-то е настъпило на ул. „Обелско
шосе“. Горното не променя останалите елементи от установената релевантна фактическа
обстановка-механизма на катастрофата, нито изводите на комплексната експертиза.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние – медицинската документация по делото и заключение на
вещото лице,че уврежданията съвпадат с механизма на ПТП-то.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявените искове против З.Б.И. АД са
основателни.
По
отношение на размера:
Размера на
обезщетенията следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид възрастта и
състоянието на пострадалите преди инцидента, характера и степента на
увреждането, претърпените болки и страдания.
Ищцата В.Д. е
изпитвала силни болки в началния период след злополуката и извършената операция
в УМБАЛ „Софиямед“ и продължилите по-леки такива около 6 месеца, както и
изпитваните спорадични такива понастоящем при движение на лявата китка, а също
и неудобствата–ограничени движения и невъзможност за самообслужване за дълъг
период от време.
Пострадалият Б.Ю.М.
е получил само натъртване в областта на гърдите свързано с кратковременни леки
болки,от които се е възстановил напълно след около седмица.
Съдът не възприема
заявеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалите, тъй
като от заключението на експертите се установява,че същите най-вероятно са били
с поставени колани. Същевременно следва да се посочи,че макар да е управлявала
Хондата с малко над позволената скорост,Д. се е движела правомерно в лентата си
за движение и фактът, че на теория е имала възможност да избегне удара с неправомерно
навлязлото в нейната лента МПС , не може да се вмени във вина или съвина на водачката
за настъпване на произшествието.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди
причинени на ищеца В.К.Д. е в размер на 30 000 лв.,а на ищецът Б.Ю.М. 1000
лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 25.11.2017 год. до датата на окончателното
им изплащане. Съдът намира този горните размери за справедливи и обосновани с
оглед доказаните увреждания , търпените от тях болки и страдания,неудобства и
отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната.
Над уважените
размери до претендираните за първия ищец от 50 000 лв. и за втория от 5000
лв. исковете за неимуществените вреди като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията на
първата ищца за обезщетяване на имуществените вреди е основателна и като такава
следва да се уважи в пълния й размер от 2324.92 лв. ведно със законната лихва от
25.11.2017 год. до датата на окончателното изплащане на главницата.
Претенциите на
ищците с основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху
размерите на неимуществените вреди са основателни по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ
само за периода от 29.09.2017 год. до датата на исковата молба 24.11.2017 г. и следва да се уважат както следва: за първата
ищца в размер от 475 лв., като над него до претендирания такъв от 8614.42 лв.
следва да се отхвърли, а на втория ищец в размер от 15.83 лв.,като над него до
претендирания такъв от 862,83 лв. следва да се отхвърли.
Ответникът следва
да заплати на ищцата Д. и мораторна лихва върху размера на имуществените вреди от
2324.92 лв. за времето от 29.09.2017 год. до датата на исковата молба 24.11.2017 г. в
размер на 36.81 лв., като над него до претендирания от 400.56 лв. като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това,че
исковете против главния ответник съдът прие за основателни,претенциите против
евентуалния ответник Г. фонд не следва да бъдат разглеждани.
Съобразно
този изход на делото на ответникът
следва да се заплати на ищците разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение както следва-за първия 3774 лв. и за втория 273 лв.
На ответника
първия ищец следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение и
експертиза в размер на 870 лв.,а втория
сумата от 1740 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на В.К.Д., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 2324.92 лв. обезщетение за имуществени вреди
настъпили от ПТП на 15.03.2016 г. ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 25.11.2017 г. до окончателното им
изплащане и разноски по делото в размер на 3774 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения
размер от 30 000 лв. до претендирания такъв от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на В.К.Д., ЕГН **********
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 511.81 лв.- общ размер на мораторна лихва
върху обезщетенията за неимуществените и имуществените вреди настъпили от ПТП на 15.03.2016 г. за периода от
29.09.2017 год. до 24.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихвите над
уважения размер от 511.81 лв. до претендирания такъв от 9014. 98 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на Б.Ю.М., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 1 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди настъпили от ПТП на 15.03.2016
г. ведно със законната лихва върху тези суми считано от 25.11.2017 г. до
окончателното им изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15.83 лв.- мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.09.2017 год. до 24.11.2017
г. и разноски от 273 лв., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер до претендирания от
5000 лв. и този за лихвите над уважения
размер от 15.83 лв. до претендирания такъв от 862,83 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** да заплати
З. „Б.И.“ АД, *** разноски по делото в размер на 870 лв.
ОСЪЖДА Б.Ю.М., ЕГН ********** да заплати
З. „Б.И.“ АД, *** разноски по делото в размер на 1740 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок
от съобщението за изготвянетому пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: