№ 2178
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203806 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. ИМ. Н. от с.Х., обл.Пловдив, с ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 20-0432-000823 от 10.12.2020г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. В НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е
посочено че се отнемат общо 10 контролни точки на водача К.Н..
В жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Представят се твърдения за допуснати
множество процесуални нарушения, водещи до неговата
незаконосъобразност. Прави се и алтернативно искане за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично
участва в производство. Неговият процесуален представител адв.И.Й.
1
поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на
гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането за отмяна на НП поради недоказаност на нарушението посочено в
НП. Жалбоподателят Н. в пледоарията си представи доводи за
неизвършителство на нарушението и липсата на умисъл за извършване на
нарушения.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. С молба
становище представено преди даване ход на делото се счита жалбата за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е съставено въз основа
констатациите съдържащи се в съставен на 27.05.2020г. от свидетел В.И.
против жалбоподателя К.Н. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 102268 за това, че на 27.05.2020г.
около 17,25 часа в с.Х., на центъра на селото на път ІІІ-862 пред магазин-кафе
с.Х. в посока центъра към с.Дедево управлява АТВ Suzuki LTR450R с рама
**** негова собственост по пътища, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определени
за това места с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно акта
е направена справка в дежурната 01 РУ към ОДМВР Пловдив. Актът е
подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя който
саморъчно е вписал в акта „нямам възражения“. На дата на съставянето на
акта е връчен препис от него на жалбоподателя Н., надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта.
Въз основа съставения АУАН и материалите съдържащи се в пр.преписка №
4830/2020г. по описа на РП Пловдив, с постановление на прокурор при
Районна прокуратура гр.Пловдив от 28.07.2020г. е било образувано ДП №
394/2020г. по описа на 01 РУ към ОДМВР Пловдив за това, дали на
27.05.2020г. в с.Х., обл.Пловдив е било управлявано моторно превозно
2
средство АТВ „Сузуки ЛТР 450Р“, което не е било регистрирано по
надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на
проведеното ДП жалбоподателят К.Н. не е бил привличан като обвиняем.
Същия е дал показания като свидетел.
На основание събраните по ДП доказателства с постановление на прокурор от
12.11.2020г. при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното
производство по ДП поради явната незначителност на обществената опасност
на деянието извършено от К.Н. и приемането на същото че не е престъпно. С
постановлението на РП Пловдив е посочено че следва да бъдат предприети
действия за реализиране на административнонаказателна отговорност за
него.
На основание констатациите в акта на 10.12.2020г. е издадено НП с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Издаденото
НП е връчено на жалбоподателя Н. на 25.05.2021г. В срок издаденото НП е
обжалвано пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят В.И. потвърди
авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че заедно със своя
колега, посочен като свидетел в акта, са установили управление на АТВ без
регистрационни табели в центъра на с.Х., както и при проверката на водача
установили неговата самоличност. Свидетелят посочи че с водача имало
други лица, както и че това е един от свидетелите поискани за разпит от
жалбоподателя. Свидетелят посочи че АТВ като МПС подлежи на
регистрация и отчет в ОДМВР.
Разпитан като свидетел по искане на жалбоподателя, С.К.С. посочи че АТВ
собственост на жалбоподателя е престояло в гаража му поради повреда на
двигателя. Свидетелят посочи че за да бъде извозено за поправка, АТВ е било
избутано до централния път на селото откъдето трябвало да бъде взето за
ремонт. Свидетелят посочи че АТВ не е било в движение, развалено и за това
е престояло в гаража му. Свидетелят посочи че в последствие разбрал за
идването на полицията, което е било половин час след изкарването до пътя на
АТВ. Свидетелят посочи че АТВ е ползвано само за каране в гората.
Разпитан като свидетел по искане на жалбоподателя, К.Й.И. посочи че АТВ
на жалбоподателя не е искало да пали и за това е било първо избутано до
гаража на свидетел С., а после и до главния път в селото за да бъде взет за
3
поправка. Свидетелят посочи че е бил с жалбоподателя при идването на
полицейските служители, които извършили проверка на документите.
Свидетелят посочи че в присъствието на полицията, жалбоподателя е показал
че АТВ не работи и не може да запали двигателя. Свидетелят посочи че АТВ
е карано само в гората.
За нуждите на настоящето производство се изиска за ползване ДП №
394/2020г. по описа на 01 РУ към ОДМВР Пловдив.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, включително и на актосъставителя, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Т. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията му са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия,
събран по делото, доказателствен материал.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
4
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
5
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП и приетите по делото оправомощителни заповеди на министъра на
вътрешните работи Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед рег. №
8121з-825/19.07.2019г. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Както АУАН, така и атакуваното НП са
изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно
издаването им в законоустановените срокове.
Въпреки изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено поради следните основания: Настоящата съдебна инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Атакуваното НП е издадено в срок, но съдът счита, че същото е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради което и следва да бъде отменено поради
допуснати процесуални нарушения които са съществени като съображенията
на съда за това са следните:
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения АУАН и издаденото
въз основа на същия НП, констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП, а именно:
Актът за установяване на административно нарушение е документът, който
поставя началото на административнонаказателното производство и има
сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в
него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона
състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин,
така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние
му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Актът за
установяване на административното нарушение има обвинителна функция и
именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение,
6
извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно.
Както се установи в настоящето производство срещу жалбоподателя е
повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП със съставяне на АУАН на 27.05.2020г., в който деянието
осъществено от жалбоподателят е описано но следния начин: На 27.05.2020г.
около 17,25 часа в с.Х., на центъра на селото на път ІІІ-862 пред магазин-кафе
с.Х. в посока центъра към с.Дедево управлява АТВ Suzuki LTR450R с рама
**** негова собственост по пътища, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определени
за това места. При издаване на НП АНО по идентичен с акта начин е
направил описание на нарушението, като е допълнил че УПРАВЛЯВА МПС,
КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД.
Във връзка с изложеното съдът счита че следва да е налице пълна
идентичност между акта, поставящ началото на
административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв чрез
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление
изпълнително деянието – управление на МПС което не е регистрирано по
надлежния ред, различно от деянието визирано в акта, наказващият орган на
практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал
за деяние, различно от описаното в съставения акт.
По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да
разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно
защитата си.
Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и
повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са
императивни, особено тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение
винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до
незаконосъобразност на издадените актове.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на
защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността
7
на акта по същество на спора, в т.ч. и относно спазването на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на
атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора
по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при
редовно проведено производство. В случая е неприложима хипотезата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи относно налично и друго правно основание
за отмяна на издаденото НП.
Настоящата инстанция намира, че административнонаказващият орган е
постановил необосновано наказателно постановление. Изводите на
административнонаказващият орган досежно възприетата от него фактическа
обстановка не съответстват на доказателствения материал по делото. От
изложеното във въззивната жалба е видно, че основното възражение на
жалбоподателят Н. се изразява в това, че не е управлявал АТВ негова
собственост поради техническата неизправност – не работещ двигател към
момента на проверката от полицейските служители при 01 РУ към ОДМВР
Пловдив. От подробния анализ на показанията на свидетелите С. и И. не се
установи АТВ - то собственост на жалбоподателя да е било технически
изправно и да е можело да се движи на собствен ход. За кредитиране
показанията на посочените свидетели съдът се основа и на показанията на
свидетел И., който посочи че един от тези свидетели / свидетел И./ е бил
заедно с тъжителя, когато те са го установили в центъра на с.Х..
Актосъставителят се е позовал на съставена от самия него докладна записка,
чиито констатации не се потвърждават от съдържащите се по делото
доказателства. Ето защо съдът намира,че след като посредством събраните по
делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин
жалбоподателят да е управлявал посоченото в НП АТВ, то същия не следва да
носи отговорност за вмененото му деяние. Правилото на закона е
категорично,че всички елементи на деянието,които очертават състав на
нарушение,следва освен да са посочени конкретно,следва и да бъдат доказани
по начин,който не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани
8
по пътя на формалната или правната логика. Обратното ще има за последица
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице. Правоприлагането особено в частта му на
налагане на административни наказания,не може да почива на
предположения,нито на субективна преценка при липса на категорични
доказателства. Тъй като настоящото производство е от
административнонаказателен характер и по своята същност е санкционно
такова, следва да бъде доказано с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин,че вмененото на
конкретен деец съставомерно деяние е извършено по описания в акта начин и
от лицето, посочено като нарушител, който акт именно поставя началото на
производството и има обвинителна функция. От доказателствата по делото не
се установява безспорно описаното в АУАН, а именно че жалбоподателят е
бил водач на МПС по смисъла на & 6 т.25 от ДР на ЗДвП поради което и
съдът обоснова заключение че не е извършил вмененото му деяние и не е
осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП като водач на МПС.
Санкционирането на лице в качеството му на „водач на МПС“ изисква
доказването именно на това качество. Недоказването му в рамките на
производството както е в настоящия случай води до изначална
незаконосъобразност на оспореното НП. Това води до извода,че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила
НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата - чл.6, в НП се отбелязва броят на
отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона - чл.157 от ЗДвП, т.е екс леге, и същото има
контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а
само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се
отнемат има удостоверителна функция.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
9
жалбоподателят, но който не прави искане и поради което съдът не дължи
произнасяне с решението си.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0432-000823 от 10.12.2020г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на
К. ИМ. Н. от с.Х., обл.Пловдив, с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в НПК, по реда на Глава ХII от АПК пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10