Р
Е Ш Е Н И Е
№229/15.11.2019г.
Гр.
***В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 2 -ри състав в открито
съдебно заседание на 16.10.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1441 по описа на ДРС за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск от Д.Л.Б., ЕГН **********, против В.Д.Р.,
ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК вр .чл.36 ЗА, за приемане на
установено в отношенията между страните, че В.Д.Р., ЕГН **********, дължи на Д.Л.Б.,
ЕГН **********, сумата от 3516 лв
неплатено възнаграждание по договор за правна защита и съдействие.
В исковата молба се излага, че ищцата е адвокат.
Твърди се , че ответника я упълномощил за проц. представителство по граждански
дела против ***. Твърди че ответникът споделил, че не разполага с парични
средства и е подписал необходимите документи –договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждание е заплатено в
брой. Твърди, че ответникът подписал документ за действителните отношения
помежду им, в който декларирал, че договореният адвокатски хонорар не е заплатен от него,
че няма претенции относно размера му и че същия е дължим от него към ищцата.
Твърди се, че делото на ответника приключило с решение, с което предявените от
него искове против *** били уважени, но в по- малък от претендирания размер.
Твърди се, че за събиране на така присъдените вземания било образувано
изпълнително дело при ЧСИ №***, с район на действие ВОС, по което проц.
представител на ответника отново била ищцата. Твърди се, че по изп. дело били
извършени две на броя разпределения на постъпили суми, с които ответника
получил пълния размер на дължимото му, но не потърсил ищцата, за да й заплати договорената сума от
3516 лв. Твърди се, че ищцата потърсила ответника за доброволно уреждане на
отношенията помежду им, но той оттеглил пълномощията си от нея по изп. дело.
Твърди, че ответника подал жалба в РУ ***против съпруга на ищцата. Твърди, че
ищцата подала заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПКза дължимите суми против ответника, по което същия подал възражение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага
чрез проц. представител, че иска е допустим и неоснователен. Твърди, че процесната декларация не е подписана
във връзка с процесния договор за правна защита и съдействие и че договора
отразява действителните взаимоотношения между страните. Претендира разноски.
Искът
е допустим като предявен от заявителя против длъжника за сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение в едномесечния срок от уведомяване на заявителя
за подаденото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК.
От
представените по делото доказателства се установява, че между страните е
подписан договор от 02.10.2014г., с който е възложено на ищеца в качеството й
на адвокат извършването на правни действия, изразяващи се в представителство
пред РС ***, като има правата да подава молби и документи за производство по
гр. д. №735/2014г. по описа на РС ***срещу ***В договорът е посочено, че
уговореното между страните и платено в брой адвокатско възнаграждение при
подписване на договора е в размер на 3516 лв. В представената декларация за
действителните отношения с дата от 02.10.2014г. , подписана от ответника по
делото, е посочено, че същия не е заплащал по никакъв начин : в брой или по
сметка адвокатски хонорари във връзка с
воденето и изготвянето на всичката нужна документация пред РС ***по гр. д.
№735/2014г. по описа на ДРС срещу ***в
размер на 3516 лева на адв. Д.Б. за дължимата от дружеството към него сума в
размер на ПОДРОБНО ОПИСАНА В ИСКОВА
МОЛБА за неплатени трудови възнаграждение, ответникът декларира, че няма и няма да има
претенции към фиксираният адвокатски хонорар в гореописаното гр. дело
при изплащане на сумата и/или по друг начин същият ще бъде удържан и дължим от
него към адв. Д. Б.. Съдът се е произнесъл с решение по гр. д. №735/2014г. на
ДРС , с което е осъдил ***да заплати сумата от 3269,63 лева , представляваща
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.По молба
на адв. Б. е издаден изпълнителн лист за присъдени разноски от 3269,63 лв,
трудови възнаграждения и мораторни лихви. Образувано е изп. дело №728/2015г. по
описа на ЧСИ ***за събиране на присъдените суми по молба на адв. Б. с приложено
пълномощно от ответника по делото. С молба от 11.09.2015г. след извършена
публична продан на движима вещ на длъжника по изп. дело В.Д.Р. е поискал сумите по изп. дело да бъдат
преведни по негова лична сметка ***в ***С молба от същата дата – 11.09.2015г. и с
молба от 23.09.2015г. адв. Б. е поискала сумите за присъдени адв. възнаграждания за водене на граждански и изпълнителни
производства да бъдат преведени по
банкова сметка ***. Д.Б.. С молба от 29.08.2016г. адв. Б. е представила
доказателства за платени такси за паркинг , където вещите предмет на
принудителното изпълнение са се намирали на отговорно пазене, като получател по
фактурите и получател по ПКО е посочена
адв. Б.. Съгласно протокол за разпределение от 03.11.2016г. на В.Д.Р. за
вземанията на същия по изп. лист от 11.06.2015г., издаден по гр. д.
№735/2014г. на ДРС е разпределена сума в
размер на 2368,79 лв. разноски по гр. д.
на осн. чл.78, ал1 ГПК. от общо 3269,63 лв Съгласно приложение №2 към протокола
за разпределение от 03.11.2016г. по
горното изп. дело на В.Д.Р. се дължат и суми в общ размер на 8100 лв за
допълнителни разноски за пазене на движима вещ м.1015г- м.08.16г. и м.07.15г. –
м.09.15г. Така изготвеното разпределение
е предявено на 04.11.2016г. , като същото е влязло в сила. Съгласно
същото -л. 421 и л.423 от материалите по
изп. дело сумите, представляващи
адвокатски хонорар в общ размер на 12595, 09 лв по гр. и изп. дела / 2892,41 лв от общо 4000лв разноски по изп.
дело, адв. възнаграждение по изп. дело +
1107,59 лв от общо 4000 лв разноски по изп. дело,адв. възнаграждение по изп.
дело +6000 лв разноски по изп. дело,адв. възнаграждение по изп. дело + 2000
лв лв разноски по изп. дело, адв.
възнаграждение по изп. дело + 595,09 лв
разноски по гр. дело, адв. възнаграждение / са преведени на посочена от адв. Б.
банкова сметка ***, сумите представляващи разноски за пазене на кран в размер
на 8100 лв са преведени на посочена от адв. Б. банкова сметка ***, останалите
суми в размер на 2469, 73 са преведени в полза на В.Р. по посочена от него
сметка в ***за частично погасяване на вземания по изп.лист по и.д. 728 /2015г.
/ 2368,79 лв разноски по гр. д. на осн. чл.78, ал1 ГПК съгласно изп. лист,
издаден по гр. д. №735/2014г. + 100,94 лв неолихвяемо вземане съгласно удостоверение
за присъединяване, издадено по изп. дело №729/2015г. на ЧСИ ***, рег. №***,
образувано въз основа на изп. лист ,
издаден на 12.05.2015г. по ч.гр. д. №121/2015г. на РС ***- л.152 от материалите
по изп. дело/. Сумата от 3146,72 лв / вземане за мораторна лихва по изп. лист,
издаден по ч.гр. д. №429/2015г. на РС ***/ е преведена по сметка на ЧСИ ***за
погасяване вземанията на В.Д.Р. по изп.
дело №1040/2017г. на ЧСИ ***в, изпратено за продължаване на изп. действия на
ЧСИ ***- нейно изп. дело № 25/2016г. С молба от 12.12.2016г. В.Д.Р. е поискал копие от разпределението по
делото и копие от пълномощно от
15.11.2016г. , като е оттеглил пълномощията си от адв. Б.. На 16.02.2019г. след извършена публична продан на движима вещ
на длъжника по изп. дело на В.Д.Р. е разпределена сума в размер на 5084,97 лв
по ид729/15г. и сума в общ размер на 17049,75 лв за вземания по изп. лист по гр. д. №75/2014г. на ДРС, от които
остатък от разноски в размер на 900,84 лв
по гр. д. на осн. чл.78, ал.1 ГПК от общо 3269,63 лв. , 2215,16 лв мораторна лихва, 11191, 67 лв главница , 2742,08
лв законна лихва върху главницата за
период 19.09.2014г – 16.02.2017г. На адв. Б. е разпределена сума в размер на
2653,20 лв разноски за пазене на кран м.11,12 и 01.17г. и м.09 и 10 .16г.
съгласно Приложение №2 към Протокол за разпределение от 16.02.2017г. по ид
№728/15г. Разпределението е влязло в сила на 21.02.2017г. Сумата от 2653,20 лв
е преведена по посочена от адв. Б. банкова сметка ***, с осн. доп. разноски
пазене кран по изп. дело 728/2015г. На В.Д.Р. е преведена по посочена от него
сметка в ***общо сумата от 23634,72 лв цялостно погасяване по изп. лист с длъжник ***по ид.728/2019г. и
ид729/2019г. / 5084,97 лв + 17049,75 лв
+ 1500 лв , вероятно разноски по изп .лист, издаден по гр. д.
№589/2016г. на ОС Варна /
Представени
са и други писмени доказателства относно извършена проверка по заявление на В.Д.Р. против съпруга на адв.
Б. по преписка №264/17г. на РП ***,
приключило с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.05.2017г.
По
искане на ищцата на ответника по делото бяха зададени въпроси по реда на чл.
176 ГПК , на които същия заяви, че е сключвал и други договори за правна помощ
и съдействие по гр. д. №735/2014г. на РС ***, не знае кой стои зад сочения от
адв. Б. профил в ел. поща на ***.***не е получавал от адв. Б. молба с
писмо от 25.09.2015. като прикачен файл
на мейла си относно договорени възнаграждения.
Спорният
въпрос между страните е извършено ли е плащане във връзка с отношенията им по
договора за правна помощ.по гр. д. №735/2014г. по описа на РС ***. Установи се
от служебно изисканите от съда материали по гр. д. №735/2014г. по описа на РС ***,
че адв. Б. като пълномощник на ответника
е изпълнила възложените й действия, така както са
определени по своя предмет в договора за правна защита, поради което на същата се дължи възнаграждение. Това
възнаграждение съгласно отбелязаното в договора за правна защита и съдействие е
било платено в брой на датата на подписването му. В
тази част договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка съгласно т.1
от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищцата обаче твърди, че изявленията на страните относно плащането на
уговореното адвокатско възнаграждение от 3516 лв, обективирани в така
съставения договор за правна защита и съдействие са неверни, защото не
съответстват на обективната действителност - въпреки отразеното в договора,
плащане по него не е било извършено, за което представя декларация за
действителните отношения , изходяща от ответника по делото и с дата
02.10.2014г. Съгласно правната теория и практика за разкриване на симулацията е
необходимо да се представи т. нар. обратно писмо - разпоредителен документ,
съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления
на страна по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка. Без значение е кога е съставен – преди, след
или заедно с явния договор. За
разлика от него, непълният обратен документ
т. нар. начало на писмено доказателство, е случаен документ, който сам за
себе си не разкрива симулативния характер на сделката, но съдържа изявления на
страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация
вероятно. Настоящият съдебен състав се
придържа към практиката на ВКС, съгласно която когато ответникът по иск за
разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което
привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно
писмо. С него симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е
достатъчно доказателство за уважаване на иска. В тази връзка, за да се третира
изявлението като обратно писмо не е необходимо, то да е съставено писмено от
всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната,
която оспорва доводите за привидност. Начало на писмено доказателство е този
документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други
изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Именно
в съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство и
обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа. За казусът процесната
декларация за действителните отношения между страните, подписана от ответника
по делото В.Д.Р., съдържа изричното признание на същия, че не е заплащал по
никакъв начин в брой или по сметка
адвокатски хонорари в размер на 3516 лв на адв. Б. за водене и изготвяне на
нужната документация пред РС ***по гр. д. 735/2014г. за дължими и неизплатени
трудови възнаграждения на ответника от ***АД.
Съдържанието на декларацията е такова, че не оставя място за допълнително
тълкуване или съмнение относно волята на декларатора – дължимият адв. хонорар
във връзка с водене на гр. д. №735/2014г. по описа на РС ***против ***не е бил
заплатен на адв Б. от В.Д.Р., като същият ще бъде впоследствие удържан и
дължим, с оглед на което същата представлява обратно писмо и пълно
доказателство за симулативността на изявленията на страните, като разкрива
волята им правните последици да се афишират, без същите да се настъпили. Не само, че не е
необходимо да се ангажират други доказателства – напр- разпит на свидетели, но
и е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на
декларацията съгл- чл.164, т.6 от ГПК - в
този смисъл Решение №484/11.06.2010г. по
гр. д. №375/2010г. на IV гр. отд.
на ВКС , докладчик съдия Б. Илиев и Решение №112/26.01.2012г. по т. д.
№638/2010г. на I т. отд. на ВКС , докладчик съдия Т. Калчева. Становището,
изразено в отговора на исковата молба на проц. представител на ответника съдът
намира за израз на защитната позиция, тъй като от материалите по изисканото гр.
д. №735/2014г. на РС ***не се установиха други правоотношения между страните
относно воденето на конкретното дело против ***за дължими и незаплатени на
ответника трудови възнаграждения. Действително така представения договор за
правна защита и съдействие по гр. дело 735/2014г. на РС е изготвен върху
бланка, която не представлява бланка от стандартен адвокатски кочан, одобрен от
съответната АК в страната. Така
съставен документът всъщност представлява фактура, която е първичен счетоводен
документ, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на ЗСч и служи
за отчитане приходите от извършваната адвокатска дейност. Самият договор за
правна защита и съдействие със сериен номер от кочан на АК Силистра е
представен по настоящето производство, като подписите на страните по него не са
оспорени. Обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК, не съдържат не
съдържат признания на неизгодни за страната факти /чл. 175 ГПК/, които да са от
значение за делото, поради което не се обсъждат от съда.
Видно
от материалите по изисканото копие от изп. дело №728/15г. по описа на ЧСИ ***на
ответника В.Д.Р. е била преведена по
посочена от него сметка в ***България сумата от общо 3269,63 лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение по гр. д. №735/2014г., поради което иска се явява основателен за тази сума. По
отношение на остатъка от сумата над горницата от 3269,63 лв присъдени разноски
от съда по гр. д. №735/2014г. до претендираните и уговорени 3516 лв съдът
намира, че иска следва да бъде отхвърлен. Отговорността за разноски се ангажира
именно с крайния акт на съда.Няма уредена в закона хипотеза, в която загубилата
страна по делото да може да получи право на обезщетяване на разноските си
съразмерно с отхвърлената част от иска.
По
отношение направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба със
сумата от 12 595 лв., получени от адв. Б. вследствие проведено
разпределение по изп. дело на 03.11.2016г. / уточнението е направено след
многобройни оставяния без движение / съдът намира същото за недопустимо за
разглеждане в настоящето производство, тъй като същото вземане е предмет и на
предявен насрещен иск, който след отделянето му за
самостоятелно разглеждане е предмет на разглеждане в друго
исково производство, с решението по който ще се формира СПН за страните. В този смисъл е и съдебната практика - проф. д- р ***„ Сила на пресъдено нещо в гражданския процес „ изд.
***, 2007г. стр. 252 - „ От правилото на чл.221, ал.1 , че СПН важи само за
спорното право ал. 2 на чл.221 ГПК предвижда изключение относно „ исканията и възраженията за подобрения и
прехващания „ . За да разберем смисъла на това изключение, ние трябва да имаме
предвид, че то не се отнася за случаите, когато ответникът е предявил своето
вземане с насрещен иск. Тогава то става предмет на делото заедно със заявения
по първоначалния иск предмет на делото и СПН ще важи и за него съгласно чл.221,
ал.1 ГПК, т.е съгласно правилото, което урежда нейните обективни предели.
Затова правилото на чл.221, т.2 ГПК се прилага в случай, когато ответникът не е
предявил своето насрещно вземане с насрещен иск, а само чрез възражение. „
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно
представения по делото списък сторените от ищеца разноски са в общ размер от 1894 лв. Искането на проц. представител на
ответника за намаляване размера на адв. възнаграждение поради прекомерност
съдът намира за основателно , тъй като делото не се отличава с особен сложност
в сравнение с делата от такъв вид. Съгласно чл. 7, ал.2 , т. 2 ГПК размерът на
дължимото възнаграждение за адвокат в исковия процес следва да бъде намалено до
сумата от 458,86 лв , като към тази сума се прибавят и 100 лв за проведеното
трето о.с.з. съгласно чл.7, ал. 8 от Наредбата, адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца в заповедното произвдство следва да бъде намалено до сумата
от 229,43 лв. Или в полза на ищеца по делото следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси от 932,29лв . В полза на ответника по делото
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 56,11 лв. След извършеното
служебно прихващане от съда ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 876,18 лв. за разноски по делото.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Д.Р., ЕГН **********,*** ,
дължи на Д.Л.Б., ЕГН **********,*** , сумата от 3269,63 лева / три хиляди двеста шестдесет
и девет лева и 63
стотинки / , представляваща неплатено
възнаграждание по договор за правна защита и съдействие по гр. д. №735/2014г. по описа на РС ***,
сключен между страните на 02.10.2014г. , за което е издадена заповед за
изпълнение №729/2018г. по ч.гр. д.
№1150/2018г. на РС ***, като отхвърля иска за горницата над присъдените 3269,63 лв до претендираните 3516 лева
ОСЪЖДА
В.Д.Р., ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.Б., ЕГН **********,*** , сумата
от 876,18 лева / осемстотин седемдесет и шест лева и 18 стотинки / ,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждание в исковия
процес и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: