Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 09.05.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13761 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Г.Н.Г. и Л.И.Г., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 120000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 16.04.2014 г., при което починал сина на ищците Н. Г.. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 16.04.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал сина им, от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на дете.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 28.10.2014 г. на СГС по НОХД №4089/2014 г. М.М.М. е признат за виновен в това, че на 16.04.2014 г. при управление на лек автомобил „БМВ” с рег. № ********, на ул. ********в района на бетонен възел „Казичене”, в пияно състояние – с концентрация на алкохол 0.95 на хиляда, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 ЗДвП – с превишена скорост от 102 км/ч, загубил контрол над управлението на автомобила, напуснал пътното платно и реализирал ПТП в метален стълб, с което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г.Г., пътуващ на предната дясна седалка. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за механизма на настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение за наследници (л.9) се установява, че починалият е син на ищците.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живели на съпружески начала лица. Ищцата е майка на починалата, поради което има право на обезщетение за неимуществени вреди. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на сина на ищците. Родството между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП за автомобил „БМВ” с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля Е.К.се установява, че ищците и пострадалият, макар от две години преди произшествието да не са живели в едно домакИ.тво, са имали са изключително близки отношения – били са задружно семейство, пострадалият е използвал всяка възможност да се прибере при родителите си, помагал им е в стопанството, имали са общи планове за развитие на земеделско производство. Пострадалият не е бил семеен, животът му е бил свързан изключително с родителите му, заедно са отбелязвали празници, разчитали са един на друг за всичко. Ищците са преживели изключително тежко загубата на сина си – изпаднала са в състояние да се нуждаят от успокоителни лекарства, не са се възстановили от загубата си и към настоящия момент.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (23 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и пострадалия, изживените психически страдания при загубата на дете. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размера на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване поради съзнателно излагане на риск от страна на пострадалия чрез пътуване в автомобил, управляван от водач в пияно състояние. Установява се присъдата на наказателния съд, че към момента на произшествието водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.95 на хиляда. От показанията на свидетелите М.М. (делинвентът) и С.З., че преди произшествието заедно с пострадалият е бил заедно със свидетелите в дома на пострадалия, където заедно са употребили алкохол, а пострадалия е бил заедно ссъс свидетелите през цялата вечер, на една маса, до момента в който са се качили в колата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля З., в частта им, че водачът М. не е употребявал алкохол през вечерта преди произшествието – в тази си част те противоречат на обективно установени данни чрез химически изследвания, възприети и установени от наказателния съд, а именно – относно наличието на алкохол в кръвта на делинквента. След като свидетелите и пострадалият са били заедно цялата вечер и няма данни да са се разделяли, то обективно няма как водачът М. да е приел алкохол в отсъствието на приятелите си и без тяхно знание. А след като са били на една маса, на разстояние не повече от метър един от друг, няма как пострадалият да не е възприел обстоятелството, че М. употребява алкохол. С т.7 на ТР№1/2014 г. се приема, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Обстоятелството, че пострадалият е бил цяла вечер заедно с делинквента, докато той е употребявал алкохол, сочи, че приемайки да пътува с него е проявил съзнателен и свободно формиран избор да поеме предвидим и реално очакван риск, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие. Поради това застрахователните обезщетения следва да се намалят с 1/4 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – със сумата от 37500 лв. Така размерът на дължимите обезщетения след намаляването им поради съпричиняване е в размер на 112500 лв.

Неоснователно е възражението за съпричиняване поради неизпълнение на задължението от пострадалия да пътува с поставен предпазен колан. От комплексната експертиза се установява, че при настъпване на произшествието телесните увреждания на пострадалия са причинени от съществените деформации на автомобила, които са навлезли във вътрешността на купето. Съгласно заключението на вещите лица, дори и при правилно поставен предпазен колан, тежки травми по тялото не биха били избегнати - механизмът на произшествието е такъв, че няма възможност предпазният колан да предотврати тежкия вредоносен резултат и обстоятелството дали пострадалият е пътувал с или без предпазен колан, не е повлияло за настъпване на смъртта му.

По изложените съображения съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/4 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от по 112500 лв. за всеки от ищците. Исковете следва да се уважат до тази сума и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – в размер на 5934,38 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение е основателно – съобразно фактическата и правна сложност възнаграждението следва да се намали на 9000 лв. С оглед на това на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 581,25 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата част държавна такса – в размер на 9000 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на Г.Н.Г., ЕГН:********** и Л.И.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 112500 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. при произшествие, осъществено на 16.04.2014 г., заедно със законната лихва от 16.04.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати на адв. В. В. О., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5934,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН:********** и Л.И.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 581,25 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 9000 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: