Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1064 06.08.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет
и втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 689 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.
Образувано
е по жалба от М.С.Д., с адрес: ***, представляван от упълномощен процесуален
представител – адв.М.Д. от БАК, със съдебен адрес:***,
против Решение, изх. № 1012-02-31#1 от 04.03.2020г., на Директора на ТП на
НОИ-Бургас, с което било оставено в сила разпореждане , изх.№
2113-02-3398#3 от 14.01.2020г. на ръководител
ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което на жалбоподателя е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето не отговаря на условията на
чл.68, ал.1-2 от КСО.
Жалбоподателят иска отмяна
на оспореното решение на горестоящия административен орган, като противоречащо на
материалния закон. Твърди се, че възраженията на жалбоподателя в хода на
обжалването по административен ред са възпроизведени от горестоящия орган
бланкетно, без да бъдат анализирани. Сочи се, че действащата нормативна уредба
към момента на положения от жалбоподателя стаж се зачита като такъв от ІІ-ра
категория, тъй като същият е работил като шофьор в селското стопанство.
Преференциалният режим на пенсиониране на механизаторите в селското стопанство
се отнася и за шофьорите, заети също в селското стопанство, чийто труд следва
да се приравни, като такъв от втора категория. Изтъква се, че в кръга на
механизаторите по т.66и от ПКТП /отм./, се включват обслужващият селскостопанското
производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи
селскостопанска продукция. ПКТП /отм./ не съдържа изисквания към вида и тонажа
на съответния автомобил, нито е съществувало законова изискване това да бъде
посочвано в трудовия договор или трудовата книжка на лицето. Заявява се, че в
периода от 01.01.1975г. 21.01.1993г.
оспорващият е работил на длъжност „шофьор“ непосредствено в селското
стопанство, а именно в ТКЗС Просеник и в АПК „Руен- механизация и автотранспорт“.
Твърди се, че стажа в този период като такъв от втора категория, след
преобразуването му отговаря на „22 години
6 месеца и 20 дни“ осигурителен стаж от трета
категория и по този начин лицето е достигнало стажа, необходим за отпускането
на лична пенсия. Оспорва се констатацията, че трудовият стаж е с
продължителност „16 години 9 месеца и 23 дни“. Сочи се, че правилното
определяне на аритметичния резултат е от решаващо значение за превръщането на
стажа от втора към трета категория, а според оспорващата страна, действителният
стаж в АПК Руен е „17 години и 20 дни“.
Иска се отмяна оспореното решение на директора на ТП на
НОИ и връщане на преписката на органа с указания при новото произнасяне.
Претендират се направените по делото разноски.
В проведените публични
заседания по делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа
жалбата, ангажира гласни
доказателства и съдебно- икономическа експертиза.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Ч., представя административната преписка, оспорва
жалбата. Сочи, че от
представените по делото доказателства не се установило стажът от 01.01.1975г.
до 21.01.1993г. да е такъв от втора категория и въз основа на аргументите,
посочени в оспореното решение се иска отхвърляне на жалбата, като
неоснователна.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по
жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законния срок от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда административен
акт, с който се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на
жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от неговото обжалване и е
изчерпан реда за обжалване по административен ред. Следователно, са налице
кумулатив-но изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По
фактите:
Страните не спорят, че към датата на подаденото заявление
до НОИ /13.11.2019г./, жалбоподателят М.Д. е на възраст 65 години, 2 месеца и
18 дни. Няма спор и относно обстоятелството, че в периода от 01.01.1975г. до
21.01.1993г. се доказва полагането на труд от заявителя, като представените в
тази връзка документи са надлежно оформени. Не се спори, че за времето от
01.01.1975г. до 31.12.1975г., т.е. за 1 година Д. *** на длъжност „шофьор“, а
от 01.01.1976г. до 21.01.1993г. е на длъжност „шофьор“ в АПК „Руен- филиал КБ
Просеник“.
Спорно е само обстоятелството, дали в горепосочените
периоди Мито Д. е бил „шофьор на товарен
автомобил в производството на селскостопанска продукция“, като според
ответната страна не са налице такива доказателства, тъй като не ставало ясно „на какъв вид кола е бил шофьор М.С.Д. и
дали автомобилът е товарен“. Жалбоподателят твърди, че е управлявал именно товарен
автомобил, като ангажира гласни доказателства, в подкрепа на твърденията си.
В оспореното решение на директора на ТП на НОИ се описва,
че е извършена правилна преценка на категорията труд от страна на пенсионния
орган, тъй като от изисканата информация се установило, че в архива на
осигурителя няма данни за звеното, вида и тонажа на автомобила и не са
представени трудови договори, не е налице информация и за изплатено обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ, а поради липса на други документи издадени от
осигурителя за времето на полагане на труда. В документите на лицето било
записано само длъжността „шофьор“, като при така направената преценка стажът
бил зачетен като трета категория труд. Тази констатация предпоставила и
потвърждаване на разпореждането, оспорено пред по-горестоящия орган.
В хода на съдебното производство бе изслушана в качеството
на свидетел Йорданка С.. В показанията си свидетелят сочи, че е работила в АПК
Руен дълго време, като АПК Руен и ТКЗС Просеник са били едно ведомство.
Постъпила е на работа през 1966г. и целият й трудов стаж е в тази система.
Сочи, че познава М.Д.,*** като шофьор на голям камион и до колкото си спомня е
бил марка „Зил 130“. Заявява, че камионът е бил и с ремарке. Превозвал е
всякаква селскостопанска продукция, като „возеше
всичко каквото можеше- храна на полето, бали от полето, грозде, каквото е имало…“
Свидетелят изтъква, че в стопанството /ТКЗС и АПК/ „нямаше леки коли тогава“. Имало е само камиони и трактори, а Д.
управлявал само такива машини. Не може да каже марки на други камиони, но имало
и други освен посочените с марка „Зил“. Категорична е обаче, че всички са били
„товарни камиони“.Свидетелят заявява,
че и след освобождаването й от работа през 1989г. той останал да работи там.
За изясняване на спора от фактическа страна и във връзка с
установяване на твърдените от жалбоподателя благоприятни за него факти, в хода
на производството бе ангажирана съдебно- икономическа експертиза, извършена от
вещото лице Н.К..
Видно от депозираното по делото писмено заключение,
жалбоподателят М.Д. е работил като „шофьор“ в ТКЗС-Просеник от 01.01.1975г. до
01.01.1976г., т.е. има „1 година“ стаж в това звено, а за времето от
01.01.1976г. до 21.01.1993г. като „шофьор“ в АПК Руен /ТКЗС-Просеник/, който
стаж се равнява на „16 години 9 месеца и 23 дни“. Вещото лице изтъква,
че приема този стаж като такъв от втора
категория съгласно т.66 буква „и“ от отменения Правилник за категоризиране
на труда, ако е положен като шофьор на бордови автомобил в селското стопанство
или на специализиран товарен автомобил в селското стопанство. Сочи се, че
съгласно „писмо, изх.№ 91-01-164 от 19.07.2007г. на Главна дирекция „Пенсии“
към НОИ са дадени указания относно преценката дали се касае за бордови или
специализирани товарни автомобили, за да се определи категорията на труда по
т.66и от ПКТП/отм./, когато в приетата информация от ТКЗС, съхраняване в
архивите на НОИ липсва информация лицата, като шофьори на какви автомобили са
назначени. Сочи се, че е указано „записът по т.66и от ПКПТ, прилаган до
31.12.1999г. обхваща трудът на шофьорите на ТКЗС на товарни автомобили-
бордови, специализирани и за превоз на гориво-смазочни материали. Изброените
типове автомобили по същество обхващат всички товарни автомобили /писмо № 33-42 от 06.03.2007г. на МТСП/. При
това положение, аритметичният сбор на стажа от посочените по-горе два периода,
т.е. „17 години 9 месеца и 23 дни“
следва да се приеме, като втора категория труд. При трансформирането на този
период от време към трета категория се получават 22 години 3 месеца и 7 дни, а
за да достигне до този резултат, вещото лице е изчислило отделните компоненти,
както следва:
17 години стаж втора кат. = 21 години 3 месеца- трета категория
9 месеца стаж втора кат. = 11 месеца 8 дни
– трета категория
23 дни стаж втора кат. = 29 дни –трета
категория
Вещото лице сочи, че общият осигурителен стаж на
жалбоподателя представлява сбор от 22 години 3 месеца и 7 дни, получен при
трансформацията на трудът от втора категория към трета категория, с добавяне на
18 години 1 месец и 13 дни от трета категория или сборът е равен на стаж от 40
години 4 месеца и 20 дни.
Заключението на вещото лице е прието без възражения от
страните, в проведеното последно открито заседание по делото, с участие на
пълномощниците и на двете страни, а поради липсата на спор относно описаните
факти и обстоятелства, други доказателства не са изисквани.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас, е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му в хода на обжалване постановеното разпореждане на пенсионния орган по
административен ред и е постановено в предвидената от закона писмена форма.
При
постановяването му не се констатираха съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но решението противоречи на приложимите норми на
материалния закон и неговите цели. Това е така, поради следното:
Противно на изложеното в оспореното решение, спорният период
от трудовия стаж на жалбоподателя следва да се зачете именно като такъв от
втора категория труд. Този извод се извежда на първо място въз основа на
свидетелските показания на изслушания в съдебното производство свидетел
Йорданка С., която е имала дългогодишни преки и непосредствени впечатления от
трудовата дейност на М.Д., тъй като е работила заедно с него в ТКЗС Просеник и
АПК Руен. В показанията са изложени конкретни обстоятелства относно марката на
управлявания от лицето камион, като са пресъздадени и впечатленията на
свидетеля относно характеристиките на това превозно средство, а именно че е бил
и с ремарке, като са превозвани всякакви селскостопански продукти, например
бали сено, грозде и други от полето. Съвкупният анализ на гласните
доказателства, впрочем напълно кореспондиращи и на описаното в
обстоятелствената част на експертното заключение, водят до категоричният извод,
че жалбоподателят е бил шофьор именно на товарен автомобил в селското
стопанство от посочените /бордови, и специализирани/, поради което и по силата
на чл.52б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
/ПКТП/ този труд следва да се отчете като втора категория.
Вярно е, че съгласно нормата на чл.40, ал.1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, установяването на осигурителния стаж следва
да се извършва с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
В случаят, осигурителите ТКЗС-Просеник и АПК-Руен- филиал
КБ Просеник са с прекратена дейност и нямат правоприемник, поради което на
основание чл.5, ал.10 и 11 от КСО разплащателните ведомости, ведно с трудовите
договори, заповеди за преназначаване, заповеди за ползване на неплатен отпуск,
прекратяване на трудови и служебни правоотношения с се предават на съответното ТП на НОИ. При
положение, че в тези документи не е описано точно превозното средство/а,
предоставено на жалбоподателя за изпълнение на трудовата му дейност,
респективно този факт не е описан и в съдържанието на трудовата му книжка,
липсва процесуална пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено
посредством свидетелски показания. Последните са обективни, тъй като свидетелят
изложи своите дългогодишни лични възприятия от естеството на работата
извършвана от М.Д.. Показанията са и безпристрастни, предвид липсата на близки
родствени отношения между жалбоподателя и свидетеля, респективно следва да се
кредитират с доверие. Нещо повече, тези показания са абсолютно логични и във
взаимовръзка с изложеното от вещото лице, в подробните му съображения в
обстоятелствената част на заключението, където са изложени обстоятелства за
направени разяснения от страна на още по-висшестоящ административен орган-
Главна дирекция „Пенсии“ на НОИ, при тълкуване на вида на превозното средство,
с оглед преценката за вида на категорията труд. Последното също е прието по
делото и следва да се кредитира с доверие от съда, като неоспорено от страните,
съответно предвид професионалната компетентност на вещото лице Н.К. и нейната
безпристрастност.
При съвкупният анализ на релевантните към предмета на
делото и спора между страните обстоятелства, макар възражението на оспорващата
страна относно неправилното зачитане на стажа в периода 01.01.1976г. –
21.01.1993г. да е неоснователно, доколкото и самото вещо лице потвърждава
констатираната продължителност от 16 години 9 месеца и 23 дни, колкото е взето
предвид и в пенсионния доклад, предвид факта, че трудовият стаж, който следва
да се зачете като втора категория е
повече от изискуемите 15 години, т.е. 17
години 9 месеца и 23 дни / за периода
от 01.01.1975г. до 21.01.1993г. / и след като възрастта на М.Д. към
датата на подаденото заявление до НОИ безспорно е 65 години 2 месеца и 18 дни и
във връзка с изискването за навършена възраст досежно втора категория труд,
която през 2019 година е „58 години и 4
месеца“. Изчисленият след трасформирането общ осигурителен стаж в размер на
40 години 4 месеца и 20 дни, сборуван с възрастта на жалбоподателя представлява
аритметичен резултат от 105 точки, при изискуеми 100 точки, поради което М.Д.
би имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението-
13.11.2019г.
Като е достигнал до противоположни правни изводи и
потвърдил разпореждането на пенсионния орган, с което е отказана лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ответният административен орган е постановил
неправилно решение, в противоречие с приложимите норми на материалния закон,
обсъдени в настоящото решение, поради което се обосновава извода, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно оспореният административен
акт отменен.
Преписката следва да бъде върната на ответния
административен орган за ново произнасяне, тъй като решаването на въпроса по
съществото на подаденото заявление не е от компетентността на съда, а при
новото си произнасяне ответната страна следва да съобрази дадените с настоящия
съдебен акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора основателна е и акцесорната
претенция на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, които
включват депозит за възнаграждение на вещото лице общо в размер на 260 лева и заплатен
адвокатски хонорар- 350.00 лева, за което бяха представени доказателства /л.67
от делото/. На основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да
се присъдят сторените разноски в общ размер на 610.00 лева, които следва да
бъдат възстановени от ТП на НОИ-гр.Бургас.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение, изх.№ 1012-02-31#1/04.03.2020г., на
Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане, изх.№ 2113-02-3398#3 от 14.01.2020г. на
ръководител Пенсионно осигуряване ТП на НОИ- гр.Бургас и на М.С.Д. е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката
на ответния административен орган за ново произнасяне, при
спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ-гр.Бургас да заплати на жалбоподателя М.С.Д., с адрес: *** сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: