М
О Т И
В И
към присъда №30/24.04.2017 год. по НОХД № 979/2016 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия П.Б.К. , със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение, за това че на 19.03.2015 год. в
гр. Хасково при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил
"БМВ 318 ТДС Компакт" с ДК № X 1554 ВТ нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „ ... Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.", чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ... и към
престарелите хора.", чл. 119 ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.", чл. 123 ал.I т. 2 б „а" от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство, който е участнш пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието с пострадали хора да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи, чл. 123 ал. 1 т. 2 „б" от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи", като предизвикал пътно - транспортно
произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на Т.Н.С. ***, изразяващи се в трайно затруднение в движението на
десния крак, което се дължи на счупване на костите на дясната подбедрица и
трайно затруднение в движението на дясната ръка, причинено от счупване на
дясната раменна кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е
избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а",
пр. 2-ро, вр. ал. 1 б „б" пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Подсъдимият П.Б.К. не се признава за виновен в извършването на
престъплението, в което е обвинен и дава
обяснения на съдебното следствие, в които не оспорва ,че на инкриминираната дата е управлявал собствения си лек
автомобил.Твърди ,че при преминаване на пешеходната пътека от страната
на бившата печатница не усетил удар или
съприкосновение с друг предмет . В
личната си защита поддържа изложеното от защитника си ,а в последната си дума отрича извършеното
деяние.
В тази връзка защитникът
на подсъдимия -адв.А.С. пледира за
оправдаване на подсъдимия,поради липсата
на безспорна и категорична доказателства основа за виновността на неговия подзащитен.Наред с
това счита ,че подсъдимият не е нарушил посочените от държавното обвинение
правила за движение по пътищата ,поради незнанието му да е участник в ПТП.
РП - Хасково
поддържа обвинението, като счита, че от събраните на съдебната фаза на
производството доказателства е установено виновно извършено от подсъдимия
престъпление по чл.343 ал.3 б"а",вр.ал.1 б"б",вр.чл.342
ал.1 от НК. Представителят на обвинителната власт пледира подсъдимия да бъдат
признат за виновен и да му бъде наложено
наказание "лишаване от свобода
" за срок от една година
,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.На основание чл.343г от НК подсъдимия следвало да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от
две години .
Пострадалата от престъплението Т.Н.С. на
основание чл.76 от НК е конституирана като частен обвинител в наказателното
производство.
Повереникът на частния
обвинител-адв.И. намира
повдигнатото против подсъдимия обвинение за доказано, като иска да и бъде
определено наказание „ лишаване от свобода „ ефективно, в размер около средният
предвиден за деянието, при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Претендира и разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Б.К. е роден на ***
година и е безработен. Правоспособен
водач е на МПС категория
„В", притежава свидетелство за
управление на МПС валидно до 26.08.2023 год. и се
води на отчет в ОД на МВР-Хасково . Не е наказван по административен ред за извършени нарушения
по ЗДвП и ППЗДВП, видно от изготвената за целите на наказателното
производство справка . Характеристиката му по местоживеене не
съдържа данни за личността му, извън
тези по справката за съдимост.Не е
осъждан за престъпление по НК ,но е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.345 от НК , видно от справката за съдимост,издадена от РС-Хасково .
Подсъдимият П.Б.К.
притежавал лек автомобил "БМВ 318 ТДС Компакт" с ДК № 1554 ВТ,негова
собственост .На 19.03.2015 год. около 21.00 часа в гр. Хасково подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил
"БМВ 318 ТДС Компакт" с ДК № 1554 ВТ.Бил сам в автомобила и се движел
по бул. „България" в посока към театъра и кръстовището на бул.
„България" с бул. „Съединение" и ул. „Стара планина" в гр.
Хасково. Движението се извършвало в
тъмната част на денонощието, на улично осветление, с включени светлини на автомобила, по мокра
асфалтова настилка,при валеж от дъжд. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост окол
30 км./ч. и се движел в указаната посока
/ от юг
на север /. Пътя минавал покрай
бившата печатница , като пътното платно
било двупосочно, с ширина на всяка от пътните ленти по 4 м.или общо 8 метра ,с
прекъсната разделителна линия между тях,
а движението регулирано с пътни знаци и маркировка. По посоката на движение на
автомобила управляван от подсъдимия, непосредствено преди кръстовището на
бул."България" и ул."Преслав" имало поставен пътен знак „Д 17 – Пешеходна
пътека”. Непосредствено след знака, на
пътното платно имало ясно очертана и видима
напречна пътна маркировка - пешеходна пътека „М 8-1„ разположена северно от
кръстовището . По същото време, когато автомобилът управляван от
подсъдимия с посочената скорост приближавал описаният участък от пътя, на
левият тротоар спрямо посоката му на движение, се намирала пострадалата Т.Н.С.
.Заради валежа от дъжд последната
държала в ръцете си чадър и преди да
предприеме пресичане на пешеходната
пътека в източна посока от моста към бившата печатница се огледала ,но
не видяла движение на пешеходци и автомобили по уличното платно . Подсъдимият
в този момент управлявал
автомобила си със скорост от 37.91 км/ч.
,навлизайки в зоната на десен завой по
посоката му на движение и макар
видимостта му към пешеходната пътека да
била на 84.20 метра, не видял
пострадалата, която вече пресичала
пешеходната пътека . Въпреки, че
имал възможност да я възприеме за кратко
вниманието на подсъдимия било отклонено от ситуацията пред автомобила. Когато вече пострадалата се намирала на 6
м.от началото на пешеходната пътека
последвал удар с дясна част на предната броня на автомобила, в страничната дясна част на тялото /подбедрицата/ на пострадалата . От удара тялото на
пострадалата се увлякло от двигателната
сила на автомобила и полетяло към
предната дясна колона,като било
ударено в дясното си рамо ,от което тялото и влязло в контакт със страничното дясно огледало за обратно виждане
на автомобила,което се счупило и части от него паднали на
платното за движение .В резултат
на този удар тялото на пострадалата било изхвърлено напред по посока на движение
на лекия автомобил и се установило в близост до
тротоара ,следващ пешеходната пътека до шахта .
След сблъсъка подсъдимия не спрял,за да установи последиците от
произшествието,а продължил движението си с управлявания лек автомобил в посока
театъра и кръстовището на бул."България" и
бул."Съединение" .Един от
преминаващите по платното за движение
автомобили спрял,а пътуващо в него лице
с имена Юсеин Али Юсеин в
21.16 часа е сигнализирал на
тел.112 за случилото се. Първи на произшествието пристигала линейка
с екип на Спешна помощ ,с която
пострадалата била отведена в МБАЛ-Хасково за оказване на медицинска
помощ .По подадения сигнал за настъпилото ПТП
на местопроизшествието пристигнал
и патрул на РУП-Хасково,а след него и
св.Л.Й.К.- мл.автокнотрольор в сектор ПП към ОД на МВР-Хасково ,който
не заварил на място участниците в ПТП . На самата
пешеходна пътека и върху платното за
движение св.К. намерил
части от дясно огледало за обратно виждане за лек автомобил , които впоследствие предал на разследващите органи с
протокол за доброволно предаване от 24.03.2015 год.Още същата вечер на
19.03.2015г. от облицовката на част от процесното огледало св.К. установил ,
че автомобилът участник в ПТП е
марка БМВ, производство 1992 год. През следващите дни в резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, включващи и преглед от
записи на камерите за видеонаблюдение,монтирани
на магазин на фирма" Росал "
полицейските органи стигнали до
подсъдимия като собственик на автомобил от марка БМВ
. Св.К.К. и П.Б. - полицейски
служители в сектор "Криминална полиция " на РУП-Хасково,които работили по случая на 23.03.2015 год.
посетили жилището на подсъдимия и
огледали паркирания там лек автомобил „БМВ”, по който обаче нямало видими следи от ПТП.В проведния
с него разговор подсъдимият заявил
,че е управлявал автомобила ,участник в ПТП . Пред полицейските служители подсъдимия признал
,че още на следващия ден подменил
двете странични огледала за обратно виждане,понеже разполагал с друг комплект
такива ,а счупеното огледало изхвърлил в коша за боклук. На същата дата
23.03.2015 г. св.Л.К. съставил АУАН против подсъдимия , за нарушения по чл.20 и
чл.123 от ЗДВП, по повод случилото се.
От заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното
следствие авто - техническа експертиза
се установява, че подсъдимият П.Б.К. управлявал лек автомобил "БМВ 318
ТДС Компакт" с ДК №
X 1554 ВТ със скорост на движение в момента на удара на пешеходката равна на
скоростта му непосредствено преди произшествието на 37,91 км/час, а скоростта
на пешеходката Т.Н.С. при движението й по пешеходната пътека е била 4,32 км/час
при „спокоен ход", като при навлизане върху пешеходната пътека лекия
автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние 84,20 м и подсъдимия е
могъл да забележи пешеходката. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при
скоростта, с която се е движил непосредствено преди произшествието е 26,50
м.Подсъдимият е управлявал лекия автомобил непосредствено преди произшествието
със скорост по-малка от разрешената и е имал техническа възможност да
предотврати произшествието с екстремно задействане на спирачната уредба на
автомобила. Причина за настъпване на произшествието, изхождайки от техническа
гледна точка е отвличане на вниманието и необхващане визуално ситуацията пред
автомобила.
Видно от заключението на съдебно - медицинската
експертиза при станалото пътно -
транспортно произшествие Т.Н.С. получила трайно затруднение в движението на
десния крак, което се дължи на счупването на костите на дясната подбедрица и
трайно затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на счупването
на дясната раменна кост по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. Описаните увреждания
са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се
получат при автомобилна травма.
В съдебното следствие е назначена и изслушана в съдебно заседание,
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите
лица инж.Х.Р. и д-р Х.Е. / л.95-113
делото /. От заключението на същата се установява, че мястото на удара между
пострадалата и лекият автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия е на самата
пешеходна пъката на разстояние 1 м.южно
от мерната линия и на 9.60 м.от навлизане
на пешеходката пътека и на 3.60 м.
източно от базовата линия ,
приета в протокола за оглед ориентир по дължина на пътното платно .Ударът
е с предната дясна част на предната
броня на автомобила, в страничната
дясна част на тялото /подбедрицата/
на пострадалата От удара тялото на пострадалата се увлякло от двигателната сила на автомобила
и полетяло към предната дясна колона,като
било ударено в дясното си рамо ,от което тялото и влязло в контакт
със страничното дясно огледало за
обратно виждане на автомобила,което се счупило . В резултат на този удар тялото
на пострадалата е изхвърлено напред по посока на движение на лекия автомобил и
се установило в близост до тротоара
,следващ пешеходната пътека до шахта.Травматизиращата сила при удара е
изчислена от вещите лица на 362.12 кгс.м.Скоростта на движение на автомобила
„БМВ“ непосредствено преди ПТП и при удара с пешеходеца е определена на 37.91 км/ ч. ,а опасната зона за спиране е определена на
26.50 м. В заключението си вещите лица изследвали скоростта на движение на
пешеходеца – жена на възраст между 60 -70 години, при "спокоен" ход и
времето за което може да измине разстоянието от 9.60 м. - от началото на
тротоара, до мястото на удара. В заключението е посочено, че момента в който е
възникнала опасността за подсъдимия като водач – наличието на пострадалата , видимостта му към нея
е била на 84.20 м. независимо от
движението на последната и той е имала
техническата възможност да възприеме пътната ситуация и конкретно
пешеходеца като опасност и предотврати
ПТП като задейства спирачната уредба на автомобила . Вещите лица сочат, че
отвличане на вниманието и необхващане визуално на ситуацията пред автомобила, е
довела до ПТП което е било предотвратимо, както със скоростта,с която се е
движел автомобила , така и с максимално разрешената за населеното място скорост
от 50 км/ч.
От заключението на изслушаната в хода на
съдебното следствие трасологична експертиза е видно,че представените за
изследване части - външна пластмасова коруба от огледало за обратно виждане
-дясно за лек автомобил БМВ ,общо 4 на брой
са представлявали едно цяло преди счупването им,каквото едно цяло са
били и парчетата от стъклената част на огледалото .
От заключението на назначената на ДП и изслушана
в съдебно следствие техническа експертиза,изготвена от експерт в НИКК-МВР се
установява ,че след проведеното
сравнително изследване е констатирано сходство в морфологичните признаци и
химичния състав на слоевете ,нанесени върху
огледало за странично виждане и образци за сравнително изследване
-частици боя и капачка на резервоар , иззети от лек автомобил "БМВ"с
ДК№Х
1554 ВТ.
Описаната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите Т.Н.С. ,Л.Й.К. в.т.ч. и прочетените на последния по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, показания от досъдебното
производство,от показанията на свидетелите К.К. и П.Б.,дадени в хода на съдебното
следствие,протокола за оглед на
местопроизшествие,протоколите за
доброволно предаване и оглед на ВД, заключенията на автотехническата,
медицинската ,трасологичната и техническата експертизи,както и това
на комплексната медицинска и
автотехническа експертиза и останалите писмени доказателства,приобщени
по реда на чл.283 от НПК .
На
първо място съдът кредитира с доверие
показанията на св.Т.С. по отношение на
обстоятелствата, свързани с предприетото от нея пресичане на пешеходната
пътека ,както и досежно
разположението на превозно средство на пътното платно-а именно, че лекия автомобил се е предвижвал в средата на своята
пътна лента. Следва да се отбележи,че св.С.
е очевидец на пътно-транспортното произшествие и
пострадал от него , чиито показания са
едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените и от
престъплението права.В случая обаче настоящата
инстанция не намери основания да не даде вяра на показанията на
пострадалата ,като при преценката на
достоверността им съдът
не констатира някакво съществено вътрешно противоречие, като не констатира
и такова противоречие на същите с останалия доказателствен материал по
делото.Принципно вярно е виждането на
защитата , че досежно конкретното място на удара, преценката на св.С. е напълно субективна и доколкото същата не се
подкрепя от нито едно друго доказателство, не може да бъде безкритично
възприета. В тази насока, извън показанията на пострадалата С. , която е
категорична, че ударът е настъпил на
самата пешеходна пътека , от съществено значение се явяват заключенията
,както на единичната автотехническа
,така и на комплексната автотехническа и
медицинска екпретизи , които са
категорични ,че ударът между автомобила и пострадалата е настъпил
на самата пешеходна пътека. Тези експертни изводи са направени на базата
на констатираните в протокола за оглед на местопроизшествие,скицата и снимките към
него обективни данни . За да отговорят на въпроса,свързан с мястото на удара,
експертите, освен цитираните обективни находки по пътното платно, са съобразили
и данните, свързани с деформациите по автомобила "БМВ", които данни
информират с кои части е нанесен инициалния удар,както и разположението на
пострадалата и превозното средства преди и по
време на удара. В съдебното заседание, експертите от комплексната
експертиза убедително и подробно аргументират своята позиция,която е изградена на базата на
комплексната оценка на всички изброени фактически данни и в резултат на
използването на утвърдени в експертната практика научни методи,поради което не
може да се приеме възражението на защитата
за нейната некомпетентност.
В
съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения, в
които да изложи своите възприятия
относно хронологията и начина, по който са се разиграли събитията на
инкриминираната дата и място ,от които съдът да черпи сведения досежно
относимите факти. В този смисъл следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по
делото са и доказателствено средство, като в процесния случай следва да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на съдебното
следствие доказателствен материал. При
преценка на тяхната достоверност съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия
в частта им относно времето и
мястото на управление на лек автомобил
марка "БМВ с рег. №Х 1554 ВТ- в тъмната част от денонощието , при валеж от
дъжд и възприятията му за преминаващ по
пешеходната пътека чадър ,без да задейства спирачната система и без да спре .
Тези сочени от него факти кореспондират с показанията на самата пострадала за
това ,че към момента на произшествието е
носила чадър и че е била ударена от лек
автомобил. Времевият период на случилото се установява от съвкупния анализ на
обясненията на подсъдимия, показанията на св.Т.С.,Л. К. и И.К.
и писмените доказателства -
справката от Дирекция "Национална система 112", Регионален център
Кърджали относно часа на подадения
сигнал. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия, в които сочи, че не е
усетил удар или съприкосновение с друг предмет . Тези твърдения се опровергават
не само от показанията на свидетелката Т.С.
/частен обвинител/, но и от заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза, която сочи, че с оглед получените деформации по ППС първоначалния удар е бил между дясна част на предната броня на автомобила, в страничната дясна част на тялото /подбедрицата/ на пострадалата,в резултат на което пострадалата
полита към предна дясна колона ,където удря рамото си , последвано от контакт
със страничното дясно огледало за
обратно виждане ,което се чупи .
Безспорно
установен е факта, че подсъдимият след като е напуснал местопроизшествието се е
прибрал в дома си ,пред който паркирал лекия автомобил ,а на следващия ден е подменил двете странични
огледала за обратно виждане на
автомобила. Това обстоятелства се установява от обясненията на подсъдимия и
показанията на полицейски служители –Л.К.,К.К.
и П.Б. , разпитани като свидетели в хода на съдебното следствие. Свидетелят Л.К.
е служителят на сектор ПП към ОД на МВР-
Хасково , които е посетил местопроизшествието не заварил там
участниците в него ,а установил само части от огледало за обратно
виждане на лек автомобил, въз основа на които в последствие е индивидуализирано
ПС и
неговия собственик –подсъдимия . В хода на съдебното следствие са разпитани
св.К.К. и П.Б. *** ,които дават
показания относно начина на издирване на подсъдимия. Първоначалната информация била въз основа на намерените на местопроизшествието части от огледало за обратно виждане и преглед на записите от камерите за
видеонаблюдение, монтирани на магазин
на фирма „Росал“ ,от които
установили единствено марката на автомобила-БМВ,а след събрани оперативни данни стигнали до подсъдимия като негов
собственик. В показанията на свидетелите К. и Б. се съдържа
информация относно това ,че и двамата са водили разговор с подсъдимия ,който пред тях признал за участието си в ПТП,
извършената на следващия ден от него
подмяна на двете странични огледала за
обратно виждане и изхвърлянето им на боклука . Установеното в случая събиране на
информация от полицейските служители
/св.К. и Б. / във връзка с констатираните при задържането на подсъдимия данни за евентуално извършено
противоправно деяние /която информация
включва и конкретно заявеното пред тях
от подсъдимия /, съответно пресъздаването на тази информация в
наказателното производство, чрез показанията им, в качеството им на свидетели, не противоречи на която и да е
ограничителна норма. Всъщност то е в съгласие с логиката и отговаря на
вменените служебни функции на полицейските служители и обичайното
установяване на обстоятелства, свързани с дадено деяние именно от тях,
независимо преди или по време на започнало наказателно производство. Безспорният факт е,
че след настъпване на пътнотранспортното произшествие подсъдимия го е напуснал,
въпреки че е имало достатъчно обективни факти и обстоятелства, въз основа на
които му е било ясно какво се е случило.
В този смисъл не могат да бъдат кредитирани с доверие обясненията му, че
не усетил удар с друг предмет или
тяло и
откъде произхождат са пораженията върху неговия автомобил, освен че
била паднала капачката на дясното огледало за обратно виждане. Соченото от него
се опровергава на първо място от самите обективни поражения и деформации, които
са нанесени на управлявания от подсъдимия автомобил, една от които е липсата на
цялото дясно странично огледало за обратно виждане,а не само част от него
/както се твърди от подсъдимия/ , която
очевидно е създала затруднение при управлението на автомобила до прибирането му пред дома на подсъдимия, а
и на второ място от показанията на свидетеля К. , който непосредствено след настъпилото ПТП на място е
намерил счупени парчета и стъкла
от дясно огледало за обратно виждане на лек автомобил,впоследствие идентифицирани като едно цяло /заключението на
трасологическата експертиза /. Освен това в обясненията си подсъдимия заявява , че не разбрал какво точно се било
случило, но като видял на следващия ден
повредите на дясното странично огледало/липсвала само капачката / сам решил да подмени по неизяснени от него
причини и двете огледала с наличен комплект такива. За констатираната
при огледа на автомобила,видно от
протокол за оглед на ВД и фотоалбум към него /л.91-96 от ДП/ побитост над основата на дясно странично огледало подсъдимия
крайно неубедително и уклончиво
обяснява ,че разбрал в деня на посещението от полицейските служителя ,а за конкретните поражения върху автомобила - след връщането му от
органите на полицията. Анализирани обясненията на подсъдимия в тази им част с
останалите доказателствени източници налагат извод, че те не могат да бъдат ценени
като достоверни,заради тяхната
изолираност и неподкрепеност . В този смисъл не могат да бъдат приети за
основателни възраженията на защитата относно обсъждането им.
На следващо място съдът
приема, че процесния лек автомобил е бил управляван от подсъдимия , който като
водач е нарушил правилата за движение, станал е причина за ПТП и е избягал от
мястото, където последното е възникнало. Относно авторството на деянието са
събрани само косвени доказателства.Нито един от свидетелите възприели
последиците от ПТП не установява да е видял водача на автомобила. Самото МПС не
е индивидуализирано от посочените свидетели по марка, модел, цвят, тъй като е
напуснало местопроизшествието, което
обяснява и невъзможността на свидетелите да възприемат както автомобила ,така и
водача му. Подсъдимият дава обяснения
пред съда, в които фактически не
отрича да е управлявал автомобила,като
липсват твърдения да е
предоставял автомобила за
управление на трето лице преди и по
време на произшествието.Всъщност в хода
на съдебното следствие подсъдимия безпротиворечиво установява факта, че на инкриминираното от държавното обвинение
време и място е управлявал лек автомобил "БМВ 318 ТДС Компакт"
с ДК № X 1554 ВТ . Горното се установява косвено и от показанията
на св.К. и Б.,пред които подсъдимия направил извънпроцесуални признания
за този факт.От значение за доказателствения анализ са и обясненията
на подсъдимия относно предприетите от него
последващи действия по „отстраняване“ пораженията по автомобила ,без
логично оправдание за
тяхното осъществяване ,които съдът
намира в опита му да прикрие
част от обстоятелствата случили се ,както процесната вечер,така и в следващите три дни до
предаването на автомобила на органите по разследване .Така за съда остана
неизяснена и неясна причината
наложила ремонт не само
на липсващата капачка на дясно странично
огледало, а цялостната подмяна на двете
огледа при заявената категоричност
за лявото странично огледа освен поради факта, че подсъдимия, който след бягството си
от на ПТП е искал да прикрие следите от него по
автомобила . Съдът намира за
изключително наивно твърдението
,с оглед очакванията да бъде
споделено от съда, обяснението в негова подкрепа, че не знаел защо бива търсен от органите на полицията и най-вече
защо предава на тях автомобила си , предполагайки ,че се дължи на предхождащото
посещение на сина на
пострадалата,който го „мотивирал „ да признае за ПТП . Ако , както подсъдимия твърди,че не е
причинил ПТП нищо не е налагало да прави признания за това пред св.К.
и Б. ,както не би било необходимо полицейските органи "да го търсят". Ако процесния автомобил действително е бил предмет
на противозаконно повреждане , в каквато насока прави опит да изгради защитна версия подсъдимия,
то сам не би извършвал
действия по отстраняване на вредите . Ако подсъдимия действително бе установил противоправна намеса от човешки фактор върху автомобила си , логично би било да предприеме обичайните в подобна ситуация действия-да
сигнализира правоохранителните органи за констатираната повреда .Подсъдимият не е сторил това, защото добре е знаел, че
автомобила не е предмет на престъпление ,
а управлявайки го е допуснал ПТП, от мястото на което е избягал.Обсъдените по
горе факти,
представляващи косвени доказателства за авторството на деянието се намират в
последователна логическа верига, не разкъсвана от други доказателства. Въз основа на тях съдът
приема, че именно подсъдимия е
управлявал лекия автомобил в момента на възникване на произшествието. Безспорно
е установена посоката на движение на МПС-во и на пешеходеца, както и механизма
на възникване на произшествието. Видно от заключението на експертите по
комплексната авто-техническа и медицинска експертиза, то е било предотвратимо за
подсъдимия , за когото съдът приема, че е управлявал лекия автомобил в нарушение на правилата за движение по
пътищата . Всъщност съществено значение
за изясняване на фактическата обстановка относно механизма на настъпилото ПТП и
причините за настъпването му имат както назначените от досъдебното производство
автотехническата и медицинска
експертиза, по които са депозирани
заключения ,така и комплексната съдебно
автотехническа и медицинска експертиза,
назначена и изслушана в хода на съдебното следствие, като съдът изцяло
кредитира и възприе изводите й. Тя кореспондира с заключението на
основните експертизи и въпреки че
експертите са се запознали със събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се е наложила промяна на изводите им. Това
е така защото, експертите основали изводите си върху обективните находки
установени при огледа на местопроизшествието, лекият автомобил „БМВ“,
констатациите от нараняванията на
пострадалата , установени от д-р Е. и ги
съпоставили, използвайки научни методи.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намери , че подсъдимия П.Б.К. е осъществил от обективна страна, престъплението по чл.343 ал.3 б. „а“
предл.2-ро, вр.ал.1 б“б“ предл.2-ро, чл. 342 ал.1 от НК, като го призна за
виновен в това, че на 19.03.2015
год. в гр. Хасково при управление на моторно превозно средство- лек автомобил
"БМВ 318 ТДС Компакт" с ДК № X 1554 ВТ нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на Т.Н.С. ***, като по първоначално повдигнатото
му обвинение да е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата
по чл. 116 от ЗДвП,чл.123 ал.1 т.2 б.“а“
и б.“б“ от ЗДвП, на осн. чл. 304 от НПК го оправда .
По делото е безспорно установено, че лекият автомобил, ударил пострадалата ,
е бил именно лек автомобил "БМВ 318 ТДС Компакт" с ДК № X 1554 ВТ,
собственост на подсъдимия. Този извод
съдът изгради върху намерените на
местопроизшествието части от огледало за обратно виждане на автомобила,представлаващи едно цяло преди
разединяването им , както и върху извършения оглед на същия автомобил - намерена деформация върху над основата на дясно
странично огледало , които отговарят да са били получени при удара с тялото на
пешеходеца. Изследването на боята по частите от огледалото по морфологични белези и химичен състав пък съответства
на боята на лекия автомобил „БМВ“.Събраните
в съдебното следствие доказателства са достатъчни според съдът да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда, тъй като макар и косвени, сочат на
единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на престъплението. Съдът не
възприе, че обективните находки по автомобила и тялото на пострадалата не
отговарят на начина на настъпване на произшествието и движението на тялото на С. по предната дясна част-броня,колона и
странично огледало на колата.Напротив в заключенията на приетите
по делото експертизи се очертава в последователност случилото се, като по
категоричен начин се установява движението на тялото на пострадалата, довело до
причиняване на характерното увреждане
–счупване на дясно странично огледало на превозното средство, начина на причиняване
на уврежданията и положението на тялото към момента на първоначалния удар и последващите му съприкосновения с
автомобила . Отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепя и от това, че по предната част на автомобила е открита деформация
,сочеща на съприкосновение с друг предмет. При анализа на доказателствения
материал съдебния състав прие, че по несъмнен и категоричен начин е
било установено това, че на инкриминираната дата и място лек автомобил "БМВ
318 ТДС Компакт" с ДК № X 1554 ВТ, е ударил пресичащата на пешеходна пътека
пострадалаСарафимова и с това е причинил
две средни телесни повреди . Действително, нито едно от тези доказателства не
установява пряко вината и авторството на
подсъдимия , но съвкупният им анализ води до извод, че именно
подсъдимият е управлявал автомобила, когато е настъпило произшествието и именно
той е автор на инкриминираното деяние. По изложените вече съображения съдът прие за доказани двата взъведени от обвинението квалифициращи признака на състава по чл.343
ал.3 б. „а“ предл.2-ро от НК – че деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието,за които го
призна за виновен.
От
обективна страна безспорно се установи, че на инкриминираната дата в гр.Хасково
, подсъдимия управлявал л.а. „БМВ“ със
скорост 37.91 км/ч. и опасната и зона за
спиране била 26.50 м. Приближавайки с посочената скорост към пешеходната пътека
, подсъдимия имал видимост от 84.20
метра към тротоара на който се намирала пострадалата , манифестираща
намерението си да пресече пътя. В този
момент е възникнала и първата опасност за подсъдимия като водач и той е
следвало да съобрази поведението си, с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП,
вменяваща му в задължение да съобрази скоростта си с възникналата опасността- в
случая предвидима, като я намали според пътната обстановка, което не направил.
Опасността за подсъдимия като водач, е продължила и задълбочила с предприетото
пресичане на пътя от пострадалата , която в този момент е отстояла на
31.59 м. от автомобила управляван от него - т.е извън опасната му зона и за подсъдимия, е
възникнало задължението, вменено пак с чл.20 ал.2 от ЗДвП - да спре, което не е
сторил . Освен нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, с поведението си като водач,
подсъдимия нарушил императивната норма
на чл.119 от ЗДвП, уреждаща поведението на водачите към пешеходците и вменяваща в задължение на водачите, при
приближаване към място,обозначено като пешеходна пътека, както е в случая, да намалят скоростта си, а
при необходимост да спрат. Именно тези си задължения като водач на МПС не е
изпълнил подсъдимия въпреки, че имал
техническата възможност да възприеме пътната ситуация от 84.20 м. и предотврати ПТП като реагира
своевременно и спре , което не направил, а произшествието е било предотвратимо,
както със 37.91 км./ч. , така и с максимално разрешената за населеното място
скорост от 50 км/ч. В случая скоростта е била несъобразена, защото не поради
превишаването й, е настъпило ПТП. Поведението на подсъдимия като водач и
допуснатите от него посочени нарушения на ЗДвП, са в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат - двете средни телесни
повреди на пострадалата С..
Третото нарушение,
за осъществяването на което подсъдимият е предаден на съд с внесения от прокурора обвинителен акт е по чл.
116 ЗДП. Съгласно същия, "Водачът на
ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците
, особено ... и към престарелите хора."Това е
разпоредба инкорпорираща пожелателно
толерантно поведение към пешеходците, характеризирана като декларативна.
Нормите от тази категория не въвеждат конкретни нарушения на правилата /по това
производство- за движение по пътищата/, които могат да стоят в основата на
съставомерно поведение в рамките на една бланкетна наказателноправна
разпоредба. Затова и според съда не следва да се приеме за допуснато
нарушение на чл.
116 ЗДП и в този смисъл подсъдимия следва
да бъде оправдан да е нарушил това правило за поведение на пътя .
Подсъдимият ще следва да бъде
оправдан и по възведеното от прокурора в обвинителния акт обвинение
да е нарушил разпоредбите на чл.
123 ал. 1 т. 2 б „а" и „б" от ЗДвП .Принципно тази норма въвежда
задължение към водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато са пострадали хора да остане на мястото на
произшествието и до пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи . Очевидно е, че
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 б.“
а“ и „б“ от ЗДП няма и не може да има отношение
към съставомерността на деянието, защото тя не регламентира дължимо поведение
на водача при управление на превозното средство, което да е в причинна връзка с
резултата, а му вменява задължения след настъпване на пътнотранспортното
произшествие.Приетото в случая от съда
бягство от местопроизшествието е факт от обективната действителност,
който води до по-тежка наказуемост, но няма отношение към обективните признаци
на самото деяние. Ето защо
съдът оправда подсъдимия по тази
част на обвинението, като не сподели доводите на прокурора за допуснато
нарушение и на този текст от ЗДвП.
На
последно място, що се касае до наведените
от защитата доводи,че
пострадалият също да е нарушил правилото за движение по пътищата на чл.
113, ал. 1, т. 1 ЗДП, задължаващо го да се съобрази с
разстоянието и скоростта на движение на наближаващия към пешеходната пътека
автомобил, съдът намира следното: По
същество посоченото обуславя и желание за признаване наличие на случайно
деяние, и алтернативно, за необходимост от отчитане на принос към настъпване на
противоправния резултат от страна на пострадалата.Макар и подсъдимият да се е
движел със скорост по-ниска от разрешената за населено място , за да може
пострадалата да го възприеме,
последната е категорична, че когато е
тръгнала да преодолява пътното платно, на което е станало произшествието, за
нея не е било налице никакво
застрашаващо го обстоятелство. Освен това в т. 6 от ТРОСНК
2/16 г., изрично е взето отношение, че престарелите
хора като специална група пешеходци се
ползват със засилена закрила и касателно тях водачът не може да повдига
възражение за съпричиняване, дори те да не са съобразили приближаването му и
внезапно да са пресекли пешеходната пътека.
От субективна страна съдът прие,че деянието
е извършено от подсъдимия при форма на
вина престъпна небрежност - не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.Подсъдимият не е
целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез
изпълнение на задълженията си предвидени в ЗДвП и посочени по-горе, което не е
сторил.
Причините и условията, способствали за
извършване на престъплението са
пренебрегване на установените норми за безопасност на движение по
пътищата, както и недисциплинираността на подсъдимия като водач на моторно превозно средство.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът отчете както смекчаващите , така и отегчаващите
вината обстоятелства. Подсъдимият не е
лице със завишена обществена опасност. До момента на инкриминираното деяние не е извършвал нарушения на правилата за
движение по пътищата ,за което да са му налагани административни наказания. За
смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие, младата му възраст, чистото съдебно минало и добрите характеристични
сведения . От друга страна обаче обществената
опасност на престъплението по чл. 343 от НК е завишена, предвид динамиката и
разпространеността на престъпления от този вид в наши дни, независимо от
формата на вина непредпазливост и обществената опасност на конкретното деяние
-също висока, с оглед наличието на две квалифициращи обстоятелства /на
пешеходна пътека и бягство от
местопроизшествието , както и предвид тежестта на допуснатите две нарушения на правилата за движение по
пътищата,както и причиняването на две средни телесни повреди на пострадалата ,
липсата на изразено съжаление и критичност към извършеното ,както и това, че още с изначалното си поведение
непосредствено след ПТП,прикривайки следите от него е станал причина за
продължителността на наказателното производство.
За престъплението по чл. 343 ал.3 б.”а” предл.
2-ро, вр. ал.1 б"б" ,предл.2-ро ,вр.чл.342 ал.1 от НК/към момента на
извършването му/ е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от една до пет
години. В случая съдът намери, че не са налице многобройни или изключителни,
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК,
поради което и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
катому наложи наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода „ . За постигане целите
на чл.36 от НК – личната и генерална превенция, предвид размера на наложеното
наказание, липсата на предходни осъждания съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, не
е нобходимо да изтърпи наложеното и наказание „ лишаване от свобода„ ефективно,
поради което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години.
На основание чл. 343г,вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, наред с наказанието „лишаване
от свобода„ , съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „
лишаване от права „ по чл.37 ал.1 т.7 от НК, като го лиши от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца
,считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид постановената присъда, съдът на осн.
чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител сумата от 800 лв. направени от нея разноски за повереник, а в полза на държавата разноски по делото в размер от 594.12 лв.по сметка на ОД МВР – Хасково , а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Хасково разноски ,направени
в съдебното производство за експретизи в размер на 440 лв.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: