РЕШЕНИЕ
№ 1649
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. И.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203944 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. Г. С.“ ***
против НП № 659410-F671226/30.08.2022год. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 178 ЗДДС му е
било наложено адм. наказание глоба санкция в размер на 500лв. за нарушение
на нормата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът не оспорва фактическите констатации
изложени в НП, но твърди, че същото било издадено при допуснато
нарушение, тъй като наказващия орган не бил изпълнил задължението си да
прецени дали случаят не е маловажен. Развива доводи за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. П.,
която заявява, че поддържа жалбата, във фазата по същество пледира за
отмяна на НП с основен аргумент, че нарушението е маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на въззиваемата стрА. оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява
становище, че нарушението не е маловажно с оглед констатирани отегчаващи
отговорността, а незначителното закъснение с което било подадено
1
заявлението за регистрация по ЗДДС било отчетено при определяне размера
на санкцията, която била наложена в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
от фактическа стрА. следното:
Жалбата е подадена от надлежна стрА. в срока за обжалване, поради
което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
На 29.07.2022год. въззивникът В. Г. Д. подал заявление по електронен
път за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 с вх.№
033912203206932/29.07.2022г. С Резолюция № 032692203217594/01.08.2022г.
на орган по приходите – началник сектор в ТД на НАП Варна на св. Анна П.
било възложено извършването на проверка за наличие на основания за
регистрация по ЗДДС на въззивника. На 08.08.2022г. в ТД на НАП Варна, в
хода на извършвА.та проверка, св. П. установила, че въззивникът В. Д. бил с
адрес по чл.8 от ДОПК - гр. Варна, ул. Г. С. **** и като задължено лице /ЗЛ/
бил вписан в Регистър БУЛСТАТ от 12.02.2008г., като земеделски
производител /ЗП/ със същият адрес. От 04.01.2022г. по партидата на
въззивника бил вписан ЕИК ********* като същият нямал регистрации в
Търговския регистър като Едноличен търговец. Установила също така, че
въззивникът в качеството на ЗП е декларирал облагаем оборот от отглеждане
на лавандулови насаждения с цел получаване на лавандулово масло.
Представена била регистрационна карта на ЗП, заверена на 26.11.2021г. за
стопанската 2021г./2022г. С анкетен формуляр пред Областна дирекция
„Земеделие" към МЗИГ въззивникът бил декларирал, че за стопанската
2021г./2022г. стопанисва в землищата на гр. Добрич и с. Врачанци засети
общо 13.1525ха лавандулови насаждения. Приложени били 2 бр. договори за
аренда на земеделска земя от 01.07.2019г. и 28.07.2020г., сключени със
собствениците - различни ФЛ (арендодатели), съгласно които същите
предоставят на въззивника (ЗЛ) за временно и възмездно ползване земеделски
земи в горепосочените землища. В договорите било посочено, че арендното
плащане се извършва в края на стопанската година и след реализацията на
продукцията, и е в размер на 10% върху земята в пари или натура, така също
и не по-малко от 110лв. за декар. Срокът на договорите бил съответно 7 и 8
стопански години, считано от 01.10.2019г. и 28.07.2020г.
В хода на проверката св. П. установила, че през проверявания период
01.07.2021г.-29.07.2022г. от въззивника като земеделски производител (ЗП) са
били издадени Збр. приходни фактури: №**********/01.06.2022г. на
стойност 11157.00лв.; №**********/30.06.2022г. на стойност 13544.86лв. и
№**********/20.07.2022г. на стойност 91683.51лв., с посочени в тях
основания „лавандулово масло, реколта 2021г." и „лавандулов цвят, реколта
2
2022г." и начин на плащане „по банков път". Получатели по фактурите били
„Есетере България" ЕООД с ЕИК ********* и „Павлови Фууд Индъстрийс"
ООД. Анулирани фактури не били декларирани.
В хода на проверката въззивникът декларирал две активни банкови
сметки, открити в лева в „УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“
АД като представил и извлечения за период от 01.01.2022г. до 04.08.2022г. От
извлеченията се установило, че по сметката в „УниКредит Булбанк“ АД са
постъпили суми по горепосочените фактури.
При тези констатации св. П. приела, че дейността на въззивника като ЗП
се определяла като независима икономическа дейност по смисъла на чл.З от
ЗДДС и реализираните приходи от продажби на лавандулов цвят били
облагаеми и формирали облагаем оборот по чл.96 от ЗДДС.
В хода на извършената проверка (документална и служебна в
Информационната система /ИС/ на НАП) св. П. установила, че въззивникът
като ЗП за периода от 01.06.2022г.-20.07.2022г. е реализирал облагаем оборот
по чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС в размер на 116 385.37лв., като същият е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, на
20.07.2022г. При тези констатации св. П. приела, че са налице основания за
задължителна регистрация по чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС. Като заявлението за
регистрация по чл.96, ал.1, изр.2 е следвало да бъде подадено до 27.07.2022г.
вкл. Същото било подадено на 29.07.2022г., след изтичане на
законоустановения срок.
При тези констатации св. П. приела, че въззивникът е извършил
нарушение на чл. 96, ал.1 от ЗДДС в. чл. 178 от ЗДДС и на 11.08.2022год. му
съставила АУАН № F671226/11.08.2022год..
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал
вписвайки като възражение (обяснение) че закъснението се дължи на това, че
счетоводната фирма била излязла в отпуска един ден след издаване на
фактурата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не било
подадено и на 30.08.2022год. въз основа на него Директорът на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП, като е възприел
изцяло констатациите изложени в него, приел е, че въззивника е нарушил
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 178 ЗДДС и на основание чл. 178 от
ЗДДС му наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до
различни правни изводи и се кредитират изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на адм. наказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на
3
чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна стрА. следното:
С НП въззивникът е бил наказано за нарушение по чл. 178 от ЗДДС във
връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
От обективна стрА. съставът на нарушението изисква деецът да е бил
длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото
в определения в закона срок за това.
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС (в актуалната към датата на нарушението
редакция) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на стрА.та, с облагаем оборот 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-
дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата,
на която е достигнат оборотът.
В случая по делото не е спорно, че въззивника е ДЗЛ по смисъла на чл.
3 от ЗДДС както и че в периода 01.06.2022г.-20.07.2022г. е реализирал
облагаем оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС в размер на 116 385.37лв.. Няма спор,
че оборотът е достигнат за период по-малък от два месеца - на 20.07.2022год.
когато е настъпило данъчното събитие по третата издадена фактура на
стойност 91683.51лв. При тези безспорно установени факти съобразно чл. 96,
ал.1 изр.2 от ЗДДС за въззивника е възникнало задължение да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневесн срок от достигане на
облагаемия оборот в случая в срок до 27.07.2022год.
От приложеното към преписка заявления вх.№
033912203206932/29.07.2022г се установява, че такова е било подадено два
дни след изтичане на срока, поради което и нарушение на чл. 96, ал.1 от
ЗДДС е налице като е осъществен от обективна и субективна стрА. състава на
нарушение по чл. 178 от ЗДДС, доколкото именно тази норма предвижда
санкция за Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не
подаде заявление за регистрация в предвидения срок.
Съдът споделя изцяло и становището на АНО, че не са налице
4
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
установени. Твърденията в жалбата, че в периода в който следвало да се
подаде заявлението счетоводната кантора излязла в годишен отпуск не са
подкрепени от никакви доказателства. От друга стрА. видно от материалите
по преписката посоченото нарушение не е първо за въззивника като същият
вече е бил санкциониран за подобно нарушение – неподаване в срок на
заявление за вписване (публикуване) на ГФО в ТР . НП № 563025-F-
589992/25.02.2021год. При това положение, при наличие вече на санкция за
подобно нарушение, приложението на чл. 28 от ЗАНН (предупреждение, че
при извършване на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок ще му
бъде наложена санкция) от една стрА. не би постигнало никакъв превантивен
и предупредителен ефект, а от друга би култивирало чувство за
безнаказаност. Безспорно заявлението е подадено с незначително закъснение
от два дни и то по инициатива на самия въззивник. Тези обстоятелства обаче
сами по себе си не могат да обусловят случаят като маловажен, а следва да
бъдат отчетени при определяне размера на санкцията което е и било сторено
от АНО доколкото на въззивника е било наложено наказание в минимален
размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата стрА., която
своевременно до приключване на фазата по същество срез процесуалният си
представител е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото съдът намери, че отправеното от процес.
представител на въззиваемата стрА. искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно поради което и такова следва да бъде
присъдено на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
И като взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до
150лв., както и това, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з и делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът
счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да
бъде заплатена от въззивника В. Г. Д. в полза на ТД на НАП Варна.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 659410-F671226 от
30.08.2022год. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Варна, с което на В. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Г.
С.“ *** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500лв. на
основание чл. 178 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА В. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Г.
С.“ *** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6