Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимите И. *** и Ж. *** за шест престъпления по чл. 131
ал.1 т.2 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 от НК.
По делото са предявени
и приети за разглеждане шест граждански иска съответно от Д.М.С., Г.С.С., П.И.И., З.К.Д., В.С.Е. и С.Й.М.
солидарно срещу двамата подсъдими, всеки от които за сумата от по 6000лв. за
причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С., С., И., Д., Е. и М. са
конституирани и в качеството им на частни обвинители.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу двамата подсъдими. Счита същото за доказано
от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. За
извършеното пледира подсъдимите да бъдат освободени от наказателна отговорност
о реда на чл. 78а от НК и им бъде наложено административно наказание глоба
около средния, предвиден в текста на закона размер. Не взема становище относно
основателността и доказаността на предявените
граждански искове.
Гражданските ищци и
частни обвинители С., С., И., Д., Е. и М. участват лично в съдебно заседание и с
редовно упълномощени повереници адвокати. Чрез поверениците си поддържат предявените срещу подсъдимите
обвинения. Считат същите за доказани, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, и молят за извършеното да бъде постановена
осъдителна присъда. Гражданските искове се преценят като допустими и
основателни и се иска уважаването им в пълен размер, ведно с произтичащите от
това законни последици.
Подсъдимите И.Д. и Ж.Д.
участват лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник –адвокат.
Не се признават за виновни по предявеното им обвинение, като дават подробни
обяснения във връзка с него. Чрез защитата си излагат съображения за несъставомерност на извършените от тях деяния като се
позовават на института на неизбежната отбрана. В тази насока молят за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове за обезвреда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Св. С.П. била вписана в
търговския регистър като ЕТ“К.-К.-С.П.“. П. заедно със съпруга си св. И.П. били съдружници в „К.-2005“ ООД. На 6.02.2013г. , с Договор за
прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ
ЕТ“К.-К.-С.П.“. е
прехвърлено възмездно на „К. 2005“ ООД като дружеството се явявало негов
правоприемник.
„Каприз-2005“ ООД
притежавало търговски обект – *** „К.“ находящ се в
гр. Я. ул.“И.“.
С Трудови договори №№ ***г,
***г и *** сключени от една страна между подсъдимия И.Д., св. А.А. и подсъдимия
Ж.Д. , в качеството си на работници и от друга страна - ЕТ“К.-К.-С.П.“. – в
качеството на работодател - Д. , А.
и Д. били назначени на длъжност „***“ в р. „К.“. Подсъдимите Д. и Д. и св. А.
продължавали да заемат същата длъжност и към 24.12.2012г.
Съгласно т.4 и т.5 от
приложената по делото длъжностна характеристика, в качеството си на *** подсъдимите били длъжни
да извършват дейности по защита и
предотвратяване на посегателства върху
охраняваните обекти и имущество на фирмата, при възникване на конфликти с клиенти на
охранявания обект да вземат участие в тяхното разрешаване и отговаряли за
недопускане на кражби от охранявания обект.
От 20.00ч. на
23.12.2012г до 02.00ч. на 24.12.2012г на работа в заведението били и тримата ***.
Предвид предстоящите коледни и новогодишни празници ресторанта бил пълен с
посетители.
Семейство П. се
познавало със свидетелите Д.С. и Г.С. ,
които развивали еднородна на тяхната търговска дейност, и до този момент
поддържали нормални взаимоотношения помежду си.
На 23.12.2012г, по
случай предстоящите празници, в стола на фирма „М.“ ЕООД св. Д.С. организирал
почерпка за своите приятели и служители в дружеството. Сред присъстващите на
тържеството освен С. били и свидетелите З.Д., П.И., В.Е., Г.С., С.М. и П.П..
Около 23.30ч. част от
празнуващите във фирма „М.“ ЕООД решили да продължат да се веселят
в ресторант „К.“, тъй като знаели, че там има „жива музика“. Първи в
заведението пристигнали свидетелите С. и М.. Понеже нямало свободни места св. П.
станала от служебната маса, за да освободи място, докато ги настанят. Св.С. седнал на служебната маса на която в този
момент се намирали св. Ив.П., св. А. и подсъдимите Д. и Д.. Не след дълго С. и М.
били настанени на самостоятелна маса. Поръчката им била взета от сервитьорката
св.С. П. Малко след това св. С. повикал св.П. и поискал да му изпрати
най-едрото момче от охраната. Петкова предала искането му на св. П., който
изпратил при С. св. А.. Последният, освен охрана, изпълнявал и функции,
свързани с настаняването на клиенти в заведението. А. се приближил до С. при
което същият го хванал за ризата и го придърпал към себе си. Тъй като С. имал
пренебрежително и обидно отношение и непреставал да го държи за дрехата и да го
притегля към себе си, А. поръчал на преминаващата покрай масата сервитьорка да
повика охраната. Виждайки случващото
се и тъй като св. С. бил много пиян ,
св. П. преценил , че назрява конфликт и заедно с подсъдимите Д. и Д. се
приближили до масата на С.. П. заедно с охранителите извели С. и М. извън
заведението, след което П. разпоредил на подсъдимите и А. да се върнат обратно
в ресторанта, а той останал отвън, за да се разбере със С.. Казал му да си
върви , след което на свой ред също влязъл в заведението. Подсъдимият Д.
останал до вратата на ресторанта, за да се увери , че конфликта е приключил.
Тъй като С. бил ядосан
от обстоятелството, че е изхвърлен от заведението провел разговор по мобилния
си телефон , след приключването на който казал на С. „Сега ще видят какво ще
стане“. След около 2-3 минути, около
полунощ на 23/24.12.2012г пред заведението пристигнал св. Д.С.. С. провел
разговор със С. и след като разбрал, че е изгонен от заведението се ядосал и
решил да потърси сметка на св. П.. В изпълнение
на намисленото С. и С. се отправили към вътрешността на заведението.
Междувременно подсъдимият Д., виждайки, че двамата влизат в заведението се
обадил по телефона на подсъд. Д., за да го предупреди.
Св. П. също ги забелязал и ги пресрещнал на входа на заведението, придружаван
от подсъдимия Д. и св. А.. П. помолил С. да излязат отвън да се разберат, за да
не смущават клиентите на заведението. Пред ***С. започнал да крещи и да обижда ***
и да настоява П. да му обясни защо са извели от заведението С. и М.. В този
момент от заведението излязла и св. С.П., която виждайки, че св. С. е много
пиян се опитала да го успокои, като го помолила да се приберат по домовете си и
да се върнат на следващия ден, за да се разберат, но С. продължил да се държи
агресивно. Междувременно, около 00.03 часа пред
ресторанта пристигнали останалите от
компанията на С., а именно свидетелите З.Д., М.М., П.П., В.Е. и П.И.. Последните се насочили към С. и П. като
някой от тях започнали да вадят от дрехите си метални тръби, а Д. започнал да
крещи , че са дошли да убиват. Виждайки ги, св. С. нанесъл удар с юмрук в
лицето на П., при което последният паднал на земята. Св.С. извадил нож, който
размахал и с негова помощ пробол П. в
областта на лявата мишнична ямка.
Виждайки случващото се подсъдимите Д. и Д. и св. А. , в качеството си на охрана
на заведението се насочили към
новопристигналите при което настъпило масово сбиване между лицата от компанията
на С. и охраната на заведението като участниците от двете групи взаимно си разменяли удари.
Неустановени момчета от
компанията на св. С. започнали да
нанасят удари по главата и гърба на подсъд. Д., от които последният се опитвал да се предпази,
вдигайки ръце над главата си. Тъй като бил в близост до входа на заведението Д. успял да се измъкне от нападателите си и да влезе вътре. От ресторанта взел дръжка
от стирка и
излязъл обратно навън. При излизането си оставил дръжката от стирка от вътрешната страна на вратата на заведението,
която (дръжката от стирка) впоследствие била взета и
използвана от св. А.. Подсъдимият Д. побегнал към паркинга, при което получил удари в гърба и
главата. Д. видял неустановено момче от компанията на св. С. да вади от огражденията метална тръба с дължина около 1-1.2м. , като с
помощта на ритник успял да я избие от ръцете му и да я вземе. С тръбата Д.
тръгнал към св.З.Д., замахнал с нея към главата на Д.,
но последният вдигнал ръката си да се предпази и ударът попаднал в областта на
дясната лакътна става. Виждайки случващото се св. М.М. хванал Д. отзад през кръста и се опитал да го отдалечи
от Д.. Към тях тръгнали свидетелите Д.С.,
С.М. и П.И., последвани от подсъдимият Ж.Д., който в този момент
излязъл от заведението. С помощта на тръба Д. нанесъл удар на С.М. в областта на главата.
Св
З.Д., успял да хване за якето подсъд. Д. и двамата
паднали на земята. При падането си Д.
изтървал тръбата , която държал, при което същата била взета от св. С.. Подсъдимият Ж.Д. замахнал
втори път и с тръбата нанесъл удар в гърба
на св. П.И.. Св.Д. се изправил и
нанесъл удар с крак по подсъдимия Д.. Подсъд. Д. с
помощта на тръбата нанесъл втори удар по св.П.И. . Св.М.М.,
който също бил паднал на земята се опитал да задържи за раменете подсъдимия Д..
Св. С. с помощта на металната тръба,
отнета от подсъд. Д. нанесъл в гърба и поясната
област на последния няколко удара със значителна сила. Към биещите се се присъединил
и св.А.А.,
който с дръжката от стирка нанесъл няколко удара на
неустановени лица от групата. През цялото време св. И.П. , С.П. и В.Е. се
опитвали да разтърват биещите се и да преустановят боя.
Подсъдимият Д. успял да
стигне до групата с подсъдимия Д., и докато св. С. нанасял удари по Д. с
помощта на металната тръба подсъдимият Д. на свой ред нанесъл удар с тръбата в
главата на св. С.. Св. В.Е. се опитал за задържи св. С.. Между св.С. и св.И.П.
настъпило боричкане, при което П. успял да отнеме тръбата от С.. В този момент, лазешком Д. успял да се измъкне от
нападателите си . Опитал се да се изправи, при което му прилошало от
болка. Св.С.П. се отправила към
подсъдимия Д. , като същият и казал, че се чувства зле.
Св.А. с прът в ръка се
отправил към биещите се . Междувременно св. П. се опитвал да задържи св.С.. Св.З.Д.
успял да хване подсъдимият Д. и да го притисне, като в този момент към тях се
приближил св. А. и с помощта на пръта нанесъл удар в гърба на Д. . Св.П. и св.Е.
словесно успели да преустановят боя за
малко. Не след дълго сред основната група биещи се настъпила суматоха. Св. А. и
св. Е. се словили и започнали да се боричкат.
Подсъдимият Д. , който
в този момент бил нападнат от неустановени лица от компанията на С. помолил Д.
за помощ. Д. взел намиращият се в краката му синджир от загражденията на кантара и с негова помощ нанесъл няколко удара
по нападателите на Д.. При тези му действия св. С. получил удар със синджира в коремната
област, а В.Е. , който в този момент бил словен със св. А. бил ударен със
синджира в областта на главата.
Малко след това боят
между двете групи бил преустановен.
Пристигналият на место място
екип на ЦСМП Ямбол отвел подсъд. И.Д. в
Спешно отделение при МБАЛ Ямбол, където същият бил прегледан и му била оказана
медицинска помощ. При извършено му рентгенологично
изследване било установено счупване на левите
напречни израстъци на поясните прешлени .
На място пристигнали
екипи на РУ-Ямбол, сред които свидетелите Е.И., Д.Р., Й.К. и П.С.. Виждайки
пристигащите полицейски автомобили по-голяма част от свидетелите от компанията
на св. С. напуснали местопроизшествието.
Свидетелите И.П., С.М.,
Д.С., Г.С. и В.Е. също посетили Спешно отделение при МБАЛ Ямбол където им била
оказана медицинска помощ.
От представеното СМУ № ***г
се установява, че при извършен на 28.12.2012г преглед на Г.С. е установено наличието на съчетана травма – кръвонасядане в областта на дясната очница
в процес на резорбция с болезнен травматичен оток на тъканите и масивно
лентовидно кръвонасядане в областта на дясната половина на корема,
непосредствено в областта на дясното подребрие, като кръвонасядането е нееднородно и личат отделни елементи с
оток на тъканите. Същото е в процес на резорбция. Описаните увреждания са получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени
по начин и време , както съобщава освидетелствания ( на 23/24.12.2012г).
От представеното СМУ № ***г
се установява, че при извършен на 28.12.2012г преглед на С.М. е установена контузия на главата с наличие на
масивна зашита разкъсно-контузна рана в лявата тилнотеменна област на главата с посока отзад напред с
охлузвания оток на кожата и тъканите наоколо и кръвонасядане
в областта на долната половина на лявата
очница, сътресение на мозъка което е протекло с
изпадане в безсъзнателон състояние за неопределено
време, , охлузна рана в областта на вътрешната повърхност на средната част на
долната устна с разклащане на долните резции болки в
областта на горните резци Описаните увреждания
са получени в следствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по начин и
време , както съобщава освидетелствания (
на 23/24.12.2012г).
Видно то СМУ №***г се
установява, че при извършен на 27.12.2012г преглед на В.Е. е установено наличие на разкъсно-контузна
рана, обработена хирургически по лява теменна област с оток и кръвонасядане около нея. Мозъчно сътресение, Разкъсно контузна рана и кръвонасядане срединно по по долната
повърхност на гръдния отдел на гърба.Установените травматични увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, както съобщава
освидетелствания.
Видно от СМУ *** при
извършена на 27.12.2012г преглед на П.И.
е установено кръвонасядане с кос ход в областта на
лява лопатка към ляво рамо. Установените травматични увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, както
съобщава освидетелствания.
От представеното СМУ ***
при извършен преглед на 27.12.2012г на З.Д.
е установено оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по десния горен крайник в областта
на предмишницата и лакътя. Масивно кръвонасядане и оток по лявата лумбална
област. Описаните увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време както съобщава освидетелствания.
От представеното СМУ ***
при извършения на 27.12.2012г преглед на Д.С. е установена разкъсно-контузна
рана в челната област, обработена
хирургически с оток и кръвонасядане около нея. Оток и
кръвонасядане в областта на носа. Мозъчно сътресение
. Описаните увреждания добре отговарят
да са от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени по
начин и време както съобщава освидетелствания.
Видно от приложеното по
делото СМУ № ***г при извършеният на
24.12.2012г преглед на А.А. е установено наличието на обширен болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето и лявото слепоочие с
мораво червеникаво кръвонасядане, като болките се
засилват при опипване с ръка и при раздвижване на главата. В областта на лявата
очна ябълка се установява наличие на кръвоизлив с червеникав цвят, разположен в
областта на слепоочната половина на очната ябълка. В областта на кръста се
установяват болки и повърхностни
охлузвания върху площ с размери около
18/20см., като болките се засилват при раздвижване на снагата и при
придвижване. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време както
съобщава освидетелствания (а именно на 23/24.12.2012г)
От представеното СМУ № ***г
се установява, че при извършен на 24.12.2012г преглед на И.П. е установено
наличието на болки в областта на окосмените части на главата, като болките в
областта на лявото слепоочие са най-силно изразени, като в същата област
тъканите са с умерено изразен травматичен оток. В областта на дясната половина
на горната и долната устна се установява наличието на рана с охлузени
повърхности и неравни ръбове, разположена в областта на лигавичната
им повърхност с размери около 3-4 см. Тъканите са оточни
и болезнени .Раната е с умерено кървене. В лявата мишнична
област се установява цепковидна рана със сравнително гладки ръбове с дължина около
2см с кръвонасядания на тъканите около нея в протежение
на 4-5см. Болките се засилват при раздвижване на ръката в областта на раменната става. Установяват се умерено
изразени болки в половата област, като тъканите са с умерено изразен болезнен
травматичен оток. Описаните увреждания
са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети както и на предмет с остър връх и
режещ ръб и добре отговарят да са получени по начин и време както съобщава
освидетелствания (а именно на 23/24.12.2012г).
Видно от СМУ ***г при
извършен на 24.12.2012г. преглед на И.Д. е установено наличие на съчетана
травма с контузия на главата с наличие
на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото слепоочие,
сътресение на мозъка, което видно от предварителните сведения е протекло с
изразени вегетативни прояви, контузия на гръбначния стълб с наличие на шест
двойно ивичести кръвонасядания в областта на гърба
със счупване на левите напречни израстъци на ІІ,ІV и V поясен
прешлен с хематом в областта на левия хълбочен мускул с кръвонасядане
и оток на тъканите на лявата поясна област, наличие
на двойноивичести кръвонасядания
в областта на дясната лакътна става и в областта на
лявата предмишница, наличие на охлузвания, кръвонасядания и отокк на тъканите в областта на гръбната
повърхност на дясната длани предните повърхности на двете коленни стави.
Описаните увреждания са получени в
следствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети както и на предмети с цилиндрична
форма и добре отговарят да са получени
по начин и време , както съобщава освидетелствания (а именно на
23/24.12.2012г).
От заключенията на
изслушаните по делото шест съдебно-медицински експертизи се установява , че при
възникнал инцидент на 23/24.12.2012г :
-пострадалият З. Д. е получил разкъсно-ксонтузна
рана в областта на дясната предмишница и задната
повърхност на лакътната става от същата страна с оток
на тъканите и кръвонасядане около раната и масивно кръвонасядане и травматичен оток на тъканите в лявата поясна
област. Получените травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Уврежданията в областта на дясната лакътна става и дяснат апредмишница добре отговарятда са получени при защитно повдигане на дясната
ръка напред и нагоре , пред и над главата с цел нейното предпазване от удари
пир нападение от друго лице. Уврежданията в лявата поясна
област са получени вследствие нанасяне на удар с тъп твърд предмет с
продълговата форма. Получените от пострадалия травматични увреждания добре
отговарят да са получени по начин и време, посочен в досъдебното производство;
-пострадалият Д.С. е
получил контузия на главата с косо разположена разкъсно-контузна
рана в областта на челото с дължина 4 см. и кръвонасядане
между двете вежди с оток на тъканите . Получените травматични увреждания са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
тоест разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Разкъсно-контузната рана в областта на челото е получена вследствие нанасяне на удар с тъп, твърд, тъпоръбест предмет. Кръвонасядането и незначителния оток на тъканите между
двете вежди се дължи на нанасяне на удар
с тъп твърд предмет. Уврежданията добре отговарят да са получени по
време на възникналия инцидент. Вследствие контузията на главата пострадалия е
получил и сътресение на мозъка, което е протекло със степенна промяна на
съзнанието, което е протекло с непълен и
неясен спомен за случилото се. Не са налице данни за изпадане в
безсъзнателно състояние от степен на кома ;
-пострадалият П.И. е
получил контузия на левия раменен пояс с
наличие на кръвонасядане със значителин
размери, разпростиращо се в областта на задната повърхност на лявото рамо и достигащо
до лявата плешка. Пострадалият изпитвал болки в областта на в областта на раменна та област при
раздвижване на лявата ръка. Получените травматични увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.Описаното
увреждане е получено вследствие нанасяне на удар с твърд тъп предмет с
продълговата форма и добре отговаря да е
получено по начин и време , посочен в досъдебното производство;
-пострадалият С.М. е
получил контузия на главата с наличие на масивна разкъсно-контузна
рана в лявата тилно-теменна област на
главата с посока отзад напред с охлузвания, оток на кожата и тъканите наоколо,
която е била зашита в спешно отделение; кръвонасядане
в областта на долната половина на лявата очница,
сътресение на мозъка, което е протекло с липса на пълен и ясен спомен за
случилото се, охлузна рана в областта на вътрешната повърхност на средната част на
долната устна с разклащане на долните резци
и болки в областта на горните резци. Получените травматични увреждания сами по себе си поотделно са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Разкъсно-контузната рана в областта на главата е получена
вследствие нанасяне на удар с тъп твърд, тъпоръбест
предмет. Кръвонасядането в областта на лявата очница е получено вследствие нанасяне на ударс тъп твърд предмет, като човешката ръка, свита в юмрук
има същата форма и увреждането добре отговаря да е получено вследствие нанасяне
на удар с дясната ръка, свита в юмрук , като пострадалият и нанасящият удара са
били лице срещу лице един спрямо друг. Разкъсно-контузната
рана в областта на долната устна и уврежданията на зъбите също са получени по
този механизъм. Описаните увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава самият
пострадал. Вследствие контузията на главата пострадалия е получил и сътресение
на мозъка, което е протекло със степенна промяна на съзнанието, което е
протекло с непълен и неясен спомен за
случилото се. Не са налице данни за изпадане в безсъзнателно състояние от
степен на кома ;
-пострадалият В.Е. е
получил разкъсно-контузна рана на главата в лявата
теменна област с дължина около 4 см и разкъсно-контузна
рана в областта на долната част на гърба с дължина около 3.5см. Получените
травматични увреждания сами по себе си
поотделно са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, тоест разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК. Разкъсно-контузната рана в областта на
главата е получена вследствие нанасяне на удар с тъп твърд, тъпоръбест
предмет. Разкъсно-контузната рана в областта на гърба
е получена по същия механизъм. Описаните увреждания добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава самия пострадал. Вследствие
контузията на главата пострадалия е получил и сътресение на мозъка, което е
протекло със степенна промяна на съзнанието, което е протекло с непълен и неясен спомен за случилото се. Не са налице
данни за изпадане в безсъзнателно състояние от степен на кома;
-пострадалият Г.С. е
получил съчетана травма:кръвонасядане в областта на дясната очница
с болезнен травматичен оток на двете тъканите и масивно лентовидно кръвонасядане в областта на
дясната половина на корема непосредствено в областта на дясното подребрие, като кръвонасядането е
нееднородно и личат отделни елементи с
оток на тъканите. Получените травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Кръвонасядането
в областта на дясната очница е получено вследствие
нанасяне на удар с тъп твърд предмет,
като човешката ръка свита в юмрук има същата форма и увреждането добер отговаря да е получено вследствие нанасяне на удар с
лявата ръка, свита в юмрук като пострадалия
и нанасящия удара са били лице срещу лице един спрямо друг. Масивното
охлузване на кожата на корема с болезнения оток на тъканите и кръвонасяданията добре отговаря да е получено вследствие
нанасяне на силен удар със синджир. Описаните увреждания добре отговарят даса получени по начин и време както съобщава самия
пострадал.
От заключението на
изслушаната по делото комплексна съдебно медицинска експертиза се установява,
че при инцидента на 24.12.2012г на И.Д. е било причинено контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток на тъканите в областта
на лавото слепоочие; шест двойно ивичести кръвонасядания в областта на гърба; счупване на левите
напречни израстъци на първи до четвърти
(І, ІІ, ІІІ и ІV) поясни прешлени. Към
момента на изготвяне на експертизата счупванията на
втори и трети поясни прешлени са заздравели, на първи прешлен не е заздравяло и
е разместено, а на ІV поясен прешлен е налице лъжлива
става в мястото на счупването. ; хематом в областта на левия хълбочен мускул, кръвонасядане и оток на тъканите в лявата поясна област; двойно ивичести кръвонасядания
в областта на дясната лакътна става и в областта на лявата предмишница;
оток , кръвонасядания
и охлузвания на тъканите в областта на в
областта на гръбната повърхност на дясната длан и
предните повърхности на двете коленни стави. Счупването на левите напречни
израстъци на І,ІІ, ІІ
и ІV поясни прешлени е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата по смисъла на чл.
129 НК. Контузията на главата с констатираните
мекотъканни травматични увреждания на главата, гърба, поясната
област и крайниците по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Най-общият механизъмна
причиняване на всички телесни увреждания на
И.Д. са удар и или притискане с или върху твърд тъп предмет. Конкретният
начин на получаване на травматичните увреждания може да бъде определен чрез
съпоставяне на гласните доказателства с обективно установените травми. От
наличните по досъдебното производство
данни може да се направи извода, че в областта на главата са нанесени не по-малко от един-два
удара, в областта на гърба – 5-7, поясно – не
по-малко от 5-6 удара, по крайниците – не по-малко от 4-5. Възможно е ударите
да са повече, като някой от тях суперпозират
(наслагват се ) и дават общо травматично увреждане. От наличните данни е невъзможно
да се определи поредността на нанасяне на травмите,
но е напълно възможно да бъдат причинени по начина и поредността
, посочена от пострадалия. Травматичните увреждания са причинени със
значителна кинетична енергия, т.е. със
значителна сила. Травмите в областта на гърба
и пояса са причинени отзад, като е възможно в момента на причиняването
им Д. да е бил прав, клекнал или легнал по очи.Травматичните увреждания по
горните крайници имат характеристиката на „защитни“. Напълно е възможно след получаване
на травматичните увреждания Д. да се придвижва, лази, ходи, ляга, сяда.
Травматичните увреждания са болезнени до силно болезнени, но не го правят
негоден да извършва целенасочени действия. Фактът, че Д. не е хоспитализиран,
след извършените прегледи, дава основание да се приеме, че състоянието му е
било компенсирано и стабилно. Д. описва правдоподобно от медицинска гледна
точка действията които е извършил и състоянието си. В опасни и критични
житейски ситуации биологично активните вещества подтискат болковите усещания,
освен това те са силно индивидуални.
От заключенията на
изслушаната по делото комплексна съдебно-психолого-психиатрични
експертизи се установява, че както понастоящем така и към момента на инцидента
при подсъдимия Ж.Д. не са налице данни за продължително или кратковременно
разстройство на съзнанието . В сферата
на паметта и интелекта липсват данни за дефицит. Не са налице предпоставки
от както от соматичен, така и от
психичен характер за възникване на състояние на физиологичен афект. Д. към
момента на инцидента не е употребил алкохол или ПАВ. Личностното му развитие е
в норма-не е констатирано наличие на психопатология, личностни абнормности и акцентуации. Лицето
е с екстровертен тип динамика на нервните процеси, което го определя като
активен, общителен, насочен към външната среда, склонен към реактивност. С
повишена невротичност.По темперамент преобладават
характеристиките на сангвиника-
енергичен, работоспособен, , активен, с бърз темп на речта, контактен,
адаптивен. Без данни за понижен контрол над импулсите. Емоционално устойчив.
Липсват данни за внезапност на случилото се , тъй
като е било налице тревожно очакване на предстоящите събития, инициирани от
вербални провокации и ескалирали до физически конфликт. Липсват данни за
стеснено съзнание освен анамнезни такива за известна
минимална липса на спомен от инцидента.
Снизен самоконтрол и импулсивност на поведението, въпреки силно емоционално
наситената атмосфера не се установяват.
Лицето предприема рационални действия както за собствена отбрана, така и за
оказване на помощ на колегата и шефа си. Вегетативни прови
за времето на инцидента не се
съобщават.Налице са анамнезни данни повече
определящи болкови преживявания. Липсват данни за
наличието на физиологичен афект пир Д.. Същият е бил в състояние на повишено
психическо напрежение и тревожност.
От изслушаната по
делото комплексна психолого-психиатрична експертиза
се установява, че както към момента на изследване на подсъдимия И.Д. така и по
време на инкриминираното деяние не са налице данни за продължително или
кратковременно разстройство на съзнанието. Не се установяват данни и за дефицит
в интелекта и паметта. Д. е бил в състояние адекватно и пълноценно да възприема фактите от действителността и да
реагира съответно на възприетото. По време на
инцидента липсват данни за внезапност на
случилото се , било е налице тревожно очакване на събития с негативен знак.
Случилото се е предизвестено и е налице ескалиране на конфликта от вербален към физически. Не се установяват
данни за нарушено или стеснено съзнание, респективно липсват
нарушения на спомнянето за случилото се дори във фрагментарен вид. Нес е
установяват данни за снизен самоконтрол, въпреки емоционалния облик на
случилото се . Д., въпреки застрашеността на живота и
здравето си, предприема действия в защита на колегата и шефа си.Налице е
контрол над собственото поведение и рационалност на действията. Не се
установяват личностни абнормности. Д. е амбиверт- между екстроверт и интроверт, със смесен тип динамика на нервните процеси, при
който се откриват черти, както на екстроверта, така и
на интроверта.Умее да се приспособява в различна
среда, адаптивен. По темперамент се откриват характеристиките както на
холерика- възбудим , със склонност към
гневни изблици, така и на сангвиника-любознателен, открит, с подвижен ум и
интерес към нови идеи. По характер – честолюбив, горд, борбен, отговорен, проявява активност и
самостоятелност, емоционално уравновесен.Без данни за понижен самокнотрол над импулсите. От изследването не се установяавт данни за употреба на ПАВ или алкохол, както и
за преходни болестни състояния от соматичен или неврологичен характер. Д.
работи като охранител в заведението и в изследването твърди , че процесната нощ е изпълнявал служебните си задължения.
Прилошаванията му по време на инцидента интерпретира като такива от соматичен
характер, а именно болкови, а не с емоционален
произход. Не се установяват други вегетативни прояви. При Д. не са налице данни
за физиологичен афект. По време на инкриминираното деяние същият е бил в състояние
на повишено психическо напрежение и тревожност.
Видно от заключението
на изслушаната видеотехническа експертиза с вещо лице
Ф.Т. представеният за изследване диск DVD-R
16 х марка „HP“ с червен цвят съдържа две папки с
видеофайлове с имена „Converted“ и „Finished“. Във всяка папка се
съдържат по осем броя файлове като в първата папка файловете са записани във
специализиран видеоформат „
wmv“ , а във втората са във
видеоформат „ avi“. Записаните изображения са цветни, без
звук с резолюция: за формат „
avi“ – 360х288 пиксела, за формат wmv“ – 640х480 пиксела с
кадрова честота 30 кадъра/сек. С вкопирани в кадър
данни за дата и часово време. След преглед на файловете се установи , че са записани видеоизображения от четири броя камери: камера в ресторанта
пред вратата, камера пред входа на ресторанта от външната страна и две
камери встрани от входа на ресторанта, заснемащи тротоара и улицата. В двете
папки файловете съдържат една и съща информация, но записана в различен
видеоформат. Съгласно вкопираните данни за време
файловете в папка „Converted“ с формат „ wmv“
са регистрирани в интервала : за камерата в ресторанта: от 23:29:35ч на
23.12.12 до 00:02:03ч. на 24.12.12 и от 00:02:04ч. до 00:15:39 на 24.12.12; за
камерата пред ресторанта: от 23:54:52ч до 23:55:04 на 23.12.12 и от 00:02:36ч
до 00:46:31ч. на 24.12.12; за камерите встрани от входа на ресторанта от
00:03:39 ч. до 00:05:53ч. на 24.12.12 и от 00:05:37ч. до 00:10:36ч. на 24.12.12. От лицата и техните действия са извлечени
снимкови кадри, подредени във фотоалбум в хронологичен ред. Извлечените
изображения са с недостатъчно качество и съдържание и са негодни за целите на
идентификация, но потенциално годни за разпознаване.
От заключенията на
изслушаните видеотехническа експертиза и допълнителна видеотехническа
експертиза с вещо лице В.В. се установява , че
изследвания 1 бр. оптичен носител , сребрист на цвят с надпис върху него „ PHILIPS“ RW, DVD+R, 4.7 GB, 120 min., 1-16 х speed, „К.“ 24.12.2012.
Извлечени са снимкови изображения от заснетите лица, и по-специално на лица от мъжки пол, които според
предоставените записи участват в масов побой след 00:05 часа на 24.12.2012г.
пред ресторант „Каприз“ гр.Ямбол. Извлечените фотокопия фиксират в последователност действията на
лицата, доколкото това е възможно, поради прескачане на записа. Самите лица са
посочени като номера, според реда им на включване в побоя и поради факта, че
вещото лице не познава лицата. Поради ниската резолюция не може да бъде
извършено идентификатционно разпознаване на лицата.
Кадрите на записа и фотокопията са
подходящи единствено за разпознаване от лица, които познават участниците в
побоя. Предоставените кадри и извлечени от тях фотокопия са годни за евентуално
разпознаване, но не и за категорична идентификация, поради ниската резолюция на
записващото устройство
С Присъда №*** по НОХД ***
на ЯРС, потвърдена с Решение № ***г по ВНОХД №*** на ЯОС, влязла в законна сила
на 18.04.18г подсъдимият Д.С. (свидетел
по настоящото дело) е признат за виновен в това, че на 24.12.12 около 00.06ч. в
гр. Я. на ул.“И.“ пред р. „К. чрез нанасяне на удари с метална тръба в
областта на тялото и гърба на И.И.Д. (подсъдим по настоящото производство) му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръбначния стълб със счупване на левите напречни участъци на ІІІ,
ІV, V поясен прешлен, довели до трайно затрудняване
движенията на снагата на Д.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимите Д.
и Д. , от показанията на свидетелите П., А., П. ,Р., Г., В., А., от показанията
на свидетелите П., И., К. и С. и дадените в досъдебното производство показания
от посочените свидетели, в приобщените им от съда части, от части от
показанията на свидетелите С., С., И.,М., П., отчасти
от показанията на свидетелите Д., Е. и М. и тези дадени в досъдебното производство,
в приобщените им от съда части, писмените заключения на изслушаните по делото шест съдебно-медицински експертизи, тройна
комплексна съдебно-медицинска експертиза, две комплексни психолого-психиатрични
експертизи, две видеотехнически експертизи и
допълнителна видеотехническа експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещите лица: д-р Ч. – ***, , д-р С. – ***, д-р П.- *** и
д-р М. – ***, д-р П.Ц. (***) и Г.А. (***),
Ф.Т. - експерт НТЛ, В.В. – експерт НТЛ ,а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства: съдебно медицинско удостоверение – 9бр, лист за преглед
на пациент в спешно отделение – 4бр., фиш за образна диагностика – 3бр, договор
за изграждане на система за видеонаблюдение, писмо
изх.№04-23-8-1 от 27.06.14 на НОИ ТП Ямбол и 4бр. справки към него за актуално
състояние на всички трудови договори на
лице , 2 бр. справки от търговския регистър, писмо изх. № 37/15.10.14 на „К.
2005“ ООД, писмо изх. № 7/15.10.14 на „К. 2005“ ООД, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 КТ – 3 бр, трудов
договор- 3 бр. , длъжностна характеристика – 3 бр., график за работата на охранителите
в *** „К.“ през м. декември 2012г, протокол за доброволно предаване, искане за рентгенологично изследване, фиш за спешна медицинска помощ ,
Присъда № ***г по НОХД № *** на ЯРС, Решение №***г по ВНОХД № *** на ЯОС,
Решение № *** по НВОХ на БАС, справка за съдимост – 2 бр.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на показанията на свидетелите С.,
С., П.И.,Д., Е., М., П. и М. в частта им в която се
твърди, че процесната вечер са били бити безпричинно
от собственика на заведението и охраната му като взаимно противоречиви,
логически необосновани и противоречащи на другата група гласни доказателства, а
именно обясненията на подсъимите, показанията на
свидетелите И. П., С.П., П., Ат. А., Ст.А. , на
данните съдържащи се в заключението на изслушаната видеотехническа
и допълнителна видеотехническа експертиза, на
записите, съдържащи се в представеният диск.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че до въпросната вечер Г.С., Д.С., С.П.
и Ив.П. са се познавали , тъй като са
развивали сходен бизнес и са поддържали
нормални взаимоотношения помежду си, като в тази насока са всички
събрани по делото гласни доказателства. Безспорен по делото факт е и , че при
пристигането си в заведението, поради липса на места С. е бил настанен на
служебната маса при собственика на заведението и охранителите, като за да се
случи това св. С.П. е станала и му е освободила собственото си место на масата.
Този факт сам по себе си е достатъчно показателен за това в какви
взаимоотношения са били до този момент С.
и семейство П. Малко след това , при първа възможност, С. и М. са били настанени
на самостоятелна маса и им е взета поръчката, обстоятелства, които се
потвърждават както от показанията на семейство П. и обясненията на подсъдимите
, но и от показанията на С. и М.. При
това положение е логически неоправдано, без какъвто и да е мотив няколко минути
по-късно М. и С. да бъдат изведени от заведението и бити от собственика, така
както твърдят последните. Като собственици на търговски обект житейски обосновано е П. да се стремят да
привличат клиенти, а не обратното, още повече, че в случая не се касае само за
взаимоотношения търговец-клиент, но и за такива на бизнес ниво. Отделно от това
самият С. в показанията си твърди, че П. му е бил приятел и му е помагал. В
това отношение съдът даде вяра на показанията на свидетелите П., Ат.А., П. и
обясненията на двамата подсъдими относно причината за извеждането на С. и М. от
заведението, а именно обидното и провокативно поведение на С. , насочено към
св. А. на фона на явно нетрезвото му състояние
и назряващ конфликт. В същата насока са и показанията на св. Ст.А.,
който е без каквато и да било връзка със страните по делото (подсъдими и
пострадали) и към него момент се е намирал в ресторанта, като клиент на
заведението.
Съдът не даде вяра на
показанията на свидетелите С. и М. в частта им, в която се твърди, че след
извеждането им от заведението са били ударени от св. П.. От една страна
показанията на двамата свидетели се опровергават в тази им част от обясненията
на двамата подсъдими, от показанията на свидетелите П., Ат.А., и П., а от друга страна от данните, съдържащи
се в СМУ. В тази насока съдът не даде
вяра и на показанията на свидетелите С.,
И., Д., Е., М. и П., че при пристигането си на место са заварили пред
заведението С. и М. с разкървавени усти. На първо място всеки един от посочените по-горе
свидетелите сочи, че при пристигането му пред входа на заведението е
заварил и двамата свидетели М. и С. ,
обстоятелство, което се опровергава от записите от охранителните видеокамери на
заведението, на които ясно се вижда, че едва след пристигане на С., И., Д., Е.,
П.П. и М.М. се отправя към
входа на заведението, идвайки от посока паркираните автомобили, при което няма
как да е заварен от посочените по-горе свидетели пред входа на заведението. На второ място всеки един от посочената група
свидетели заявява, че С. и М. са били с разбити усти и по лицата им е имало
кръв, докато при прегледа им от съдебен лекар е
установена единствено разкъсно контузна
рана в областта на устата на св. М. . Доколкото обаче последният заявява, че
след удара в главата е изпаднал в безсъзнание е напълно възможно констатираното
нараняване в областта на устата да е в резултат от самонараняване при падането
му на земята след получения удар в главата.
А при прегледа на св. С. от съдебен лекар единственото констатирано нараняване по лицето е в областта на дясната очница и до колкото
се касае за синкаво кръвонасядане и оток на тъканите,
(т.е. не е налице разкъсно контузна
рана) същото не може да е причина за наличие на кръв по лицето на последния. Показанията
на посочената група свидетели се опровергава и от показанията на св. И. –
полицейски служител от РУ-Ямбол, който заявява, че при пристигането му на место
Г.С. видимо не е имал никакви наранявания. В тази насока са и показанията на
св. Ст.А. и св.Петкова.
Съдът отказа да даде
вяра на показанията на св. В.Е., П.П., П.И. и Д., че
никой от тях не е тръгнал въоръжен към ресторант „Каприз“ като показанията в
тази им част се опровергават както от обясненията на подсъдимите и показанията
на св. Ив.П., С.П., и Ат. Атасанов, така и от
показанията на независимия и безпристрастен свидетел Ст.А., който в показанията
си пред съда заявява: „ В един момент дойдоха 6-7-8 човека, бяха много хора,
дойдоха на бегом със силни викове и това което ми направи впечатление беше, че
този който беше най-отпред, носеше бухалка или прът- метален. Те дойдоха с
викове… нещо като „сега ще ви убием“.
Съдът прие , че
сбиването между групата на И.П. и тази на Д.С. е започнало с нанасянето на удар
с юмрук от страна на Д.С. в лицето на Ив.П., като в тази насока даде вяра както
на обясненията на двамата подсъдими и показанията на св.Ив.П., С.П., Ат.А., които са логични ,
последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от
показанията на незаинтересованите свидетели Ст.А., който сочи, че групата на Д.
С. е дошла към заведението , въоръжена с метални тръби и с викове дошли сме да
убиваме и от друга страна от показанията
на *** Е.И. , който е разговарял с лицата непосредствено след инцидента и от св.П.
е установил, че групата на св.С. е нахлула в заведението и е нанесла побой на
съпруга и и на охраната. В тази насока
са и данните от СМУ видно от които при прегледа на Ив.П. е установено
нараняване в областта на лявото слепоочие и разкъсно контузна рана в областта на устата. Отделно от това от
записите на охранителните камери се установява, че по време на целия инцидент
св. Ив.П. и св. С.П. се опитват да преустановят боя , докато поведението както
на Д.С. , така и на Г.С. е агресивно , дори и след идването и намесата на
полицейските служители. С оглед на всичко изложено по-горе съдът отказа да даде
вяра на показанията на свидетелите С., С., И., Д., Е.,
М., М. и П.П., в частта им,
в която се твърди, че сбиването е започнало с нанесения удар с тръба от страна на подсъдимия Д. в лакета на св. Д..
Действително такъв удар е имало, но не той е инициирал боя, а е бил ответен на
започналото нападение от страна на св. С.
и св. С. над св. П.. Логически неоправдано е св. Д., като охранител в
заведението и лице, натоварено да следи за реда в заведението, в присъствието
на двамата си шефове в момент, в който
последните се опитват да предотвратят конфликтна ситуация, да предприеме по
своя инициатива действия, свързани с нападението над групата на С. и сам да
предизвика ескалиране на напрежението. Още повече, че хората от групата на С.
очевидно са били в явно нетрезво състояние , по- многобройни от тях и са
пристигнали въоръжени и ясно демонстриращи намеренията си за саморазправа. В подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че чувайки полицейските сирени по-голяма част от свидетелите
от групата на С. е напуснала местопроизшествието, избягвайки срещата си с
органите на реда, обстоятелство, което едва ли би било така ако действията им
са били правомерни и те са били битата страна, в каквато насока са им
твърденията.
При установяване на горната фактическа обстановка
съдът не даде вяра на показанията на св.М. в частта им, в която се твърди, че е
получил нараняването си в областта на главата от удар със синджир. На първо
място показанията на свидетеля в тази им част противоречат на показанията на М.
дадени в хода на досъдебното производство, където свидетелят съобщава, че е
получил нараняването си от удар с тръба в областта на главата и от записите от
охранителните камери, на които ясно се вижда, че е получил нараняването си в
резултат на нанесен му удар с тръба от страна на подсъд.
Д..
Съдът не даде вяра на
показанията на св. С. в частта им, в която се твърди, че не е нанасял удари на
никой от охранителите и в частност на подсъд. Д., тъй
като с влязла в сила присъда С. е осъден за причинена на Д. средна телесна
повреда по време на същия инцидент.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Подсъдимите Д. и Д. не
са осъществили шест съставомерни
деяния по чл. 131 ал.1 т.2 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.
Непосредственият обект
на престъплението по чл. 130 ал.1 НК са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Авторството на деянията
се установява както от обясненията на двамата подсъдими, които са логични,
последователни и безпротиворечиви, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на изслушаните
две видеотехнически експертизи и допълнителна видеотехническа експертиза , а така също и от записите на
охранителните видеокамери. Събраният по делото доказателствен
материал относно авторството на деянията , както поотделно, така и в своята
цялост е еднопосочен . Изпълнителните деяния
са се осъществили чрез действие и са се
изразили в нанасяне на удари с метални тръби и синджири по различни
части от телата, крайниците и главите на пострадалите лица.
Видно от заключението
на изслушаната по делото тройна комплексна съдебно медицинска експертиза подсъд. Д., макар и с телесните увреждания, които е получил
по време на деянието , свързани с фрактура на карпалните
костици е могъл да извършва описаната поредица от
телодвижения. Съдът даде вяра на заключението на вещите лица като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Последното е в
съответствие както със събраните гласни доказателства така и с данните от
охранителните камери на обекта.
При извършване на
деянията несъмнено и двамата подсъдими са имали качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК, тъй като въз основа на сключени трудови
договори и вменени им задължения с длъжностна характеристика са изпълнявали
работа свързана с пазене на чуждо имущество. И същите са действали при
изпълнение на службата си, доколкото към момента на инкриминираните деяния са
били на работа като ***в *** „К.“ и с
длъжностните им характеристики им е било вменено при възникване на конфликти с клиенти на
охранявания обект да вземат участие в тяхното разрешаване.
За съставомерността
на извършените деяния по текста на чл. 130 ал.1 НК е необходимо въздействието
върху организма на пострадалото лице да е от такава степен, че да е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия .
В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че С., С., И., Д., Е.
и М. са претърпели увреждания,
характеризиращи ги като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130 ал.1 НК. В
тази насока, относно вида и характера на причинените травматични увреждания
, съдът възприе изцяло заключенията
на изслушаните по делото съдебно –
медицински експертизи, като обосновани,
компетентни и обективно изготвени, съобразени изцяло с приложената по
делото медицинска документация и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и причинените на
пострадалите телесни уврежданя. Видно както от събраните
по делото гласни доказателства, така и от приложената медицинска документация,
свързана с прегледа на част от пациентите в спешно отделение на МБАЛ Ямбол и
СМУ-я при прегледа им от съдебен лекар качественото изменение в здравословното
състояние на пострадалите в негативна насока е настъпило веднага след получените
удари с метална тръба или синджир.
Съдът прие, че при
осъществяване на всяко едно от деянията подсъдимите са действали в условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл. 12 ал.1 от НК. Съгласно цитираната законова разпоредба не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана-за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели.
Съгласно вложеното
разбиране на Върховния съд в Постановление №***г на Пленума, за да е налице
сложния фактически състав на неизбежната отбрана е необходимо започнало и
неприключило обществено опасно и противоправно нападение
от човек, причиняване вреди на
нападателя с цел защита и отблъскване на нападението както и наличие на
съответствие между защитата и нападението. В конкретният случай съдът прие, че
нападението е започнало с пристигането на место на свидетелите И., Д., Е., П.П. и М. , въоръжени с метална бухалка и явно демонстриращи
намеренията си за саморазправа и нанасянето на удара с юмрук в лицето на св.
Ив.П. от страна на св. С. и нанасянето на прободно
порезна рана от страна на св.С. спрямо св. П.. Несъмнен по делото факт е и , че
към момента на причиняване на травмите на свидетелите С., С.,
И., Д., Е. и М. нападението все още не е било отблъснато. Нападението е било общественоопасно, доколкото е довело до засягане на
обществените отношения , осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Било е и противоправно,
тъй като не е било предизвикано от неправомерни действия от страна на лица от
групата на свидетеля И.П., в това число и от действия на подсъдимите. Доколкото
в основата на конфликта между двете групи лица е стояло извеждането от
заведението на св. С. и св. М. съдът приема , че последното е било правомерно, тъй като безспорно по делото е установено, че като клиенти на
заведението последните двама са имали неприемливо поведение и извеждането им
навън е целяло предотвратяването на конфликтна ситуация.
Всяка едно от причинените
от подсъдимите телесни увреждания на пострадалите е било резултат на непосредственото нападение на последните и
е било насочено към преустановяването
му. Като охранители в заведението в служебните задължения на подсъдимите е
влизало предотвратяването на конфликтни ситуации в това число запазване на физическата
неприкосновеност на клиентите и
персонала на заведение и техните работодатели. При създадената конфликта
ситуация , в която група хора, в явно нетрезво състояние, идва пред заведението
, демонстрирайки явни намерения за саморазправа подсъдимите на само, че не са
били задължени да избягат, с цел да предотвратят личното си участие в един
бъдещ конфликт, но служебно са били длъжни да извършат активни действия ,
насочени към неговото предотвратяване или преустановяване. Съгласно вложеното
разбиране от върховния съд: „Не е необходимо отбраната да е единственото
средство за защита. Нападнатият може ,
но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да
търси помощ от държавните или обществени
органи или трети лица.“ В ситуация, в която
боят вече е започнал между двете групи лица действията на двамата подсъдими са били насочени изцяло към отблъскване
на нападението., като последните са нанасяли минимален брой удари на нападател,
до момента в който последният е преустановявал активните си действия спрямо член от групата
на св. П.. Свидетелство за горното е и обстоятелството, че боят е преустановен
преди идването на полицейските служители , след активната намеса на св. Ив.П. и
св.С.П., които са възпирали както действията на св. С. и св. С., останали
най-дълго на мястото на конфликта , така и действия на своите охранители. Съдът
прие, че с оглед конкретната ситуация, а именно реализирано нападение от двойно
по-многочислена група ( осем на четирима в полза на групата на св.С.),
въоръжена с метални тръби (бухалки) и хладно оръжие (св.С.), мястото и времето
на осъществяване на нападението, а именно в навечерието на коледните празници,
пред заведение за обществено хранене, което в този момент е било пълно с
клиенти, е било налице съответствие
между защитата и нападението, доколкото защита е реализирана също чрез метални
тръби и метален синджир, с чиято помощ са нанесени травми на нападателите и
причинените на последните телесни увреждания са приблизително съответни на
уврежданията които самите те са причинили ( с изключение на средната телесна
повреда, причинена на подсъд. Д.). Константна е
практиката на ВКС, че при отблъскване на нападението нападнатият може да
използва и по-интензивни средства и начини
за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Съдът приема, че с оглед конкретиката на обстоятелствата в случая не е налице явно
несъответствие между защитата и нападението.
С оглед изложеното
по-горе и на осн. Чл. 304 НПК вр.
Чл. 12 ал.1 от НК съдът оправда подсъдимите по предявените им шест обвинения по
чл. 131 ал.1 т.2 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК
Съдът отхвърли като
неоснователни предявените от С., С., И., Д., Е. и М.
граждански искове за обезвреда. Деянието което е
извършено при условията на неизбежна отбрана е правомерно, поради което и за
причинените от него вреди нападнатият не
носи деликтна отговорност.
Тъй като подсъдимите бяха
признати за невиновни по предявените им обвинения, на осн.
чл. 190 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: