РЕШЕНИЕ
№ 1462
гр. Пловдив, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330103650 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Инс” АД, ЕИК ********* против П.
В. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени – главни
установителни искове с правна квалификация по 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86 ЗЗД и
евентуален осъдителен по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2019 г. възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит „Екстра” № ***, сключен под формата на
електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП.
Съобразно заявката, била предоставена сумата от 2000 лева, със задължение за
връщане ведно с договорна лихва и такса „гарант“, на 12 вноски до 25.09.2020 г.
Ответникът погасил само първа вноска.
Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № *** по ч.гр.д.№ 13532/20 г. по описа на ПРС, за
следните неплатени суми: 1833,33 лева – главница; 264 лева – договорна лихва за
периода 25.11.2019 г. – 25.09.2020 г.; 151,04 лева – обезщетение за забава за периода
26.11.2019 г. – 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда –19.10.2020 г. до окончателното погасяване и
разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение за недължимост,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличие на валидно
облигационно отношение, се моли за присъждане на главница от 1689,33 лева – като
получена без основание, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда –
1
24.02.2021 г. до окончателното погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Оспорва – наличието на облигационно правоотношение, т.к. договорът не бил
подписан от страните; липсвала ел. заявка, подадена от ответника; липсвала
предоставена информация за договорните задължения, при което бил нарушен чл. 11
ЗПФУР; нямало съгласие на потребителя по см. на чл. 18, ал.1, т.3 ЗПФУР;
твърдението за получен СЕФ; въвежда възражения за недействителност на договора,
поради нарушения на чл. 11, ал.1, т. 10, чл. 22, ал.1, т.12 и т. 20, чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Относно иска по чл. 55 ЗЗД – оспорва твърдяната сума да е получена, при което и да се
дължи връщане на претендирания остатък. Моли за отхвърляне на всички искове.
Претендира разноски. Въвежда възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д.,, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК и уст. исковете са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглежда по същество.
По същество:
По уст. искове:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит „Екстра” № ***, при спазване на законовите
изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена
съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за плащане на всички
вноски; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна
лихва; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за
исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и
предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като
установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания,
както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки - да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за
неоснователни по следните съображения:
Твърденият договор е по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
2
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в
тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез
подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да
установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че - за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр.34/в сила от
7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който
е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в прил. ред. с ДВ,
бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г./, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен /чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180
ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи /чл. 179, ал. 1 ГПК/.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о./.
В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява
извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно изявление и
потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно
правоотношение. Същото е оспорено изрично в ОИМ.
Не са ангажирани каквито и да е доказателства за това, че представеното
заявление за кредит е отправено именно от ответника; че същият е потвърдил
електронно сключването на договора, както и получаването на останалите представени
документи – ОУ, СЕФ и пр. Въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл. 146,
3
ал. 2 ГПК с доклада, страната не направи доказателствени искания /в т.ч. за СТЕ/, чрез
които да установи наличие на електронно изявление от страна на ответника за
встъпване в твърдяното обл. правоотношение, в т.ч., че процесната заявка е направена
именно от профила на потребителя П.В., след което и от този профил при следване на
съответни стъпки на системата да се е стигнало до генериране на договора за кредит.
Няма доказателства същият да е бил приет от потребителя с натискане на бутон
„Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения ймейл, проверил съм данните и
приемам ОУ и Договора“.
Предвид изложеното, при липса на доказване на основния елемент от ФС на
претенциите, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне /при идентични
хипотези – Решение от 16.12.2019 г. по в.гр.д. № 2298/19 г. на ПОС; Решение от
18.12.2019 г. по в.гр.д. № 1567/19 г. на ПОС/.
Ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за
потвърждение с автор В., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните
в установеното съдържание.
Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма
данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия
закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл.18,
ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна
информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че
задължението по чл. 18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено.
За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да
установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй
като такова не се установява, облигационна обвързаност не се доказва.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си,
пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени /в т.ч. – акцесорните като обусловени/.
По иска по чл. 55 ЗЗД:
Налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалния
осъдителен иск, предвид отхвърляне на главните.
По него - ищецът следва да докаже предаване на сочената сума, с която се е
4
обеднил, а ответникът неоснователно се е обогатил, без основание за разместване на
имуществените блага, както и размера на претенцията.
Ответникът следва да установи наличие на валидно основание за задържането
й.
При така разпределената док. тежест, съдът намира иска за основателен.
От приетата по делото разписка от „Изипей“ АД /л.75/ в оригинал се установява
с категоричност предаване/получаване на сумата от 2000 лева от страна на ответника.
Документът съдържа подпис и изписване на имената му, като не е оспорен по никакъв
начин, вкл. откъм авторство. Той удостоверява реалното получаване на сумата. В
тежест на ответника е да докаже основание за задържането й, каквото доказване не се
провежда, поради което и същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. От
приетата по делото ССЕ, която се кредитира като ясно и компетентно изготвена, се
установява, че той е платил на ищеца сумата от 310,67 лева. Тя следва да се приспадне
от получената, при което на връщане, като получена без правно основание, подлежи
именно претендираната в процеса сума от 1689,33 лева. Искът е доказан по основание
и размер, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил
списък по чл. 80 ГПК, като се дължат разноски от 67,57 лв. ДТ за ув. осъд. иск; 85,80
лв. за ССЕ и 180,19 лв. за адв. възн. по съразмерност /само за исковия процес/.
Ответникът е направил искане и представил док. за плащане на 200 лева – адв.
възн., съгл. ДПЗС, като по съразмерност се дължат 114,20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс” АД, ЕИК ********* против П. В. В.,
ЕГН **********, обективно съединени искове за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: 1833,33 лева – главница
по договор за кредит „Екстра” №***; 264 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019
г. – 25.09.2020 г.; 151,04 лева – обезщетение за забава за периода 26.11.2019 г. –
15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда –19.10.2020 г. до окончателното погасяване, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261034 от 20.10.2020
г. по ч.гр.д.№ 13532/20 г. по описа на ПРС.
5
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Кредит Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 85, ет. Мецанин, следните суми: 1689,33 лева /хиляда шестстотин осемдесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/ – получена без основание, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 24.02.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 333,56 лева /триста тридесет и три лева и петдесет и шест
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА на „Кредит Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин да плати на П. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 114,20 лева /сто и четиринадесет лева и
двадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6