Решение по дело №18/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 101
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20243600100018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Шумен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
в присъствието на прокурора Я. М. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20243600100018 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.336, ал.1 от ГПК вр. чл.5, ал.1
от ЗЛС.
В исковата си молба до съда ищцовата страна - Ж. С. Р. излага, че ответникът - Р. В.
С. е неин син. Излага, че живеят в едно домакинство с него, както и че бил с ЕР на ТЕЛК –
Шумен №1858/ 18.08.2017г., с диагноза – "Детска церебрална парализа. Квадрипаретичен
синдром, по-изразен на долни крайници. Умствена изостаналост – със значително
нарушение на поведението. Ексцесивна дегеративна миопия" с дата на инвалидност 15 март
1992 г. ЕР на ТЕЛК – Шумен бил пожизнен. Синът й не можел сам да се обгрижва и да
взема решения, които да бъдат в негов интерес. Той бил мил, добронамерен и доверчив,
което от своя страна щяло да доведе до злоупотреба с него и с притежавани от него вещи.
Грижите за синът й били ежедневни. Той не можел да си сготви сам, не можел да прецени
колко да сложи в чинията си, не можел да се изкъпе сам, не можел да чисти или да върши
каквато и да била друга работа. Той нямал истински приятели, освен двама – трима човека,
които нямало да злоупотребят с него. Неговото ежедневие било да седи вкъщи, а
разнообразието му било да отидат до магазина за хляб всеки ден, за да може да излезе от
вкъщи. Ответникът не можел да взема сам решения и да ръководи постъпките си, той не
разбирал в по-голямата част от случаите и свойството на извършените действия. Ето защо
ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде поставен под пълно
запрещение и същата да бъде определена за негов законен представител и настойник.
Ответника, чрез процесуалния си представител адв.Д. К., е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост и вероятно основателност на
исковата претенция. Описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основава иска
1
били относими към него, тъй като от самото му раждане до момента, за него се е грижила
майка му. Той можел донякъде да се обслужва, но не можел да се грижа самостоятелно за
себе си. Всичко което правел е с помощта на майка си. Обичал да пазарува с нея, но ходел
със страх в „Кауфланд“ тъй като там се опитали да го убият, като му ранили крака и после
заради тях не искал никъде да ходи и даже не излизал от вкъщи дълго време. Ответникът
също искал майка му да продължи да се грижи за него. Не винаги успявал да се обслужва
сам и му трябвало помощ. Моли ако съда прецени иска за основателен и полезен за него, да
бъде поставен под пълно запрещение, за да може майка му да продължи да се грижи за него.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Шумен, изразява становище за
основателност на претенцията, и моли лицето да бъде поставено под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От представеното удостоверение за
раждане е видно, че ищцата е майка на ответника. Последният, съгласно представената
медицинска документация - Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Шумен, е с диагноза:
Спастична церебрална парализа. Детска церебрална парализа. Квадрипаретичен синдром,
по-изразен на долни крайници. Лека умствена изостаналост – със значително нарушение на
поведението. Ексцесивна дегеративна миопия, с определена 99% ТНР без чужда помощ,
пожизнено. От заключението на съдебно - психиатричната експертиза, се установи, че
ответника страда от слабоумие – "Лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка
степен, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение", което
болестно развитие /дефицит, недоразвитие/ на умствено - паметовите способности, а от тук
и на цялостната личност, обуславяло изразените затруднения да възприема правилно
фактите и обстоятелствата от действителността, да ги анализира и съобразява, да ръководи и
контролира собственото си поведение съобразно тях, да защита интересите си и да се грижи
за своите работи. В съдебно заседание, свидетелят потвърждава изложената от ищеца
фактическа обстановка, соченото неадекватно поведение на ответника, невъзможността за
правилна преценка на собствените му нужди, и др., които обуславят и липсата на реална
възможност, ответника да защитава сам интересите си. Видно от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, ответника страда от слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС.
Особеностите на същото обуславяли нарушена възможност той да възприема, анализира,
оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността, и са
пречка да се грижи за своите работи, и да защитава интересите си.
В производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е
определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение. За да се
постави едно лице по запрещение - пълно, или частично е необходимо едновременно да са
налице две условия. Първото е очертано от така нареченият медицински критерий - то да е
болно от слабоумие, или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от
раждането, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест
(психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова
разстройство на съзнанието, което сочи на промЯ. на личността и обуславя неадекватно
2
поведение. С изготвената по делото експертиза е констатирано, че ответника страда от
слабоумие по смисъла на чл.5 - " Лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка
степен, със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение ". Второто
кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието
на правният критерий - то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се
прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в
социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях.
Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с
установеният в него ред, т.е. лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост
на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно
лицето да страда от слабоумие или (и) душевна болест, за да бъде поставено под
запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може
да се грижи за своите работи.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответника лично. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответника поради страданието си не е
в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице са
медицинския и юридическия критерии, които налагат поставянето му под пълно
запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Р. В. С. с ЕГН ********** от с.М....
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на Община
Шумен, за учредяване на настойничество.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3