РЕШЕНИЕ № 696
гр. Пловдив, 01.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова в. гр. дело № 1083/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 във
връзка с чл.278 от ГПК.
Производството е образувано по жалба, вх. № (по
описа на ПдОС) 13732/ 03.05.2017 г. /вх. № 4036/ 27.03.2017 г. по описа на ЧСИ/
от ЕТ „ФРЕШ – П. Ш.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж. к. „**“, бл.**, представлявано от П.
А. Ш. – управител, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Е. И., със съдебен
адрес гр. П., ул. „***, и жалба вх. № (по описа на ПдОС) 13734/ 03.05.2017 г.
/вх. № 4037/ 27.03.2017 г. по описа на ЧСИ/ от П. А. Ш. (след извършено на
основание чл.213 ГПК присъединяване на в. гр. д. № 1084/ 2017 г. по описа на
ПдОС към настоящото дело), с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „***“,
бл.***, чрез пълномощник адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. „***, против
Разпределение № 380 от 13.01.2017 г. на постъпила сума в размер на 129 297 лв.,
изготвено по изпълнително дело № 20138220400556 по описа на ЧСИ М. С.- Ц. рег.
№ **, с район на действие ОС – Пловдив, предявено на 24.03.2017 г.
В жалбите, които са изцяло идентични по съдържание,
се твърди разпределението да е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в него
липсват данни за окончателния размер на вземанията на взискателите към датата
на неговото изготвяне, включително не са посочени ясно вземанията на
взискателите за разноски, в нарушение на чл.495 ГПК не са определени
съразмерните части на взискателите; в нарушение на чл.193, ал.1 ДОПК съдебният
изпълнител не е изпращал съобщение в МДТ Община Сопот преди всяко започнато от
него изпълнително действие, както и се поддържа оплакване, че неправилно в
разпределението са включени вземанията на Община Сопот за недвижимия имот, тъй
като в служебната бележка, издадена от МДТ Община Сопот, не са посочени
конкретните актове, въз основа на които са формирани тези задължения. На
следващо място в жалбата се оспорват изцяло начислените от съдебния изпълнител
такси, като се сочат следните нарушения: че взискателят не е представил
доказателства, че е внасял такси за изпращане на призовки; че взискателят не е
внесъл таксата по т.13 ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределението; че пощенските
разноски не се събират по реда на т.31 ТТРЗЧСИ; че по изпълнителното дело не са
събирани авансови такси, поради което всички изпълнителни действия, по които не
е събрана авансово дължимата такса, са незаконосъобразни, като се поддържа, че
разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК има предвид единствено хипотезата на
субсидираните такси по смисъла на чл.81 ЗЧСИ; че не са посочени конкретните
суми, въз основа на които са начислени пропорционалните такси в размер на 26
367,40 лв. с ДДС, както и не е посочено как е определена конкретно сумата за
внасяне в размер на 3 326,47 лв. с ДДС, с оглед на което не би могло да се провери дали същите са
правилно начислени. Поддържа се
оплакване, че от разпределението не е ясно разпределената в полза на взискателя
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сума в размер на 104 119,26 лв. за кои вземания е
отнесена, като се възразява, че разноските по издаване на изпълнителния лист –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, не представляват вземания на
този взискател, обезпечени с ипотека. Оспорва се, че пропорционалната такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, дължима на съдебния изпълнител, не се ползва от привилегиите по
чл.136, ал.1 ЗЗД и в тази връзка се оспорва нейното включване в групата на
привилегированите вземания. Поддържа се оплакване, че към изготвеното
разпределение липса т. нар. сметка за размера на дълга по т.12 ТТРЗЧСИ, чието
изготвяне е задължително съгласно чл.79 ЗЧСИ. С оглед на изложеното се иска
отмяна на обжалваното разпределение.
Ответникът „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 55, чрез
пълномощник юрисконсулт Х. Г., с писмени възражения оспорва жалбите като
неоснователни, по изложени аргументи, с искане същите да бъдат оставени без
уважение и обжалваното разпределение да бъде потвърдено.
Ответниците „ХипоКредит“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“,
№.14, партер, ТД НАП Пловдив и МДТ Община Сопот, редовно уведомени (връчени
преписи от жалбите) не взимат становище в законоустановения срок.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Минка Станчева
– Цойкова, по обжалваното разпределение, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбите.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
материалите по изпълнителното дело, доводите на страните и мотивите на ЧСИ,
намира за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 15.07.2013 г. от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 04.06.2013 г., издаден по
ч. гр.д. № 724/ 2013 г. по описа на РС- Карлово, с който длъжните ЕТ „ФРЕШ – П. Ш.“,
ЕИК *********, и П. А. Ш., с ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД парични вземания, произтичащи от Договор
за банков кредит от 07.11.2005 г.
Жалбите са подадени в законоустановения три дневен
срок от деня на предявяване на разпределението, от легитимирано лице – длъжник,
и са насочени срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител, внесена е
дължимата държавна такса и е спазена процедурата по администриране по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни, с
оглед на което следва да бъдат оставени без уважение, по следните съображения:
Разпределението
по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са
взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване;
Кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която
се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; Какъв е редът
за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко от тях. В Разпределението се включват само тези вземания,
които са били предявени до деня на разпределението – вземанията на
първоначалния взискател и на присъединените такива – по право или по тяхно искане,
както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са предварително
внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да събере служебно
от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се определя
съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването на
вземанията от еднакъв ред – от правилото на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД за съразмерно
удовлетворяване.
Ето защо
жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК
може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и
техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на
разпределението. При проверка на правилността на разпределението съдът е
обвързан от възведените в жалбата оплаквания.
От
данните по изпълнителното дело се установява, че след предприети от съдебния
изпълнител принудителни действия е проведена публична продан на недвижим имот, с адрес гр. С.,
ул. „***, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 394 кв. м., ведно
с построена в имота сграда с идентификатор ***. С Постановление за възлагане от
23.08.2016 г., влязло в сила на 07.11.2016 г., недвижимият имот е възложен на
ЕТ „Х. – 97- И. К.“ за сумата от 129 297 лв., която сума е постъпила по
изпълнителното дело.
От данните по делото се
установява, че вземането на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД е обезпечено с вписана
ипотека върху гореописания недвижим имот – предмет на публична продан. Върху същия имот
съществува и втора по ред вписана ипотека в полза на кредитора „ХипоКредит“ АД
, който е и присъединен взискател по изпълнителното дело.
Неоснователни
са оплакванията, че в разпределението липсват данни за вземанията на
взискателите, както и че в нарушение на чл.495 ГПК не са определени
съразмерните части на взискателите, тъй като в обжалваното разпределение са посочени
вземанията на взискателите към датата на неговото изготвяне – първоначалният
взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД с вземане, произтичащо от
договора за банков кредит, в което се включват и съдебните разноски за
заповедното производство, предмет на издадения изпълнителен лист в общ размер
от 885 598 лв. (като съответно изтеклата законна лихва върху главницата по
договора за кредит е изчислена до датата на разпределението), вземане за
юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 7080
лв. и разноски за изпълнителното производство в общ размер от 607 лв.;
присъединеният взискател „Хипокредит“ АД с вземане в размер от 23369,74 лв., и
присъдинените по право взискатели държавата чрез ТД НАП Пловдив за публични
вземания в размер от 1458,52 лв. и Община Сопот чрез МДТ Община Сопот за
вземане за данък и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот в общ
размер от 20135,73 лв. В разпределението са посочени и дължимите от длъжника
към съдебния изпълнител разноски по изпълнителното дело, индивидуализирани по
основание и размер – невнесени авансово обикновени такси и дължимата
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане (таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ). На следващо място разпоредбата на чл.495 ГПК не е относима към
настоящото разпределение, тъй като касае хипотеза, когато взискател е обявен за
купувач на имот, обявен на публична продан, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователни
са оплакванията относно допуснати нарушение от съдебния изпълнител във връзка с
установяване вземанията на държавата и общината и във връзка с тяхно включване
в разпределението. По реда на чл.193, ал.3 ДОПК съдебният изпълнител не дължи
изпращане на съобщение до МДТ Община Сопот преди всяко започнато от него
изпълнително действие. Поначало съдебният изпълнител е длъжен да изпраща
такова до НАП, което се установява по делото да е правено. От данните по делото
се установява също, че преди изготвяне на разпределението, по делото са
постъпили справки от НАП за дължимите публични вземания и от Община Сопот за
вземанията за данъци и такси за процесния недвижим имот, обявен на публична
продан. Правилно
в обжалваното разпределение, в ред втори на привилегиите, е включено вземането
на общината за данък недвижим имот върху процесния недвижим имот в общ размер
от 3 695,77 лв., която сума включва задълженията за главница и лихви, и
изцяло съответства на посочената в удостоверението, издадено от община Сопот от
дата 16.12.2016 г. Включването в разпределението на вземанията на общината за
данъци върху недвижимия имот не е обусловено от представяне на информация и
доказателства от общинската администрация за конкретните актове, въз основа на
които са формирани тези задължения.
Неоснователни са
оплаквания в жалбите относно включените в разпределението такси по следните
съображения:
По делото се съдържат данни
и доказателства за извършени от взикателя плащания за дължими обикновени и
пропорционални такси и допълнителни разноски. На следващо място, съгласно т.11
от ТР № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител действия,
извършените изпълнителни действия без да са внесени дължимите авансови такси не
са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат и
отменени по жалба срещу тях. При невнасяне на дължимите от взискателя авансови
такси е предвидена изричната възможност, те да бъдат събрани от длъжника.
Разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК не касае единствено хипотезата на субсидиарните
такси по чл.81 ЗЧСИ, а всички случаи, при които дължимите такси не са внесени
от взискателя авансово, а за същите поначало отговоря длъжникът.
Съгласно изричната
разпоредба на т.31, б „к“ от ТТРЗЧСИ в допълнителните разноски се включват
разходите за заплащане на пощенски и/ или куриерски услуги. Цитираното в
жалбите като съдебна практика решение на ВКС е постановено при старата редакция
на т. 31 ТТРЗЧСИ, като след изменението на ТТРЗЧСИ, бр. ДВ 24/ 2013 г., тези
разходи са сред изчерпателно посочените в т.31 от ТТРЗЧСИ.
В съответствие с приетото
по т.6 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с право
на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са погасени само
разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
юрисконсултско възнаграждение и по осъществяване на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят.
Пропорционалната такса по т.26
ТТЗЧСИ се дължи и събира върху събраната сума за изпълнение на паричното
вземане на взискателя. Така при всяко разпределение на постъпила сума по
изпълнителното дело се дължи такса за изпълнение на парично вземане, която се
определя пропорционално на събраната сума, по правилото, регламентирано в т. 26
от ТТРЗЧСИ, а именно при частично събиране на парично вземане таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума,
като таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената
върху общо събраната сума.
В настоящия случай съдебният изпълнител е посочил
общия дълг към датата на разпределението в размер на 937 641,99 лв., който
е правилно формиран от вземането на първоначалния взискател, произтичащо от договора за банков
кредит и предмет на издадения изпълнителен лист, и вземането му за
юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство, както и от
вземанията на присъединените взискатели „Хипокредит“ АД, държавата чрез ТД НАП
Пловдив и Община Сопот. Размерът на таксата за изпълнение на парично вземане е
определен върху така посочения размер на целия дълг, в съответствие с т. 26, б
„е“ ТТРЗЧСИ, като правилно е изчислен на 26 367,40 лв. с ДДС. Съответно в
съответствие с т. 26., забележка първа от ТТРЗЧСИ е определена таксата за
изпълнение на парично вземане, съответстваща на събраната сума по дълга.
Неоснователни са и оплакванията, че от
разпределението не е ясно сумата 104 119,26 лв. за кои вземания е отнесена,
както и че разноските по издаване на изпълнителния лист – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, не представляват вземания на взискателя,
обезпечени с ипотека, тъй като в разпределението е посочено, че се погасяват
разноските по гражданското дело и частично лихви, което е в съответствие с правилото
на чл.76, ал.2 ЗЗД. На следващо място съгласно разпоредбата на чл.174 ЗЗД
ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските – съдебните разноски
и разноските по изпълнението, с оглед на което вземанията на взискателя за
разноски в заповедното производство – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, се погасяват с право на предпочтително удовлетворение по
чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, тъй като същите са обезпечи с ипотеката.
Неоснователно е оплакването, че към изготвеното
разпределение липса т. нар. сметка за размера на дълга по т.12 ТТРЗЧСИ, чието
изготвяне е задължително съгласно чл.79 ЗЧСИ, тъй като цитираните от
жалбоподателите разпоредби – т.12 ТТРЧЗСИ и чл.79 ЗЧСИ, са неотносими към
извършване разпределение на постъпления по изпълнителното дело. В самото
разпределение се посочват всички непогасени вземания на взискателите – т.е.
посочва се размерът на дълга.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № (по
описа на ПдОС) 13732/ 03.05.2017 г. /вх. № 4036/ 27.03.2017 г. по описа на
ЧСИ/, подадена от ЕТ „ФРЕШ – П. Ш.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „*** бл.*, ет*,
ап.*, представлявано от П. А. Ш. – управител, с ЕГН **********, против
Разпределение № 380 от 13.01.2017 г. на постъпила сума в размер на 129 297 лв.,
изготвено по изпълнително дело № 20138220400556 по описа на ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова рег. № 822, с район на действие ОС – Пловдив, предявено на 24.03.2017
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № (по
описа на ПдОС) 13734/ 03.05.2017 г. /вх. № 4037/ 27.03.2017 г. по описа на
ЧСИ/, подадена от П. А. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „***“,
бл.***, срещу Разпределение № 380 от 13.01.2017 г. на постъпила сума в размер
на 129 297 лв., изготвено по изпълнително дело № 20138220400556 по описа на ЧСИ
Минка Станчева- Цойкова рег. № 822, с район на действие ОС – Пловдив, предявено
на 24.03.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.