№ 124
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20223100200680 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от областен орган в гр.Гюсинг, Р
Австрия за признаване и изпълнение на Решение на несъдебен орган в издаващата държава
въз основа на действия, които по националното й законодателство се преследват като
правонарушения за плащане на финансова санкция, постановено на 03.05.2021 г. и влязло в
сила на 22.05.2021 г. срещу българския гражданин ДЖ. ИБР. К., роден на 07.01.1996 г.,
последен известен адрес с.Рояк, общ.Дългопол, обл.Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за
налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице Д.К., редовно призован, не се явява. В писмено изявление
съобщава, че е възпрепятстван да се яви в с.з поради пътуване и очаква решението на съдия
изпълнител за наказанието.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с решение по дело № ВН-GS/03/216000000359/21 от 03.05.2021 г.,
постановено от областен орган в гр.Гюсинг, Р Австрия, влязло в сила на 22.05.2021 г.
българският гражданин Д.К. е осъден да заплати сумата от 80 евро, представляващи глоба за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на РАвстрия, която сума се
равнява на 156,53 лв /сто петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/.
1
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България,
обл.Варна, заявен от него като постоянен и настоящ, видно от справката НБД. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е
несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае
за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за
налагане на задължение за плащане на парична сума /глоба/ и разноски по влязло в сила
решение за извършено нарушение по законодателството на Германия.
В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови разпоредби, въз
основа на които е издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на
лицето изпълват състава на чл.98, ал.1 вр. чл.58, ал.1 и чл.134 от Закона за движение по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се
касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за
налагане на задължение за плащане на глоба и разходи по адм. процедура, довели до
постановяване на акта. В случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.2, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като
представлява нарушение на правилата за движение по пътищата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 год., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложената глоба и присъдените от несъдебния орган на издаващата държава
разноски за адм. производство, довели до решението представляват финансова санкция по
смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-
11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е
пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо;решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената
финансова санкция е повече от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото на обжалване. Следователно не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително. Засегнатото лице е било уведомено за
възможността лично, или чрез представител да обжалва решението, както и относно
сроковете за обжалване.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
постановено на 15.03.2021 год. Равностойността на 80 евро е 156,53 лева.
2
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1
във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за
налагане на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда
на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по дело № ВН-GS/03/216000000359/21 от 03.05.2021 г., постановено
от областен орган в гр.Гюсинг, Р Австрия, влязло в сила на 22.05.2021 г. българският
гражданин Д.К. е осъден да заплати сумата от 80 евро, представляващи глоба за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата на РАвстрия, която сума се равнява на
156,53 лв /сто петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение,
която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Мартина
Желоситс – компетентен служител в областен орган в гр.Гюсинг, Р Австрия, за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес за ВОП и в 7-
мо дневен срок от уведомяване на засегнатото лице пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3