РЕШЕНИЕ № 79
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2847 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Ц.М.П. против Решение № Ц2153-15-205/16.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № ********** Протокол №
NO1296/29.07.2020r. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила и
материалните норми. В СЗ процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
Административното производство е проведено след
постъпване на информация в ТП на НОИ-Пловдив за образувано досъдебно
производство 260/2019г. по прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на
Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени
средства - оригинални пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии и техните размери, сред които е и пенсионното
досие на жалбодателката. Установено е, че с разпореждане № 006708/04.05.1992г.
на същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.04.1992г. на основание чл.2, ал.1. б "б" от ЗП/отм./ във връзка с
т. 66"и"от ПКТП /отм./ за осигурителен стаж, превърнат към втора
категория 33 г. 10м. и 26 дни, по заявление вх.№ 5806/20.04.1992г. За
определяне размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж от
05.04.1957г. до 31.03.1992г., положен в Завод "А.Ю.'" - Пловдив на
длъжности "плетачка " и "шивачка". Със заявление вх.№ 3089/
24.06.1992г. жалбодателката е представила ново доказателство но отношение на
категорията на осигурителен стаж от 01.02.1982г. до 01.04.1992г., след зачитане
на което, общият стаж, превърнат към втора категория възлиза на 34г. 10м. 26
дни. На основание чл.46а
от ЗП/отм./, считано
от 01.04.1996г. с
разпореждане № **********/02.05.1996г.
е определен индивидуален коефициент 1.007, изчислен от базисен период от
01.04.1989г. до 31.03.1992г. с доход 24084.00 лв. по представен с документите
за пенсиониране образец УП-2 № 188/17.04,1992г.. издаден от Завод "А.Ю."
- Пловдив. Със заявление вх.№ 114291/23.12.1999г. е направено искане за
преизчисление на личната пенсия от осигурителен доход за тригодишен базисен
период 01.01Л982г. - 31.12.1984г. с доход 9230.00 лв. и допълнително положен стаж
от 01.09.1997г. до 01.10.1999г., за което е приложила съответно образци УП-2
№13/11.11.1999г. и УП-3 № 12/11.11.1999г. с посочен издател
"Ефиртекс" ООД-Пловдив. На основание чл.26, ал.З от ППЗП/отм./,
считано от 01.01.2000г. пенсията е преизчислена с разпореждане № **********/ прот.
№ N01014/21.02.2000r. Зачетен е стаж от втора категория по т. 66"и"
ПКТП/отм./ - 35г. 00м. 20 дни, индивидуален коефициент 1.274.
Констатирано е, че по представена по-рано от жалбодателката
декларация с вх.№ МП-4743/22.05.2013г., при предходно изясняване правомерността
на получаваната от лицето лична пенсия, същата е посочила, че е работила от
1957 г. до 01.04.1992 г. при осигурител Завод "А.Ю." - Пловдив на
длъжност "плетачка", не съхранява документи за осигурителен стаж
поради изгубването им, както и че при тази предходна проверка служебно са
снабдени следните документи:
От ООА при ТП на НОИ-Пловдив е изискано издаване на
образец УП-13 за декларирания стаж. С изх. №К-4743#1-6722/23.09.2013г. ООА
уведомява, че са приети разплащателни ведомости на "Филтекс" АД /Завод
"А.Ю." - Пловдив/ за период 1960г.-2001г., като впоследствие за
период 1960-1962г. същите са унищожени поради изтичане на 50 годишен срок на
съхранение, установен в Закона за националния архивен фонд. На жалбодзателката
са издадени образци УП-13 № ВК-4743#1-6723/23.09.2013г., УП-13 №
ВК-4743#1-6724/23.09.2013г. и УП-13 № ВК-4743#1-6725/23.09.2013г., за стаж,
съответстващ на посоченото от нея като продължителност и заемана длъжност за
периода след 01.01.1963г. до 31.03.1992г.
Издадени са образци УП-15 за получен доход за периоди 01.04.1989г.
-31.03.1992г.- базисния период, избран от лицето при отпускане на пенсията и от
01.01.1982г. -31.12.1984г., базисен период, с който е изменена пенсията за ОСВ на
основание чл.26, ал.З от ППЗП/отм./, считано от 01.01.2000г. Съгласно издадените образци УП-15 доходът за
периода от 01.04.1989г. - 31.03.1992г. - 24084.00лв., съответстващ на
индивидуален коефициент 1.007 се различава минимално от дохода, фигуриращ в електронната
база на НОИ и въз основа на който е определен размера на пенсията при
отпускането й, като разликата вероятно се дължи на непреизчислени болнични за
периода. Въз основа на разплащателните ведомости е установен доход 6924.00 лв.
за период от 01.01.1982г. - 31.12.1984г., съответстващ на индивидуален
коефициент 0.956. Поради липсата на оригинално пенсионно досие към момента на
проверката, респективно оригинален образец УП-2, издаден от осигурител Завод
"А.Ю." - Пловдив, препятстващи да се установи причината за
установената разлика, изплащането на пенсията е продължено при съществуващите в
електронната база данни за стаж и доход.
Във връзка с постъпилата информация по образуваното досъдебно
производство 260/2019 г. по прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на
Районна прокуратура - Пловдив е пристъпено към ново изясняване на правомерността
на получаваната от жалбодателката лична пенсия за ОСВ.
С писмо № 2175-15-287#1/08.05.2020г. е изискана проверка
от контролен орган в ТП на НОИ-Пловдив, която да изясни достоверността на
образец УП-2 №13/11.11.1999г. относно осигурителния доход за периода от
01.01.1982г. до 31.12.1984г. и на образец УП-3 № 12/11.11.1999г. относно
осигурителния стаж за периода от 01.09.1997г. до 30.09.1999г., с посочен издател
"Ефиртекс" ООД-Пловдив. За резултата от проверката от контролен орган
при ТП на НОИ-Пловдив са издадени доклади с изх. №2175-15-287#4/19.05.2020г. и
№ 2175-15-287#8/20.07.2020г. със следните констатации:
По данни от Търговски регистър осигурителят "Ефиртекс"
ООД, ЕИК *********, е създаден с решение № 3364/08.03.1994г. по ф. дело №
1520/1994г. на Пловдивски окръжен съд. Съгласно договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 17.12.2014г. дружеството е прехвърлено на друг едноличен
собственик на капитала. В осигурителното досие №21060 на ООД
"Ефиртекс", намиращо се в ТП на НОИ-Пловдив се съхраняват съдебно
решение № 3364/08.03.1994г. за вписването на осигурителя в Търговския регистър,
учредителен протокол от 18.02.1994г., дружествен договор от 1994г., декларация
от 01.03.1994г. на първия управител на дружеството за начало на упражняване на
дейност от 01.03.1994г. Извършената проверка в Регистъра на осигурените лица в
НОИ е установила, че осигурителят е подавал данни с декларация образец №1
"Данни за осигуреното лице" за лица, наети по трудово правоотношение
за периода от 01.01.1997г. до 31.12.2014г., като има постъпили суми за
осигурителни вноски за периода от 01.01.1997г. — 31.12.2012г. Установено е, че
съгласно съдебно решение № 3364/08.03.1994г., съхранено в досието на
осигурителя и по данни от информационните системи, "Ефиртекс" ООД-
Пловдив е вписан в Търговския регистър, считано от 08.03.1994г. и няма данни да
е правоприемник или съхранител на ведомости на друг осигурител, при което няма
как да е издал на г-жа П. документ за доход за времето от 01.01.1982г. до
31.12.1984г., тъй като проверявания документ включва периоди преди вписването
му в Търговски регистър и преди началото на дейността му.
При така установеното за определяне правото и размер на
личната пенсия на г-жа П. е зачетен осигурителен стаж от 05.04.1957г. до
30.09.1999г., както следва: осигурителен стаж от втора категория - 27 г. 03 м.
26 дни, осигурителен стаж от трета категория - 08 г. 04 м. 00 дни, общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО -
42г. 05м. 25 дни. Размерът на пенсията е определен от 3-годишен базисен период
от 01.04.1989г. до 31.03.1992г. с доход 24084.00 лв., индивидуален коефициент
1.007, тъй като е по-благоприятен от индивидуалния коефициент 0.956 за базисен
период 01.01.1982г. до 31.12.1984г., установен по разплащателни ведомости на
Завод "А.Ю." - Пловдив. Осигурителен стаж, положен след пенсиониране
при осигурител "Ефиртекс" ООД-Пловдив е зачетен по данни от Регистър
на осигурените лица в НОИ за период от 01.01.1999г. до 30.09.1999г. съгласно
чл.40, ал.1 от НПОС.
При така изложеното пенсионните органи са преценили, че с разпореждане № **********/Прот.
№ N01014/21.02.2000r. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. М.П.
е определена в неправилен размер и с разпореждане № **********/ прот. №
NO1296/29.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т.2, б "д" от КСО, считано
от 01.01.2000г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/
на Ц.М.П.. В хода на задължителното административно обжалване по реда на чл.117
от КСО не са представени нови документи за осигурителен стаж и доход. В хода на
съдебното производство ответникът е представил допълнителни доказателства с
молба изх.№Ц2103-15-22#2/11.12.2020 г., както и са постъпили с вх.
№3940/04.03.2021г. от ОД на МВР-Пловдив сканирани копия на документи,
съставляващи оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката. В отговор на
въпроси по чл.176 от ГПК жалбодателката е заявила в писмен вид, че е работила в
„Ефиртекс“ ООД, като шивачка от втората половина на 1997 г. до втората половина
на 1999 г., а документите за допълване
на трудовия стаж и изменение на пенсията били подадени от „Личен състав“ на
фирмата, а не от нея, като не знае кой служител е приел документите. Изслушано
е заключение по назначената СГЕ, като вещото лице сочи, че подписът в молба заявление
от 13.12.1999 г. не е положен от А.Б. /лицето, при което са намерени
изчезналите пенсионни досиета, по повод на което е образувано посоченото
досъдебно производство/, ръкописният текст в молбата е изпълнен от посоченото
лице. Всички тези доказателства обаче по никакъв начин не оборват направените
изводи от страна на пенсионните органи, напротив потвърждават правилността на
същите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в относимата редакция предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е
неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на
това основание няма пречки да бъде извършена проверка по пенсионното досие
относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от
осигурителите, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на
проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна
страна изводи, че към 01.04.1992 г., определена за начална дата на пенсията,
жалбодателката не е имала право на пенсия, на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗП
/отм./. Органите на НОИ в хода на
извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване
осигурителния стаж на жалбодателката. От друга страна тя, като лице,
претендиращо право на пенсия, не е доказала по пътя на пълно насрещно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.),
както претендира. Следва да се отбележи,
че за приложението на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е без значение обстоятелството дали е съхранено или не оригиналното
пенсионно досие на лицето. Липсата на пенсионното досие в архивохранилището на
ТП на НОИ – Пловдив при условие, че представените документи при пенсионирането
са били върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните
административни актове, още повече, че пенсионната преписка е била служебно
възстановена и жалбодателката е разполагала с възможността да участва в тази
процедура. В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за административния
орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните
досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното
съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето
на административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се
производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на
параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 1992 г., а както се каза нито в
административното, нито в съдебното производство не са се доказали параметрите,
при които на жалбодателката първоначално е била отпусната пенсия, като
доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането
на пенсията през 1992 г., е на жалбодателката, докато за административния орган
не съществува задължение да доказва отрицателни факти. В същия смисъл е и преобладаващата съдебна
практика на шесто отделение на Върховния административен съд.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена неоснователната жалба на Ц.М.П. против решение № Ц2153-15-205/16.10.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/
Протокол № NO1296/29.07.2020r. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив. При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде жалбодателката да заплати на НОИ –
гр.София разноски в размер на общо 300
лв. - 100 лв. за осъществената
юрисконсултска защита и 200 лв. внесен депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.П. ***, ЕГН **********, против Решение №
Ц2153-15-205/16.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено разпореждане № ********** Протокол № NO1296/29.07.2020r. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.М.П. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: