Решение по дело №173/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 260026
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890200173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е   

                                        гр. Сливница, 24. 11. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 173 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            Н.Г.З., с ЕГН ********** ***, офис 309 чрез адв. С. от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1204-002380 / 16.08.2019 г. на Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят твърди, че на посочената дата действително се движил  пред л.а.“Пежо“, който предприел изправарване без да подаде светлинен сигнал. Докато лекият автомобил се намирал в лявата лента, но все още зад управляния от жалбоподателя автобус, последният също предприел изпреварване и преминал в лявата лента пред „Пежо“ –то. Жалбоподателят счита, че водачът на лекия автомобил се ядосал от ситуацията и впоследствие, когато успял да изпревари автобуса и минал пред него започнал рязко да натиска спирачката, с което създал опасност за пътниците в автобуса и това наложило жалбоподателят да увеличи дистанцията. Впоследствие при пристигането си на ГКПП – Калотина жалбоподателят бил предупреден от свои колеги, че са забелязали лекия автомобил на паркинг в близост, най-вероятно да чака органите на реда. Изтъква, че в АУАН и НП е налице неяснота в описанието на нарушенията и механизма на настъпване на ПТП. Поддържа, че не е извършил действия, които да са допринесли за настъпване на ПТП. При тези съображения моли НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № 756655 / 31.07.2019 г., наказателно постановление №  19-1204-002380 / 16.08.2019 г. на Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, протокол за ПТП № 1604889 от 02.03.2019 г., заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г.  и заповед № 8121К– 8153 / 25.07.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, справка за регистрация и собственост на МПС, и показанията на свидетеля Н.Б.Г.), намира следното:

На 02.03.2019 г. полицейският служител И.Г.Г. около 09.15 ч. съставил протокол за настъпило около 08.30 ч. в района на 16-ти км. на ПП – I – 8 в посока гр. София – ГКПП Калотина ПТП, реализирано при маневра изпреварване от страна на водача на автобус, марка „МАН А 03“ с рег. № …., който ударил в предната дясна част лек автомобил, марка „Пежо”, модел „508“, с рег. № , който се движел в същата посока в лявата лента за движение. Протоколът бил съставен от мл. инспектор Г., който съставил и докладна записка от 02.03.2019 г., по сигнал от ОДЧ, подаден от водача на лекия автомобил. На мястото на произшествието се намирал водачът на лекия автомобил. При извършената проверка било установено, че автобусът е собственост на „Н. М Т.“ ЕООД и бил управляван от жалбоподателя.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН №  АУАН № 756655 / 31.07.2019 г., въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление №  19-1204-002380 / 16.08.2019 г.

В АУАН и НП е отразено, че на 03.03.2019 г. около 08.30 ч. в община Драгоман, на ПП І-8 като водач на автобус марка „МАН А 03“ с рег. № …., собственост на „НИКИ М ТРАВЕЛ“ ЕООД, с посока на движение от гр. София към Калотина, като на 16-ти км. извършва следните нарушения: 1. При извършване на маневра изпреварване не се убеждава, че няма да създаде опасност за движението и реализира ПТП с „Пежо 508“ с рег. № СВ 8226 АР, реализирайки ПТП в предна дясна част – нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП. 2. Не изпълнява задължението си да спре и да установи последиците от ПТП – нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално додпустима, - подадена в в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Н.Г.З. е започнало по акт за установяване на административно нарушение № 756655/31.07.2019 г. В описателната част на АУАН и НП е отразена дата на извършване на твърдяните нарушения 03.03.2019 г. около 08.30 часа на ПП І – 8 в района на 16-ти км. В приетия по делото като писмено доказателство протокол за ПТП, съставен в 09.15 ч. на 02.03.2019 г. е отразено, че нарушението е извършено на 02.03.2019 г. около 08.35 ч. Същата дата е посочена и в съставената докладна записка. При така констатираната разлика в датата в цитираните документи, не става ясно кога са извършени нарушенията. От друга страна при отразената и в АУАН, и в НП една и съща дата – 03.03.2019 г. не става ясно как актосъставителя и АНО са достигнали до извода, че нарушенията са осъществени на тази дата. За  преодоляване на това несъответствие не допринасят и показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Н.Б.Г., който съвсем общо описва случаят, за който е съставил АУАН.

При това положение следва да се приеме, че е налице противоречие относно съществен признак от обективната страна на деянията – датата на извършването им, като липсва яснота дали те са извършени на 02.03.2019 г. или на 03.03.2019 г.

Несъответствието на посочените в акта и НП елементи от състава на установеното нарушение опорочава последното, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и възпрепятства лицето, срещу което АУАН е съставен и съответно е издадено НП, да упражни правото си на защита.

            Така издаденото НП не съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Последната разпоредба също изисква в него да бъде направено описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. Доколкото с наказателното постановление се санкционира установено по надлежния ред нарушение, несъответствието между съществените елементи от състава на твърдяните нарушения означава, че административнонаказващия орган не е индивидуализирал нарушенията, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които са извършени и квалифицирането им по конкретна норма от закона, чийто обективни и субективни признаци от състава осъществява.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в разпоредбата на съответната материалноправна норма. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай не е налице такова единство в посочването на всички обстоятелства по извършване на твърдянитe нарушения. Така констатираното противоречие е лишило наказаното лице от възможността да разбере кога и какви  нарушения е извършило, за които следва да му бъдат наложени административни наказания и оттам – адекватно да организира защитата си в административнонаказателното производство.

            Тъй като се касае за особено съществено нарушение, допуснато от административнонаказващия орган, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя З. и най – вече правото му на защита. Посочените недостатъци препятстват правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес, за да защити собствените си права и законни интереси.

Доколкото в случая не е направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски по чл.63, ал.3 ЗАНН съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1204-002380 / 16.08.2019 г. на Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на Н.Г.З., с ЕГН ********** ***, офис 309, за нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: