Решение по дело №95/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20227140700095
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

                               № 232/01.06.2022г.

                                   гр.Монтана

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на девети май  , през две хиляди двадесет и втора  година в състав :  

 

                                              Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Александрина Александрова и с участие на прокурора Галя Александрова като…… разгледа………..докладваното…………….от съдията…БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№95/2022г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е по реда чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***, против Заповед № ДС-29     1/25.01.2022г. на Председателя на Народното събрание  на Република България, с която на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. и чл.8,ал.1,т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. на длъжност „главен секретар“ на Народното събрание с ранг І старши ,считано от 25.01.2022г.,изплатено му е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ,на основание чл.61,ал.2 и ал.3 от ЗДСл. и обезщетение в размер на основната заплата ,определена към момента на признаване на уволнението за незаконно ,за времето ,през което е останал без работа ,но за не повече от 6 месеца на основание чл.104,ал.1 ЗДСл.

 В жалбата си ,жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта ,като издадена при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административно- производствените правила , и несъобразяване с целта на закона. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение е отменено предходно прекратяване на служебното му правоотношение на длъжността ,която заемал „главен секретар“ на НС на РБ ,като на 26.11.2021г. е подал заявление да бъде възстановен на длъжността“главен секретар“ на НС на РБ,а на 29.11.2021 г. и се явил на работа в администрацията на НС ,но не бил допуснат да изпълнява служебните си задължения.На 25.01.2021г. му били връчени две заповеди- заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ-предмет на адм.д.№127/2022г. по описа на АС-Монтана, и заповед №ДС-291/25.01.2022г. ,с която било отново прекратено служебното му правоотношение-предмет на настоящето производство. Твърди ,че е назначен без срок и мандат на действие на служебното правоотношение ,поради което с прекратяването на служебното му правоотношение с оспорената в настоящето производство заповед е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила ,поради което моли за нейната отмяна.

В съдебно заседание, чрез адв.С.Н. моли за отмяна на заповедта като твърди ,че Правилника за организацията и дейността на НС не е специален закон по отношение на ЗДСл.,т.к. е юридически акт с по-нисък ранг и е влязъл в сила след като жалбоподателя е бил възстановен на работа и не е предвидено обратно действие.Претендира присъждане на разноски,съгласно списък.Представя и писмени бележки вх.№1021/ 11.05.2022г. в определения от съда срок с подробни мотиви за отмяна заповедта.

Ответникът- Председателя на НС на Република България ,чрез пълномощниците  си гл.юрк.Илия С*** и Г*** К*** –съветник с юридическо образование и юридическа правоспособност   в Дирекция“Правни дейности и обществени поръчки“  в НС на РБ намира ,че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да се потвърди.  Представя и писмени бележки ,вх.№1049/12.05.2022г.в определения от съда срок с подробни мотиви ,като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП-Монтана ,прокурор Г*** Александрова дава заключение за основателност на жалбата,и незаконосъобразност на заповедта ,по изложени в писмено заключение мотиви.

Административен съд – Монтана , като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че Заповед № ДС-195/22.05.2019г.на Председателя на НС на Република България , с която е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. като „Главен секретар“ в НС на РБ , е отменена със съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение№11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г.

В законоустановения 14 -дневен срок ,със заявление вх. № АД-46-1194-29/26.11.2021г. ,адресирано до Председателя на НС, жалбоподателя е заявил готовността си за явяване в администрацията за възстановяване на предишната длъжност в съответствие с чл. 122, ал. 1 ЗДСл и в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. Видно от приложен протокол, същият се е явил на 29.11.2021г. на работа в администрацията на НС с готовност да заеме предходната си длъжност като „главен секретар“ на НС на РБ.

Не е спорно по делото, че същият не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения,като на 25.01.2022г.  са издадени две заповеди от новия вече  Председател на 47 НС на Република България- Заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и влезлите в сила съдебни решения на АССГ и ВАС е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ и Заповед №ДС-291/25.01.2022г. ,с която било прекратено отново служебното му правоотношение,но на основание чл.108,ал.1 от ЗДСл. във вр. с чл.8,ал.1,т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с мотиви ,че правоотношението на главния секретар на НС е за определен мандат –до избор на Председател на новото 47 НС ,което е станало факт на 03.12.2021г.т.е. длъжността е мандатна.Приложен е към преписката и препис от решение за избор на Председателя на 47 НС Н*** Г*** М*** на 03.12.2021г.

Изискана е от съда и приложена по делото ,приета като доказателство административната преписка  в цялост.Приети са и приобщени към доказателствения материал по делото справка за начислени и изплатени на жалбоподателя всички обезщетения по двете заповеди-за възстановяване на длъжността №ДС-288/25.01.2022г. и за прекратяване на служебното му правоотношение№ДС-291/25.01.2022г., както и заповед №ДС-287/25.01.2022г. на Председателя  на новото НС ,с която е преназначена на длъжността“главен секретар“в НС на РБ Г*** К*** ,считано от 25.01.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспорената Заповед №ДС-291/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България е връчена лично на жалбоподателя на 25.01.2022г., а подадената срещу нея жалба ,вх. № 4478/07.02.2022г.по описа на АССГ   е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК лице – адресат на акта. В този смисъл жалбата е допустима ,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването,съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения,както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. Разпоредбата препраща за реда към АПК/чл.133,ал.1/ ,съгласно който делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес на адресата на акта , в случая по постоянен адрес на жалбоподателя,който видно от справка от НБД“Население“ се намира  в гр.Монтана ,поради което делото е местно подсъдно на АС-Монтана.

Настоящият състав е разделил производството по оспорване на двете заповеди-за възстановяване на длъжността и последващата заповед за прекратяване на служебното му правоотношение ,за разглеждане в две отделни самостоятелни съдебни административни производства-предмет на адм.д.№127/2022г. и адм.д.№95/2022г.

 Разпределил е и доказателствената тежест на страните ,съгласно правилото на чл.170,ал.3 АПК в Разпореждането за насрочване на делото от 04.04.2022г.

По отношение компетентността на органа и формата на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от Конституцията на Република България, на първото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник -председатели. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Решение на Народното събрание от 03.12.2021 г. за избор на председател на Четиридесет и седмото Народно събрание./л.57/. В нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС, обн. ДВ. бр.109 от 21 декември 2021 г.) императивно е определено, че Председателят на НС назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание. При издаване на процесната заповед, са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 108 от ЗДСл., посочени са правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. установява като задължителен реквизит на акта посочване само на правните такива. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви от органа по назначаване. С оглед на гореизложеното ,заповедта е издадена от компетентен орган ,при наличие на законово правомощие за това,и в установената форма на акта .

По отношение на спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Съдът намира ,че не са допуснати процесуални нарушения при нейното издаване.Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), със закона се урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

Нормата на чл. 73 от КРБ регламентира, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.Това е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание /обн. ДВ бр. 109 от 21 декември 2021 г./.В свое Решение № 7 от 25.05.2010 г. по к. д. № 5/2010 г., с докладчик съдия Г*** П*** , Конституционният съд (КС) се е произнесъл по правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като е приел, че „Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон, но по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.Като правно основание в заповедта за прекратяване е посочена общата норма на чл.108,ал.1 от ЗДСл. ,съгласно коятослужебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба“.В ЗДСл, не е предвидена изрична правна норма уреждаща конкретния случай, с оглед на което в процесната заповед е посочена съответната относима в ПОДНС правна норма-чл.8,ал.1,т.10 от ПОДНС.Правилникът има силата на закон ,съгласно посоченото по-горе Решение№7 от 25.05.2010г на КС на РБ ,при което правилно в процесната заповед органът по назначаване/освобождаване се е позовал на това правно основание -нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС ,като самостоятелно основание за прекратяване, предвидено в специален на ЗДСл. закон. В този смисъл съдът не споделя възражението на адв.Н., като процесуален представител на жалбоподателя ,че ПОДНС не е специален спрямо ЗДСл и че е акт ,който стои по-ниско от закона в йерархията на нормативните актове.

Видно от Заповед №ДС-81/05.05.2015г. на Председателя на предходно НС , И.М.С. е назначен първоначално на длъжност Директор в Дирекция “Информационни и комуникационни системи“ в НС за срок до завръщане на титуляра,считано от 07.05.2015г. ,а със Заповед №ДС-82/05.05.2015г. на Председателя на НС да осъществява  по допълнително служебно правоотношение и длъжността „главен секретар“ на НС.Със заповед№ДС-84/18.05.2015г. на Председателя на НС същият е преназначен на длъжността „главен секретар“ на НС с ранг ІІ старши ,на основание чл.82 от ЗДСл.Със заповед№ДС-059/09.05.2017г. на  Председателя на НС същият е преместен на държавна служба в Министерството на правосъдието ,като съгласно Заповед№ДС-193/22.05.2019г.е прекратено временното му преместване ,от директор“Управление на собствеността“в Министерство на правосъдието, в „Главен секретар“ на НС,считано от 22.06.2019г.Със Заповед№ДС-195/22.05.2019г. на Председателя на НС е прекратено служебното му правоотношение с НС ,на основание чл.107,ал.1,т.7 във вр. с чл.7,ал.1,т.6 и чл.108 от ЗДСл. и т.1 от Класификатора на длъжностите в администрацията на НС ,утвърден с Заповед№АД-950-05-26/08.02.2019г. на Председателя на НС. Заповедта е отменена със съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение№11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г. Макар да не е упоменато изрично в заповедта за назначаването му , длъжността е срочна,като това следва от императивната разпоредба на чл.8,ал.1,т.10 от ПОДНС ,където е записано че  „главния секретар се назначава и освобождава от Председателя на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание“. Затова и служебното правоотношение на „главния секретар“ е срочно по силата на закона и е обвързано с изтичане на срока ,за който е избран –до избиране на  председател на следващо НС, т.е. е обвързан от  мандата на Председателя на НС ,който го е избрал. Правомощията на главния секретар са регламентирани подробно в Правилника за работата на администрацията на НС /в сила от 23.04.2021г./, където в чл.7 ,ал.1 е записано: „Главният секретар осъществява административното ръководство, координация и контрол върху дейността на парламентарната администрация съгласно разпорежданията на председателя на Народното събрание. Той организира дейността и повишаването на капацитета на парламентарната администрация“.Следователно в дейността си главния секретар е помощен орган на Председателя на НС ,който го е избрал и с изтичане мандата на Председателя ,се прекратява и служебното правоотношение и на главния секретар,за което не е необходимо да има издаден нарочен писмен акт ,което произтича от същността на служебното правоотношение-срочно за определен срок-до изтичане мандата на Председателя на НС ,който го е назначил. Касае се за висша ръководна  длъжност ,съгласно  общата разпоредба чл.5,ал.2 от ЗДСл. ,която гласи:“Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.“ „Главния секретар“ е висша ръководна длъжност ,която  е изборна за определен срок ,без оглед дали това е упоменато изрично  в заповедта за негово назначаване/ преназнаване.По силата на изричен административен акт ,въздигнат в закон ,какъвто е ПОДНС  служебното правоотношение на „главния секретар“ е срочно по силата на закона и е обвързано с изтичане на срока ,за който е избран –до избор на  Председателя на следващо НС, т.е. е обвързан от  мандата на Председателя на НС ,който го е избрал. Затова и прекратяването на служебното му правоотношение на 25.01.2022г. е направено в съответствие с материалния закон към момента на издаване на заповедта/по арг. на чл.142 АПК/,при действащ Правилник за организацията и дейността на НС в сила от 21.12.2021г.,като не са нарушени административно-производствените правила и материалния закон при нейното издаване.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с новия вече Председател на 47 НС отговаря и на целта на закона. Главният секретар е държавен служител ,който по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация ,в случая в НС и подпомага орган на държавната власт ,какъвто е Председателя на НС при осъществяване на неговите правомощия.Същите са ясно регламентирани в чл.7 ,ал.1 от Правилника за работата на администрацията на НС ,а именно да осъществява административното ръководство, координация и контрол върху дейността на парламентарната администрация ,съгласно разпорежданията на председателя на Народното събрание,при което при действащ нов Председател на 47 НС Н*** М*** и избран от него нов главен секретар Г*** К*** ,който да го подпомага в дейността му ,настоящата заповед за прекратяване на служебното правоотношение със предходен  главен секретар ,избран от предходния Председател на НС отговаря и на целта на закона ,като не са нарушени негови основни права.Видно от представената справка от процесуалните представители на ответника юрк.Серафимов и Г*** К*** ,изплатени са всички дължими обезщетения на жалбоподателя ,произтичащи от заповедта,при което заповедта се явява правилна и законосъобразна.

По отношение възраженията на адв.Н. ,като пълномощник на жалбоподателя И.М.С. в писмени бележки ,че новия ПОДНС няма обратно действие ,съдът намира за необходимо да уточни ,че  ПОДНС е приет от 47 НС на 21.12.2021г. и действа занапред/ex nunk/за в бъдеще ,при което при издадена заповед за прекратяване на 25.01.2022г. същият е приложим по отношение правоотношения след датата на неговото приемане.В този смисъл ,съдът приема това възражение на адв. Н. за неоснователно.

Предвид гореизложените мотиви настоящия състав намира ,че заповедта за прекратяване е издадена от компетентен орган ,при спазване установената форма на акта и при спазване на административно-производствените правила,материалния закон  и целта на закона ,при което следва да се потвърди ,а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Направени са искания от ответника ,чрез неговите процесуални представители за присъждане на разноски по делото ,вкл. юрисконсултско възнаграждение.С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 АПК, съдът на основание чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ/НЗПП/ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.,платими от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.5 АПК Съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***, против Заповед № ДС-291/25.01.2022г. на Председателя на Народното събрание  на Република България, с която на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. и чл.8,ал.1,т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. на длъжност „главен секретар“ на Народното събрание с ранг І старши ,считано от 25.01.2022г.,изплатено му е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ,на основание чл.61,ал.2 и ал.3 от ЗДСл. и обезщетение в размер на основната заплата ,определена към момента на признаване на уволнението за незаконно ,за времето ,през което е останал без работа ,но за не повече от 6 месеца на основание чл.104,ал.1 ЗДСл.

ОСЪЖДА И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***, да заплати на НС на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева .

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба/протест  пред ВАС на РБ.

 

 

 

 

 

                                                    АДМ СЪДИЯ: