№ 4999
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110209237 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9237 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-001584 от 09.02.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на
1
процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 30.01.2023 г. П.С. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал акта без възражения. Такива
не били депозирани и в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 09.02.2023 г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е
описано нарушение, съответно на дадената правна квалификация, противно на
доводите на жалбоподателя. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за
отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 30.01.2023 г. около 14.40 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил, модел
"Мерцедес С220", с рег. № ХХХХ в гр. София, по улица "Владайска река", с посока на
движение от бул. "Сливница". към ул. "Каменоделска". Той бил спрян за проверка от
служители на СДВР, като им се сторил замаян, поради което жалбоподателят бил
тестван за алкохол, като пробата била отрицателна, но отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Drugtest 5000. Издаден му бил
талон за медицинско изследване, като в указания в талона срок той не предоставил
проба за изследване в посоченото лечебно заведение.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите И. Н., Х. Х. и Б.Д. и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за
изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на
водач, заповеди и др.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
протИ.речия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротИ.речиви. Въз
основа на тях може да се направи несъмнен извод за относимата към предмета на
делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е
необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват протИ.речия в доказателствените
материали относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че
е бил спрян от служители на СДВР и че е отказал да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества с полеви тест, както и че му е бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване. Съдът кредитира в тази насока показанията на участвалите в
проверката служители на СДВР като последователни, логични и вътрешно
непротИ.речиви и при липса на основания те да се считат за предубедени спрямо
жалбоподателя или заинтересовани от изхода на делото. С.Д. – партньор на
жалбоподателя по същество потвърждава, че той е управлявал МПС към момента на
проверката и е отказал да бъде тестван за наркотични вещества, като твърди, че това е
станало, защото е взимал лекарства и се е притеснявал пробата от полевия тест да не е
положителна. Дори тези мотиви за отказ от тестване на мястото на проверката да са
верни, по делото е безспорно установено, че жалбоподателят впоследствие не е дал
кръвна проба за изследване за наркотични вещества в лаборатория, без да са налице
уважителни причини за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
3
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
от събраните по делото гласни доказателства се установи, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е била извършена проверката и след
като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е
бил употребил наркотични вещества или не, респесктивно дали е управлявал МПС
след тяхната употреба.
По отношение на доводите в жалбата, отнасящи се до чл. 5, ал. 1 от Наредбата,
следва да се посочи, че на извършилите проверката служители е направило
впечатление замаяното състояние на жалбоподателя като водач на МПС, което и
покрива нормативните изисквания за „външни признаци, поведение или реакции“,
обуславящи проверка за употреба на наркотични вещества, съгласно посочената
разпоредба.
На жалбоподателя е представен талон за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди
или установява той да се е подложил на такова изследване и да е предоставил проба на
посоченото в талона време и място. Това последващо обстоятелство подлежи на
изследване в процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
би отпаднала, ако евентуално бе доказано от него, че се е подложил на последващо
изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач
на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества и е искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.
Както вече бе посочено, мотивите за първоначалния отказ, дори и да съответстват на
посоченото от С.Д., не извиняват поведението на жалбоподателя, а на още по-силно
основание не обясняват последвалия отказ от даване и на кръвна проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение
настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или
наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в
движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това
законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и
охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба
на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат
съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на наркотици и му предоставя възможност да избегне
4
наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-001584 от
09.02.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на М. В. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5