№ 12102
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110115206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба ищцата *** твърди, че за периода от м.10.2011 г. до м.04.2013
г. ответното дружество „***“ ЕАД начислило по партида с инсталация № **********,
открита за апартамент № 39, находящ се на адрес в гр***, ж.к.“****** с титуляр *** –
наследодател на ищцата, сумата от 712,74 лева. Предходното било установено след
направена справка в деловодството на дружеството, където на ищцата била
предоставена справка за начислените суми, за които служители на ответника й заявили,
че ако не плати – ще бъдат събрани принудително от съдебен изпълнител. Ищцата
поддържа, че е универсален правоприемник на ½ част от наследството на ***, но
оспорва дължимостта на горепосочената сума с доводи, че не е налице облигационно
правоотношение между наследодателя и ответното дружество. Оспорва се ищцата,
както и нейният наследодател да са притежавали качеството собственик на
гореописания недвижим имот, вещен или облигационен ползвател. Оспорва се, че през
исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на процесната стойност.
Поддържа се, че в случай, че се докаже, че процесното вземане е възникнало на годно
основание и съществува, то същото е погасено по давност. Излага подробни аргументи
в подкрепа на твърдението си, че описаните в исковата молба вземания имат
периодичен характер и се погасяват по давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи
1
сумата от 356,37 лева, представляваща ½ част от общо начислена сума за главница за
периода м.10.2011 г. до м.04.2013 г. в размер на 712,74 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който излага доводи за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата
неоснователност. Поддържа се становище, че от исковата молба не ставало ясно дали
искът е предявен като частичен, като в такъв случай същият бил недопустим.
Поддържа се още, че наследодателят на ищцата е бил клиент на дружеството по
смисъла на Закона за енергетиката, като е подал молба за откриване на партида за
процесния недвижим имот още през 1987 г. Не се оспорват изложените в исковата
молба твърдения относно погасяване на вземанията по давност. По изложените в
отговора доводи се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски
съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок ответникът не е представил
писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена молба от 25.02.1987 г. от наследодателя на ищцата – ***,
с която е поискал да бъде процесното жилище да бъде присъединено към
топлопреносната мрежа. В молбата е посочено, че лицето има настанителна заповед от
05.02.1986 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че ищцата се
легитимира като наследник по закон на горепосоченото лице, при равни права с нейния
брат, който е трето – неучастващо в спора лице.
По делото е приложена разпечатка от страницата на ответното дружество в
интернет, от която се установява, че партидата на инсталация № ********** фигурират
неплатени фактури за периода от м.11.2006 г. до м.09.2022 г., сред които и тези за
процесния период, обективирани в исковата молба.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
2
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
жилище, находящо се в гр***, ж.к.“******, ап.39.
През процесния исков период отношенията между доставчика и потребителите
на топлинна енергия се уреждат от Закон за енергетиката /Обн.ДВ.бр.107 от 09
декември 2003 г./. Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията му към процесния период
потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно цитираната законова норма, е достатъчно
да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай ищецът оспорва да е в облигационно отношение с „***”
ЕАД, но от представените към писмения отговор документи съдът приема, че се
установява наличието на облигационно правоотношение между дружеството и
наследодателя на ищцата. По силата на наследствено правоприемство, ищцата се
легитимира като собственик на недвижимия имот по ½ идеална част. По делото няма
данни, а и твърдения, че същата се е отказала от наследството на ***.
По делото не е безспорно установено количеството и стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период, но доколкото от доказателствата по делото
безспорно се установява, че задълженията за исковия период са погасени по давност,
не са събиране доказателства в тази насока.
Вземанията за консумираната топлинна енергия се погасяват с изтичане на
предвидения в чл.111, б„в” ЗЗД, тригодишен срок, който започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Съгласно
действалите през исковия период ОУ на ответното дружеството, плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия
за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния.
С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г.,
вземания за периода от м.10.2011 г. до м.04.2013 г. са погасени по давност.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
В случая ищцата претендира разноски, като е представила списък по чл.80 ГПК,
видно от който, е направила разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и
3
1,55 лева такса за банков превод. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. Съгласно общото правило на
чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството се възлагат на загубилата делото
страна. Изключение от този принцип е предвидено в чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. В случая ответникът изразява становище за неоснователност
на предявения иск, но признава, че вземанията са погасени по давност.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме /в този смисъл е определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4770/2017 г., III г. о., ГК/. Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки
конкретен случай.
В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по
принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на
ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би
могло да се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето
на писмо, съдържащо справка за сумите за топлинна енергия, начислени по месеци за
процесния имот и период, нито представената от ищцата справка за издадени фактури
и дължими суми. Последното не би могло да се приравни нито на предприемане на
действия по събиране на начислените суми нито по принудителен, нито по съдебен
ред, нито пък съдържа предупреждение за предприемане на такива действия или за
упражняване на извънсъдебна принуда под някаква форма.
От друга страна, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че между
страните са се развили и приключили няколко съдебни производства, а именно – гр.д.
№ 69839/2021 г. по описа на СРС, по което по исковата молба на ищцата са отречени
вземания на ответното дружество за периода от м.01.2008 г. до м.12.2008 г., гр.д.№
48180/2023 г. по описа на СРС, по което по исковата молба на ищцата са отречени
вземания на дружеството за периода от м.01.2010 г. до м.009.2011 г. и гр.д.№ 8134/2023
г. по описа на СРС, по което отново по молба на ищцата са отречени вземания за
периода от м.01.2009 г. до м.12.2009 г. Процесуалното поведение на ищеца е израз на
волята на страната, която с исковите си молби отрича всякакво основание за
дължимост на суми към ответника, в т.ч. се позовава и на изтекла кратка погасителна
давност, да не упражни правото си да отрече съществуване на вземане на ответника за
целия период по издадената по негово искане справка в рамките на едно исково
производство. Последното, разбира се, с оглед принципа на диспозитивното начало
процесуалният закон е предоставил в избор на ищеца. Съдът обаче е този, комуто е
възложено да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права, в т.ч. и
4
по отношение на предявяването на исковете /чл. 3, изр. 1 ГПК/.
С оглед предходното, като съобрази релевантната съдебна практика настоящият
състав на първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справката и
изпращането на писмо, в която е заявено правното очакване на ищеца начислени суми
по партидата на наследодателя на ищеца да бъдат заплатени. От друга страна, не са
налице данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред ответника на недължимост на
процесните вземания на заявените с исковата молба основания. Не се установява също
така ответникът да е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на
вземането си, както и да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване
на същото. Начинът на осчетоводяване на вземания от страна на кредитора в случая не
е от значение, доколкото съдът изследва единствено дали с процесуалното си
поведение страната е дала повод за предявяването на иска. Без правно значение е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
го води по избран от него начин /в този смисъл е и актуалната съдебна практика
на ВКС - определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г./.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАДв. не следва да бъде уважавана.
В полза на ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не
са налице кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***, ЕГН ********** срещу
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр***, ул.“***“ № 23Б,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 356,37 лева, представляваща ½ част от общо начислена
от ответника сума в размер на 712,74 лева - за топлинна енергия за периода м.10.2011
г. до м.04.2013 г. за недвижим имот, находящ се в гр.***, ж.к. „***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5