РЕШЕНИЕ
№ 1645
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501033 по описа за 2023 година
Производството по делото е по две въззивни жалби от М. М. С.- едната против решение №
298/23.01.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против „Център за *****
здраве- *****“ЕООД за заплащане на сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на извършен от служител
на ответника по отношение на ищеца медицински преглед без надлежно дадено от ищеца
съгласие и издаден въз основа на този преглед документ, отразяващ неверни обстоятелства,
а втората против решение № ***2/28.02.2023г. по същото гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС,
ХХІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на
основание чл.250 от ГПК на решение № 298/23.01.2023г. с произнасяне по иск за
установяване на неистинност на издадена от „*****- *****“ЕООД ***** консултация №
43/04.04.2019г..
Във въззивната жалба против решение № 298/23.01.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на
ПдРС, ХХІІІ гр.с. се сочи, че същото е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и грубо нарушаващо както
практиката на ВКС, така и тази на ЕСПЧ. Твърди се, че нито един от наведените от
жалбоподателя доводи не е обсъден, а също така, че решението е в противоречие със
събраните доказателства. Като погрешен се оспорва извода на районния съд за приложимост
на разпоредбата на чл.149, ал.1 от Закона за здравето. Твърди се също така, че *****та
консултация е незаконно издадена- в нарушение на чл.147 от ЗЗ, не по предвидения в закона
ред, и съдържа неверни констатации.
Във въззивната жалба против решение № ***2/28.02.2023г. се сочи, че при
постановяването му районният съд не е отчел обстоятелството, че определение №
260056/11.09.2020г., с което е прекратено производството по иска по чл.124, ал.4 от ГПК за
1
установяване на неистинност на издадена от „*****- *****“ЕООД ***** консултация №
43/04.04.2019г., е постановено от съдия в Районен съд- гр.*****, за който е било налице
основание за отвод и който се е отвел от разглеждане на делото, преди да изготви доклад по
същото.
От „Център за ***** здраве- *****“ЕООД са подадени отговори на двете въззивни
жалби, с които същите се оспорват като неоснователни.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Предмет на разглеждане по гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с. е предявен от
М. М. С. иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против „Център за ***** здраве – *****“ЕООД за
заплащане на обезщетение в размер от 5100 лева за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на извършен му от служител на ответника
медицински преглед без негово информирано съгласие и издаден въз основа на този преглед
документ- ***** консултация от 04.04.2019г., съдържащ неверни обстоятелства. В исковата
молба се твърди, на посочената дата- 04.04.2019г. служители на МВР- гр.*****, след като
пребили ищеца- жалбоподател в настоящето въззивно производство, го закарали насила в
„Център за ***** здраве – *****“, където без негово съгласие и в нарушение на
разпоредбите на Закон за здравето му бил извършен преглед и бил издаден горепосочения
документ. В *****та консултациясе изброявали неверни факти- че жалбоподателят бил
освидетелстван от ****, че бил пикал по двора, че бил отправял обидни квалификации, че
бил нападнал съседка с брадва, от които факти била изведена невярната диагноза „*****“.
По причина на това жалбоподателят изживял голям стрес, нанесени му били тежки
имиджови вреди, тъй като бил публична личност, а и незнайно как неверните констатации и
диагноза станали достояние на медиите.
С подадения от *****- ***** отговор на исковата молба е заявено становище за
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че при пристигане на жалбоподателя в центъра
на 04.04.2019г., в съответствие с медицински стандарт „****“, дежурният лекар провел
интервю с него с цел оценка на *****то му здраве и съответно преценка за необходимостта
от по- нататъшни действия по лечение. Твърди, че за проведеното интервю е издаден
медицински документ „***** консултация“, който съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за
здравето бил задължителна здравна документация.
Безспорно е, че на 04.04.2019г. жалбоподателят М. С. е бил заведен принудително,
без негово съгласие, в „****- *****“ЕООД, където от служител на центъра- д- р И. Н., е
издадена въпросната ***** консултация. В документа е записано, че жалбоподателят е
доведен от служители на ІІ РУ на МВР- гр.***** в 16,45 часа, след като веднъж вече бил
доведен за консултация в 15,00 часа. Наложило се повторно да бъде доведен, защото в
пияно състояние отправял заплахи и закани към служителите в Центъра за спешна
медицинска помощ- гр.*****. При слизането му от линейката бил нанесъл удар с крак в
слабините на един от полицейските служители. Изложени са й следните данни отпреди
04.04.2019г.: „Промяна в поведението му е отчетена през 2014г. Настроил се срещу съседите
си, твърдял, че са незаконно регистрирани на неговия адрес, подавал жалби до различни
институции. Извършвал непристойни действия- уринирал на двора, рушал имуществото на
съседите си, поради което същите подали жалба. Неподреденото и агресивно поведение
станало причина да бъде освидетелстван от ****. Заключението е, че се касае за *****
разстройство. Имал насрочено дело на 09.01.14г. за задължително лечение. Въпреки това
продължавал да бъде с агресивно поведение- снимал съседите си с видеокамера, отправял
обидни квалификации и заплахи, нападнал съседката с брадва“. Относно провеждането на
самия преглед е записано следното: „По време на психиатричното интервю се държи
предизвикателно, отказва да отговаря на почти всички зададени въпроси. Неколкократно
заяви, че отказва да му се прави експертиза“, а също така „Видимо спокоен, ексхалира на
*****. Охотно контактен. Манипулативен. Негативистичен към здравни и полицейски
институции и служители. Ориентиран правилно. Некритичен към поведението си и
*****ната си злоупотреба“. Всички изложени данни относно поведението на жалбоподателя
2
преди 04.04.2019г., както и относно причините за довеждането му на тази дата в *****, не
съставляват лични констатации на д- р И. Н., а възпроизвеждат информацията, съдържаща
се в други документи или такава, предоставена му от служителите на МВР и на ЦСМП. Тъй
като това не са твърдения на служителя на *****, то и той и работодателят му не могат да
носят отговорност за тяхната достоверност.
Съгласно чл. 147, ал.1 от Закона за здравето, никой не може да бъде подложен на
медицински дейности за установяване или лечение на ***** разстройство освен при условия
и по ред, определени със закон. Относно обстоятелството, че на жалбоподателя е извършен
преглед без негово съгласие, следва на първо място да се има предвид, че той е бил заведен
в ***** против неговата воля, но не от служители на въззиваемата страна, а от служители на
МВР. Съгласно чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което
показва тежки **** отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага
живота си или живота на други лица на явна опасност. Липсват данни да е била издадена
заповед по чл.74 от ЗМВР, като се има предвид и това, че при издадена заповед би следвало
жалбоподателят да е бил задържан за 24 часа в поделение на МВР. В ЗМВР не е уредена
процедура за задържане на лица, с оглед отвеждането им за преглед в **** лечебно
заведение. В чл.150 от Закона за здравето обаче е уредена възможността за налагане на
мерки за временно физическо ограничаване по отношение на пациенти с установени ****
разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност
за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица. Съгласно чл.7
от Наредба № 1 от 28.06.2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо
ограничаване при пациенти с установени **** разстройства, начинът на прилагане на
мерките за временно физическо ограничаване и конкретните процедури, а също правата и
задълженията на всеки член от терапевтичния екип се уточняват в съответните програми за
грижи на лечебното заведение, в което се провежда мярката, като се съобразяват с
изискванията на медицинския стандарт "****" и тази наредба. В т.1 от раздел „Настаняване
на пациенти в ***** отделение/клиника по спешност“ на Наредба № 24 от 7.07.2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "****" е предвидено, че спешната ***** намеса се
инициира от **** и други здравни служби или от немедицински институции, а по
изключение и други лица или органи- близки, полиция, други, могат да доведат пациента до
**** стационар. В обобщение на горното съдът намира, че при наличието на преходни
данни за ***** заболяване на жалбоподателя- диагноза в епикриза за проведени му
медицински дейности в Звено за активно лечение на тежки **** разстройства при „****-
*****“ЕООД през периода 07.01.2014г.- 09.01.2014г., е налице законово основание по
смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗ за извършването на преглед от ****, без съгласието на
жалбоподателя. Що се отнася до горепосочената епикриза, следва да се отбележи, че с
Решение № 260/14.02.2020г. по гр.д.№ 449/2019г. на ВКС, ІV г.о. ****- ***** са осъдени да
заплатят на М. С. сумата от 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди от подлагането
му на медицински дейности по установяване и лечение на ***** разстройство през периода
07.01.2014г.- 09.01.2014г.. В мотивите към това решение е прието, че „Поставената диагноза
доказва също, че оказаната спешна помощ е предполагала ищецът да бъде настанен за
лечение в **** стационар на Центъра, а също така, че „Съгласно чл.154, ал.1 от ЗЗ, това е
станало с решение на ръководителя на Центъра, но законовият срок за това е не по- дълъг от
24 часа“. Крайният извод е, че извършените след 11,50 часа на 08.01.2014г. медицински
дейности са в нарушение на ЗЗ, но това не означава, че диагнозата е невярна.
Диагнозата в ***** консултация изх.№ 43 от 04.04.2019г. „*****, ***** с *****на
зависимост“ е отчасти аналогична с тази по горепосочената епикриза- „***** разстройство,
***** с разстройство вследствие употреба на *****“. По настоящето дело е прието
заключение по СПЕ, изготвено от вещо лице д- р Н. П.. Крайният извод на вещото лице е, че
и към 04.04.2019г. и понастоящем жалбоподателят страда от *****. В о.з. на 22.11.2023г., в
което беше прието заключението, вещо лице П. уточни, че ***** разстройство са различни
видове и когато липсват категорични данни за това от какъв вид е ***** разстройство се
поставя диагноза „*****“. Според вещото лице точният вид ***** разстройство, от което
страда жалбоподателят, е *****. Относно втората част на диагнозата по ***** консултация
3
изх.№ 43 „***** / придружено/ с *****на зависимост“ в заключението е записано
„недостатъчни са данните за синдром на *****на зависимост“. В о.з. на 22.11.2023г. д- р П.,
че наличните данни не отговарят на критериите за *****на зависимост. Налице са данни за
това, че жалбоподателят е изпадал в състояния на *****на интоксикация, но те не
обосновават извод за *****на зависимост.
Заключението на вещо лице д- р Н. П. е оспорено от жалбоподателя като
недобросъвестно изготвено, основаващо се неверни и недоказани факти. Съдът намира, че
не е налице никакво основание за съмнение в безпристрастността на вещото лице, тъй като
няма никакви данни той да е в определени отношения с ***** *****. Вещото лице работи в
*****, чийто управител е и дейността му по никакъв начин не е в зависимост от тази на
въззиваемата страна. Диагнозата „*****“ се основава основно на проведено лично от д- р П.
интервю с М. С., а не само на съдържащи се в наличната медицинска документация
непотвърдени с други доказателства данни. Ето защо, заключението следва да бъде
възприето и в двете му част- тази, в която се приема, че жалбоподателят страда от
посоченото ***** заболяване, и тази, в която се приема, че той не страда и не е страдал от
*****на зависимост. Заключението по СПЕ не се опровергава от наличните **** експертизи
по наказателни производства, водени против жалбоподателя / ДП № 63/2021г., НОХД
9804/2020г./ не само поради това, че съответните доказателства, създадени чрез
използването на специални знания, могат да се ценят само чрез назначаването на съдебна
експертиза по съответното дело и приемането на заключението по нея, след лично
изслушване на вещите лица, но преди всичко поради това, че тези експертизи по
наказателните производства имат за задача да бъде установена вменяемостта на
жалбоподателя. Вменяемостта е годност на съответното лице да разбира и да ръководи
постъпките си към момента на извършване на инкриминираното деяние и с оглед неговия
характер, сложността му и конкретната обстановка. Наличието на ***** заболяване не
изключва задължително вменяемостта при извършването на каквито и да било деяния.
Съобразно с приетото по настоящето дело заключение по СПЕ, съдът намира, че не е
налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на въззиваемата страна за
поставената в ***** консултация изх.№ 43 диагноза „*****“. Посоченото придружаващо
заболяване обаче е неточно и прибързано диагностицирано, без да е проведено достатъчно
наблюдение, с оглед констатиране на трайното състояние на жалбоподателя. Тази диагноза
по всяка вероятност е поставена на база на наличните в епикризата от м.януари 2014г. данни
и моментните възприятия на д- р И. Н., а именно, че при прегледа му М. С. е миришел на
***** и е демонстрирал безкритично отношение към злоупотребата си с *****. По делото не
са налице доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба, че жалбоподателят е
публична личност, че *****та консултация е станала достояние на медиите и чрез тях на
широката общественост, като по този начин е било увредено доброто му име в обществото.
Това обаче не означава, че не е налице каквото и да било увреждане, тъй като сам по себе си
факта на поставянето на погрешна диагноза „*****на зависимост“ е от естество да
предизвика у жалбоподателя негативни емоции- притеснение, чувство на унижение и др.,
каквито емоции той несъмнено е изпитал, съдейки дори и само по факта на категоричното
неприемане от негова страна на тази диагноза и оспорването на всички твърдения, на които
се основава същата. По преценка на настоящия състав на ПОС справедливият размер на
обезщетението за така претърпените неимуществени вреди е 500 лева, до който размер
следва да бъде уважен искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. За разликата до пълния претендиран
размер на обезщетение от 5100 лева отхвърлителното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По подадената от М. С. искова молба първоначално е образувано гр.д.№ 515/2020г.
на Районен съд- гр.*****. След отвод на всички съдии в този съд, с определение от
26.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1120/2020г. на Окръжен съд- гр.***** делото е изпратено за
разглеждане от Районен съд- гр.*****. След отвод на съдиите в този съд, делото е изпратено
на Районен съд- гр.*****. Съдиите и от този съд са се отвели от разглеждането му, поради
което делото е изпратено на Районен съд- гр.*****. С определение № 260056/11.09.2020г. по
4
гр.д.№ 889/2020г. на Районен съд- гр.***** производството по предявения от
жалбоподателя иск по чл. 124, ал.4 от ГПК за установяване неистинността на *****
консултация изх.№ 43 от 04.04.2019г. е прекратено като недопустимо. След отвод на
съдиите в Окръжен съд- гр.*****, по подадената частна жалба от М. С. против
горепосоченото определение се е произнесъл ПОС, като с определение №
260218/28.01.2021г. по ч.гр.д.№ 157/2021г. определението на Районен съд- гр.***** е
потвърдено. С Определение № 60265/30.06.2021г. по ч.гр.д. № 1471/2021г. на ВКС не
допуснато касационно обжалване на определението на ПОС. По този начин окончателно, с
влязъл в сила съдебен акт е решен въпросът относно допустимостта на иска по чл.124, ал.4
от ГПК. Обстоятелството, че след постановяване определение № 260056/11.09.2020г.
съдията- докладчик се е отвел не дава основание да се приеме, че този съдебен акт е
нищожен. В случай, че същият е подлежал на обезсилване, то това е следвало да бъде
постановено от горните инстанции при обжалването му. Ето защо, обжалваното решение №
***2/28.02.2023г. ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 298/23.01.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС, ХХІІІ гр.с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. М. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр.*****, ул.“*****“№ ***, иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против „Център за *****
здраве- *****“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.“*****
за заплащане на обезщетение в размер от 500 лева за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие на издадена служител на ответника ***** консултация изх.№
43/04.04.2019г. с погрешна диагноза „*****на зависимост“, като вместо това
ОСЪЖДА „Център за ***** здраве- *****“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ул.“***** да заплати на М. М. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр.*****, ул.“*****“№ ***, сумата от 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, вследствие на издадена от служител на ответника *****
консултация изх.№ 43/04.04.2019г., с погрешна диагноза „*****на зависимост“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298/23.01.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС,
ХХІІІ гр.с., в останалата му част, с която предявеният от жалбоподателя М. М. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр.*****, ул.“*****“№ ***, иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против
„Център за ***** здраве- *****“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, ул.“***** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие на извършен от служител на ответника по отношение на
ищеца медицински преглед без надлежно дадено от ищеца съгласие и издаден въз основа на
този преглед документ, отразяващ неверни обстоятелства- ***** консултация изх.№
43/04.04.2019г. е отхвърлен за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5100
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ***2/28.02.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на ПдРС,
ХХІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на
основание чл.250 от ГПК на решение № 298/23.01.2023г. с произнасяне по иск по чл.124,
ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на издадената от „****- *****“ЕООД *****
консултация № 43/04.04.2019г..
Решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД,
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6