Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 949 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 11868/20.05.2020 г. на
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Б., срещу Решение № 968 от
26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 19157/2019 г. по описа на ВРС, XXXV състав, с което първоинстанционният съд осъжда „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“,
да заплати на Г.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 887,17 лева,
заплатена без основание стойност на коригирана сметка за електроенергия по
фактура № **********/23.10.2019 г., за периода от 2.02.2018 г. до 30.11.2018 г.,
по партида на абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 11,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 21.11.2019 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1,
предл. 1-во ЗЗД.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“
АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно
установената корекционна процедура и е налице правно основание за възникване на
вземането на ответното дружество, а именно чл. 38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД. Подробно излага фактите във връзка с
извършената проверка на СТИ на ищцата, съставяне на констативен протокол и
прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до решението
му служебно да начисли на ищцата сумата от 887,17 лева за периода 2.02.2018 г.
- 30.11.2018 г. Твърди, че от констативния протокол се установява, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера и е добавено устройство за
дистанционно въздействие. В заключение сочи, че сумата се дължи по силата на
чл. 200, ал. 1 ЗЗД и е налице основание за заплащането й, поради което искът по
чл. 55, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Моли решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено и на ответника да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Г.С.В.,
чрез адвокат С.С., депозира писмен отговор. Твърди, че първоинстанционното
решение е правилно. Подробно излага доводи за незаконосъобразност на
извършената корекционна процедура.
С молба вх. № 262297/22.07.2020 г. въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адвокат М.Л.,
преупълномощена от Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“, представя списък на разноските по чл.
80 ГПК ведно с договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане за кредитен
превод. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемата в случай, че то надхвърля минимума, определен в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание въззивникът
„Енерго-Про Продажби“ АД, чрез представляващ П.С.С., редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата Г.С.В.,
редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С.С., оспорва
жалбата. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна
защита и съдействие и фактура. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното призводство е
образувано по искова молба вх. №86390/21.11.2019 г. от Г.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 887,17 лева,
представляваща заплатена без основание стойност на коригирана сметка за
електроенергия по фактура №**********/23.11.2019 г., за периода 2.02.2018 г. до
30.11.2018 г., по партида на абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 11, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2019 г., до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се излага, че ищцата
е потребител на ел. енергия в обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна,
ул. „Преслав“ № 11. Твърди, че след заплащане на процесната сума на каса на
ответното дружество, поискала обяснение за нейния висок размер и да й бъде
предоставена фактура за сумата. Впоследствие й е предоставена фактура
№**********/23.11.2019 г. на стойност 887,17 лева, представляваща допълнително
начислена електроенергия за периода 2.02.2018 г. - 30.11.2018 г. Ищцата твърди,
че не дължи сумата, но я е заплатила, за да не бъде прекратено
електрозахранването на обекта й.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения за доставка на ел. енергия до
посочения в исковата молба обект. Навежда доводи, че проверката на процесния
електромер е извършена съобразно ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г. и че при
осъществяването й е установено неточно измерване на консумираната ел. енергия
от СТИ в резултат на неправомерно въздействие върху последното. Извършена е и
метрологична експертиза в БИМ – Варна, в протокола от която е констатирано, че
е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като
следствие от което той не отговаря на изискванията за точност. На база
констатациите е изготвена корекция на
сметката на абоната по реда на ОУ, с оглед на което счита, че процесната сума е
дължима от ищцата. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С молба вх. №
11446/10.02.2019 г. адвокат С.С., процесуален представител на ищцата, уведомява
съда, че има вероятност да е възпрепятстван да се яви в насроченото открито
съдебно заседание по делото на 11.02.2020 г. Поддържа исковата молба, излага
съображения в подкрепа на исковата претенция. Прилага списък по чл. 80 ГПК,
договор за правна помощ и фактури, моли за присъждане на разноски.
В съдебно
заседание ищцата Г.С.В., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С.С., редовно упълномощен. Поддържа исковата молба, оспорва отговора.
В
съдебно заседание ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се
представлява от адвокат Ана Колева, преупълномощена от Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“. Оспорва исковата молба и съображенията на
процесуалния представител на ищцата в молба вх.№ 11446/10.02.2019 г., поддържа отговора на
исковата молба. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна
защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Моли за присъждането на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Настоящият съдебен състав,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
От констативен
протокол № 1105244 се установява, че на 30.11.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер
с фабричен номер 111402166609773 на обекта на ищцата, при която са отчетени следните показания: по
тарифа 1.8.1 /нощна/ – 3653 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 8632 кВтч. При
замерване с калибриран уред е установено, че електромерът отчита преминалата
електроенергия с грешка по-голяма от допустимото. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 524588, и
изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена в отсъствие на
ищцата. Констативният протокол е подписан от двама свидетели.
От
констативен протокол № 2439/16.10.2019 г.- АУ – Е – 000029-69170/4.12.2018 г.
на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, е видно, че при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ е констатирана грешка от
минус 69,07%. Отбелязано е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и до
вътрешността му е осъществена външна намеса – има следи от отваряне по корпуса,
добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата.
Въз
основа на горния протокол, от „Електроразпределение Север“ АД са направени
изчисления, отразени в Справка №55852 за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електроенергия от
23.10.2019 г., в която количеството ел.енергия за корекция е определено
на 4487,76 кВтч. За одобреното
количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата 23.10.2019 г. за
сумата от 887,17 лева с вкл. ДДС.
Като доказателство за извършеното плащане, към делото е приобщен
фискален бон, издаден на 4.11.2019 г. от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, каса: гр.
Варна, ул. „Оборище“ 13А, за сумата от
887,17 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 111402166609773,
монтиран на обекта на ищцата, е от
одобрен тип – МЕ162. Според констатациите
на КП № 2439/16.10.2019 г.- АУ – Е – 000029-69170/4.12.2018 г. на БИМ –
Варна: „Осъществен е достъп до вътрешността на елекромера - следи от отваряне
по корпуса и добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за
схемата.“ Това устройство обикновено е реле с дистанционно управление, чрез
което се променят параметрите на измервателната схема на СТИ. Установена е
точно грешката, с която процесният електромер отчита електроенергията – минус
69,07%. Извършената корекционна процедура е математически точна, но въпреки
наличието на точно установена грешка на измерване, тя не е използвана при
корекцията, а се прилага методика „при липса на точен измерител на грешката“.
Изчисленото при корекцията количество електроенергия, съобразно техническите
характеристики на схемата на присъединяване на абоната, е доставимо за
процесния период.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Възможността за извършване на
едностранна корекция от страна на „Електроразпределение Север“ АД на
количеството пренесена електроенергия за изминал период при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на последната е обективирана в чл. 37, ал. 1 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Начините за изчисляване на неизмерената или неправилно/неточно измерена
електроенергия с оглед на различните хипотези, предвидени в чл. 37, ал. 1, са
уредени в чл. 38 на същите. Общите условия на ДПЕЕЕМ не са нормативен акт и не
са правно обвързващи за съда, за да имат правно действие, то трябва да им е
делегирано законово. Законовото основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия е
предвидено със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012
г.) единствено в случай, когато са налице две кумулативни предпоставки: ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, и при наличие на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия – в този смисъл са и ред решения на
ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г., Решение №
111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г. и др.). В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ е
предвиден ред за уведомяване на клиентите. Към датата на проверката на
процесния електромер (30.11.2018 г.) разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017
г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е
издала нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и влезли в сила от
03.05.2019 г. Към датата на процесната проверка, обаче, липсват ПИКЕЕ, които да
са част от действащото право, вследствие
от което ответното дружество не може да се ползва от корекционната процедура,
предвидена в чл. 37 и чл. 38 на ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. В
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е
предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба
твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл. 200, ал.1 ЗЗД е
необосновано не само въз основа на гореизложеното, а и защото задължението на „купувача”
да плати „вещта” в конкретния казус означава, че абонатът има
задължението да плати за реално потребеното от него количество електроенергия.
Според заключението на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ,
която съдът кредитира като обективна, начисленото при корекцията количество
електроенергия, съобразно техническите характеристики на схемата на
присъединяване на абоната, е доставимо за процесния период. В направеното
уточнение вещото лице изяснява, че корекционната процедура е извършена
математически точно, но се прилага методиката „при липса на точен измерител на
грешката“, а видно от КП № 2439/16.10.2019 г.- АУ – Е – 000029-69170/4.12.2018
г. на БИМ – Варна, има точно определена грешка, с която отчита СТИ, и тя е със
стойност минус 69,07%. Чл. 38, ал. 3 на ОУ на ДПЕЕЕМ, съгласно която е
направена корекцията според въззивната страна, не дава възможност за избор на
методика в различните си хипотези – в т. 1 от същата е предвидено, че в „случаите,
когато измерената грешка при проверка за точност на средството за търговско
измерване има точен измерител, корекцията се изчислява като функция на
отчетената грешка“. Изборът на ответното
дружество да използва не т. 1, а т. 2 на чл.38, ал. 3 на ОУ, е произволен, а
начисленото в конкретния случай количество ел. енергия, изчислено по методиката
на т. 2, е повече от два пъти по-високо в сравнение с евентуалното изчисление
по т. 1 за същия период от време. Съдът счита, че така проведена, корекционната
процедура не възстановява равновесието
между доставеното и заплатено количество ел. енергия, както се твърди във
въззивната жалба, а създава предпоставки доставчикът да получи цена за
недоставена от него електрическа енергия, което е несъвместимо с прилагането на
чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
По
горните съображения настоящият съдебен състав счита, че извършената от
ответника корекция на сметката за потребена в обекта на ищцата електроенергия
за минал период е незаконосъобразна, поради което заплатената от ищцата сума от
887,17 лева по фактура № ********** от дата 23.10.2019 г. следва да бъде
върната от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради
съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не
може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този
изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба,
следва да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 360.00 лева с
вкл. ДДС, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна в молба
вх. № 262227/22.07.2020
г. от процесуалния представител на
въззивника е несъстоятелно.
Претендираният
размер от 360,00 лева с вкл. ДДС е идентичен
с претендирания от въззивната страна, а фактическата и правна сложност на
делото е еднаква за двете страни.
Водим от
горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 986 от 26.02.2020 г., постановено по гр. д. №
19157 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXV състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.В., ЕГН **********, сумата в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.