№ 19465
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110110760 по описа за 2022 година
В обстоятелствената част и искането към съда ищецът /ищцовата страна/ е посочил, че иска
да се признае за установено по отношение на ответника, че ответникът не е собственик на
процесния имот. Така заявеният иск следва да се квалифицира като иск по чл.124 ГПК -
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът не е собственик.
Също така са изложени обстоятелства, че ищецът е собственик на имота и че ответникът не
го владее, тъй като имотът към момента не е обитаван.
Следва да се посочи, че съгласно ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС искът за собственост по
чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът
на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника
да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по
чл.108 ЗС не бъде установено 8 правото на собственост на ищеца върху процесния имот,
съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът
по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този
имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че
1
ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на
съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право
на собственост на заявеното от него основание.
Установява се освен това, че са предявени искове от двама ищци, а е внесена д.т. само от
единия от тях.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок да посочи
1/ твърди ли, че ответникът владее имота към момента
2/ какъв е правният му интерес от кумулативно съединяване на отрицателен установителен
иск за собственост и иск по чл.108 ЗС /който съдържа искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот/
УКАЗВА на Л.Д. в същия срок да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на
220,61лв.
При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2