№ 445
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201361 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на В. Б. Б. с ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. А. И. САК със съдебен адрес в ***** против електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 5105734 издаден от ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал.2 ЗДвП във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1,
т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят излага твърдения в тази насока като на първо място посочва, че
определената от АНО правната квалификация на извършеното нарушение е неясна. На
второ място жалбоподателят счита, че фишът страда от пороци, като например начина на
връчване на ЕФ, дата на издаването на ел.фиш и неговият автор, липса на реквизити в ЕФ,
липса на възможност за посочване на действителния нарушител на нарушението, липса на
описание на нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от пълномощник. По делото е постъпила молба от упълномощения защитник,
с която се доразвиват изложените в жалбата твърдения. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган - сектор ПП при ОДМВР-Бургас, надлежно призован
не се представлява. Изпраща писмено становище, с което моли да не бъде уважавана
жалбата и да бъде потвърден ЕФ. Пледира за прекомерност на разноските от жалбоподателя.
Не претендира разноски.
Съдът не успя да събере доказателства досежно датата на връчване на ЕФ, тъй като
административнонаказващият орган не представи такива писмени доказателства, въпреки
1
усилията на съда да ги събере служебно. От друга страна АНО не посочи възражение за
пропуснат срок за обжалване, при което съдът приема, че е подадена в срока по чл. 189, ал.8
ЗДвП.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 29.07.2021г. в 15:07 часа, в област Бургас, по път I-9 км.249+100 в посока ПВ ‘‘ЮГ‘‘ към
кв. Крайморие, техническо средство- мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M
510/07, поставена в служебен автомобил с рег. №******, заснела, движещ се със скорост от
66 к./ч лек автомобил мрака „Порше“ модел „Панамера Турбо“ с рег.№ *****. На мястото на
контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 за движение в населено
място до 50 км/ч. Отчетен бил толеранс от 3% на измерената скорост. Въпросното
нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от
записания файл, установили, че заснетият автомобил „Порше“ модел „Панамера Турбо с рег.
№ ***** е собственост на ОТП Лизинг ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.София и
ползвател В. Б. Б. с ЕГН ********** от ******* (видно от справката в КАТ на лист 25) .
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5105734 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложено наказание
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административнонаказателната преписка, както и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр.54 от 2017.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
2
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение (л. 26 ) –
мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и
формиране на доказателственият видеоматериал се извършва от специализирана програма, а
операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност
на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020
г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че
в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за
измерване на скорост. Също така по делото е приложен и протокол №2-5-21 от 28.04.2021г.
с който е извършена проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” 510/07, от
който е видно, че същото съответства на одобрения тип.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. по
приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
3
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция - например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-
Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона -
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението - област Бургас, по път I-9 км.249+100 в посока ПВ ‘‘ЮГ‘‘ към
кв. Крайморие, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак
В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 16 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, законодателят е
препраща само към ЗААН относно процедурата по обжалване на ЕФ, а в ал. 14 от същия
член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че особената
4
процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в специалния
закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на
електронния фиш се прилага общия закон - ЗАНН. Следва да се приеме, че реквизитите
регламентирани за ЕФ в чл. 189, ал.4 от ЗДвП са изчерпателно изброени, т.е. достатъчно е в
електронния фиш да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със
Заповед № 1з-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. След като в образеца за
електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на
издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то такъв реквизит не
е задължително да притежава и фишът, с оглед на което съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения съдът следва да посочи също, че
дори да се приеме за доказано твърдението на касатора, че електронния фиш не му е бил
връчен по предвидения от закона начин, с оглед липсата на доказателства за това, то в
случая не е налице нарушение от категорията на съществените, тъй като правото на защита
не е нарушено. Дори да е опорочено връчването на електронния фиш, има значение само за
допустимостта на производството по обжалване. Съдът извърши такава преценка, както
вече беше упоменато като приема жалбата за допустима.
Правилата на чл.7 и сл. на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., са свързани с поставяне на
пътен знак Е24 преди мястото за контрол. В тази връзка следва да се има предвид следното:
както беше посочено по-горе - Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е приета на основание
чл. 165, ал.3 ЗДвП, като същата е подзаконов нормативен акт по прилагане на закона и
урежда условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение. Към датата на приемане на Наредбата текстът на чл.7
е предвиждал, че съответните служби на МВР - обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Именно с цел прилагане на въпросната разпоредба са приети и изискванията на чл.
7 от Наредбата, а именно местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, да се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, както и поставянето на преносим пътен знак Е24 да се документира със
снимка.
Към датата на извършване на нарушението - 29.07.2021г., разпоредбата на чл.7 от Наредбата
не е била действаща поради отмяната й в ДВ. бр.6/16.01.2018г, когато е отпаднало
задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се
осъществява контрол. Съгласно отпадналата вече разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. към датата на нарушението за органите на МВР не е съществувало
задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват контрол,
респективно да бъде доказвано това с фотоснимка. Поради тази причина е останало
5
задължението за изготвяне на протокола по чл.10, от Наредбата където е посочено какви са
неговите реквизити и задължението същият да бъде съпроводен със снимка на поставената
камера. Такъв протокол по делото е представен на лист 28. В него подробно е описано
мястото на поставяне на техническо средство и времето на действието му.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно неправилно определен субект на
административното наказание. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на
юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо
от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал
автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването
на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. По делото няма никакви данни процесният касатор да е инициирал
депозиране на декларация с такъв характер, нито твърди, че на инкриминираната дата и
място някой друг е управлявал автомобила, чиято скорост е била установена с АТСС. В
конкретния случай, ползвателят на лекия автомобили не се е възползвал от възможността по
чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен
фиш.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба
в размер на 50 (петдесет) лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за
маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност.
С оглед изхода на спора съдът е длъжен да осъди жалбоподателя да заплати ЮК
възнаграждение, ако същото е било поискано изрично. В настоящия казус не е поискано и
съдът не е следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5105734 издаден
от ОДМВР-гр.Бургас, с който на В. Б. Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал.2 във
вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7