Р Е Ш Е Н И Е

№

 

03.10.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на трети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №794 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №17-0938-006320/ 20.12.2017г. на НАЧАЛНИК на група към СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Л.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство неправилно е преценена фактическата обстановка и в този смисъл – че неправилно Л.Ц. е административно наказан за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник. Същият счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – не е отбелязано за кое от предложенията по чл.6 т.1 ЗДвП се отнася извършеното от жалбоподателя нарушение. Наред с това, счита издаденото НП за неправилно. Отбелязва, че в хода на съдебното следствие са се обособили няколко групи свидетелски показания, които обаче не установяват по убедителен начин фактическата обстановка, приета от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган. По-конкретно, отбелязва, че „обвинителните“ по характера си свидетелски показания са противоречиви и неубедителни; приема, че за жалбоподателя, в процесната ситуация е била приложима разпоредбата на чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП и че неоснователно, Ц. е административно наказан за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. На тази основа, пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на доказателствената съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 6320/08.12.2017г. от страна на С.Г.С. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля К.Г.М., както и на нарушителя – Л.С.Ц.. Съставен е за това, че на 08.12.2017г. около 09:20 часа в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовището на ул. „САН СТЕФАНО“ и бул. „ХРИСТО БОТЕВ“, с посока на движение ул. „СТОЯН ЗАИМОВ“, като водач на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР“ с рег.№ ***, навлиза и преминава през кръстовището на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на същото кръстовище -  нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като най-общо е посочил, че не е преминал на „червен“ сигнал през кръстовището. Ползвал е правото и на допълнителни възражения, по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е изложил собствена версия за случилото се - а именно, че е преминал на „жълт“ сигнал на светофарната уредба на посоченото кръстовище, но е бил спрян и административно обвинен за нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, тъй като малко по-рано на същия ден бил изпреварил полицейския автомобил на служителите С. и М..

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е приел като основателни направените от жалбоподателя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 15 от делото/. Неоснователно се възразява, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е отбелязано за кое от предложенията по чл.6 т.1 ЗДвП се отнася извършеното от жалбоподателя нарушение. За реализиране правото на защита на жалбоподателя е напълно достатъчно посочването, че е нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП. Както некоректното посочване на относимото предложение, така и липсата на такова посочване, не може да обуславя съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба. В този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея/точка от Закона - както е и в случая; от друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.Г.С., К.Г.М., К.Л.М., Н.И.Д., М.Д.Б., обяснения на жалбоподателя Л.Ц., както и писмени доказателства /л.10 – 12, л.36, л.62, л.64 – 67 от делото/. Съдът счита, в настоящия случай, предвид естеството на твърдяното нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, от изключително значение са гласните доказателствени средства. Същите условно могат да се обособят в две групи.

Първата от тях /показания на свидетелите С.Г.С., К.Г.М., Н.И.Д./ е изцяло в подкрепа на фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното Наказателно постановление, която беше изложена по-горе. В нейно допълнение, според тези доказателствени източници, следва да се отбележи, че нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП е било установено от дежурните ***на ***– ПЛЕВЕН – К.М. и Н.Д.; същите последвали със служебния автомобил управляваното от страна на жалбоподателя МПС и успели да го застигнат едва в близост до сградата на ОДМВР – ПЛЕВЕН; след като го спрели за проверка, изискали съдействие от служители на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН и на място пристигнал свидетелят С.. Последният научил обстоятелствата на нарушението от своите колеги и в рамките на компетентността си като мл.автоконтрольор, съставил процесния АУАН за извършено от Л.Ц. нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Във връзка с тази група гласни доказателствени средства, следва да бъдат отбелязани два момента.

На първо място, свидетелят Н.И.Д. /в наряд с К.М. на 08.12.2017г./ е разпитван на два пъти. В съдебно заседание на 10.05.2018г. същият заяви, че изобщо не си спомня случая, за който се отнася предявения му АУАН. В съдебно заседание на 03.09.2018г., на свидетеля отново беше предявен процесния АУАН и същият даде показания, в които изцяло потвърди изложената там фактическа обстановка. Като своеобразно обяснение за непоследователността при даване на свидетелските показания Д. заяви, че при първоначалния разпит не е „погледнал“ внимателно предявения му АУАН и не се е сетил за случая. Следва да бъде отбелязано, че така даденото от страна на Д. обяснение, със сигурност не способства за формиране на убеждение за сериозно отношение от страна на свидетеля към даваните от негова страна показания.

Същевременно, дадените в съдебно заседание на 03.09.2018г. показания на Н.Д., от една страна, са в синхрон с вече дадените показания на свидетелите С. и М., а от друга  - съдържат описание на един особен момент от фактическата обстановка – а именно, че управляваното от страна на жалбоподателя МПС не е било спряно за проверка непосредствено след след констатиране на нарушението от страна на Д. и М., а че се е наложило същите да последват товарния автомобил на жалбоподателя и са го спрели едва в близост до сградата на ОДМВР – ПЛЕВЕН. Това обстоятелство е нетипично, специфично за случая и както то, така и останалите изложени от свидетеля Д. факти и обстоятелства в дадените от него показания на 03.09.2018г., намира потвърждение във вече депозираните свидетелски показания на С.С. и К.М.. Ето защо Съдът намира, че следва да кредитира дадените от Д. свидетелски показания в съдебно заседание на 03.09.2018г., а спомената вече непоследователност на свидетеля, не се отразява на достоверността им.

На второ място, особеност на коментираната група гласни доказателствени средства е и това, че от една страна, същите не са твърде подробни, налице е известна абстрактност на изложените данни, а както изтъква и защитата – налице е противоречие между показанията на свидетелите Д. и М. по отношение на обстоятелството кой от двамата е управлявал служебният автомобил, от позицията на който е констатирано процесното нарушение. Във връзка с тази особеност на свидетелските показания Съдът намира за наложително да подчертае, че се касае за показания, изходящи от полицейски служители, извършващи еднотипна проверовъчна дейност, даващи множество дежурства в различен състав и не на последно място – отдалеченост на изследваните по делото факти и обстоятелства от времето на депозиране на свидетелските показания. Понятно е показанията на такива служители да са с по-общ характер и да са налице известни противоречия. В случая обаче, Съдът преценява коментираното противоречие като несъществено и наред с това държи сметка, че свидетелите С., М. и Д. са последователни и категорични по отношение на значимите в контекста на делото факти и обстоятелства – а именно, че на 08.12.2017г. около 09:20 часа, на кръстовището на ул. „САН СТЕФАНО“ и бул. „ХРИСТО БОТЕВ“, като водач на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР“ с рег.№ ***, жалбоподателят е навлязъл и преминал през същото кръстовище на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба; бил е последван от свидетелите М. и Д. и спрян за проверка в района на ОДМВР – ПЛЕВЕН; на място е пристигнал свидетелят С., който научил за случая от своите колеги Д. и М. и съставил АУАН № 6320/08.12.2017г. Следва да бъде отбелязано, че показанията на М.Д.Б. са неотносими към обстоятелствата, предмет на изясняване, поради което и не следва да бъдат обсъждани: разпитът на този свидетел в хода на съдебното следствие се наложи единствено с оглед изясняване на факта с кой полицейски служител – Н.Д. или М.Б. – е бил в наруд св.К.М.. Събраните писмени доказателства /заверен препис на ежедневна ведомост, справка от НАЧАЛНИК ***– ПЛЕВЕН/, а и показанията на св.Н.Д. способстват за изясняване, че именно последният е бил в наряд със св.К.М. на 08.12.2017г.

Втората група гласни доказателствени средства се състои от показанията на свидетеля К.Л.М. и обясненията на жалбоподателя Л.Ц.. Според тези доказателствени източници, управляваният от страна на Ц. т.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР“ е преминал през споменатото вече кръстовище на „жълт“ светлинен сигнал. В обясненията си, жалбоподателят прави и едно допълнително уточнение: твърди, че служебният автомобил със свидетелите Д. и М. първоначално се е намирал в близост до т.нар.“обръщало“ на тролейбусите преди началото на парк „КАЙЛЪКА“, движел се е бавно и жалбоподателят е предприел изпреварване на полицейския автомобил; в тази връзка изразява предположение, че може би засегнати от това изпреварване, Д. и М. са го последвали и са го спрели за нарушение, което не е извършвал. Посоченият аспект от защитната теза на Ц. не намира опора дори в показанията на неговия приятел - св.К.М.. Следва обаче да бъде подчертано, че както показанията на последния, така и обясненията на жалбоподателя не са в състояние да отговорят по разбираем и убедителен начин на един изключително деликатен въпрос: по какви причини двама дежурни ***биха преследвали управлявания от жалбоподателя товарен автомобил от входа на парк „КАЙЛЪКА“ до центъра на гр.ПЛЕВЕН. Липсват каквито и да било разумни доводи в тази насока и тази констатация се отнася включително и за твърдяната /и предполагаема/ от жалбоподателя причина, за която стана дума по-горе. Напротив - разумно, житейски и законово оправдано е полицейският автомобил да последва управляваното от жалбоподателя МПС единствено в случай, че има сериозни причини за това – каквато причина, без съмнение, е извършването от страна на жалбоподателя на твърдяното нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

В съответствие с изложените дотук съображения, Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г.С., К.Г.М., Н.И.Д.. На свой ред, не отдава вяра на показанията на св.К.М. и обясненията на жалбоподателя Ц.. Последните преценява като проявление на правото му на защита, а показанията на св.М. – като неотговарящи на действителното фактическо положение в частта, че т.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР“ е преминал на жълт, вместо на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул.ХРИСТО БОТЕВ И УЛ. „САН СТЕФАНО“. Поради това, след влизане в сила на настоящото Решение, заверен препис от същото и от протокола за съдебно заседание на 12.04.2018г. следва да бъдат изпратени по компетентност на РП – ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК.

На следващо място, доколкото напълно възприема изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както е отразена по-горе, Съдът няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от събраните по делото доказателствени материали. При тази фактическа обстановка, правилно актосъставителят и административнонаказващият орган са преценили, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.6 т.1 ЗДвП, която разпоредба гласи: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“. Следователно, извършеното от Л.Ц. нарушение е правилно квалифицирано и също така правилно, административнонаказващият орган е наложил административно наказание - на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева. Размерът на същото наказание не следва да бъде обсъждан, тъй като цитираната административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0938-006320/ 20.12.2017г. на НАЧАЛНИК на група към СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: