МОТИВИ от 03.05.2019 г. по НОХД № 315/2018
г. на РС-Айтос
Съдeбното производство по настоящото дело
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Айтос против подсъдимия А.Р.С. с
ЕГН ********** е роден на *** ***, обл. Б.,
на ул."***,
с обвинения по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр.
чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата теглени от тях и чл. чл.343в ал.2, като
престъпленията са извършени в условията на съвкупност по чл.23 ал.1 от НК, а
именно:
1.
Около
13:40 часа на 03.01.2018 г., по общински път № BGS
2190, на 1 км по посока на движение от с. Р. към с. С., общ. Р., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил – марка „***“, модел „***“, сив на цвят с номер на рама W0L0ZCF4851123506, което не е регистрирано по надлежния
ред – чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. /ал.1/
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“. /ал.2/
„Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата теглени от тях и в условията
на продължавано престъпление около 21:40 часа на 17.06.2018 г., в с. Р.,
общ. Р., обл. Б. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“
по посока на движение към ул. „***“ е управлявал горепосочения лек автомобил –
марка „***“, модел „***“, сив на цвят с номер на рама W0L0ZCF4851123506,
което не е регистрирано по надлежния ред - чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. /ал.1 „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“. /ал.2/ „Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата теглени от тях – престъпление по чл.345 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр.
чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторни превозни средства и на ремаркетата теглени от тях.
2.
В условията на съвкупност по отношение на деянието по т.1 около 21:40
часа на 17.06.2018 г., в с. Р., общ. Р., обл. Б. на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по посока на движение към ул. „***“ е
управлявал лек автомобил – марка „***“, модел „***“, сив на цвят с номер
на рама W0L0ZCF4851123506, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред, а именно с наказателно постановление №
17-0335-000853/06.12.2017 г. на ОД МВР Б., РУ Р., влязло в сила на 11.01.2018
г., за управление на моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Айтос
в съдебно заседание поддържа обвинението и излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние и доказващи както от обективна,
така и от субективна страна последното. Аргументира изводите относно
правната квалификация на същото. Предлага да се наложи наказание
„Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено при изпитателен срок от три години при условията и по
реда на чл.66 от НК.
Защитникът на
подсъдимия изтъква подробни аргументи във връзка с индивидуализиране на
наказателната отговорност.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание,
като същият е редовно призован чрез защитника адв. Г.Г., за което същият е дал
изрично съгласие по чл.180, ал.3 от НПК да му бъдат връчени призовките,
съобщенията и книжата, предназначени за подсъдимия и съответно е направил
изявление, че с оглед служебната му ангажираност извън страната същият не е в
състояние да присъства в съдебните заседания. Ето защо и по арг. на чл.269, ал.1 от НПК, позволяващ разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия, предвид че
обвинението не е за тежко умишлено престъпление, а присъствието на подсъдимия
не е необходимо за разкриване на обективната истина, при наличие на несъмнен
отказ на подсъдимия да участва лично в процеса по уважителни причини, каквито
са служебните му ангажименти, съдът е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
От събраните
по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът установи следното:
Подсъдимият
А.Р.С. с ЕГН ********** е роден
на *** ***, обл. Б., на ул."***, български
гражданин, семеен, с основно образование, осъждан, работещ на територията на
Република ***. Същият не е придобивал и не притежава свидетелство за
управление на МПС.
На 03.01.2018 г. около 13.40 часа
по път общински BGS 2190, на 1 км, с посока на движение от с. Р. към с. С., на
територията на община Р., подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил марка ***,
модел ***, сив на цвят с номер на рамата W0L0ZCF4851123506.
Същият бил без поставени регистрационни номера и при проверката, извършена от
полицейските служители при РУ-Р., се установило, че не бил регистриран по
съответния ред, макар да подлежи на регистрация.
Няколко месеца по-късно на
17.06.2018 г. в с. Р., общ. Р., на кръстовището на ул. *** и ул. *** по посока
на движение към ул. *** подсъдимият отново бил спрян за проверка, управлявайки
гореописаното МПС – лек автомобил марка ***, модел ***, сив на цвят с номер на
рамата W0L0ZCF4851123506. Лекият автомобил все още бил без поставени
регистрационни номера и съответно водачът не бил предприел действия по неговата
надлежна регистрация. При проверката се констатирало също така, че водачът е
неправоспособен и въпреки че има издадено наказателно постановление №
17-0335-000853 от 06.12.2017 г. на ОДМВР-Б., РУ-Р., влязло в сила на 11.01.2018
г., то на посочената дата – 17.06.2018 г., в едногодишен срок от наказването му
по административен ред с горепосоченото наказателно постановление, отново е
предприел управление на МПС, без да притежава съответното свидетелство за това.
Приложено е по ДП самото наказателно постановление № 17-0335-000853 от
06.12.2017 г. на ОДМВР-Б., РУ-Р., издадено на подсъдимия за това, че е
управлявал МПС без да е правоспособен водач, като същото е връчено на 03.01.2018
г. лично на подсъдимия А.Р.С. срещу поставен от него подпис. Няма твърдения или
възражения да е било обжалвано по надлежния ред, поради което следва да се
приеме, че с изтичане на законоустановения 7-дневен
срок за това е влязло в сила – 11.01.2018 г.
За констатираните нарушения на подсъдимия
били издадени актове за административно нарушение по ЗДвП. При първата проверка
бил съставен АУАН, серия Д, с бл. № 050065/03.01.2018 г. за нарушение на ЗДвП,
който същият подписал без възражения. При втората проверка АУАН, серия Д, с бл.
№ 0656008/17.06.2018 г. за нарушение на ЗДвП, в което същият вписал като
възражение, че не бил управлявал горепосоченото МПС. Последното се опровергава
от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.А. и С.Я., полицейските служители при РУ-Р., извършили
втората проверка на 17.06.2018 г., които сочат, че са били на смяна на
инкриминираната дата, като са забелязали горепосоченото МПС без регистрационни
табели и са го спрели за проверка, при която констатирали подсъдимия като водач
на лекия автомобил.
Управляваното
моторно превозно средство е предадено с протокол за доброволно предаване от
03.01.2018 г. Извършен е оглед на веществено доказателство, за което е съставен
протокол за оглед на веществено доказателство от 08.01.2018 г., като е видно,
че се касае до лек автомобил марка ***, модел ***, сив на цвят с номер на
рамата W0L0ZCF4851123506.
Описаната фактическа обстановка
се потвърждава от събрания по делото доказателствени материали:
гласни доказателства, събрани чрез разпит на полицейските служители,
констатирали нарушенията – свидетелите К.К. и П.М.,
спрели водача при първата проверка и свидетелите А.А.
и С.Я., спрели водача при втората проверка; копия от съставените актове за
установяване на административно нарушение; протокол за оглед на веществено
доказателство; справка за съдимост, справка относно липсата на правоспособност за
управление на МПС и приложена справка за нарушител, както и наказателно
постановление № 17-0335-000853 от 06.12.2017 г. на ОДМВР-Б., РУ-Р..
От така изяснената фактическа обстановка, въз основа
на събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост, се налага от
правна страна несъмнен, категоричен и обоснован извод, че подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК вр.
чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата теглени от тях, а именно:
около 13:40 часа на 03.01.2018 г., по
общински път № BGS 2190, на 1 км по посока на движение от с. Р. към с. С., общ.
Р., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил – марка „***“, модел „***“, сив на цвят с номер на рама
W0L0ZCF4851123506, което не е регистрирано по надлежния ред
и
в условията на продължавано престъпление
около 21:40 часа на 17.06.2018 г., в с. Р., общ. Р., обл.
Б. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по посока на движение към ул. „***“
е управлявал горепосочения лек автомобил – марка „***“, модел „***“, сив на
цвят с номер на рама W0L0ZCF4851123506, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от НК –„Който си
служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно
средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване
от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 -„Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред”. Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, като съгласно ал.2 условията и редът за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната, а именно - Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата теглени от тях. В нарушение на посочените
правила на 03.01.2018 г. и 17.06.2018 г. подсъдимият С. е управлявал МПС без
същото регистрирано по съответния ред, поради което е осъществил състава на
чл.345, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК вр. чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата теглени от
тях.
Престъплението на С. е квалифицирано по чл.26, ал.1 от НК като „продължавано“,
тъй като се състои от
две отделни, като всяко от
тях осъществява състава на престъпление
против собствеността, извършени са последователно,
през непродължителни периоди от време,
при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от
обективна и субективна във връзка и в продължение на предшестващите.
От субективна
страна престъплението е извършено при условията
на пряк умисъл
от подсъдимия С.. Същия е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
В условията на
съвкупност по чл.23, ал.1 от НК по
отношение на деянието, предмет на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
подсъдимият е осъществил и състав на престъпление по чл.343в, ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК, тъй като на датата
на втората проверка - 17.06.2018 г., в с. Р., общ. Р., обл.
Б. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ по посока на движение към ул. „***“
е управлявал лекия автомобил – марка „***“, модел „***“, сив на цвят с
номер на рама W0L0ZCF4851123506, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред, а именно с наказателно постановление №
17-0335-000853/06.12.2017 г. на ОД МВР Б., РУ Р., влязло в сила на 11.01.2018
г., за управление на моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – обвиняемият е
управлявал МПС като без да притежава съответното свидетелство за управление за
категория, която се изисква за управляваното МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл – обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Видно от изисканата справка за съдимост по отношение
на осъждането на подсъдимия по НОХД № 374/2011 г. на РС-Провадия, по което е
наложено наказание пробация, изтърпяно на 10.05.2012
г., е настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.2 от НК, поради което осъждането
и последиците му са заличени. Ето защо към момента на извършване на посочените
по-горе деяния подсъдимият е неосъждан. Решението по НАХД № 208/2018 г. на РС –
Айтос е за деяние от 05.06.2018 г., като решението е влязло в сила на 20.07.2018
г., т.е. следва да се приеме, че към момента на извършване на деянията
подсъдимият не е бил освобождаван и от административно наказателна отговорност.
Въпреки това не се констатират предпоставките на чл.78а от НК по отношение на
деянията на подсъдимия, предмет на настоящото обвинение, тъй като е налице
множество престъпления, което изключва приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
По отношение на престъплението по чл.345, ал.2, вр ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или глоба. Между
двете предвидени от законодателя алтернативи на наказание за това престъпление –
лишаване от свобода до една година или глоба, съдът избра наказанието лишаване
от свобода, като го наложи в минимален размер от три месеца. Безспорно са
налице смекчаващи обстоятелства, каквито са съдебното минало на извършителя, младата
му възраст, трудовата му ангажираност, семейното му положение, но доколкото се
касае до две деяния, извършени в условията на продължавано престъпление, конкретната
обществената опасност на престъплението се явява изключително завишена, което
препятства прилагането на чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК. Подсъдимият е проявил
изключителна упоритост и дързост при извършване на престъплението, което следва
да се отчете при определяне на наказанието. Макар да е бил спрян и съответно
предупреден за забраната относно управлението на нерегистрирано МПС чрез
съставяне на първия АУАН от 03.01.2018 г., само няколко месеца по-късно е
извършил същото деяние. При това второто деяние е осъществено със същия лек
автомобил и в района на същото населено място, което сочи, че при осъществяване
на това престъпление деецът е проявил грубо незачитане на правовия ред и упорито
неглижиране на законите на страната във връзка с
регистрацията на МПС и тяхното управление. Всяко друго наказание, различно от
лишаване от свобода, при това положение би се явило несъразмерно леко по
отношение на поведението на подсъдимия, съответно не би довело до необходимия предупредителен
и превъзпитателен ефект. Имайки предвид дързостта и упоритостта, проявена при
извършване на престъплението, съдът избра именно наказанието лишаване от
свобода. Следва да се отбележи също, че при приложението на чл.55, ал.1, т.2 б.
„б“ от НК, би се стигнало до замяна на това наказание с пробация,
която изисква присъствието на подсъдимия на територията на страната, а видно от
данните по делото същият вече се е устроил и е ангажиран трудово извън
страната. Въпреки високата обществена опасност на извършеното престъпление, съдът
отчете множеството смекчаващи обстоятелства, поради което именно и наказанието
лишаване от свобода е наложено в минимален размер от три месеца.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок
от три месеца следва да се отложи с изпитателен срок от три години, тъй като са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Наложеното наказание е лишаване от
свобода за срок до три години, като по отношение на подсъдимият за първи път се
налага най-тежкото по вид наказание, предвидено от законодателя. В този смисъл
не се налага ефективно изтърпяване на така определеното наказание за постигане
на целите на наказанието, най-вече поправяне на подсъдимия. Същият е
изключително млад човек, по отношение на който не е било налагано наказание
лишаване от свобода, съответно следва да му се даде възможност да се поправи
без ефективно изтърпяване на наказанието. Следва да се отчете положителната
тенденция в развитието му след извършване на деянията по-горе, за което сочат
данните относно създадените му трудови навици извън страната.
По отношение на второто престъпление, за което
законодателят в чл.343в, ал.2 от НК е предвидил като основно наказание лишаване
от свобода от една до три години, няма ограничение за приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, тъй като не се касае до деяния, извършени в условията на
продължавано престъпление. Деянието е едно, а подсъдимият е неосъждан предвид
настъпилата реабилитация по право, проявил е добросъвестно процесуално
поведение, тъй като си е осигурил защитник, който да го представлява в негово
отсъствие, като по този начин оказва съдействие за своевременното приключване
на наказателното производство. Следва да се отчете и посочените по-горе
смекчаващи обстоятелства като младата му възраст, семейната му ангажираност, както
и че същият е устроен извън страната, като е започнал да осъществява постоянна
трудова дейност, което сочи положителна тенденция по отношение на неговото
личностно развитие и характеристични данни след извършване на деянието. Налага
се извод, че и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода за срок от
една година в чл.343в, ал.2 от НК, ще бъде несъразмерно тежко, поради което
следва то да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за срок от три
месеца лишаване от свобода. Не следва обаче да намира приложение предвидената в
чл.55, ал.3 от НК възможност по преценка на съда да не се наложи по-лекото
наказание, което законът в чл.345в, ал.2 от НК предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода - глоба от 500 – 1200 лева. Макар неосъждан към момента на
извършване на деянието, подсъдимият нееднократно е проявил склонност да нарушава
правилата за движение, което налага поведението му да се санкционира адекватно
по начин, че в своята съвкупност общо определеното наказание да окаже
необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие. Това може да стане,
като наред с определеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца
се наложи и кумулативно предвиденото по-леко наказание, а именно: глоба в
размер на 500 лева.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
срок от три месеца следва да се отложи с изпитателен срок от три години, тъй
като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Наложеното наказание е
лишаване от свобода за срок до три години, като по отношение на подсъдимият за
първи път се налага най-тежкото по вид наказание, предвидено от законодателя. В
този смисъл не се налага ефективно изтърпяване на така определеното наказание
за постигане на целите на наказанието, най-вече поправяне на подсъдимия. Същият
е изключително млад човек, по отношение на който не е било налагано наказание
лишаване от свобода, съответно следва да му се даде възможност да се поправи
без ефективно изтърпяване на наказанието. Следва да се отчете положителната
тенденция в развитието му след извършване на деянията по-горе, за което сочат
данните относно създадените му трудови навици извън страната.
На основание чл.23,
ал.1 от НК следва да се определи едно общо най-тежко
измежду наложените му по-горе наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА и на основание чл.23, ал.3 от НК към него се
ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА в размер
на 500 (ПЕТСТОТИН) лева. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца следва да се отложи с
изпитателен срок от три години, тъй като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като се отчете
младата възраст на осъдения, семейното му положение, трудовите му навици и
съдебното му минало. Доколкото данните относно личността му
сочат, че поправянето е допустимо и възможно и без реализиране на държавната
принуда в нейния най-тежък вид, то не се налага същият да изтърпи ефективно
общото наказание лишаване от свобода. При наличие на предпоставките по чл.66,
ал.1 от НК, то не би следвало наказанието да бъде определено по начин, че да
доведе до изолиране от обществото, в
което вече се е устроил извън страната и прекратяване на трудовата дейност на
подсъдимия – обстоятелство, което няма как да бъде оправдано от гледна точка на
превъзпитателната функция, която се цели с наказанието. Още повече, към наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца се
присъединява и наказанието глоба в размер на 500 лева, с което разгледано като
съвкупност от мерки се обезпечават както възмездителната,
така и предупреждаващата функции, които също следва да бъдат постигнат с
наказанието. Ето защо съдът счита, че
санкциите като вид, съвкупност и размер, в който са наложени, най-добре биха
постигнали необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие, като
същевременно същите са съобразени с критериите, предвидени в закона при
определянето на техния вид и размер. Същите в своята съвкупност съответстват на
характера и степента на обществена опасност на деянията и дееца и в максимална
степен обезпечават целите на специалната и генералната превенции, залегнали в
чл.36 от НК.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия.................................