№ 763
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.В. чрез пълномощника му –адв. А. С.- АК -
Благоевград против Наказателно постановление №
BG30122022/5800/P8-2145/23.06.2023 г., издадено от директор на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
На първо място, в жалбата се релевират пространни доводи, че
атакуваното наказателно постановление не е било връчено по надлежния ред
нито на жалбоподателя, нито на процесуалния му представител.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон,
които са довели до накърняване правото на защита на жалботодателя и са
основание за неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП е допуснато процесуално нарушение по смисъла на
чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 ЗАНН, доколкото от съдържанието им не
можело да се установи точното място на извършване на нарушението и
1
неговия часови диапазон. В обстоятелствената част на АУАН веднъж било
посочено, че нарушението е извършено на 11.11.2022 г. в 16:25 часа на път А-
3, км.8+226, а на друго място –че нарушението е извършено на 12.12.2022 г.,
в 14:25 часа на път А-3, км.8+226.
В АУАН и НП бил посочен единствено регистрационния номер на
управляваното от А.Велиновски МПС, без да бъдат описани неговата марка и
модел, категория, екологичен стандарт, брой оси и др.
По-нататък в жалбата се излагат аргументи за несъответствие между
обстоятелствената част на НП и приложената санкционна норма.
Твърди се, че в нарушение на чл. 2, ал. § 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. доставчикът на услугата за
електронно събиране на пътни такси –дружеството "ДКВ" е следвало да
уведоми незабавно собственика или ползвателя на ППС за недекларираната
пътна такса – преди образуване на административнонаказателното
производство.
Навеждат се и доводи, че жалбоподателят е заплатил дължимата такса по
чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 124 евро, поради което не дължи заплащане на
каквато и да е било друга такса. Ето защо, в случая били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН за определяне на настоящия случай като
маловажен такъв.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените
от жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си -адв. С.,
който в дадения ход по същество пледира обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено от съда, предвид развитите в жалбата
аргументи и събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган –
юрк.Димитров пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като
2
законосъобразно и обосновано. Изразява становище, че НП е издадено при
спазване на установената в ЗАНН процедура, като извършването на
нарушението било доказано от обективна и субективна страна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия
орган. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, ако същото
надхвърля законоустановения минимален размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2022 г. в 16:30 часа в направление излизане от територията на
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт "Логодаж",
пристигнало пътно превозно средство с рег. № ***, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя А.В..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
"Митници", при която било установено, че на 11.12.2022 г. в 16:25 часа
управляваното от Велиновски ППС с рег. № *** е заснето да се движи по
път "А-3", км.8+226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
За така извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП с номер на нарушението F092B35431E52C1BE053021F160A7812, ведно
с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
В хода на извършената проверка било установено, че на 30.12.2022 г.
А.В. е заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 124 евро,
за което му била издадена Квитанция за платени пътни такси в Република
България № AM-22BG005706X49329448/30.12.2022 г.
Въз основа на направените констатации, св. В. съставил АУАН №
BG30122022/5800/P8-2145/30.12.2022 г. срещу А.В. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 11.12.2022 г. в 16:25:06 часа, на тунел „Мало
Бучино“, по път "А-3", отсечка 8+226, засечен с терминално устройство 20422
е управлявал ППС с рег. № ***, за което не е заплатена дължимата пътна
3
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
След като се запознал със съдържанието на акта, Велиновски го
подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано
писмено възражение срещу така съставения АУАН с вх.№ 94-00-
27436/31.12.2022 г. Възражението било подадено от дружеството Cink Trans
Dooel –собственик на ППС, управлявано от жалбоподателя А.Велиновски.
Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като недопустимо (подадено от нелегитимирана страна) било
издадено и обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно
постановление № BG30122022/5800/P8-2145/23.06.2023г. от директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", с
което при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация на жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 1800
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН - АУАН № BG30122022/5800/P8-2145/30.12.2022 г. ,
възражение вх.№ 94-00-27436/31.12.2022 г., Квитанция за платени пътни
такси в Република България, доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно със
снимков материал към него; Заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023 г. и
Заповед № РД-11-749/07.06.2023, издадени от председателя на управителния
съвет на АПИ, Заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г., издадена от
Директор на Агенция „Митници“, извлечение от тахографската карта на
А.Велиновски за 11.12.2022 г., копие от регистрационен талон на МПС с рег.
№ ***, договор за заплащане на пътни такси, сключен между „Цинк Транс
Дооел“ и „ДКВ“ със заверен превод на български език, декларация за платени
тол-такси от „Цинк Транс Дооел“ за периода 01.12-15.12.2022 г. със заверен
превод на български език, трудов договор, разпечатки от ел.поща на „Цинк
Транс Дооел“, свидетелство за регистрация на МПС; както и гласните
доказателствени средства –показанията на свидетеля-актосъставител Баханов.
Съдът намира показанията на св.Баханов за подробни, последователни и
непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.
Съдът кредитира с доверие и писмените доказателства, приобщени към
материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на
4
доказването му. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението се
установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал.3 ЗДвП, ведно с
приложения снимков материал към него.
От приложената Квитанция за платени пътни такси в Република
България AM-22BG005706X49329448/30.12.2022 г. е видно, че на посочената
дата за товарен автомобил с рег. *** е била заплатена максимална тол такса в
размер на 124 евро.
От приложената тахографската карта водача се установява, че на
11.12.2022 г. жалбоподателят А.Велиновски не е управлявал процесното
МПС с рег. № ***, тъй като същият е бил в почивка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол. Към материалите на делото не са приложени писмени доказателства
относно начина и датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя,
но последният своевременно е разбрал за съдържанието на същото и е
реализирал правото си на жалба, поради което съдът намира, че същата е
депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни длъжностни лица. Със Заповед Заповед № ЗАМ-1434/32-
263874/08.08.2022 г., издадена от Директор на Агенция „Митници, св.
Баханов е оправомощен на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да съставя
АУАН.
Видно от приложените към материалите на делото Заповед № ЧР-СП-
НТУ-149/25.05.2023 г. и Заповед № РД-11-749/07.06.2023, издадени от
5
председателя на управителния съвет на АПИ, наказващият орган – директор
на Национално тол управление, е оправомощен да издаде процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е
описано ясно административното нарушение и обстоятелствата при
извършването му, доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място
-път "А-3", км.8+226, на коя дата и в колко часа, както и с кое ППС е
извършено вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, както и в какво се изразява последното. Единствено по
отношение на индивидуализиране на управляваното от жалбоподателя ППС е
допусната известна непрецизност и празнота, като същото е посочено
единствено със своя рег.номер, без да се описани неговата марка и модел,
категория, екологичен стандарт, брой оси и т.н., с което обаче не се
ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице и
същото е в състояние да възприме фактическите рамки на адмонистративно-
наказателното обвинение и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е и сторило.
По –нататък, съдът намира за основателно възражението, че при
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал.
1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която обаче се
явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно
наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите,
в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни
такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова
задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
6
задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно
посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за
предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато
разстояние.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП не е
посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика на
административните съдилища в страната. Ето защо, съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл.139, ал. 7
ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от
правна страна вмененото му във вина административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността му.
Освен това в хода на производството не беше доказано авторството на
деянието от страна на жалбоподателя Велиновски, тъй като от приложената
тахографската карта водача се установява, че на инкриминираната дата
Велиновски не е управлявал процесното МПС.
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
„ДКВ“ (видно от приобщения към материалите на делото договор за
заплащане на пътни такси, сключен между „Цинк Транс Дооел“ и „ДКВ“ със
7
заверен превод на български език) е следвало да уведоми „Цинк Транс
Дооел“, собственик и ползвател на процесното ППС, относно липсата на
декларирани от бордовото устройстно тол данни. Едва след изпълнение на
това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата,
е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното
изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани
нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия.
Предвид изложеното, още веднъж следва да се посочи, че с изпълнение
на задължението си по чл. 10б, ал. 5 ЗП за заплащане на пътна такса за
посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да е регламентирана
на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване на собственика
на процесното ППС за спиране подаването на информация от бордовото
устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП, като по
никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените
отношения, обект на защита от нормите на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП.
С оглед изложените по –горе аргументи, съдът счита, че конкретното
административно нарушение реално не е увредило обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП,
поради което и същото представлява маловажен случай. Като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на материалния закон.
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят,
който своевременно е отправил изрично искане в тази насока. Ето защо, в
полза на последния следва да се присъдят направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. От приложения на л. 7 от делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е уговорил
предоставяне на правна помощ от адв. А. С., като е заплатил адвокатското
възнаграждение в размер на 650 лева. С оглед обжалвания материален
интерес и направеното възражение за прекомерност на претендираните от
8
жалбоподателя разноски от процесуалния представител на АНО, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (400 лева плюс
10 % за горницата над 1000 лева), в размер на 480 лева, като искането до
пълния претендиран размер от 650 лева следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН и
чл.64д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
BG30122022/5800/P8-2145/23.06.2023г., издадено от директор на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което
на А.В. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева
за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на А.В., ЕГН
********** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ
без уважение искането за заплащане до пълния размер на претендираните
разноски от 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9