Определение по дело №329/2024 на Административен съд - Шумен

Административното производство е образувано по реда на чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния закон (АПК), по жалба вх.№ 12-20-85 от 07.08.2024г. по описа на КЗД, прецизирана с молба рег.№ ДА-01-2029/26.08.2024г. по описа на ШАдмС, депозирана от адв.А. Д. от ШАК, като пълномощник и процесуален представител на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания (ДЦПЛУ), [населено място], с БУЛСТАТ 0009315110115, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Каспичан, [улица], представлявано от директора Ц. Н. И., срещу Решение № 214 от 16.07.2024г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 25/2021г. по описа на КЗД, в частта му:

-по п.I, с който е установено, че ответната страна ДЦПЛУ, [населено място] - работодател, с лишаването на С. С. В. от [населено място] от Допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2020г. е осъществено „неблагоприятно третиране“ по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., във вр.с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“, като „неблагоприятно третиране“ представлява пряка дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.;

-по п.II, с който КЗД е установила по отношение на С. С. В. от [населено място], че ДЦПЛУ, [населено място] – работодател, с издаването на Заповед № 163/18.12.2020г. на Директор на ДЦПЛУ, [населено място] за определяне на Допълнително материално стимулиране на служителите, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. и е извършил установената с настоящото решение по п.I дискриминация, като е осъществил административно нарушение по чл.80, ал.2 от ЗЗДискр., във вр.с чл.80, ал.1 от с.з.;

-по п.III, с която на ДЦПЛУ, [населено място] – работодател, на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр, във вр.с чл.80, ал.1 от с.з. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за установеното с настоящото решение нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.;

-по п.IV, с който на ДЦПЛУ, [населено място] на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. са наложени принудителни административни мерки с оглед преустановяване на нарушението на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., както и за отстраняване на вредните му последици, а именно – предписано му е в качеството на работодател да изготви ясни и конкретни правила за спазване и прилагане разпоредбите на ЗЗДискр. и сведе същите до знанието на подчинените нему лица (п.1.1.); както и да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основа на на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.(п.1.2.), като на основание чл.67, ал.2 от ЗЗДискр. на ДЦПЛУ, [населено място] е определен 30 дневен срок от връчване на настоящото решение, в който да предприеме мерки за изпълнението на дадените с него предписания и да уведоми КЗД за изпълнението.

В жалбата са изложени аргументи за нищожност на атакуваното решение поради липса на законност на състава на Комисия за защита от дискриминация, който го е издал. Алтернативно се претендира неговата унищожаемост поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и неговата цел – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. В тази връзка се сочи, че С. С. В. не е изпълнявал никакви трудови функции, за разлика от останалите служители в дневния център, но въпреки това е оставен на работа цели десет години и е получавал ДМС. На същият не се дължи безусловно ДМС, тъй като то не е уговорено в ТД или в КТД, а се изплаща само ако има средства за това и с цел да се стимулират служителите от центъра, които са имали принос в развитието на самия център и в повишаване качеството на предоставяната социална услуга. Твърди се, че в хода на административното производство не са събрани доказателства за принос на С. С. В. в развитието на ДЦПЛУ. Оспорва се твърдението на административния орган, че единственото условие за лишаване от ДМС, според чл.26, ал.1 от КТД, е служителят да е дисциплинарно уволнен или да е работил по-малко от три месеца за една календарна година, като се счита, че нормата не изчерпва правото на работодателя да прецени на кого да начисли ДМС и в какъв размер. Въз основа на всичко изложено се отправя искане за обявяване нищожността на атакуваното решение в обжалваната му част, а алтернативно – за неговата отмяна.

Предвид изложеното, съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, [населено място], с БУЛСТАТ 0009315110115, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Каспичан, [улица] - като оспорващ; Комисия за защита от дискриминация – [населено място] - 1125, [улица] - като ответник; и С. С. В. от [населено място] – като заинтересована страна.

Наред с изложеното и с оглед произтичащото от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170 от АПК задължение за разпределяне на доказателствената тежест, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства е в тяхна тежест да сочат доказателства, а именно, че е в тежест на оспорващия да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, обосноваващи нищожност или унищожаемост на атакуваното решение в обжалваната му част; а в тежест на ответника и на заинтересованата страна - да докажат, че актът в атакуваната му част е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

С жалбата, поставила началото на съдебното производство, оспорващият е отправил искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на неговите твърдения, което съдът намира за допустимо, респективно за основателно, поради което следва да бъде уважено, респективно следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за оспорващия при режим на довеждане от последния.

Освен това, доколкото жалбоподателят оспорва компетентността на издателя на атакуваното решение, на ответната страна следва да се укаже в три дневен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото доказателства относно сформирането на Трети специализиран постоянен състав, издал обжалваното решение.

Наред с изложеното, с оглед установяване организационната структура на ДЦПЛУ, [населено място], следва да се изиска от О. К. да представи доказателства относно факта и начина на създаване на същия, както и относно неговия организационен статут, в т.ч. учредителен акт за неговото създаване.

Водим от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.157, ал.1 от АПК и чл.171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Конституира като страни в настоящото производство:

ОСПОРВАЩ: Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, [населено място] – с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.2, офис № 5, чрез адв.А. Д. от ШАК.

ОТВЕТНИК: Комисия за защита от дискриминация – [населено място] 1125, [улица].

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: С. С. В. – с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адв.Ц. Н..

Насрочва АД № 329/2024г. по описа на ШАдмС за 29.10.2024г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, обосноваващи нищожност или унищожаемост на атакуваното решение в обжалваната му част.

УКАЗВА на ответника и на заинтересованата страна, че е в тяхна тежест да докажат, че актът в атакуваната му част е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели за установяване на твърденията в жалбата, при режим на довеждане от ДЦПЛУ, [населено място].

УКАЗВА на ответната страна в три дневен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото доказателства относно сформирането на Трети специализиран постоянен състав на КЗД, издал обжалваното решение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до О. К. с указание в седем дневен срок от получаването му да представи доказателства и информация относно факта и начина на създаване на ДЦПЛУ, [населено място], както и относно неговия организационен статут в т.ч. учредителен акт за неговото създаване.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.