№ 29694
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110143370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника за изменение на Решение № 7018/18.04.2025 г.
постановено по гр. д. № 43370/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в полза на страната
направените в заповедното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
Молителят поддържа, че отказвайки да присъжда на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съдът на практика демотивира лицата,
привлечени като страни в такова производство да търсят адвокатска защита. В допълнение в
молбата са изложени съображения, че съдът не е съобразил големият обем работа,
предхождащ подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането за изменение на решението в
частта за разноските страна не изразява становище.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, представила списък по чл. 80 ГПК, която
претендира присъждане на сторени съдебни разноски, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Както е посочено в съдебното решение съгласно разясненията дадени с Определение
№ 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от
задължение да мотивира депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ.
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право, поради което и на длъжника не се следват
1
разноски за заповедното производство.
Във връзка с поддържаните от молителя доводи следва да бъде отбелязано, че на
длъжника се следват разноски за заповедното производство в случая когато заявителят не
предяви установителен иск по чл. 422 ГПК и заповедта за изпълнение бъде обезсилена.
Обезсилването на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че
кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на
разноските на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото законът освобождава длъжника от
задължение да обосновава доводите си срещу вземането по заповедта за изпълнение, а и във
случая такИ. изобщо не са поддържани в депозираното бланкетно възражение, то защитата
на длъжника следва да бъде осъществена в исковото производство, за което на страната се
следват и са присъдени съдебни разноски с оглед изхода от спора и при съобразяване на
цената на исковата претенция.
С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника Л. Д. Х. по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на Решение № 7018/18.04.2025 г. постановено по гр. д. № 43370/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд, като в съпроводителното писмо се посочи, че делото се
изпраща и по постъпила въззивна жалба № 150892/29.04.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2