№ 182587
гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110128138 по описа за 2024 година
В законоустановения срок по 414, ал.2 ГПК, в деловодството на съда е
постъпило възражение от длъжника по издадената заповед за изпълнение ,
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
издадена по настоящото ч. гр.д.№ 28138/2024г. по описа на СРС. Във
възражението длъжникът посочва, че не дължи изпълнение на посоченото
вземане по издадената заповед, по отношение на претендираниите от него
суми .
От страна на заявителя „А..“ЕАД в срока по чл. 414а, ал.4 ГПК
постъпи становище, в което е посочено, че действително длъжникът е
изплатил изцяло задълженията по заповедта за изпълнение , като не е
заплатил дължимите разноски и моли съда да бъде издаден изпълнителен лист
за разноските, направени в заповедното производство, останали незаплатени в
размер на 32,93лева за заплатена държавна такса и 50лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за законна лихва от датата на
заявлението до датата на плащането .
В т.10в на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е
посочено, че разноските в заповедното производство представляват последица
от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК, и в
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер
на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във
формиране размера на цената на иска, а при оспорване само на присъдените
1
със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски, не е налице
възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта
по чл.413, ал.1 ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на
заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните
предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските
в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В
тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Поради изложеното понастоящем е
отпаднало основанието за даване указания на заявителя по реда на чл.415
ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му, а следва да се
разпореди издаването на изпълнителен лист въз основата на влязлата в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.24г.
издадена по ч.гр.д.№ 28138/2024г. относно присъдените с нея разноски в
полза на заявителя , останали незаплатени в размер на 32,93лева за
заплатена държавна такса и 50лева за юрисконсултско възнаграждение .
Законната лихва върху главничната претенция представлява
обезщетение за кредитора от неоснователно забавяне на изпълнението на
неговото парично вземане, която се присъжда като законна последица от
основателността на предявената претенция. Когато основателно
претендираното вземане бъде удовлетворено от длъжника чрез плащане в хода
на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на заявителя , в
случай че длъжникът е изпаднал в забава. На кредитора се дължи
обезщетение за забава върху главницата от датата на предявяване на
заявлението – 27.02.2024 г. до деня, предхождащ плащането й -04.07.2024 г.,
доколкото в деня на плащане длъжникът се е освободил от забавата с
погасяване на задължението. Определена по реда на чл.162 ГПК
(http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) тази лихва възлиза на 64,14
лева.
Евентуалното продължаване на производството с даване на указания по
чл.415, ал.1 ГПК не намира основание, доколкото заявителят е получил
плащане на претендираните суми, а би довело до натоварване и на страните с
2
допълнителни разноски за държавна такса и юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение и пр.
Мотивиран от гореизложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА се издаде изпълнителен лист въз основата на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.24г., издадена по
ч.гр.д.№ 28138/2024г. съгласно описа на СРС относно неизплатените
разноски в заповедното производство в полза на заявителя „А..“ЕАД ,
възлизащи на 32,93лв. разноски за държавна такса и 50 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение , както и за сумата от 64,14 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 1298,35лева , начислена
за периода 27.02.2024 г. - 04.07.2024 г., като се извърши и надлежно
отбелязване за издаването на изпълнителния лист върху заповедта за
изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен
срок, пред СГС, който за молителя „А..“ЕАД тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника – Н. В. К. с ЕГН ********** - от връчването
на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3