РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Белоградчик, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100463 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ – обезщетение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст за срок от 4 месеца, с цена на иска 15 400.02
лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Исковата молба е предявена от Б. С. Н. от гр. Б., обл. В., с ЕГН
**********, чрез адв. Р. Д. от АК – Видин, против Община – Белоградчик,
представлявана от Боян Минков – Кмет. В Исковата молба ищецът твърди, че
за периода 06.11.2011 г. до 06.11.2023 г., е бил Кмет на Община – Белоградчик
– 3 последователни мандата. Сочи, че правата му за заплащане на
обезщетения, са приравнени по КТ. Поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след прекратяване на последния му кметски
мандат, ищеца е предявил искане за заплащането на обезщетение в размер на 6
брутни работни заплати от Община – Белоградчик. От страна на ответника
обаче, са му изплатени само 2 брутни месечни заплати, а не 6, с отговор – че
няма 10 години трудов стаж при същия работодател. Ищецът оспорва този
факт и твърди, че има повече от 10 години трудов стаж при ответника.
Предвид горното, ищеца претендира ответника да бъде осъден да му
1
заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в размер на 4 брутни трудови
възнаграждения – 15 400.02 лв., ведно със законните лихви, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ищецът е представляван от процесуален представител – адв. Р. Д. от АК
– Видин. В съдебно заседание пълномощникът му поддържа Исковата молба, а
в хода на устните състезания пледира съда да уважи предявените искове.
Представени са и Писмени бележки, в които подробно излага доводите си.
По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза от вещо лице Р. П. К..
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Пълномощникът на ответника – Община – Белоградчик – адв. С. И.
оспорва иска. Сочи, че на ищеца са изплатени дължимите му се обезщетения в
размер на 2 брутни заплати. Прави възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на исковата претенция, тъй като е изтекла кратката 3
годишната давност по отношение на иска – съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
Твърди, че ищеца няма 10 години стаж при същия работодател, тъй като
последната клетва която е положил като Кмет, е на 11.11.2019 г., от който
момент до днес няма 10 години трудов стаж. Твърди, че именно поради тази
причина, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 2, а не на 6 брутни
заплати. В отговора излага, че съгласно ЗМСМА, изборното правоотношение с
Кмета, се прекратява след изтичане на мандата. Ответникът твърди, че
последното правоотношение с ищеца е възникнало на 11.11.2019 г., от който
момент до сега не са изтекли 10 години. Брани се с доводи, че този вид
обезщетение се дължи само веднъж от работодателя и в случай на последващо
постъпване на работа при същия работодател при напускането, такова
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, втори път не се дължи. В Община –
Белоградчик няма сключен КТД, предвиждащ начин на плащането на
обезщетенията, различен от нормативно определения такъв.
В хода по същество, пълномощникът на ответника пледира, съдът да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Представени са
писмени бележки, в които процесуалния представител на ответника, подробно
2
излага доводите си за неоснователност на исковете. Претендира разноски по
делото.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна :
Предвид заявеното в исковата молба и отговора, съдът разпредели
между страните доказателствената тежест между страните както следва :
Ищецът следваше да докаже в процеса: че изборното му правоотношение е
прекратено без значение от кого, на какво основание и по какъв начин; че
ищеца е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е
необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му
правоотношение; че ищеца има 10 години трудов стаж през последните 20
години при същия работодател или в същата група предприятия.;
неизпълнение от страна на ответника – че не е изплатил на ищеца полагащото
му се обезщетение в размер на още 4 брутни трудови възнаграждения.;
размера на претендираните обезщетения.; че ответника е изпаднал в забава в
плащанията.
От своя страна, ответникът дължеше доказване на обстоятелствата, че
исковата претенция на ищеца е погасена по давност и че на последния се
дължи обезщетение в размер само на 2 брутни заплати, които са му
изплатени.
Не се спори по делото, че ищеца е бил избиран за Кмет на Община –
Белоградчик в продължение на три поредни мандата. Представени са
Клетвени листове от 04.11.2011 г., от 12.11.2015 г., и от 11.11.2019 г., по силата
на които ищеца е встъпвал в длъжност за всеки един от трите последователни
мандата, като Кмет на Община – Белоградчик. Видно от приложеното по
делото Разпореждане № ********** на НОИ, ищеца е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.06.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му
3
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж.
Видно от материалите по делото, а и не се оспорва от страните, че на
ищеца е било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в размер на две
брутни заплати от страна на ответника, тъй като е прието, че ищеца няма 10
години трудов стаж при същия работодател за последните 20 години.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 изр. 2 от КТ въвежда кумулативното
наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на
работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на
какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е
необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му
правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при същия
работодател или група предприятия 10 години през последните 20 години.
По отношение на първите две предпоставки, съдът, предвид изложените
по – горе мотиви, прие, че са доказани и са налице – изборното
правоотношение на ищеца е прекратено, без значение на какво основание и
същия е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Основанието за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало
от избор, е изтичане на срока, за който изборният служител е избран съгласно
чл. 337, изр. 1 КТ. Настъпването на юридическото събитие – изтичането на
срока, за който е възникнало изборното трудово правоотношение, е известно
на страните още при неговото учредяване. Срокът, за който се избират
изборни служители е предвиден в Конституцията, в съответните закони и в
уставите на съответните обществени организации (политически партии,
движения, синдикални организации и пр.). В чл. 139 от Конституцията е
определен срокът, за който се избират Кметовете, а именно – 4 години.
Прекратяването на изборното правоотношение настъпва по силата на закона с
изтичането на срока, за който лицето е избрано – съгл. чл. 337 КТ. Изтичането
на този срок, законът свързва с произвеждането на нов избор, чрез който се
поставя началото на нов срок за същото или за друго лице за съответната
изборна длъжност, с което се осигурява непрекъснатост и постоянство в
осъществяване на функциите на изборния служител по трудовото
правоотношение.
4
Установи се по делото и че ищеца е придобил право на пенсия през 2017
г., предвид приложеното по делото Разпореждане на НОИ.
Спорен между страни е третия критерии – работил ли е ищеца 10 години
в същото предприятие през последните 20 години и какъв е размера на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което му се дължи – за срок от 2 месеца
или за срок от 6 месеца.
Съдът, предвид установената по делото фактическа обстановка, намира,
че ищецът има право да получи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения.
Както бе посочено по – горе, ищецът е бил Кмет на Община –
Белоградчик, в продължение на 3 последователни мандата, всеки от който – по
4 години, или общо 12 години. Именно поради това, съдът приема, че ищеца
има 10 години трудов стаж за последните 20 години в същото предприятие. В
този смисъл съдът не може да се солидаризира с оспорванията на ответника,
че от последното полагане на клетва като Кмет от 2019 г., до момента няма 10
години. Действително, по силата на закона, прекратяването на изборното
правоотношение настъпва с изтичане на срока, за който лицето е избрано.
Въпреки това обаче, само с факта, че ищеца е бил Кмет в продължение на
повече от 10 години, а именно – 12 години, независимо от прекратяване на
изборното му правоотношение и в последствие възникване на ново, се явяват
изпълнени изискванията на чл. 222, ал. 3 КТ.
Никъде от страна на законодателя не е поставено изискването и
условието относно това, трудовият стаж при работодателят да е непрекъснат.
По този въпрос съдебната практика е ясна. В изискуемия се 10 годишен
период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при същия
работодател или в същото предприятие. Не е необходимо трудовият стаж да е
бил непрекъснат. Достатъчно е, той да е бил при един и същ работодател общо
10 години за последните 20.
Недвусмислено ясна е волята на законодателя – ищецът да е имал 10
години трудов стаж през последните 20 години, без да е налице изискване този
стаж да е непрекъснат. В настоящият случай, ищецът е имал 10 години трудов
стаж, които са придобити в същото предприятие, независимо дали е имало
прекъсване на стажа или не.
5
В случая, годините са 12, през които ищеца е бил Кмет на Община –
Белоградчик, с което съдът приема, че покрити са критериите на чл. 222, ал. 3
и същия следва да получи пълния размер на обезщетението за срок от 6
месеца.
Налице са всички предпоставки, при които на ищеца се дължи
обезщетение в размер на пълния законов размер: изборното му
правоотношение е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание
и по какъв начин, придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му
правоотношение и е работил в същото предприятие 10 години, през
последните 20 години.
По възражението на ответника, че ищеца е придобил право на пенсия
през 2017 г. и е следвало да получи обезщетението си по чл. 222, ал. 3 КТ през
2019 г., когато е изтекъл втория му мандат и е било прекратено изборното му
правоотношение, съдът намира следното :
Действително, ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 16.10.2017 г. Вторият му кметски мандат е изтекъл през 2019
г., когато е прекратено изборното му правоотношение за този мандат. Съдът
обаче не възприема довода на ответната страна, че ищеца е следвало тогава да
предяви претенцията си за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. На
първо място, обезщетението при придобиване на осигурителен стаж и възраст
е право, а не задължение. Съгласно теорията и съдебната практика, след
измененията на КТ през 1995 г. е отстранена редакционната непрецизност,
към кой момент следва да се преценява наличието на 10 или повече години
работа при същия работодател. Сегашната редакция на текста игнорира
момента на придобиване на право на пенсия. Поради това, правото на
увеличения размер на гратификацията се преценява, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, а не към момента на
придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
момента на прекратяването на правоотношението, се преценява дали
последните 10 години трудов стаж са придобити при същия работодател. Няма
значение, че правото на пенсия е било придобито преди прекратяването,
какъвто е разглеждания случай.
При тези мотиви, съдът приема, че независимо от това, че ищеца е
6
придобил право на пенсия по – рано, то през 2023 г., при прекратяване на
последния му трети мандат като Кмет, същия е реализирал правото си да
потърси обезщетението си по чл. 222, ал. 3 КТ. Придобиването на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение, тъй като обезщетението
се дължи при прекратяване на правоотношението, независимо от това, че
пенсионната възраст е навършена по – рано.
Съдът не възприема и възражението на ответника за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираното от ищеца обезщетение.
Действително, давността, при която се погасява правото на обезщетение, е 3
години – съгл. чл. 358 КТ, считано от възникване на основанието за плащане.
В случая, правнорелевантния момент, от който за ищеца е възникнало
правото му на обезщетение, е прекратяване на последния му кметски мандат,
който факт е настъпил на 06.11.2023 г. и към датата на предявяване на
Исковата молба – 07.08.2024 г., 3 годишния давностен срок не е изтекъл.
Поради това, института на давността не е настъпил досежно исковата
претенция.
От изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установи,
а и не се оспорва факта, че на ищеца е било изплатено обезщетение в размер
на 2 брутни трудови възнаграждения. Предвид горните мотиви, съдът приема,
че на същия следва да бъде изплатено обезщетение в размер на още 4 брутни
заплати, каквато е и исковата претенция, за да получи същия пълния размер на
обезщетението предвиден в чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 месеца.
Видно от заключението от неоспореното и прието по делото заключение
на вещото лице, брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
октомври 2023 г., месеца, предхождащ прекратяване на последния му кметски
мандат, е в размер на 3 850.00 лв. Също видно от експертизата, неизплатеното
на ищеца възнаграждение за период от 4 месеца, е 15 400.02 лв.
Поради това, съдът приема, че по делото се събраха безспорни
доказателства за основателността на предявения иск. Ищецът в условията на
пълно и главно доказване, успя да докаже основателността на исковата си
претенция по основание и размер, поради което съдът я уважава за сумата от
15 400.02 лв.
По иска за законни лихви.
7
Предвид на това, че съдът уважи главния иск с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ, то основателен се явява и акцесорния иск за законни лихви за
забава, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2024 г., до
окончателното изплащане на главницата. С подаването на Исковата молба,
ответника се счита за поканен да плати, поради което и от този момент изпада
в забава.
По разноските.
Предвид на това, че съдът уважи изцяло предявения иск, ответника
следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски. Ответникът
следва да заплати по сметката на съда – държавна такса, съобразно цената на
уважения иск в размер на 616.00 лв., както и възнаграждение за вещо лице в
размер на 200.00 лв., от първоначалното заплащане на които ищеца е
освободен.
Ответникът следва да понесе в своя тежест и разноските за адвокатско
възнаграждение за пълномощник на ищеца, какъвто същия е имал в процеса.
Видно е, че отношенията между ищеца и пълномощникът му – адв. Р. Д., са
уредени съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като адвоката е
предоставил безплатна адвокатска помощ на ищеца. Съгласно съдебната
практика, за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2-ро от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
доверителят е близък на адвоката. (В този смисъл Определение № 207 от
26.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2277/2018 г., II т. о., ТК). Освен това, страната,
която твърди, че липсват предпоставките за договарянето на безплатна правна
помощ, следва да докаже твърдението си за липсата на материална
затрудненост на доверителя. В този смисъл определение № 60126 от
23.06.2021 г., постановено по т. д. № 1548/2020 г. на I т. о. на ВКС, посочените
в него определение № 482/03.12.2020 г. по ч. т. д. № 90/2020 г. на ВКС, II т. о.
определение № 97/12.02.2021 г. по ч. т. д. № 2895/2019 г. на ВКС, II т. о., както
и определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч. т. д. № 1451/2014 г. на II т. о. на
ВКС. Такива обстоятелства в процеса не бяха доказани от страна на
ответника.
В случая, е представен Договор за правна защита и съдействие от
8
23.07.2024 г. в който е посочено, че на ищеца е оказана безплатна адвокатска
помощ, съгл. чл. 38 от ЗА. Поради това, разноските следва да бъдат заплатени
на пълномощника на ищеца. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение
се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази
наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, предвид материалния
интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая, е в
размер на 1 786 лв., съобразно материалния интерес. Поради това, съдът
определя разноски за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца в размер на 1 786 лв., които ответника следва да му заплати предвид
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Б. I“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ
на Б. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ул. ......................“ № ..., представляван
от адв. Р. Д. от АК – Видин, съдебен адрес – гр. В., ул. „........................” № ..,
сумата: 15 400.02 лв. (петнадесет хиляди и четиристотин лева и две ст.) –
на осн. чл. 222, ал. 3 Кодекса на труда – обезщетение за срок от 4 месеца,
поради придобито право на осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Б. I“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ
по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски:
616.00 лв. – държавна такса, съобразно уважения иск, 200.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен
лист в полза на съда за разноските и 5.00 лв. – в случай на издаване на
изпълнителен лист в полза на ищеца.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Б. I“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Х. Д., с адрес: гр. В., ул. „.......................” № ..., разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 786.00 лв. - на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
9
във вр. с чл.чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10