Решение по дело №7962/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1852
Дата: 17 декември 2010 г. (в сила от 17 декември 2010 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20102120107962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2058                                    17.12.2010 година                              град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                                    ХХ граждански състав

На тринадесети декември                                                                   две хиляди и десета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при секретаря З.М.

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7962 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба на М.Н.Т., с ЕГН **********,***, к-с „Славейков”, бл.55, вх.Г, ап.7 чрез адв. М.М. ***, адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „К.Фотинов” №29 против „ДОЛОМИТ – М” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Александровска” №111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов, с която е предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.90 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за месец декември 2009г. по договор № 189/16.06.2009г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата

               Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 16.06.2009г., като ищецът е заемал длъжността „инвестиционен консултант” с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 2000.90 лв. месечно. Навеждат се доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009г. в цял размер. Излагат се твърдения, че на  01.02.2010г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

               В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение.

               Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

               По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

               Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

               Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 08.10.2010г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства – трудов договор от 16.06.2009г., допълнително споразумение от 01.07.2009г., както и писмо от Инспекцията по труда. Предвид тези доказателства за съда се налага извод, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, правоотношението му е прекратено и не е получил дължимите суми за трудово възнаграждение за м. декември 2009г., като претенцията му по размер се доказва от представените документи. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

               С оглед изхода на делото ответникът – работодател следва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса от 80 лева.

               Също с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 50 лева адвокатско възнаграждение.

               Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати на М.Н.Т., с ЕГН **********,***, к-с „Славейков” бл.55, вх.Г, ап.7 чрез адв. М.М. ***, адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „К.Фотинов” №29 сумата от 2000.90 лева /две хиляди лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2009г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 07.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата. 

               ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 80 лева /осемдесет лева/.

               ОСЪЖДА ”Доломит – М” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” 111, ет.4, представлявано от управителя Стамат Петков Стаматов да заплати на М.Н.Т., с ЕГН **********,***, к-с „Славейков” бл.55, вх.Г, ап.7 чрез адв. М.М. ***, адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „К.Фотинов” №29 сумата от 50 лева /петдесет лева/ разноски по делото.

               Препис от решението да се връчи на страните.

               Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

                      

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: