№ 14552
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110117818 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. П.
П. – Б., М. К.О. Б. и П. К. Б. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, при
условията на разделна отговорност следните суми: 1358,84 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 299,70 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 21,19 лв. главница за
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане и
4,93 лева - мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., които касаят
недвижим имот: ап. № 5, находящ се в гр. София, бул. „..., вх. А, ет. 2.
1. Н. П. П. – Б. - 1/3 – за следната сума: 452,94 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв. главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане и 1,64 лева -
мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г.;
2. М. К.О. Б. - 1/3 - за следната сума: 452,94 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв. главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане и 1,64 лева
1
мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г.;
3. П. К. Б. – 1/3 - за следната сума: 452,94 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90 лева мораторна лихва за забава
от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв. главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане и 1,64 лева -
мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г.;
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът Н. П. П. – Б. е подала отговор на искова молба в срока по чл.131
ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който
оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва твърдението, че
наследодателят В. Б. е бил собственик на процесния имот. Противопоставя се по
отношение на твърдението за наличие на облигационно отношение с ищеца с предмет
доставка на ТЕ, както и че е ползвала имота в процесния период. Оспорва
доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. Счита, че
акцесорната претенция се явява също неоснователна. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. При тези аргументи моли за отхвърляне на исковете.
Ответниците М. Б. и П. К. Б. са депозирали отговор на исковата молба в срока
по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Излагат
съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява,
че ответниците или техния наследодател са собственици/ползватели на процесния
имот. Оспорват по делото да се установява наличието на облигационно отношение с
топлопреносното дружество, както и ответниците да са ползвали ТЕ в процесния имот
през исковия период. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендират сторените
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
2
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
3
собствените му битови нужди.
В настоящия случай по делото не е представено заявление за откриване на
партида на името на някой от тримата ответници – Н. П. П. – Б., М. Б. и П. К. Б., или
на името на техния наследодател – В. Б. Б..
Не се установява също някое от посочените лица да е носител на правото на
собственост върху процесния апартамент.
От представеното по делото удостоверение за наследници (л. 49) се установява,
че В. Б. Б. е починал на дата 03.06.2022г. и е оставил като наследници тримата
ответници.
Липсват обаче доказателства, че наследодателят на ответниците е притежавал
правото на собственост върху имота.
Следва да се посочи и че откриването на партида на името на Веселин Б. Б. –
наследодател на В. Б. Б. видно от удостоверение за наследници изх. №
1405/30.03.2015г. на СО, район „Красно село“, както и издаването на фактурите и
изравнителните сметки на името на същия не може да обоснове извод за противното.
Съставянето на посочените документи не е основание за възникване на качеството
клиент на топлинна енергия, доколкото договорът с топлофикационното дружество
възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик или вещен
ползвател. С оглед императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ въпросите
относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание
нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят
друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за
плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата,
а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.
Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците е бил
носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се
приеме, че ответниците, са придобили собствеността върху него по силата на
наследствено правоприемство.
Горният извод не се опровергава от представената по делото данъчна
декларация, подадена от единия от ответниците /П. К. Б./. Настоящият състав споделя
мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че
данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на
един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия.
Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи
/чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се
доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ,
който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени
факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би
4
могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт
от страната, която е декларирала имота /в случая – само по отношение на единия от
ответниците – П. К. Б.. По делото обаче, както беше посочено, макар да е безспорно,
че ответниците са наследници на В. Б. Б., няма данни дали и как наследодателят им е
придобил на свой ред право на собственост върху имота. В допълнение към горното в
подадената от ответника П. Б. декларация по чл. 14 ЗМДТ се сочи имот, находящ се в
гр. София, бул. „..., но не е отразен номер на апартамента, т.е. само града, квартала,
улицата и номера на улицата /блока/, в който се намира апартамента. С оглед на това,
единствено от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, не би могло да
бъде прието за установено при условията на пълно и главно доказване, че ответниците
са собственици на имота. Предвид гореизложеното се налага извод, че ищцовото
дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото на
собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния
имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.
При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на ответниците,
установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на
наследодателя Веселин Б. Б., не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. При това положение, предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
имат единствено ответниците М. Б. и П. К. Б. в общ размер от 400,00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Н. П. П. – Б. е защитавана от назначен от съда на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, поради което разноски не се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Н. П. П. – Б., родена на 29.06.1959г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 452,94 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
5
депозиране на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв.
главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на на исковата молба - 04.04.2023г. до
окончателното плащане и 1,64 лева - мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до
23.03.2023г., по отношение на недвижим имот: ап. № 5, находящ се в гр. София, бул.
„..., вх. А, ет. 2.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. К.О. Б., роден на 24.01.2984г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 452,94 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв.
главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното
плащане и 1,64 лева мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., по
отношение на недвижим имот: ап. № 5, находящ се в гр. София, бул. „..., вх. А, ет.
2.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу П. К. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 452,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане, сумата 99,90 лева мораторна
лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.03.2023г., както и 7,06 лв. главница за услуга
дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното плащане и 1,64 лева
- мораторна лихва за забава от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., по отношение на недвижим
имот: ап. № 5, находящ се в гр. София, бул. „..., вх. А, ет. 2.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на М. К.О. Б., роден на 24.01.2984г. и П. К. Б., ЕГН
********** сумата от общо 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за
защита по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6