О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 01.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева
Таня Кунева мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
ч.гр.д. № 269 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
повод на частна жалба от К.Б.Ш., чрез адв.Б.Д. срещу разпореждане №
46378/23.11.2018г. по гр.д. № 3956/2018г. на ВРС, с което е върната, подадената
от нея жалба с вх. № 76970/22.11.208г. срещу решение №4322/31.10.2018г. по
с.гр.дело на ВРС, в частта му имаща характер на определение, и с която е
оставено без уважение искането на ответника по делото по чл.241, ал.1 ГПК за
разсрочване плащането на разноските.
В частната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалваното разпореждане. Счита, че срокът за обжалване е
започнал да тече от датата на връчване на съобщението за решението от
процесуалния представител на страната – 06.11.2018г. и доколкото жалба е
депозирана по пощата на 20.11.2018г., същата е подадена в двуседмичен срок от
съобщението и не е просрочена. Посочва се, че дори да се приеме, че в
обжалваната част решението има характер на определение и че същото подлежи на обжалване
в седемдневен срок, в текста на решението и съобщението до страната липсва
такова изрично указание. В решението е посочено единствено, че същото подлежи
на обжалване пред ВОС в четиринадесет дневен срок и обжалваното разпореждане е
в противоречие с разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК. Моли обжалваното разпореждане
да се отмени и делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по жалбата.
За да се произнесе ВОС прецени следното:
Производството по гр.д. № 3956/2018г. по
описа на ВРС е било образувано по предявен от „Енерго-про
Продажби“ АД срещу настоящия частен жалбоподател иск с правно основание чл.42, вр. чл.415, вр. чл.124 ГПК. С
молба от 17.10.2018г., ответницата е направила искане за разсрочване на
плащането на разноските по делото. С постановеното по делото решение, съдът е
отхвърлил предявения иск поради плащане от ответника, извършено в хода на
производството; ответницата К.Ш. е осъдена да заплати на ищеца, сторените от
него съдебни разноски в заповедното и исковото производство. С решението, съдът
е оставил без уважение искането на К.Ш. за разсрочване на плащането на
разноските по делото, като е посочено, че в тази част, същото има характер на
определение и може да бъде обжалвано пред ВОС в седемдневен срок от връчването
му. Видно от приложените по делото съобщения, изготвеното по делото решение е
връчено на процесуалния представител на К.Ш. на 06.11.2018г. В съобщението
вписано и указание, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
На 22.11.2018г. настоящият частен жалбоподател е депозирал пред ВРС жалба срещу
постановеното по гр.д.№ 3956/2018г. решение, в частта, в която е оставено без
уважение искането за разсрочено плащане на разноските по делото.
С обжалваното разпореждане, ВРС е върнал подадената жалба, като е приел,
че същата е подадена след изтичане на срока за обжалване.
ВОС прави следните правни изводи:
Видно от данните поделото, частният
жалбоподател е бил уведомен за постановеното решение на 06.11.2018г., като е
връчен и препис от решението. В текста на решението изрично е посочено, че в
частта, с която е оставено без уважение искането за разсрочване на плащането на
разноските, същото има характер на определение и подлежи на обжалване в
седемдневен срок от връчването му на страните пред ВОС. Отделно в текста на
решението е посочено, че в останалата част то подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Следователно страните са били
уведомени относно указанията за сроковете за обжалване и съда, пред който
решението подлежи на обжалване. Срокът за обжалване на решението, в частта, с
която е оставено без уважение искането по чл.241 ГПК е седмичен и е започнал да
тече на 07.11.2018г. Срокът е изтекъл на 13.11.2018г. Жалбата срещу решението,
в частта му имаща характер на определение е подадена след изтичане на изрично
определения седем дневен срок, едва на 20.11.2018г.
Изложените във частната жалба твърдения, че е налице определяне от съда
на по-дълъг от установения в закона срок за обжалване на съдържащото се в
решението определение, по смисъла на чл.63, ал.3 ГПК не кореспондират и не се
установяват от приложените по делото доказателства.
Подаването на жалбата след изтичането на определения в закона срок води
до връщане на въззивната жалба като просрочена.
Следва обжалваното разпореждане да се
потвърди.
Водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № №
46378/23.11.2018г. по гр.д. № 3956/2018г. на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: