РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. М. В.,ЕГН: **********, *********, чрез
адв. И. М. от АК- Перник срещу наказателно постановление № 22-1158-
004082 от 22.12.2022г., издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на
МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи,с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б”от ЗДвП и на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и съответно на 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за
2 месеца за първото нарушение и 20 /двадесет/ лева –глоба за второто
нарушение.
Р. М. В.,ЕГН: **********, *********, чрез адв. И. М. от АК- Перник
е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В
жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Сочи, че актосъставителят е приел, че при движение на заден ход
жалбоподателят е предприел маневра, с която съм създал опастност за
участниците в движението и съм реализирал ПТП с паркирания л.а. Нисан X
Трейл с peг. № *********, както и че съм напуснал мястото на
произшествието, без да уведомя компетентните служби на МВР. В АУАН
GA793372/06.12.2022r. като нарушени са посочени нормите на чл. 25, ал. 1 ;
чл.123, ал.1, т.2, б.А и чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП. Счита, че АУАН и НП са
издадени при неизяснена фактическа обстановка. Актосъставителя, доколкото
същият не е очевидец на случилото се, се твърди, че не би и могъл да даде
сведения относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Излага се, че
1
самият той е направил извод относно причината за ПТП на база сведения, без
да е пряк очевидец на инцидента.Отделно от това намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение досежно вмененото нарушение по пункт
първи от НП.В нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
административнонаказващият орган е посочил твърде общо и
неконкретизирано, че нарушението се изразява в това, че водачът на лекия
автомобил напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните служби
на МВР". По същия общ и неконкретизиран начин нарушението е описано и в
АУАН. Същевременно и в АУАН, и в НП нарушението е правно
квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б ЗДвП. Задълженията на водач, който
е участник в ПТП, са подробно описани в разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 1,
т. 2, б. "а", "б. ", "в", г, "д" и "е" и т. 3, 6. "а", "б. " и "в". Тези задължения са в
зависимост от настъпването на различни последици от ПТП: когато от
произшествието има пострадали хора (по т. 2) и когато има само причинени
материални щети (по т. 3). При всички положения за
административнонаказващия орган съществува задължение да посочи
текстово както настъпилите конкретни вредни последици от ПТП-то, така и
съответните задължения на жалбоподателя, които същият съобразно
причинените последици не е изпълнил. С използването на общи и неясни
фрази се сочи, „е освен че нарушава правото на защита на жалбоподателя
възпрепятства и контролната преценка на съда за съответствие между
текстово описание на нарушението и дадената му правна квалификация по чл.
123, ал. 1, т.2, б.Б ЗДвП. Никъде в АУАН се сочи, че не са изложени факти и
обстоятелства, свързани с отделните хипотези, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 2
ЗДвП. Не става ясно дали е имало изобщо причинени имуществени щети или
е имало и други и защо деянието е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП
и коя именно хипотеза е имал предвид актосъставителят и
административнонаказващият орган. Моля, да приемете, че допуснатото
съществено процесуално нарушение за вмененото ми нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е особено съществено и се отразява на правото ми на защитаи
НП по пункт първи следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено
на това основание.С наказателното постановление в пункт втори
жалбоподателят сочи, че е бил санкциониран за друго нарушение, което е
различно от констатираното с АУАН GA793372/06.12.2022r. Намира, че
пълното несъответствие между АУАН и НП съставлява тежко нарушение на
административно-производствените правила, тъй като не може да се установи
кога, къде и за какво нарушение се ангажира административната ми
отговорност. Цитираната разпоредба е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност. Моли съда, да приеме, че непълното и неточно посочване, както
и непосочването изобщо на необходимите реквизити на наказателното
постановление, а още в по-голяма степен несъответствието между АУАН и
НП, обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление.Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява лична, като се
представлява от адв. М., която доразвива доводите си, изложени в жалбата.
В пледоарията си, същата моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме,
че акто и НП са били издадени при нарушение на материалния закон, и
процесуални нарушения. С Наказателното постановление е повдигнато
обвинение, което не е отразено в АУАН. Също така по т.1 е нарушението,
2
приложена е законова разпоредба за пострадали лица, за каквито няма
събрани доказателства по случая. Претендира по делото.
Административно наказващия орган - Сектор „ПП” при ОДМВР -
Перник, редовно призован, представител не изпращат. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
Свидетелят Д. С. С., на длъжност МЛ. автоконтрольор, при С-Р
Пътна полиция Перник, ОДМВР Перник, е съставил акт за установяване на
административно нарушение № GA793372, от 06.12.2022 г. против Р. М. В.,
СУМПС № *********, категория D+E В С С+Е С1+Е, издадено от ОДМВР
Перник, за това, че на 17.10.2022 г. в 08:20 часа, в гр.Перник на ул.Пирдоп,
като Водач на товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС АРОКС, *********,
БЪЛГАРИЯ при следните обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА
ПИРДОП С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА САМОКОВ,
УПРАВЛЯВА СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС АКТРОС С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *********, СОБСТВЕНОСТ НА *********,
КАТО ПРИ МАНЕВРА ДВИЖЕНИЕ НА ЗАДЕН ХОД С ПРЕДНАТА СИ
ЛЯВА ЧАСТ, УДРЯ ПАРКИРАНИЯТ АВТОМОБИЛ НИСАН X ТРЕЙЛ С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *********, НАНАСЯЙКИ МУ
МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ В СТРАНИЧНАТА МУ ЛЯВА ЧАСТ. ВОДАЧЪТ НЕ
ОСТАВА НА МЯСТО НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО ДО ПРИСТИГАНЕТО НА
КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА МВР И НЕ ГИ УВЕДОМЯВА,
ТРЪГВАЙКИ СИ ОТ МЯСТОТО. В акта е посочено от страна на
актосъставителя, че с тези си действия, жалбоподателят виновно е нарушил/а,
както следва описани в три пункта следните нарушения: по чл. 25 ал. 1 -
ПРЕДПРИЕМАЙКИ. МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА
УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ.ПТП
от ЗДвП, на второ място -чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А -УЧАСТНИК В ПТП НЕ
УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА МВР. от ЗДвП и третото
вменено нарушение е описано като такова по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б - НЕ
ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО ПРИСТИГАНЕ НА
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО, от ЗДвП. При
абсолютно идентично възпроизведена фактическа обстановка от страна на
АНО, е било издадено атакуваното НП, като обаче, вместо описаните в акта
три нарушения, са описани, две разпоредби по ЗДВП, които са вменени във
вина на жалбоподателя, като първата е такава по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б”от
ЗДвП и по пункт втори на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП и съответно на 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е
била наложена глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца за първото нарушение и 20 /двадесет/ лева –глоба за
второто нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
3
писмени документи, а именно-АУАН серия GA793372, от 06.12.2022 г.,
наказателно постановление №22-1158-004082 от 22.12.2022г., издадено от н-к
група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с
81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, , копие на
заповед за компетентност № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, възражение по чл. 44 ЗАНН, докладна записка, два броя
сведения по преписката, като писмените доказателства, приложени по
преписката, в това число и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и от двете страни по делото- при разпита на актосъставителя-
Д. С. С. и св. по акта- С. Н. П., като съдът кредитира показанията на тези
двама свидетели, като обективни, безпристрастни, детайлни и съответни на
събрания по делото писмен доказателствен материал по преписката.
Актосъставителя- Д. С. С. в разпита си пред съда уточнява, че действително
същият не е очевидец на нарушенията, като е съставил акта по сведения и по
заснет видеоматериал от самия инспектор, който е работил по преписката,
като сочи, че това е другият свидетел-св. С. Н. П.. Затова сочи и че датата,
когато е съставен акта, и датата, когато е станало самото нарушение, са
различни. Уточнява само, че е ставало въпрос за една „боклучарка”, която,
когато е изхвърляла контейнерите от сметоизвозването, е ударила един
паркиран автомобил. И в последствие от камери било установено кой е бил
водачът на камиона, като сочи, че същият си признавал вината, но твърдял,
че „не е бил разбрал кога е ударил автомобила”. В смислов унисон с
изнесеното пред съда от този свидетел, е и заявеното от свидетеля по акта-св.
П., който посочва в разпита си пред съда, че имало сигнал на гражданин, а
именно- потърпевшият, който категорично заявил, че процесният водач на
камион го е блъснал. Показал клип на телефона от камери на тяхната къща
или на съседите, и сочи, че от същия се виждало как камионът за
сметосъбиране блъска автомобила, описан в акта. Били предприети действия
по издирване на водача, и същият бил установен, като в разпита си
свидетелят сочи, че водачът твърдял, че не бил усетил, съприкосновението, но
от клипа се виждало, като „от неговите работници се вижда как слиза един,
вижда щетите, казва му нещо” и от това служителите направили извод, че
водачът знаел, че е блъснал другия автомобил. Този свидетел разпоредил на
актосъставителя -Д. С. да състави акта, по преписката.Съдът напълно
кредитира показанията на и на двамата свидетели, като кореспондиращи
помежду си и на останалия писмен доказателствен материал, като намира, че
от разпита им се установява, с голяма степен на вероятност как се е стигнало
до разминаванията в описаното в акта и в НП, като при положение, че актът е
изготвен от лице, което не е титуляр по процесната преписка, а просто по
разпореждане на своя началник е изготвил акта, който пък като съдържание е
бил по абсолютно идентичен начин възпроизведен в НП, става ясно защо и
как при една и съща фактическа обстановка, АНО е определил за нарушени
други разпоредби и е наложил съответни наказания. Налице е пълно
фактическо единство между акта и НП, но пълно юридическо разнопосочения
в тях.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намери за установено следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
4
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Цифрово в акта за установяване на административно нарушение е
отразено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на както следва описани в три пункта следните нарушения: по чл. 25 ал. 1 -
ПРЕДПРИЕМАЙКИ. МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА
УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ.ПТП
от ЗДвП, на второ място -чл. 123 ал. 1 т. 2 б. А -УЧАСТНИК В ПТП НЕ
УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА МВР. от ЗДвП и третото
вменено нарушение е описано като такова по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б - НЕ
ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО ПРИСТИГАНЕ НА
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО, от ЗДвП. При
абсолютно идентично възпроизведена фактическа обстановка от страна на
АНО, е било издадено атакуваното НП, като обаче, вместо описаните в акта
три нарушения, са описани, две разпоредби по ЗДВП, които са вменени във
вина на жалбоподателя, като първата е такава по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б”от
ЗДвП и по пункт втори на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП и съответно на 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е
била наложена глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца за първото нарушение и 20 /двадесет/ лева –глоба за
второто нарушение.
От страна на административно наказващия орган в съдебно заседание
не са ангажирани никакви доказателства от които да се установи, че на
въпросната дата, именно жалбоподателят е извършил деянията, които са му
били вменени като нарушения / не е представен процесният видеоклип, не е
представен изготвения констативен протокол, като актосъставителят не е бил
очевидец на деянието, а е съставил акта по нареждане на работещия по
преписката св. П./. В тази връзка, актосъставителят е длъжен да се яви в
съдебно заседание и да защити констатациите в съставения от него акт за
установяване на административно нарушение, тъй като именно той е
инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал
деянието, извършено от нарушителя, като последният се яви в с.з., но не можа
да защити констатациите си видно от изложеното по-горе. Това е така, тъй
като съставените по ЗДвП актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни
постановления не се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Горното произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която
препраща към НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от НПК обвиняемия/в
случая нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент
от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е
субектът на административно–наказателното обвинение е да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че е извършено
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил
визираните в акта за установяване на административно нарушения и в
наказателното постановление нарушение. Свидетелите не са били на място на
нарушенията, не са установили как точно се е реализирало твърдяното ПТП,
като механизъм и се осланят на заявеното в страни в производството, което е
5
недопустимо, като не може и заявеното от тях да се изчерпва с - поддържа
констатациите по акта, но не излага никаква фактология от конкретната
проверка, въпреки, че актът му е бил предявен от съда в съдебно заседание.
По този начин е осуетена и преценката на съда относно доводите на
нарушителя, изложени в жалбата за извършеното нарушение и причините и
условията, способствали за това. При това не се установиха фактите,
изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление. Съдът държи повторно да отбележи, че в
административно наказателното производство тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. В конкретния случай следва да се
приеме, че нарушението се явява недоказано, което обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Отделно от това още по-силно основание наказателното
постановление, подлежи и във връзка с нарушения на материалния закон и
процесуалниите правила. Между акта и НП,както е посочено по-горе, е
налице само фактическо, но не и юридическо единство досежно вменените за
нарушения разпоредби по ЗДВП, които очертават съвсем различни
фактически състави. Така по първото вменено нарушение по НП, а именно
такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б”от ЗДвП- съгласно тази разпоредба Чл.
123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи;
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
Между описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление следва да е налице пълно
единство. В акта за установяване на административно нарушение цифрово е
посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите начл. 123 ал. 1 т. 2 б. А
-УЧАСТНИК В ПТП НЕ УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА
МВР. от ЗДвП и третото вменено нарушение е описано като такова по чл. 123
ал. 1 т. 2 б. Б - НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО ПРИСТИГАНЕ НА
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО, от ЗДвП, тоест на първо
място в акта при същите факти са посочени две хипотези на цитираната
разпоредба, за същите факти в НП е посочена за нарушена само 123, ал. 1, т.
2, б. „б”от ЗДвП, тоест не само не е налице единство между двата акта, но не
може да се приеме и че е налице прецизиране на обвинението, напротив
напълно неясно е какво обвинение дори се вменява тъй –като и в акта, и в НП
отсъства описание на фактическия състав на цитираните разпоредби и в
частност на водещото обвинение- окончателно такова по НП, се сочи за
нарушена по пункт първи от НП ПО ЧЛ 123, ал. 1, т. 2, б. „б”от ЗДвП, но
никъде не се сочи, че има пострадали хора, напротив касае се за вменено
нарушение на водач на сметосъбираща кола /което се установява в с.з., но
дори не е описано в акта и в НП/, който се твърди да е причинил имуществени
вреди като е ударил при ход на зад паркиран лек автомобил и мимоходом е
6
описано как е прието да се е развил механизма на деянието, но не и
конкретика на щетите по двете МПС-тата, ако такива са настъпили и как
точно е станало това и при разлика в габаритите на същите- камион за
сметосъбиране и спрян автомобил, дали водачът е усетил съприкоснованието,
което последният отрича, като пък в с.з. свидетелите сочат са видеоклип, от
който са установили механизма, и въобще деянието, но такъв не е налице по
делото, като тежестта за доказване на обвинението е на АНО, което
последният не е сторил, освен че напълно е объркана правната квалфикация
на вмененията нарушения, в сравнение и с описаното в акта, и в НП, като
възраженията в жалбата в този смисъл, съдът намира за напълно основателни,
като действително задълженията на водач, който е участник в ПТП, са
подробно описани в разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 1, т. 2, б. "а", "б. ", "в", г,
"д" и "е" и т. 3, 6. "а", "б. " и "в". Тези задължения са в зависимост от
настъпването на различни последици от ПТП: когато от произшествието има
пострадали хора (по т. 2) и когато има само причинени материални щети (по
т. 3). При всички положения за административнонаказващия орган
съществува задължение да посочи текстово както настъпилите конкретни
вредни последици от ПТП-то, така и съответните задължения на
жалбоподателя, които същият съобразно причинените последици не е
изпълнил. С използването на общи и неясни фрази се сочи, „е освен че
нарушава правото на защита на жалбоподателя възпрепятства и контролната
преценка на съда за съответствие между текстово описание на нарушението и
дадената му правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т.2, б.Б ЗДвП. Никъде в
АУАН се сочи, че не са изложени факти и обстоятелства, свързани с
отделните хипотези, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Не става ясно дали е
имало изобщо причинени имуществени щети или е имало и други и защо
деянието е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП и коя именно хипотеза е
имал предвид актосъставителят и административнонаказващият орган., при
положение че в акта и в НП са посочени различни хипотези на тази
разпоредба, но нито една от нейните хипотези не е описана точно и прецизно,
за да очертае рамките на законосъобразно обвинение, напротив обвинението е
напълно неясно, освен, че е и недоказано, и е вменено при една амалгама от
норми, фактическият състав на нито една, от които не е описана точно, ясно и
конкретно съобразно изискванията на чл. 6 от ЗАНН, което нарушава грубо
правото на защита на санкционираното лице, което не знае срещу какво точно
обвинение се защитата, което е в пряк противовес на разпоредбите на чл.42 и
чл. 57 ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно. Същото важи и за вмененото нарушение по пункт втори
от НП, а именно такова по чл. 40, ал.1 от ЗДвП.Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗДВП- Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Същевременно в акта и в
НП е посочено, че –„ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ПИРДОП С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА САМОКОВ, УПРАВЛЯВА СПЕЦИАЛЕН
АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС АКТРОС С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
*********, СОБСТВЕНОСТ НА *********, КАТО ПРИ МАНЕВРА
ДВИЖЕНИЕ НА ЗАДЕН ХОД С ПРЕДНАТА СИ ЛЯВА ЧАСТ, УДРЯ
ПАРКИРАНИЯТ АВТОМОБИЛ ПИСАН X ТРЕЙЛ С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР *********, НАНАСЯЙКИ МУ МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ В
СТРАНИЧНАТА МУ ЛЯВА ЧАСТ. ВОДАЧА НЕ ОСТАВА НА МЯСТО НА
ПРОИЗШЕСТВИЕТО ДО ПРИСТИГАНЕТО НА КОМЕТЕНТНИТЕ
7
ОРГАНИ НА МВР И НЕ ГИ УВЕДОМЯВА, ТРЪГВАЙКИ СИ ОТ
МЯСТОТО”, като в акта за тези обстоятелства е посочена за нарушение по
пункт обаче първи нарушение на чл.25, ал.1 ЗДВП-ПРЕДПРИЕМАЙКИ
МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО,
БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ. Тоест и по този пункт е налице пълен
противовес и нееднозначие на вменените за нарушени норми, които съдържат
различни фактически състави на вменени нарушения, като следва да се
приеме, че окончателното вменено такова е по чл.40, ал.1 ЗДВП, което както
съдът посочи, по-горе и не се доказва, като цялото обвинение по всички
посочени пунктове остава и недоказано.
Отделно от това следва отново да се посочи, че абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния
нормативен акт / в случая е по това нарушение в акта и НП са посочени за
нарушение различни разпоредби- респ по чл.25 ЗДВП в акта и по чл.40 ЗДВП
в НП/.
Тоест в случая не съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление и
в акта, като не може да се приеме, че е налице прецизиране на обвинението с
НП, при положение, че се вменява изцяло ново такова, каквото не е описано в
акта.Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН/"чл. 42. Актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и
мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които
са нарушени; 6. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и
фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата,
единен граждански номер; 7. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН/"чл. 57. (1)
Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и
фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на
издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на
който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.
законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на
8
наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на
обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. (2)
Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е
издало. "/ и да бъде издадено от компетентен орган, в дадения случай е
приложена Заповед № І-1821з-515/14. V. 2018 год. В случая така описаното в
акта и в НП деяние би се субсумира именно под състава на нарушение по чл.
40, ал.1 ЗДВП,- Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, но
обвинението в случая, видно от преповторените факти от акта и в НП, нито е
описано коректно с всички признаци на деянието, нито е доказано по делото,
като съдът намира, че актът и НП не отговарят на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, и в достатъчна степен е индивидуализирано
нарушението, описано е прецизна- дата, час, място, механизъм на ПТП,
авторството, което не е безспорно установено в случая също, като и
актосъставителят и свидетелят по акта, не са били очевидци на деянието, не
са приложени и надлежни доказателства, които безспорно да затвърдят
обвинителната теза, като водим от всички дотук изложени аргументи, съдът
намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, без да се навлиза
в обсъждане и на приложените санкционни норми, като пороците в акта и НП
са несанируеми.
Разноски:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 400, 00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 256/2023 г.
пред Районен съд Перник- стр.20 от делото, в който е уговорено заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на адв. М., като е
удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, юридическо лице на бюджетна издръжка и е легитимирана да
отговаря за сторените в производството разноски. С оглед на гореизложеното,
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник следва да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400, 00 лв. за осъществено
процесуално представителство по делото, като следва да се посочи, че и
претендираното възнаграждение е към минимума, съгласно Наредбата, и не
подлежи на намаляване под този праг /още повече и че след започване на
производството по делото, наредбата е била изменена като адвокатските
възнаграждения са били увеличени, като съдът не намира основание, да
намалява същото, въпреки направеното възражение в придружителното
писмо от другата страна/.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, от ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1158-004082 от
22.12.2022г., издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр.
Перник- С.Г., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи,с което на Р. М. В., ЕГН: **********, *********, чрез
адв. И. М. от АК- Перник за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б”от ЗДвП и
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и съответно
на 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер
на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за първото
нарушение и 20 /двадесет/ лева –глоба за второто нарушение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес **********, да заплати на Р. М. В., ЕГН: **********,
*********, чрез адв. И. М. от АК- Перник сума в размер на 400 лв
(четиристотин лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХII,пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10