№ 254
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100609 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...., чрез
процесуалния й представител адв.М. С. от АК – Враца против „ Вива Кредит „
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К.”
Люлин 7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28, бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г
е предявен иск, както следва:
- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за провъзгласяване
нищожността на договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, поради противоречие със
закона и добрите нрави;
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 63.48 лева / шестдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки /, представляваща заплатена при начална липса
на основание сума по недействителен договор за паричен заем Standard 30
№6017319/10.03.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2025г. до окончателно
изплащане на сумата;
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за
потребителски кредит от 10.03.2024г., сключен между страните, по силата на
който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното
дружество кредит в размер на 1500.00 лева, с ГЛП – 40.32%, ГПР – 49.50% и
размер на погасителната вноска от 289.06 лева, при 9 месечен срок на
погасяване, с общо дължима сума в размер на 1763.10 лева.
Счита се, че договора е недействителен, тъй като не били спазени
1
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 от
ЗПК.
Отразено е, че чл.1, ал.2 от договора било предвидено, че заемателят е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, както и че в чл.1, ал.3 от договора била предвидена такса за
експерсно разглеждане на документи, в размер на 838.44 лева.
Счита се, че горепосочените клаузи от договора са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на предвидената такса е
необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на
кредитора.Налагал се извод, че при необходимост от разглеждане на заявката
за отпускане на кредит в по – кратък срок, заемателят бил принуден да избере
опция приоритетно разглеждане.Сочи се, че тази такса е била уговорена в
договора след като е била направена заявката, както и че потребителят преди
подписването на договора се е задължил да заплати такса, за която не му е
било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.Счита се, че
основната цел на така посочената клауза е неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя, без реално да е била извършена
конкретна услуга.Сочи се още, че същата представлявала скрит разход по
договора, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита, както и че реално се целяло заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Отразено е още, че посоченият в договора ГПР бил неточен и
заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за експресно
разглеждане.Счита се, че това плащане било свързано с кредита, доколкото
начислените суми били включени в погасителния план и представлявали
печалба на дружеството.
Счита се още, че нарушаването на императивните изисквания на ЗПК,
водели до настъпването на последиците по чл.22 от ЗПК.
Твърди се, че ищецът е заплатил на ответното дружество на 13.05.2025г.
сума в размер на 200.00 лева, а към момента на подаването на исковата молба
е заплатил по договора за кредит сума в общ размер на 1570.00 лева, в която
сума били включени и задълженията за лихви, такси, неустойки и
обезпечения.
Сочи се, че сумата от 70.00 лева, представляваща лихви, такси,
неустойки и обезпечения по договора била заплатена без основание, поради
което подлежала на връщане.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства -
договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г. и погасителен
план към него; справка от онлайн калкулатор; вносна бележка от дата
13.05.2025г. и удостоверение за настоящ адрес.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Миглена Милетиева - Симеонова е постъпил
2
писмен такъв.Счита се, че предявените искове са недопустими, а в условията
на евентуалност същите се оспорват изцяло по основание и размер.Направено
е искане исковата молба да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Счита се, че за ищецът не е налице правен интерес от предявяване на
исковете, доколкото по процесния договор не били начислявани такса
експресно разглеждане и неустойка, а само главница и договорна лихва.
Неоснователни и необосновани били твърденията, че таксата за
експресно разглеждане на документи била в противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.Сочи се, че тази услуга на практика се извършвала преди
сключването на договора, поради което същата не можела да се разглежда
като такава по управлението или усвояването на кредита.
Неоснователно било и становището в исковата молба, че с процесната
такса се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Ставало
дума за допълнителна услуга, която клиентът доброволно избрал, като
стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляването на ГПР по
договора.Експресното разглеждане нямало задължителен характер, с което
ищцата била запозната, но въпреки това доброволно била избрала да ползва
тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно определен размер.Счита се,
че обстоятелството, че таксата не била включена в ГПР не можело да
обуслови нищожност на целия договор по реда на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Не било налице и противоречие с добрите нрави на процесната клауза,
тъй като същата била произвела действие по волята на ищцата, обективирана
изрично в подписания от нея договор.
Към отговора са приложени следните писмени доказателства – справка
за платени от ищцата суми по процесния договор и пълномощни.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.М. С. от
АС - Враца.За ответното дружество също не се явява представител.
С протоколно определение от дата 02.10.2025г. съдът по направено
искане с правно остование чл.214 от ГПК от страна на процесуалния
представител на ищеца е допуснал изменение на иска с правно основание
чл.55 от ЗЗД, като е постановил същият да се счита за предявен за сума в
размер на 63.48 лева.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 10.03.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател
сключила с „ Вива Кредит „ ООД в качеството му на кредитодател договор за
договор за паричен заем Standard 30 №6017319 по смисъла на чл.9 от ЗПК,
вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Вива Кредит „ ООД е предоставило
на кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят
се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
3
срокове и при условията на процесния договор.
На ищцата била начислена такса за експресно разглеждане на заявката й
за отпускане на кредита като допълнителна услуга във фиксиран в договора
размер от 838.44 лева / чл.1, ал.3 от договора /.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита / главница / – 1500.00 лева;
- срок на кредита – 9 месеца;
- брой вноски – 9 броя – с първа вноска на 09.04.2024г. и последна
вноска на 05.12.2024г.;
- размер на погасителната вноска – 289.06 лева, в която били включени
част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане;
- ГПР – 49.50%;
- фиксиран ГЛП – 40.32%;
- обща дължима сума по кредита с включена такса за експресно
разглеждане – 2601.54 лева;
В чл.2, ал.1, т.8 от договора е посочено, че при изчисление на ГПР са
взети предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в
него срок, като всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията
си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В чл.4, ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължавал в
тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения за задълженията му по договора –
поръчител-физическо лице, който да отговаря на точно определени
изисквания или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора за целия срок на договора.В чл.4, ал.2 от договора било
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 558.90
лева, като страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща
на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 от
договора, като в този случай дължимата вноска била в размер на 351.16 лева, а
общото задължение по договора в размер на 3160.44 лева.
Начислената неустойка била разсрочена на равни части, като във всяка
от месечните погасителни вноски е включена част от нея и съответно същата
била дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем.
От представената от ответното дружество справка за извършените от
страна на ищцата плащания по договора за кредит се установява, че същата е
направила вноски в общ размер на 1563.48 лева, с която вноска е заплатила
главница и договорна лихва.
4
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
5
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника
за неизпълнение на задълженията си.Една от нейните цели съгласно чл.92 от
ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението, като с оглед
уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено.Също така неустойката обуславя и заплащане на обезщетение на
кредитора без доказване на вредите за него.
Съдът намира, че така уговорените „ такса експресно разглеждане „ и
неустойка, предвидени в договора за кредит са нищожни на основание чл.10а,
ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1
от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси и комисионни за
извършване на действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „ добрите нрави
„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност
на насрещните престации.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
обезпечение – за задълженията му по договора – поръчител, който да отговаря
на точно определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на
договора.Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на
6
същия е била начислена неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
558.90 лева.Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за
кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера
на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника,
като заплащането й не е свързано с изпълнение на основното задължение на
длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение от
поръчителство, банкова гаранция или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че уговорената неустойка по чл.4 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в определен срок, като при
неизпълнение са предвидили неустойка, във фиксиран размер от 558.90 лева,
която следвало да се заплати заедно със следващата погасителна вноска,
съобразно уговорения погасителен план.Уговорената неустойка в случая е във
вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил
отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на
потребителя.От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък
срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия,
изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие от частни
лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно спазването на
този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
7
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обогатяване.Именно поради това
клаузата по чл.4 от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С уговорената неустойка се накърнява принципа на „ добрите нрави „ по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като се достига до значителна
неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, такси за извънсъдебно събиране и такса за експресно
разглеждане, предвидени в договора за кредит са нищожни на основание чл.
146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй като сумата,
която се предоставя по така уговорената неустойка и такси, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен
размер.По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост, и така уговорените неустойка и такси са във вреда на
потребителя и водят до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорената неустойка и такса за експресно
разглеждане в размер на 838.44 лева, предвидени в договора са нищожни и
поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.В процесния случай при определяне на ГПР по кредита,
не е бил посочен разхода за заплащане на неустойка и за таксата за експресно
разглеждане, предвидени в договора за кредит, поради което съдът намира, че
процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума,
която потребителя дължи.Размерите на посочените в договора ГПР и общо
дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се
оскъпил кредита, след като в него се включи процесната неустойка и такса за
експресно разглеждане, предвидени в договора ще бъде в доста по - голям
размер.В конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по
така уговорената неустойка и такса за експресно разглеждане, предвидени в
договора е трябвало да бъде включено в ГПР.В този смисъл е и разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и ще се получи общ
ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за
забава.При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.Разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения
8
интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което
договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче,
предвиденото в договора за заем допълнително плащане, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР,
респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК.
Също така, непредставянето на процесната неустойка и такса не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.
Договорката за заплащане на процесните клаузи – за неустойка и такса
за експресно разглеждане, предвидени в договора, при които е сключен
договора за заем са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност,
в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив, ищецът попада
в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска
защита.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността са
уговорените процесни такси в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, а включва само и единствено
възнаградителната лихва, по който договор потребителят е икономически по –
слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът
от неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на
договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата
или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на
добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на процесната неустойка и
такса за експресно разглеждане не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по
9
договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.С оглед гореизложеното искът по
чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Също така съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22,
неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което
както беше отбелязано съгласно чл.22 от ЗПК, води до нищожност на
договора.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1500.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, неустойката,
както и други такси, предвидени в договора, поради което процесният иск за
нищожност на договора за кредит се явява основателен.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е направила
вноски по кредита в общ размер на 1563.48 лева, от които 1500.00 лева –
главница и 63.48 лева – договорна лихва.Надплатена в случая се явява
процесната сума в размер на 63.48 лева.С оглед гореизложеното съдът намира,
че сумата от 63.48 лева се явява в случая като платена без основание, поради
което предявения иск по чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан по
размер – доколкото претендираната с него сума е в размер на 63.48 лева,
поради което същия следва да се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноските направени от
ищцата в размер на 10.00 лева / десет лева / за издаване на удостоверение за
настоящ адрес.
В тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и дължимата
се по делото държавна такса по предявените искове в общ размер на 100.00
лева / сто лева и нула стотинки /, която следва да бъде внесена по сметка на
РС - Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение
за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
10
между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните
отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да
се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.С оглед цената на
иска, на процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.10а, вр.чл.19,
ал.4, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП на
договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г., сключен между
Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .... и „ Вива Кредит „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К.” Люлин
7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28, бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Вива Кредит „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К.” Люлин
7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28, бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г ДА
ЗАПЛАТИ на Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .... сума в
размер на 63.48 лева / шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки /,
представляваща платена без основание по недействителен договор за паричен
заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2025г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Вива Кредит „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, Ж.К.” Люлин 7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28,
бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Р.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .... сума в размер на 10.00 лева /
десет лева и нула стотинки /, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „ Вива Кредит „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, Ж.К.” Люлин 7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28,
бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Козлодуй
сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки / - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 от ЗА „ Вива
Кредит „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Ж.К.” Люлин 7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28, бл.” Силвър Център „, ет.2,
ап.73Г ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М. С. от АК – Враца, сума в размер на 400.00
11
лева / четиристотин лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12